Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 213        гр. София, 18 август 2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева          2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова ……………………………………..... в присъствието на прокурора Любенов  ………………………………………..... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………......... наказателно дело № 182 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдените - И. Г. К., Й. А. Х. и П. А. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 436/08 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 154 от 14.07.2008 г., с което е потвърдена присъда № 19 от 21.03.2008 г. по н. о. х. д. № 124/07 г. на Районен съд – гр. П., влязла в законната си сила. Исканията на осъдения К. и на осъдения Х. имат напълно идентично, а на осъдения В. сходно, съдържание. Всеки от тях твърди, че липсва престъпление както в обективно, така и в субективно отношение. Правят искане за отменяване на въззивното решение по реда на възобновяването на наказателни дела и за тяхното оправдаване в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, на основание чл. 425, ал.1, т. 2 НПК. В съдебно заседание защитникът на осъдените (адв. Аршинков) поддържа исканията по изложените в тях съображения. Акцентира върху обстоятелството, че собственикът е изоставил своята вещ, а такава вещ не е може да бъде предмет на престъплението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становището, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направените искания, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С въззивно решение № 154 от 14.07.2008 г. по в. н. х. д. № 436/08 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъда № 19 от 21.03.2008 г. по н. о. х. д. № 124/07 г. на Районен съд – гр. П., с която подсъдимите И. Г. К., Й. А. Х. и П. А. В. са признати за виновни в това, на 1.09.2006 г. в м. „Ч”, гр. П., в съучастие помежду си и с подсъдимия М, подсъдимите К. и Х. като съизвършители, а подсъдимият В като помагач, противозаконно да са унищожили чужда движима вещ – метален съд, намиращ се в сграда на Министерство на отбраната, като са причинили значителни вреди на стойност 3 381, 40 лева. Поради това подсъдимите К. и Х. са осъдени за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимият В по чл. 216, ал. 5 вр. чл. 20, ал. 4 НК. На всеки от тримата подсъдими е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на Министерство на отбраната на Република България сумата от 3 381, 40 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. В тяхна тежест съдът е възложил разноските и се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства. Със същата присъда подсъдимите - И. Г. К., Й. А. Х. и П. А. В. са оправдани по обвинението за кражба и в тази част е отхвърлен предявеният граждански иск. Съдът се е произнесъл относно наказателната отговорност и на други подсъдими по същото наказателно дело. В срока, предвиден по чл. 421, ал. 3 от НПК осъдените – К. , Х. и В. са направили процесуално допустимо искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 239/07 г. и за отменяване на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред. Исканията за възобновяване на наказателното дело са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Привеждат се поредица от доводи за несъответствие на фактическите констатации със събраните и проверени доказателства. По своето съдържание те покриват оплакване за необоснованост, което поначало не може да служи като основание за възобновяване на делото. Успоредно се развива и тезата, че умисълът за кражба на една вещ поглъща умисъла за унищожаване на същата вещ и в конкретния случай не е налице съвкупност от престъпления. На практика тези доводи съвпадат с правното решение на въззивния съд, който е потвърдил оправдаването на И. Г. К., Й. А. Х. и П. А. В. с мотиви, че за да осъществят крайната цел и да се снабдят с ламарината, на 1.04.2006 г. посочените лица са унищожили метален съд от неръждаема стомана (представляващ водохващане), поради което обективно не е могло в следващите дни същата вещ да бъде и предмет на кражба. Осъдените твърдят, че в рамките на фактическите положения материалният закон не е приложен правилно – осъдените К. и Х. не са преки извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, а осъдения В. техен помагач по чл. 20, ал. 4 НК. Доводите са изцяло неприемливи Обстоятелството, че осъдените К. и Х. не са боравили пряко с инструмента за рязане на ламарината, не означава, че техните действия трябва да се откъснат и разглеждат изолирано от общата деятелност, в която се е изразило самото унищожаване на вещта – изрязване и отделяне на парчета ламарина, нарушавайки по този начин цялостната структура на металния съд. Поведението на В. , който обещал и предварително осигурил бутилки с кислород0, с помощта на които пряко се е въздействало върху вещта до степен да стане напълно негодна за по-нататъшната й употреба, го определя като помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК. Преценката за умисъла на осъдените, съдът е извел от белезите на конкретното деяние и фактическите обстоятелства, при което то е осъществено. Констатацията, че общото намерение на съучастниците е било насочено към унищожаване на чуждо имущество (като по-близка цел), за да успеят да се снабдят с ламарина, позволява деянието да се квалифицира по наказателния текст и в субективно отношение. Осъдените твърдят също, че изоставената вещ не може да бъде предмет на престъплението, а конкретният случай е бил именно такъв. В мотивите, съдът подробно и аналитично е дал отговор на приведения довод, позовавайки се на конкретни и значими фактически обстоятелства, които е приел по делото за установени – металният съд се е намирал във вътрешността на масивна тухлена сграда при частично запазена ограждение, а конкретната обстановка напълно е позволявала осъдените добре да съзнават, че вещта има своя владелец, т. е. не е ничия. Ето защо, поради липсата на основание за възобновяване на в. н. о. х. д. № 296/08 г. и за отменяване на въззивното решение, исканията на осъдените следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените - И. Г. К., Й. А. Х. и П. А. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 436/08 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 154 от 14.07.2008 г., с което е потвърдена присъда № 19 от 21.03.2008 г. по н. о. х. д. № 124/07 г. на Районен съд – гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: