РЕШЕНИЕ № 490 София, 08 декември 2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) С. С. дело № 583/ 2009 година   Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.   Осъденият Н. П. К. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д. № 1059/2007г. на Пловдивския районен съд и в.н.о.х.д. № 105/2009г. на Пловдивския окръжен съд. Твърди се, че при постановяването на съдебните актове са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон- касационни основание по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа и в съдебното заседание както от пълномощника на осъдения, така и от назначения му по негово искане служебен защитник. Излагат се съображения за липсата на обективност у съдебния състав, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилен извод, че не са били налице предпоставките на чл.13, ал.1 НК, които правят деянието несъставомерно. Иска се при условията на алтернативност- отмяна на влезлия в сила съдебен акт и признаване на осъдения за невинен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице основания за възобновяване на наказателното дело.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е направено от осъдено лице и в предвидения в закона шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Пловдивският районен съд с присъда № 100 от 05.08.2008г. по н.о.х.д. № 1059/2007г. е признал подсъдимия Н. П. К. за виновен в това, че на 03.09.1997г. в гр. П., чрез използване на документ с невярно съдържание- авизо за незабавно инкасо, е получил без правно основание чуждо имущество- сумата от 5940лв. от сметката на РУСО- Пловдив, с намерение да я присвои, като полученото имущество е в големи размери и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд е върнато, поради което и на основание чл.212б т.2 вр. чл.212, ал. З пр.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 29.10.1997г. в гр. П., чрез използване на документ с невярно съдържание- платежно искане за незабавно инкасо, е получил без правно основание чуждо имущество-сумата от 4860лв. от сметката на РУСО- Пловдив, с намерение да го присвои, като полученото имущество е в големи размери и до приключване на съдебното следствие е върнато, поради което и на основание чл.2126, т.2 вр. чл.212, ал. З пр.1, вр. с ал.1, вр. чл.2, ал.1 и чл.54, ал.1, т.1 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от три години. Пловдивският окръжен съд с решение № 66 от 04.03.2009г. по в.н.о.х.д. № 105/2009г. е изменил присъдата, като преквалифицирал деянията по чл.212а, ал.1, т.2 във вр. чл.212, ал. З пр.1 вр. чл.2, ал.1 НК и потвърдил присъдата в останалата й част. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и свързаното с него искане за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователен. При разглеждане на делото и от двете съдебни инстанции са събрани достатъчни по обем доказателствени средства, които имат отношение към фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Преценката на доказателствените материали е извършена в съответствие с изискванията на процесуалните норми, като съдът е изложил съображения въз основа на кои доказателствени средства приема за установени фактите по делото. Всъщност фактическите изводи на съда не се оспорват и от подсъдимия, който от досъдебното производство, последователно е признавал, че и двата инкриминирани документа- авизо за незабавно инкасо и платежно искане за незабавно инкасо, е използувал, съзнавайки че те са с невярно съдържание. Не се отрича от подсъдимия и изтеглянето след това лично от него на преведените от РУСО пари и използуването им за покриване сметки по грижите и лечението на една от дъщерите му. Единствените възражения касаят извода на съдебните инстанции, че при приетите за установени фактически положения, извършеното е престъпление и подсъдимият не е действал при условията на чл.13,ал.1 НК. Настоящият състав намира, че материалният закон, по който са квалифицирани извършените две престъпления, съответства в пълен обем на безспорните приети за установени фактически положения, с оглед на които приложението на чл.13, ал.1 НК- крайна необходимост ,е недопустимо. Крайна необходимост по смисъла на чл.13, ал.1 НК е налице само когато съществува непосредствена опасност, която осъденият не е могъл да избегне, по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес при условие , че причинените вреди от деянието са по- малко значителни от предотвратените. В конкретния случай дъщерята на осъдения не се е намирала в такава непосредствена опасност, която да оправдава поведението му, тъй като, както и двете съдебни инстанции са посочили налице са били много други възможности за предприемане мерки на лечение. Здравословното състояние на дъщерята на осъдения не се е променяло в годините, вярно е че то изисква постоянни грижи и приемане на медикаменти, които обаче не предполагат изтеглянето на такива големи суми, каквито са предмет на деянията. Без значение за съставомерността на деянието е и твърдението на осъдения, че той не е имал намерение да присвои инкриминираните суми, че намерението му било да ги възстанови. Именно поради възстановяването и то след образуване на делото, квалификацията е по по-леко наказуемия състав. Неоснователни са и възраженията, че са ограничени процесуалните права на осъдения, тъй като във въззивното производство не е изслушан, че е прекъсван при излагане на съображения, касаещи съществото на делото, че не му е издаден препис от протокола на съдебното заседание, с което му се ограничавало правото на защита. Видно от протокола от съдебното заседание както осъдения, така и защитниците му -адв. Нейков и дъщеря му К. са взели становище по жалбата, като единствената забележка от страна на съда е , че се указва на К. да „не се отклонява по въпроси, които не се отнасят по съществото на делото". С това обаче съдът не е ограничил правото на защита, а е изпълнил едно свое, предвидено в чл.296, ал.2 НПК задължение. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт, искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал. 1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. П. К. за възобновяване на н.о.х.д. № 1059/2007г. на Пловдивския районен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: