Р Е Ш Е Н И Е № 339 гр. София, 10 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №997/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Т. П. Т. и по касационна жалба от адвокат Д. Г. Д. срещу въззивно решение №71/19.04.2012 год., постановено по внохд№66/2012 год. на Апелативен съд гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда №13/21.02.2012 год. по нохд№679/2011 год. на Окръжен съд гр.Велико Търново. С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в извършване на шест отделни деяния- запалване на стопански постройки като последвали вреди на значителна стойност , съответно на : 07.03.2007 год. на стойност 1040 лева; на 0.04.2007 год. на стойност 1260 лева; на 15.05.2008 год.на стойност 1 824 лева ; на 14.11.2010 год. на стойност 4 000 лв.; на 19.11.2010 год. на 3 619 лв. и на 21.03.2011 год., на стойност 9 750 лв. всичките в село Крушето, община Г.Оряховица, като при второто, третото и шестото деяние е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти, поради което и на основание чл.330, ал.1 НК за първото деяние, четвъртото и петото деяние е осъден по чл.330, ал.1 НК и ,вр. с чл.371,т.2 НПК и вр. с чл.58а, ал.1 , чл.36 и чл.54 НК е осъден съответно на по две години лишаване от свобода за всяко от тях, а на основание чл.330, ал.3, предл.1,вр. с ал.2,т.2,вр. ал., НК и чл.371,т.2 НК и вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 НК и чл.36 НК за второто , третото и шестото деяние е осъден на по три години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК му е наложено общо най-тежкото от тях, в размер на три години лишаване от свобода .Съгласно чл.61, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.. Уважени са гражданските искове на А. В. - за 1040 лева, Д. Н. -за 3378 лева,Н. Й. – за 7009 лева, представляващи за всеки от тях имуществените вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на главницата. Присъдени са и разноските по делото и дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените граждански искове. В жалбите се поддържат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. В жалбата подсъдимият Т. е посочил формално всички касационни основания като акцентира единствено на явна несправедливост на наказанието.Счита , че решаващият съд не е разгледал в пълнота възможността за приложението на чл.66 НК,предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, грижата за болна майка,тежкото преживяване от подсъдимия смъртта на неговия баща, ниската обществена опасност на личността му, лесното изпадане в страх и психоза, невъзможността на правилна преценка на събитията и забавящи волевите му задръжки. В съдебно заседание подсъдимият не се явява ,редовно призован. Назначеният на подсъдимия за служебен защитник – адвокат П. се явява лично и устно поддържа доводите в жалбата и изложените в писмена защита съображения в тяхна подкрепа, които са относно допуснати съществени процесуални нарушения : налице са противоречиви доказателства относно фактите за авторството на деянията ; следственият експеримент в досъдебното производство е проведен без участието на защитник на обвиняемия ; постановеното по чл.372, ал.4 НПК определение е формално ; в противоречие с чл.116 НПК е направен извод за авторството на деянията , който се основава само на самопризнанията на подсъдимия ; в различните си разпити сочи за различен брой деяния , с които е причинил пожарите; заключението на СПЕ не е изследвало поведенческите характеристики на подсъдимия, довели до инкриминираните деяния, които не са ритмични, а инцидентни, което не е характерно за извода , че Т. е „пироман”. Психиатърът не е компетентен да дава мнение в областта на психологията. Навежда се явна несправедливост на наложеното наказание с неприлагането на чл.66 НК с доводи за подценяване на данните, обуславящи условно осъждане. Иска се съгласно чл. 354, ал. 1,т. 3 и ал. 2,т. 3 НПК отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или изминаване решението в частта за наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите са неоснователни. Производството е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият е признал фактическите обстоятелства на престъплението, очертани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за установяването им в съдебната фаза, а да се приобщят тези, събрани от досъдебната фаза. Първостепенният съд, съобразявайки самопризнанието на подсъдимиа, е извършил и проверка за правилността на установяване на фактите от предмета на доказване от събраните в досъдебната фаза доказателствени източници. Изпълнил е и всички вменени му от закона задължения по чл. 372 НПК като е указал на подсъдимия какви са последиците за него в случая по чл. 372, ал. 4 НПК при провеждането на съкратено съдебното следствие и при постановяването евентуално на осъдителна присъда, както и последиците относно бонуса при определянето на наказанието. Не е нарушено правото на защита на подсъдимия , тъй като и двете инстанционни съдилища са извършили прецизна проверка и оценка на приобщените от досъдебната фаза доказателствени източници, въз основа на която са преценили, че самопризнанието на подсъдимия намира подкрепа от правилно събраните и оценени по реда на НПК доказателствени източници. Назначеният за служебен защитник на подсъдимия адвокат Д. Д. е бил одобрен за участие по изричната воля на подсъдимия, видно от съдържанието на протокола от с.з. на 21.02.2012 год. в първостепенния съд, така че на доводите по жалбата на защитата на подсъдимия въззивната инстанция е дала аргументиран отговор въз основа на прецизна проверка на данните по делото. Нещо повече, в интерес на разкриване обективната истина е проведено частично съдебно следствие с разпит на подсъдимия и на част от свидетели, собственици на имотите – предмет на деянието, с което в условията и на състезателно производство, при пълна възможност подсъдимият и защитата му да противопоставят въпросите си на свидетелите на обвинението, е изяснено авторството на шестте деяния. Съдилищата в мотивите на атакуваните актове са дали аргументиран отговор по реда , съответно, на чл.305, ал.3 и на чл.339, ал.2 НПК, защо са дали вяра на на самопризнанията му за шестте деяния, съдържащи се в обясненията на подсъдимия. Те са съобразили констатациите си с правилото на чл. 116 НПК като са подложили обясненията на подсъдимия на всестранна проверка и оценка с всички останали доказателствени средства, събрани по делото. Участието на подсъдимия в инкриминираните деяния е установено не само въз основа на самопризнанията му, но и от протоколите за оглед на местопроизшествие, двата протокола за следствени експерименти и фотоалбуми, приобщени от досъдебната фаза, в които липсата на защитник на подсъдимия е поради незадължителния характер на защитата и отсъствие на искане за назначаване на защита при условията на чл. 94, ал.1,т. 9 НПК, но са присъствали поемни лица, вещо лице- експерт и технически помощник, от заключенията на пожаро-техническите експертизи. Тези доказателствени средства са надлежно приобщени по реда на чл. 282 и чл. 283 НПК. Т. е дал подробни, логични и непротиворечиви обяснения пред съдия в досъдебното производство и пред първостепенния съд, съответни на данните, събрани от следствения експеримент, където е показал местата на деянията, средствата и начина на причиняване на палежите. Част от свидетелите изцяло са възпроизвели фактите, установени от самопризнанията на подсъдимия относно авторството на палежите ( П., К., Х., Й.) . При правилно установените релевантни факти правилно е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен, съгласно повдигнатото обвинение, защото съответните инкриминирани деяния покриват признаците на основния и квалифициран състави на престъплението по чл. 330, ал.1, респ. по чл. 330, ал.3, предл.1, вр. ал.2, т. 2, вр. ал. 1 НК . Ииндивидуалната тежест на конкретното престъпление е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано апелативният съд е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат именно с наказанията, наложени от Великотърновския окръжен съд. ВКС не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на съдилищата или пък тяхната относителна тежест да е била пренебрегната. Подсъдимият се е ползвал с правото на редукция на наказанията за всяко от шестте отделни престъпления. Те са наложени в най-ниския размер на предвиденото в закона за престъплението, за което е бил признат за виновен, въпреки наличието на значителни по брой отегчаващи отговорността му обстоятелства, включително и наличието на допълнителни квалифициращи признаци за три от деянията. Нещо повече, на обвинението е убягнало, че всъщност, правилната квалификация е изисквала и шестте деяния да бъдат изведени като едно усложнено престъпление- продължавано престъпление, а не като съвкупност. При това, правната квалификация щеше да бъде значително по-утежнена за подсъдимия, поради наличието на съвкупния общ престъпен резултат, който би обусловил квалифициращ признак по ал. 3 на чл. 330 НК и за шестте деяния, а не само за три от тях, което би предпоставило по- високия размер на предвиденото наказание и за шестте деяния, а не само за три от тях , както е в случая. Наказанията за всяко от шестте деяния са индивидуализирани съгласно бонуса по чл. 58а, ал. 1 НК, вр. с чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 НПК. Законосъобразно е приложено правилото по чл. 54 НК , както са приели инстанционните съдилища, а не по чл. 55, ал. 1,т. 1 НК, както се иска в жалбите от подсъдимия и защитата. Липсват каквито и да било многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Инстанциите по фактите са отчели данните за здравословното състояние на подсъдимия от заключението на СПЕ за смекчаващо обстоятелство, както и данните за усложненията от битов и социален характер, проблемите в семейството, които са и основание на подсъдимия да бъде определено наказание не само при превес на смекчаващите вината му обстоятелства за всяко от деянията , но и всяко от тях да е към минимума на предвидената в закона санкция за извършеното по чл.330, ал.1,респ. по ал.2 НК. Неосъждането му към момента на деянията не е водещ критерий при преценката за приложимостта на чл.66, ал.1 НК. Преди всичко , за приложението на условното осъждане е необходимо съдът да разполага с такива данни по делото , от които да е несъмнено , че наказанието може да породи своето възпитателно, предупредително и поправящо въздействие върху подсъдимия и без да е наложителна изолацията му от обществото. В случая, данните по делото сочат на интензивно и концентрирано по своята обществена опасност поведение на незачитане на закона, свързано с накърняване на охранените от закона съществени обществени ценности с едновременното посегателство върху обществения ред, имуществото и здравето на гражданите по общоопасен начин и с общоопасни средства. Гражданските искове за имуществени вреди от деянията са уважени съгласно данните по делото и правилата на непозволеното увреждане . По изложените съображения, ВКС на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №71/19.04.2012 год., постановено по внохд№66/2012 год. на Апелативен съд гр.Велико търново, с което е потвърдена присъда №13/21.02.2012 год. по нохд№679/2011 год. на Окръжен съд гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :