Р Е Ш Е Н И Е № 141 София, 23 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 300/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адвокат В., служебен защитник на подсъдимия В. Г., срещу въззивно решение № 84 от 12.12.2011г., постановено по внохд №77/11г. по описа на Апелативен съд-София.В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК, респективно се правят искания в условията на алтернативност. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Защитата поддържа жалбата и представеното допълнение към нея. Пледира в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият В. Г., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 316 от 13.10.2010г., постановена по нохд №1325/10г., СГС, НО, 29 състав е признал подсъдимия В. П. Г. за виновен в това, че на 21.04.2009г. в [населено място] , при условията на продължавано престъпление, използвал платежен документ-кредитна карта, без съгласието на титуляра, като изтеглил общо сумата от 220лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 440лева/двойният размер на получената сума/. На основание чл.60 от ЗИНЗПС е постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието, наложено на подс.В. Г. по нохд № 8418/05г. по описа на СРС-шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С горепосочената присъда, първата инстанция се е произнесла по деловодните разноски и държавни такси. С въззивно решение № 84 от 12.12.2011г., постановено но внохд № 77/2011г., Софийският апелативен съд, НО, 7 въззивен състав е изменил първоинстанционната присъда, като на основание чл.55, ал.3 от НК е отменил наложеното наказание глоба в размер на 440лева, представляваща двойният размер на получената сума.В останалата част присъдата е била потвърдена Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. В жалбата и допълнението се сочат всички касационни основания, като се акцентира върху оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.Във връзка с последните се навеждат няколко групи доводи, като по-голямата част от проблематика е била поставена на вниманието на апелативния съд, при въззивното обжалване. Неоснователно е твърдението, че по делото се намират два диска, които не са конкретизирани, поради което са негодни доказателства.Тези дискове са изпратени по искане на съда от [фирма] и [фирма], при условията на чл.159 от НПК.От материалите по делото е видно, че представените на експертите дискове са били съхранявани в запечатан плик, както и, че са били индивидуализирани с надписи за съответното АТМ, неговото местонахождение, дата и час на операциите.Не съществува съмнение, че е налице идентичност между предадените от банките дискове и изследваните от експертите. Отново във връзка с идентичността на дисковете, въззивната инстанция правилно е проследила хронологията на наказателното производство, което първоначално е започнало по сигнал на пострадалия, със заведена преписка ЗМ 188/09г. по описа на РУ “ТП-София”, а впоследствие материалите по него са приобщени към образуваното досъдебно производство под № ЗМ 5440/09г., като е достигнала до обоснован извод, че приобщеният към досъдебното производство диск и този предаден по ЗМ 188/09г. са идентични. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение и потвърдената с него присъда излизат извън параметрите на повдигнатото с обвинителния акт обвинение, с което е нарушено правото на защита на подс.Г..Действително съдържанието на обвинителния акт и по-точно това на обстоятелствената му част е изложено в доста систематизиран вид, но не е налице нарушение на чл.246, ал.2 от НПК. Независимо, че обвинителният акт отговоря на изискването за съдържание е могло той да бъде изготвен по-подробно. Правата на подсъдимия не са нарушени, тъй като той се е защитавал срещу всички основни факти, които са правно релевантни във връзка с предмета на доказване в настоящото производство. Въззивната инстанция единствено е детайлизирала фактологията, но основните моменти, касаещи механизма на извършване на деянието, времето, мястото и авторството са приети за установени в рамките на поддържаното обвинение. Обжалваното решение не е постановено на основата на предположения. Посочените в няколко пункта, подкрепящи това твърдение факти, не сочат на предположения.Те не могат да бъдат разгледани изолирано, извън хронологията на всички установени факти и обстоятелства, касаещи действията на подсъдимия, съпътстващи случилото се, както и последвалите такива. Събраният доказателствен материал установява по категоричен начин всички факти, които са правно значими и доказват действия от страна на подсъдимия по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Събраните доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка установяват по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил две тегления с кредитната карта на В. К., без тя да му е била предоставена от последния. Не може да се приеме за основателно твърдението в допълнението към касационната жалба , че въззивният съд не е обсъдил редица противоречиви доказателства.От въззивното решение е видно, че съдът е изпълнил задължението си не само да даде оценка на аналитичната дейност на първата инстанция, но и да извърши самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност. В рамките на оценъчната си дейност, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на правилата, визирани в разпоредбите на НПК, като съдът е изложил убедителни аргументи, за да даде вяра на едни от доказателствата и не кредитира други. Следва да се отбележи, че въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Действително не всички доводи от въззивната жалба са били предмет на самостоятелно разглеждане, на същите са получили отговор в мотивната част, касаеща оценката на доказателствата, както и правните изводи. С оглед на горното, касационната инстанция намира, че липсват съществени процесуални нарушения, които да обективират касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването за нарушения на материалния закон се извеждат единствено от твърденията за допуснати процесуални нарушения. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и материалният закон е приложен правилно. На последно място, подсъдимият и защитата му възразяват за явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че независимо от приложението на чл.55 от НК, санкцията се явява прекалено завишена, предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия.Тази теза не може да бъде възприета. Правилно решаващите съдилища са индивидуализирали относимите към наказанието смекчаващи обстоятелства, като са приели наличието на многобройни такива.Също така, в рамките на приложението на чл.55 от НК тези обстоятелства са преценени в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, при което наложеното наказание е законосъобразно и справедливо определено, и съответно на целите по чл.36 от НК. Предвид изложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84 от 12.12.2011г., постановено по внохд № 77/2011г. по описа на Софийски апелативен съд, НО- VІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: