Р Е Ш Е Н И Е №94 С., 27.06.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 520 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Ж., М. А. Д. и А. Т. Г., приподписана от пълномощниците им адвокат В. К. и адвокат П. Х., против решение № 511 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 127 от 14.04.2015 г. и определение № 528 от 18.06.2015 г. по гр.д. № 82/2015 г. на Районен съд-Пазарджик за отхвърляне на предявения от Н. Т. Ж., М. А. Д. и А. Т. Г. против А. В. М. и И. В. М. ревандикационен иск по отношение на имот пл. № 3137, за който е отреден УПИ XI в кв.134 по плана на [населено място], с площ от 150 кв.м., а по скица с площ от 128 кв.м., находящ се на [улица] ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски в размер на 1575 лв. за първоинстанционното и 500 лв. за въззивното производство. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. А. В. М. и И. В. М. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. К. писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 106 от 10.03.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: По какъв ред ответници по ревандикационен иск могат да оспорят правото на собственост на ищците, легитимирано с констативен нотариален акт – само по исков ред или и чрез възражение или твърдения за факти, които изключват придобиване на правото. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим по настоящото дело, по което въззивният съд е приел за установено, че в исковата си молба ищците са твърдели, че са съсобственици по наследство (първите трима като наследници на И. А. Г., а четвъртата ищца като съсобственик с наследодателката им) на процесния имот по приложените два нотариални акта. Счел е за установено, че наследодателката на Н. Ж. и А. Г. И. А. Г., поч.2005 г. се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. с констативен нотариален акт № 5, том I, рег. № 795, н.д. № 47/1.03.2001 г. на нотариус Х., а М. Д. се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. с констативен нотариален акт № 459, том III, рег. № 3600, т.д. № 453/18.10.2002 г., в който не е посочено на какво основание е станала собственик. Съдът е констатирал, че със заповед № 1399/09.11.1980 г. на Председателя на О.-П., издадена на основание чл.98 от З. (отм) и протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ (отм) от 15.09.1980 г. са отчуждени имоти, попадащи в разширението на [улица]по регулационния план на [населено място], между които и имот пл. № 3127, собственост на С. М. П. и Д. А. П., като бившите собственици са обезщетени с двустаен апартамент и плащане в брой. С решение на Кмета на [община] № 130/24.04. 1992 г. е отказано по реда на З. по З., З., ЗС и други, да се възстанови правото на собственост на наследниците на А. и С. П. върху имот пл.№ 3127 в кв.141 по плана на [населено място] поради реализиране на мероприятието, за което е бил отчужден имота и това решение не е било обжалвано по съдебен ред в законоустановения 14-дневен срок. Съдът е възпроизвел заключението на вещото лице, проследило документите по преписката за отчуждаване на имота и констатацията му, че първоначално искането за реституция е било отхвърлено, но при направено второ искане, имотът е реституиран и е отчел обстоятелството, че по делото е представено и второ реституционно решение № 40/11.06.1998 г., с което е отменено отчуждаването и е възстановено правото на собственост, но същото не е прието като доказателството по делото, поради което не следва да се обсъжда. Счел е, че представените доказателства не установяват, че ищците са собственици на имота. По отношение на констативните нотариални актове, с които ищците се легитимират, са изложени съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответниците са твърдели, че ищците не са собственици на спорния имот, защото с влязло в сила решение на Кмета на [община] им е отказано имотът да им бъде реституиран – решение № 130/24.04.1992 г. Съдът е приел, че това оспорване е достатъчно, за да разколебае удостоверителната сила на представените нотариални актове. За неоснователен е приет доводът на ищците, че оспорването на констативните нотариални актове не може да стане с възражение, а трябва да бъде направено с насрещен иск или в рамките на специално проведено исково производство, като за възможността инцидентно да се оспори нотариален акт, съдът се е позовал на практиката на ВКС по решение № 335 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 841/2008 г. на IV г. о. на ВКС. По основанието за допускане на касационно обжалване: Констативния нотариален акт се издава в специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост и притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, като правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровеграване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другимо след издаване на акта, като това оспорване не се развива по правилата на чл.193 ГПК. От тези мотиви е изходило ОСГК на ВКС при постановяване на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. От тях следва, че ответниците по иск за собственост, включително ревандикационен иск, могат да оспорят правото на собственост на ищците, легитимирано с констативен нотариален акт не само по исков ред /чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск/, но и чрез възражение или твърдения за факти, които изключват придобиване на правото или установяващи, че понастоящем ищците не са негови носители. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че е правилен извода на въззивния съд, че оспорването на правата, удостоверени в констативен нотариален акт може да се извърши с възражение. В. решение е неправилно, като резултат от неизпълнение на задължението на съда да квалифицира наведените във въззивната жалба на ищците доводи и да предприеме следващите се процесуални действия. Във въззивната жалба на Н. Т. Ж., М. А. Д. и А. Т. Г. наред с доводите, че ответниците са закупили движижими вещи /павилиони/, монтирани в друг имот, е оспорен изводът на първоинстанционния съд, че ищците не се легитимират като собственици, тъй като имотът е отчужден и е отказано отмяната на отчуждаването, като са твърдели, че са придобили собствеността като наследници на А. и С. П. и именно като наследници с влязло в сила решение от 11.06.1998 г. за отмяна на отчуждаването им е възстановена собствеността. Тези твърдения касаят отказът на районния съд при първоначалното първоинстанционно разглеждане на делото да приеме като доказателство решението на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването от 11.06.1998 г., като неотносимо към оспорванията на ответника и по същество съставляват довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Този довод се поддържа и в касационната жалба и е основателен. В. съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания както за поправяне на нередовностите на исковата молба /т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ВКС/, така и за изясняване на противоречия между твърдения на страната и представени от нея подкрепящи ги доказателства. В настоящия случай Окръжен съд-Пазарджик не е изпълнил задължението си да констатира неяснотата и противоречието в твърденията на ищците – претендират право на собственост, легитимирано с два констативни нотариални акта, издадени въз основа на документи, в които не е посочено придобивното им основание; в исковата молба основават правата си на наследство от А. П. /нотариалния акт от 1940 г. на името на който е един от представените в нотариалното производство документи/; представят като доказателство решение за отмяна на отчуждаване и навеждат твърдения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила относно отказа този документ да бъде приет като доказателство. Произнасянето по този довод изисква въззивният съд по реда на чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК да постави въпроси на ищците за отстраняване на неяснотата и противоречието във фактическите им твърдения относно фактите, от които към настоящия момент извеждат придобивното си основание /които не касаят редовността на исковата молба, в която е посочено, че правото на собственост е придобито по наследство от А. П., а следва да изяснят и допълнят предмета на делото, който е неясен и непълен относно това какви факти от значение за правото на собственост са настъпили след придобиването му от наследодателя/ и да даде възможност на страните да ангажират доказателства, като им укаже и доказателствената тежест. Предвид горните съображения, атакуваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд Разноските за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд с оглед изхода на спора при новото въззивно разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 511 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пазарджик. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: