Р Е Ш Е Н И Е № 50156 гр. София, 12 януари 2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурор Г. Стоянова от ВКП като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 762/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подс. И. И. Н. лично и чрез адв. Д. М., на адв. М. Т. –защитник на подс. Г. И. Н. и на адв. В. В. – защитник на подс. В. Г. С. срещу решение № 260093 от 18.05.2021 г. на Апелативен съд- Пловдив по внохд № 19/20 г. В жалбата на подс. Н. се твърди, че въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е дал вяра на обвинителните доказателства, игнорирайки тези, които ползват защитата. Според него съдът е нарушил изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК тъй като не е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Не е извършил изискуемата в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от НПК всестранна и обективна оценка на релевантните факти и незаконосъобразно е признал подс. Н. за виновен, тъй като не е установен точният механизъм на изпълнителното деяние и личното участие на подс. Н. в него. Не е установено задружното участие при условията на съизвършителство и по какъв начин тялото на пострадалия е попаднало във водата. Претендира се недоказаност на обвинението, тъй като не са налични доказателства за това подс. Н. да е извършил каквито и да било действия, увреждащи живота на пострадалия А., да е проявил особена жестокост и да е причинил смъртта му по особено мъчителен начин, поради което признавайки за виновен подс. Н. по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 3 и пр. 4 от НК, съдът е приложил неправилно материалния закон. Наложеното наказание е прекомерно тежко, предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и недостатъчно съобразяване със смекчаващите такива, които обуславят приложението на чл. 55 от НК. В жалбата на адв. М. се претендира, допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в липсата на конкретизация на действията на подс. Н. при осъществяване на изпълнителното деяние, порок на обвинението, некоригиран от въззивния съд, който е следвало да постанови оправдателна присъда. На следващо място съдът е нарушил изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК , тъй като не е разкрил обективната истина по делото. Липсва обсъждане на действията на всеки от подсъдимите, не е изследван умисълът на всеки от тях, не е доказано участието на подс. Н. в изхвърляне на тялото на жертвата, нито е установено по какъв начин то е попаднало в канала. Игнорирани са обясненията на подсъдимия, че пострадалият е оставен жив, като изводите за вината на съда са произволни. Отправя се критика срещу оценката на показанията на св. Н., които в частта, в която е посочил къде е изхвърлено тялото на жертвата, неоснователно са били кредитирани от съда, без да се отчете тяхната вътрешна противоречивост. Не е даден верен прочит на показанията на свидетелите Р., С. и Г. по отношение състоянието, в което е докаран пострадалия в базата, както и на показанията на свидетелите, които установяват, че са видели пострадалия вечерта на 6/ 7 декември жив. Настоява се за оправдаване на подсъдимия изцяло, алтернативно по отношение на квалифицираните признаци по чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 3 и пр. 4 от НК или за преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо престъпление. Възражения са направени срещу размера на определеното наказание, като се настоява за неговото намаляване под определеното, поради минималния каузален принос на подс. Н., както и за намаляване на размера на присъденото обещетение на гражданските ищци. В касационната жалба на адв. Т. се възразява срещу възприетата от въззивните съдии фактология на събитията от 6.12.2015 г., касаеща „втория етап“ на изпълнителното деяние на престъплението, като тя се базира изцяло на предположения и липсата на доказателства, които да подкрепят описаната в обвинителния акт деятелност на тримата подсъдими по изхвърляне тялото на жертвата в канала. Изразява се несъгласие с аналитичната дейност на въззивния съд, свързана с оценката на показанията на св. А. и Н. Н. и св. Г., касаещи срещите им с пострадалия следобедните часове на инкриминираната дата. Явната несправедливост на наказанието е обоснована с недооценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, които с оглед продължителния период на задържането под стража обосновават необходимост от намаляването му. В жалбата на адв. В. и допълнението към нея се изразява несъгласие с приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, касаещи участието и на тримата подсъдими в изхвърляне тялото на пострадалия в канала „име“, поради липсата на доказателства за това. Не е обсъдено в нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК възражението, че след напускане на базата в [населено място] , никой от тримата подсъдими не е оставал насаме с жертвата и не е участвал в изпълнителното деяние, довело до причиняване на неговата смърт, настъпила в следствие от удавяне. Специално място е отделено на анализа на гласните доказателствени средства – показанията на св. Н. и св. С., които са поставени в основата на фактическите изводи на съда. Възразява се срещу приетите от съда изводи за участието на подс. С. в причиняването на несъвместими с живота увреждания на А., които да имат пряко отношение към неговата смърт и се оспорва възможността всички те да са нанесени на жертвата още преди откарването му в базата в [населено място], поради наличието на доказателства, установяващи, че пострадалият е можел да извършва самостоятелно движения, както и поради несъобразяване с изводите на СМЕ за вида и характера на констатираните при аутопсията телесни повреди по главата му и гръдния кош. Напълно игнорирани са в тази връзка обясненията на подс. Н. и показанията на св. Р., св. Н., св. С., св. И. Х.,св. К. Т., св. Е. А., св. З. И. и др. Допуснатите множество процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон с признаването на подс. С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, тъй като при установените факти, че смъртта е настъпила в следствие на удавяне на жертвата, а не в резултат на нанесените му телесни увреждания, не позволяват квалифицирането му по този текст, като в случай че съдът приеме наличието на съпричастност от страна на подс. С. към удавянето на А., то квалификацията на деянието следва да бъде по основния състав на чл. 115 от НК. Възразява се срещу отказа на съда да приложи и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК въпреки установените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. С оглед приетата от страна на съда виновност на подс. С., от защитата се твърди явна несправедливост на наложеното наказание, което не съответства на степента на обществената му опасност. В съдебно заседание представителят на ВКП изразява становище, че с оглед проведеното съдебно следствие от касационната инстанция атакуваният въззивен акт следва да остане в сила, тъй като не са налице посочените в жалбите пороци и доказателствен дефицит. Материалният закон е приложен правилно, а наложените наказания са справедливи. Установената по делото фактология не е в разрез със събраните доказателствени материали, установяващи приноса на всеки от подсъдимите в настъпване на общественоопасния резултат- смъртта на А., която се дължи на упражненото спрямо него насилие. Налице е съучастие под формата на съизвършителство, независимо от това кой от подсъдимите какви увреждания е причинил на жертвата. Адв. З. и адв. М. - повереници на частните обвинители Г. А., В. А., М. А., Д. А., Г. А., Т. А. и В. А. считат, че обвинителната теза не се е разколебала от проведеното съдебно следствие от ВКС, поради което въззивният съдебен акт в гражданска и наказателна му части следва да остане в сила. Адв. А. –защитник на подс. Н. пледира за оправдаването му, поради недоказаност на обвинението, че е изхвърлил тялото на А. в канала. Проведените между него и други лица разговори макар и да са обхвата на клетка 27 313, която попада в обхвата на [населено място] и [населено място] не установяват обстоятелството кой от подсъдимите къде се е намирал в момента на тяхното провеждане. Показанията на св. Н. и св. С. не следва да бъдат ценени при изграждане на убеждението на съда, поради това, че при депозирането им- първият от тях е бил задържан под стража, а вторият възпроизвежда данни станали му известни от проведена със св. Н. полицейска беседа. Настоява се в случай, че ВКС не сподели тезата за недоказаност на обвинението, то да измени решението като оправдае подс. Н. по квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК и като вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства да намали размера на определеното му наказание и да се извърши групирането му с вече изтърпяното по друго дело. Подс. Н. моли да бъде оправдан. Адв. В. – защитник на подс. В. С. пледира за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подс. С., тъй като не са събрани доказателства за това смъртта на А. да е причинена с участието на този подсъдим. Според него, освен факта на намиране на тялото му в канала на 5.02.2016 г. , по делото няма доказателство, което да установява как и кога то е попаднало там, и под въздействието на кое лице/ или лица това се е случило. Според защитника обвинението за това, че и тримата подсъдими са участвали в изхвърляне на тялото във водата почива на предположения. Събраните допълнителни доказателства и назначените експертизи не спомагат за установяването на този факт, а напротив сочат на това, че те не са били заедно в предполагаемия час на смъртта. Заявява се несъгласие с трактовката на доказателствения материал, която според защитата е некоректна и едностранчива. Набляга се на показанията на св. Н. и съобщеното от него, че тялото е намерено в канала на базата на слухове от чутото от подс. Н., както и на обясненията на подс. С. и Н. за нанесения от тях побой над жертвата след залавянето му да краде от нивата на подс. С.. Доказателствата установяват, че ударите са били седем, а вещите лица констатират при аутопсията поне 15 на брой, които са се наслагвали, като на базата на недопустими предположения е прието от съда, че всички те са причинени в местността „име“ при побоя от двата подсъдими, извод който бил опроверган от обективните доказателства по делото. Съобщеното от част от свидетелите за състоянието му при оставянето в гълъбарника, според защитата сочи, че по неизвестен по делото начин, пострадалият е получил допълнителни телесни увреждания по главата, гърдите и ръцете след напускане на базата на подс. Н.. Обективните находки при аутопсията и показанията на свидетелите, които са видели пострадалия в късните часове на 6.12. и на 7.12./ т. е. след предполагаемия час на удавянето му/ са игнорирани от съда, без да е отчетено, че те опровергават обвинителната теза. В заключение, посочва,в случай, че ВКС не сподели доводите за липсата на доказателства за авторството на престъплението по чл. 116 от НК, то да преразгледа въпроса за размера на определеното наказание. Защитникът на подс. С.- неговата съпруга Д. С., моли въззивния съдебен акт да бъде отменен и за да се даде възможност на подс. С. да види как расте детето му. Подс. С. поддържа казаното от защитата му. Адв. Т. –защитник на подс. Г. Н. счита, че и след проведените три въззивни съдебни следствия и настоящото,обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което решението на АС- Пловдив като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено. Съдът неправилно е приел, че подс. Н. е участвал в причиняване смъртта на А., като за това свое решение е кредитирал обвинителните доказателства, за сметка на онези, които ги опровергават. Съдът е демонстрирал предубеденост , с което е допуснал нарушение на чл. 305 , ал. 3 от НПК. Липсвал обстоен и обективен анализ на доказателствата и отговори на доводи за липсата на причинно следствена връзка между нанесените от двамата подсъдими удари в местността „име“ и настъпилата смърт в следствие от удавяне. Настоява се за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за намаляване на размера на наложеното наказание и на уважените граждански искове. Подс. Н. моли да бъде оправдан. ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в съответствие с предоставените му правомощия и в пределите на поисканата касационната проверка по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Касационните жалби на подсъдимите и защитниците им са частично основателни. С присъда № 44 от 1.11.2016 г. постановена по нохд № 524/16 г. Окръжен съд- Пазарджик признал подсъдимите В. Г. С., Г. И. Н. и И. И. Н. за виновни в това, че на 6.12.2015 г. в местността „име“ и в района на местностите „име“ и „име“ в съучастие, като съизвършители умишлено умъртвили Й. М. А., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1 , т. 6, пр. 3 и пр. 4 , вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил както следва : В. С. и Г. Н. на 16 години лишаване от свобода и И. Н. на 15 години лишаване от свобода, като подсъдимите са оправдани за това да са причинили смъртта на А. в стопанската база, находяща се в кв. 47, 11 промишленост по плана на [населено място] . На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимите са осъдени на основание чл. 45 от ЗЗД да заплатят на гражданските ищци обещетение за причинените им неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки едни от тях, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като е отхвърлил исковете до техния пълен размер от по 250 000 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимите да заплатят солидарно в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 2 721,69 лв. в полза на съдебната власт, 500,73 лв. по сметка на ОС- Пазарджик и държавна такса върху общите размери на уважените граждански искове. Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от адв. П. – защитник на тримата подсъдими, на адв. М. М. – защитник на подс. И. Н. и от адв. К. К. –защитник на подс. В. С. и Г. Н.. Присъдата е атакувана и от частните обвинители и гражданските ищци чрез техните повереници- адв. М. и адв. З.. С решение на ПАС присъдата е изменена като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказанието на подс. Н. е било намалено на 12 години лишаване от свобода и на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел предварителното задържане под стража на подсъдимите. Съдът потвърдил присъдата в останалата й част. По жалби на подсъдимите и частните обвинители във ВКС е образувано к.д. № 1136/17 г. С решение № 4 от 21.06.2018 г. ВКС, 2 НО отменил въззивното решение №189/21.08.2017 г. постановено по внохд № 697/16 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при съда от стадия на съдебното следствие. След връщане на делото в АС- Пловдив е образувано внохд № 369/2018 г., по което с решение № 62 от 9.04.2019 г. ПАС е изменил присъдата на ОС – Пловдив, като я е отменил в частта, с която подс. И. Н. е признат за виновен да е извършил убийството в местността „име“, за подс. В. С. и Г. Н., в която са признати за виновни да са извършили убийството в тази местност в съучастие с подс. Н., изменил я в като намалил наложеното на подс. Н. наказание от 15 на 12 години лишаване от свобода, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Отменил я в частта относно определеното място на изтърпяване на наказанието. Приспаднал е времето, през което подсъдимите са били задържани под стража. Осъдил ги е да заплатят направените по делото разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалби на подсъдимите във ВКС е образувано к. д. 759/2019 г. , по което с решение № 339 от 17.01.2020 г. ВКС , 2 НО отменил решението на ПАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при съда. След връщането му в ПАС е образувано внохд № 19/20 г., по което с решение № 260093 от 18.05.2021 г. присъдата е изменена като е отменена в частта, в която подсъдимият Н. е признат за виновен да е извършил убийството в местността „име“, а подс. В. С. и Г. Н. са признати за виновни да са извършили убийството в тази местност в съучастие с подс. Н.. -изменил я като, намалил наложеното на подс. Н. наказание от 15 на 12 години лишаване от свобода, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, -отменил я в частта относно определеното място на изтърпяване на наказанието, приспаднал е времето, през което подсъдимите са били задържани под стража. Осъдил ги е да заплатят направените по делото разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Настоящото касационно производство е образувано на основание чл. 354, ал. 5 от НПК, което означава, че при осъществяване на контролната си дейност, касационната инстанция разполага с две възможности – първата да упражни класическите касационни правомощия по чл. 354, ал. 1 т. 1-4 от НПК и втората, ако констатира необоснованост на съдебния акт и пороци в аналитичната дейност на контролирания съд, да встъпи в правомощията си на въззивна инстанция, като проведе съдебно следствие. При извършване на касационната проверка, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил в пълнота задълженията си, произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл. 107 , ал. 5 от НПК и при осъществяване на аналитичната си дейност е допуснал съществени процесуални нарушения, които са се отразили на правилността на съдебния акт, което налага ВКС да реши делото по същество, като инстанция по фактите и правото. Преди да вземе отношение по установените в резултат на проведеното съдебно следствие фактически обстоятелства, ВКС намери за необходимо да спре вниманието си на двете предходни касационни решения, тъй като е обвързан от приетото в тях по идентични възражения, касаещи допустимостта и относимостта на доказателствените източници, с тези направени пред настоящия съдебен състав. С решение № 4 от 21.06.2018 г. по к. д. № 1136/17 г. ВКС е констатирал нарушение при оценката на показанията на св. С. и св. Н., касаещо изясняване при какви обстоятелства св. Н. е уведомил св. С. за „разказаното му от Н.“, както и съобщил ли му е „точно къде е било изхвърлено тялото, от кого е изхвърлено, дали това място съвпада с мястото, където действително е открит трупа“ /л. 13 / и по „какъв начин съобщените обстоятелства за срещата между подс. Н. и св. Н. се отнасят към участието на другите двама подсъдими“. В него е критикуван подхода на съда, поставил в основата на осъждането на подсъдимите показанията на св. С.. В решение № 239 от 17.01.2020 г. по к. д. № 759/19 г., ВКС се е съгласил с направената съдебната оценка и анализ на събраните доказателства, относими към установената фактология по първия епизод от развилите се на 6.12.2015 г. събития, тъй като е приел, че въззивният съд е изследвал с дължимото внимание доказателствата,като правилно е приел : 1. липсата на съществени противоречия в твърденията на двете деца /св. В. и М. А./ относно броя и точните попадения на ударите в тялото на баща им – по гърба и гърдите, където са констатирани най- тежките наранявания, 2. решил е правилно въпроса относно времето и мястото на причиняване на телесните повреди на пострадалия, довели до неговото терминално състояние вследствие нанесения побой от подс. С. и подс. Н. в местността „име“ и е изключил вероятността те да са резултат от последващо въздействие на други лица. 3. съгласил се е с извода, че никой не е виждал жив пострадалия, след като той и тримата подсъдими са напуснали базата в [населено място] , отхвърляйки версиите на подсъдимите и на св. З. И., св. Г. С., св. Х., св. Е. А., св. К. Т.. 4. въззивната оценка на показанията на св. Н. – „че той е посочил точното място, където е изхвърлено тялото на пострадалия, защото е научил за него от подс. Н.“ и че още на 4.02.2016 г. я е споделил със св. С., е направена при съблюдаване на процесуалните правила, като „свидетелят изрично е конкретизирал в разпита си пред съда, че от подс. Н. е научил къде е тялото. Достоверността на съобщеното от св. Н. в показанията му пред св. С. е утвърдена още по време на съдебното следствие пред първата инстанция. 5.че установяването на авторството на „втория етап“ от изпълнителното деяние, почива на предположения в следните две части : 1-во, че то е осъществено най- късно до 17 ч., тъй като пострадалият би умрял до тогава от нараняваният си и 2-ро, че тримата подсъдими са взели участие в удавянето му. След връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд АС-Пловдив е провел повторен разпит на св. Н., на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК е прочел показанията на свидетелите С. Б., Г., К., Д., П., С., Р., В., П., С., Г. С., Г., Г. А., К., В., Т. А., И. Д., М. А., С., Н., Н. Н.- депозирани пред въззивните съдебни състави по внохд №697/16 г. и внохд № 369/18 г. Прочел е на основание чл. 279, ал.1, т. 4 от НПК обясненията на подсъдимите, дадени по внохд № 369/18 г. и е изискал писмени доказателства и документи, които е интерпретирал съобразно съдържанието им. Назначил и приел е КСМЕ и ДСМЕ, и след тяхната оценка е споделил фактическите изводи на първия съд, като корекцията която е направил /в стр. 39 от решението/ касае само датата на проведения между св. Н. и подс. Н. разговор по повод местонахождението на трупа, като е приел, че те са се срещнали още същата вечер на 6.12.2015 г., а не на следващия/те ден/дни. Въззивният съд е споделил правната оценка на извършената от тримата подсъдими деятелност, която е субсумирал в състава на престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. При осъществяване на аналитичната си дейност, касаеща действията по удавянето, съдът е допуснал нарушения, с които е опорочил процеса на формиране на неговото вътрешно убеждение, което наложи ВКС на упражни правомощията си на въззивен съд, като проведе допълнително съдебно следствие като изслуша разясненията на в. л. М. по депозираната Техническа експертиза, назначи допълнителна СТЕ, Комплексна геодезическа и техническа експертиза, изиска веществените доказателства по делото - четири броя мобилни телефони предадени от подсъдимите преди задържането им, назначи техническа експертиза за проверка на съдържанието на изисканите записи от охранителните камери, иззети при проведените претърсвания в имотите на подс. С. и подс. Н., назначи техническа експертиза на съдържанието им, изслуша разясненията на вещите лица. Проведе допълнителен разпит на св. Н. и св. Г./ монтирал охранителните камери в стопанството на подс. Н./. Настоящият съдебен състав направи свой прочит на събраните доказателствени материали и прие три нови фактически обстоятелства : - че описаните в СМЕ на труп четири разкъсно- контузни рани на главата на жертвата, не са причинени от подсъдимите С. и Н. при побоя в местността „име“, - че подс. Н. сам е изхвърлил тялото на А. в канала, - че местоположението на запорна врата – 10+075 не съвпада с отразеното в предходните заключения и се намира на около 500-550 метра след моста на гробищата. Проведеното съдебно следствие не обоснова изменение във възприетата от въззивния съд фактология по първата част на инкриминираните събития в местността „име“, с участието на подс. С. и подс. Н., и последвалите такива по откарване на пострадалия в базата в [населено място] от подс. Н.. Събраните в хода на проведеното наказателно производство доказателства и доказателствени средства позволяват да бъде прието следното от фактическа страна : Пострадалият Й. М. А. „Г.“ живеел в [населено място], заедно със св. Г. А., с която имали шест деца. Издържали се от социални помощи, почасова работа като земеделски работници и като събирали дърва за огрев, които продавали. А. се занимавал с извършването на кражби на земеделска продукция. С влязло в сила споразумение от 26.08.2015 година по нохд № 1682/15 г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр чл. 18 от НК за това, че на 17.07.2015 г. направил опит да отнеме от владението на И. Н. / подсъдим по настоящото дело/ 500 кг. картофи на стойност 400 лв., за което е наказан с пробация. Няколко месеца след това на 6.12.2015 г. около 11 часа, след като употребил алкохол заедно със св. К., на когото помогнал да нарежат дърва, пострадалият заедно с децата си св. В. А. /12 години/, св. М. А. /10 год./, Д. А. /6 г./ и Г. А./ 5 години/ се качили на каруцата и потеглили за землището в [населено място], за да наберат царевица от неожънатите ниви. На излизане от циганската махала в [населено място] срещнали св. Е. А.- племенник на пострадалия, който поискал от него няколко цигари, след което продължили по главния път на [населено място] –/населено място/.След това по черен път се насочили към местността „име“. По пътя срещнали св. А. И., който събирал дърва. Подминали го и след като достигнали до неожънатите ниви, слезли от каруцата и започнали да берат царевица. Нивата била собственост на подс. В. С.. По същото време св. Н. Н. възприел случващото се и се обадил на св. К. Н. –служител при подс. С., на когото разказал за видяното. Св. Н. телефонирал на подс. С., който по телефона се разбрал с подс. Г. Н. / негов служител/ да се срещнат пред църквата в селото. Подс. С. се качил на л. а. „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , взел подс. Н. по пътя и двамата се насочили към местността „име“. След като пристигнали, подс. С. спрял джипа на метри от пострадалия, и първи слязъл от колата подс. Н., който се приближил към А. и го ударил със сила с ръка в лицето, от което той паднал на земята. Подс. С., който вече бил слязъл от автомобила, взел намиращата се в него бухалка и тръгнал към А. като с бухалката започнал да му нанася силни удари по гърдите и по гърба. Подс. Н. ритал с крака лежащия на земята А. пред погледите на децата му. Св. В. А. се опитала да се намеси, но подс. С. хвърлил по нея дървената бухалка, която я ударила в областта на дясното бедро. Св. А. се разплакала от болка, върнала се при останалите в каруцата и уплашени потеглили с каруцата по обратния път към дома. Подсъдимите продължавали да бият пострадалия, който свит на земята се опитвал да се предпази с двете си ръце. По пътя за [населено място] децата срещнали отново св. А. И. , на когото казали, че бият баща им. В селото минали покрай дома на св. Т. и З. А.- техни баба и дядо, които видели колко разтроени и уплашени са децата. В къщи разказали на св. Г. А.- тяхна майка, за случилото се. Подсъдимите С. и Н. продължили с боя, докато пострадалият изпаднал в безпомощно състояние, дължащо се на тежките гръдна и тъканна травми, счупвания на десен малък пищял и на двете четвърти дланни кости, на двете лакътни кости, без възможност да се придвижва сам. В 12,36 ч. подс. С. се обадил от своя мобилен телефон на подс. Н., който по това време са намирал в базата си в [населено място] и приготвял гощавка по случай Никулден и му съобщил, че Г. краде и от неговата нива. Подс. Н. казал на св. Н., че Й. А. е хванат отново да краде, след което се качил в т. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] и потеглил към „име“, където другите двама подсъдими го чакали. След като видял състоянието на пострадалия, го натоварил в неговия автомобил и го откарал в базата си, където го свалил и го оставил в клетката за гълъби, лежащ на земята. Ударил му няколко шамара по лицето и му казал, че не е хубаво да се краде и лъже. Състоянието на А. било изключително тежко- свит на една страна, с отворена уста, „изцъклен поглед“ и хъркащо дишане. Намиращите се в базата лица свидетелите – Р., Н., С., Г. и П. видели тежкото състояние на пострадалия в клетката. Час след това в базата с л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] /комби, сив металик/ пристигнали подс. С. и подс. Н.. Постояли там за кратко и поговорили с присъстващите хора. Не след дълго подс. Н. паркирал белия бус със задната врата към вратата на клетката, след което извадил от там пострадалия и на ръце го качил в буса, след което потеглил. След него с л. а. на подс. С., тръгнали подс. С. и подс. Н.. Подс. Н. се насочил към пътя за [населено място], по второстепенен път /път/ между селата /населено място/ и /населено място/, като на 10 метра, преди табелата, отбил вляво по черен път, успореден на канала „име“, след което в района на местностите „име“ и „име“, спрял автомобила и хвърлил пострадалия все още жив в канала. Дълбочината на канала била 1 метър, стените му били от бетон, като на дъното имало тиня. Поради изключително тежкото си състояние, което не му позволявало да извършва никакви движения, пострадалият се удавил във водата. В следобедните часове на 6.12.2015 г. св. Г. А., баща й –св. Т. А. и св. В. А. отишли в местността „име“, за да търсят пострадалия. Видели следи от гуми в нивата, но не открили А. там. Отишли в стопанството на подс. В. С. в [населено място], където намерили св. П. С.- майка на подс. С., на която казали, че търсят Г., която казала, че синът и не е в къщи. Св. А. отново се върнала в местността „име“, но не открила пострадалия, след което заедно със св. З. А. и св. Д. А. се върнала при майката на подс. С. в стопанството. Още същата вечер св. Н. се срещнал с подс. Н. и от него разбрал, че „име“ е в големия канал на [населено място] между двете запорни врати. Тъй като пострадалият не се прибирал, на 7.12.2015 г. в 18,24 ч. св. Д. Я. се обадила от телефона на св. Г. Т. на телефон 112 и съобщила за изчезването му, като казала, че го няма от 3,4 дни. Търсенето на А. продължило и в следващите дни в различни местности и райони на селата Л., Б., М., П. и др. На 9.12.2015 г. св. Г. А. подала сигнал в сградата на РПУ на МВР- Пазарджик, като посочила, че той е в неизвестност от 6.12.2015 г. Пострадалият бил обявен за издирване с телеграма № 53048 от 11.12.2015 г. Децата му В. и М. А. били разпитани пред съдия. До 4.02.2016 г. тялото на пострадалия не било открито. На същата дата св. Н. уведомил органите на полицията за това, че „Г. е между двата „савака“ / имайки предвид двете запорни врати между селата /населено място/ и /населено място/ / в напоителния канал „име“. Поискано било съдействие от „Напоителни системи“ АД – /населено място/, като водата била спряна, а св. П. Д. отишъл да провери решетките на втората запорна врата / дюкер 11+ 882 / находяща се на пет метра южно от 178, 693 км. на главен път І-8, свързващ [населено място] със [населено място]. Около 15 ч. тялото било открито и откарано за аутопсия в УБАЛ „име“- ЕАД. Извършен бил оглед на местопрестъплението, за което е съставен протокол. В СМЕ на труп / т. 4, л. 58-73 от ДП/, изготвена от в. л. Ш., Б. и Ц., са установени тежка гръдна травма със счупване на всички ребра отляво и на множество ребра от дясно по множество фрактурни линии и разместени фрагменти, излив на кръв/около 1200 мл. /в двете гръдни половини, контузия на белите дробове, обширно кръвонасядане и кръвопропиване на тъканите и мускулатурата на гърба, счупване на двете лопатки, счупване на бодлестите израстъци на 5, 6, 7, 8 и 9 гръдни прешлени с кръвонасядане на тъканите около тях, обширно кръвонасядане на кожата около гърба , счупване на лакътните кости на двете ръце, счупване на 4 –ти дланни кости на двете ръце, счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица,четири разкъсно – контузни рани на главата, маста ямболия на белите дробове, наличие на плътна дебела маса от тиня закриваща двете ноздри и устата, тинеста материя в двете ноздри, в устната кухина, гълтача, входа на ларинкса, по лигавицата на хранопровода, в стомаха и началото на дванадесетопръстника, в кухината на ларинкса, в трахеята, в двата главни бронха, хистологични данни за аспириране на тиня , наличие на метилов алкохол в кръвта 1,84 промила, напреднало трупно разложение. В нея е прието, че непосредствена причина за смъртта е механична асфикция в резултат от запушване на дихателните пътища от гъсти, тинести материи, които са аспирирани и са проникнали в трахеята и бронхите и алвеолите, което е дало основание да се приеме, че А. е бил жив, преди попадането му в канала с вода. Наред с това вещите лица са приели , че пострадалият се намирал в „изключително тежко, „терминално състояние“, което се дължи на множеството тежки травматични увреждания- гръдна травма, контузия на белите дробове, счупванията на всички ребра в ляво, при което се е оформил т. нар. гръден капак, парадоксално и неефективно дишане, размачкване на подкожна мастна тъкан, мастна ямболия, вътрешен излив в плевралната кухина и др., които са довели до остра дихателна недостатъчност от там до остра сърдечно-съдова недостатъчност. Състоянието му е било реално живото застрашаващо и без оказване на медицинска помощ неминуемо би довело до смъртен изход, и без пострадалият да попадне в канала и без да аспирира тиня. По делото са назначени повторна и допълнителни СМЕ / по внохд № 697/16 г. и внохд № 369/18 г./, чиито заключения са приети от въззивния съд повторно по внохд № 19/20 г. като изводите направени в тях не се различават от първоначалната такава по въпросите за причините за смъртта на А. - като конкуриращи се измежду травматичните увреждания, причинени от побоя в местността „име“ и механичната асфикция - резултат от удавянето. При обсъждане на доводите в касационните жалби, ВКС фокусира вниманието си върху онази част от тях, на която не е дадено разрешение от ВКС в предходните две решения и която касае действията по изхвърляне на тялото в канала, тъй като по първата част, не настъпиха фактически корекции, които да налагат нов детайлен доказателствен анализ. І. Действията на подс. В. С. и подс. Н. в местността „име“ по нанасяне на побой на пострадалия и откарването му в базата в [населено място], са еднопосочно установени от цялата доказателствена съвкупност, в която се открояват показанията на децата на пострадалия, /очевидци на нанесения му побой/, на св. А., /който ги е видял при отиването им на нивата и при тяхното връщане, без пострадалия/, на присъствалите в базата на [населено място] св. С. и св. Н.. Без колебание може да се приеме, че поради тяхната последователност, вътрешна логическа издържаност те следва да се кредитират изцяло. Твърденията, залегнали в тях намират опора в съдебно медицинските заключения относно характера, вида и давността на получените телесни повреди от Й. А. и в СМЕ на св. В. А.. Последната констатирала при прегледа й, наличие на линеовидни увреждания на долния й крайник, съответстващи на линеовидните увреждания по гърба на жертвата, потвърждаващи съобщеното от свидетелката за вида на използваното за нанасянето им средство - тъпоръбест продълговат предмет /бухалка/. Достоверността на съдържаща се в показанията на децата информация относно механизма на нанасяне на ударите и техния брой, не се конфронтира с изводите на експертите, направили констатация, че А. е получил най –малко 15 удара, /част от тях наслагващи се/, тъй като децата са възприели фрагменти от началото на побоя и са свидетелствали за тях, като след бягството им, подсъдимите са продължили да нанасят удари. Този факт не дава основание да се сподели тезата на защитата, че те или не казват истината или че на пострадалия са причинени допълнителни телесни увреждания при друга фактическа обстановка и от други лица. Доказателствата по делото извеждат непротиворечиво случилото се в местността „име“ и с оглед приетото в предходното касационно решение по този въпрос, ВКС не намира основание да се спира подробно на тях. Съществен момент от действията по нанасянето на побой на жертвата от подс. В. С. и подс. Н., касае доказателствения прочит на показанията на св. Н. и св. С., които установяват тежкото състояние на А. и обстоятелството, че той не е можел да извършва движения, поради причинените му увреждания - гръдна травма, излив на кръв в белите дробове и вътрешно тъканно кървене от счупвания на кости и ребра. Изводът, че те са получени в местността „име“ е направен във второто решение на ВКС въз основа на съвкупната оценка на показанията на разпитаните свидетели и тези, установяващи хронологията на събитията. Съдебният състав кредитира показанията от ДП на св. Н. и св. С., в които те са разпознали доведения в безпомощно състояние човек като Й. А., описали са дишането му като „трудно и неравномерно, стенещо, хъркащо“, положението на тялото – „лежеше в клетката на едната си страна, с крака към вратата, очите му широко „отворени- изцъклени“, както и протоколите за разпознаване на лице с участието на двамата свидетели. Споделеното от тях, съответства на шокова картина на терминалния стадий на жертвата, според експертите, която се явява комплексен резултат от получените травматични увреждания в местността „име“. Давността на описаните в СМЕ на труп наранявания, според вещите лица е „максимум няколко часа преди удавянето му“, което подкрепя казаното от двамата свидетели, за състоянието на А. по време на престоя му в клетката и опровергава показанията на втората група свидетели Р., Г., П., описващи самостоятелно придвижване, слизане, качване, седене, говорене, движение и консумация на храна и цигари от А. по същото време. Касационната оценка на показанията на тази група свидетели налага извод за тяхната недостоверност, която се основава на заключението на СМЕ на труп в частта, установяваща отсъствието на храна в стомаха на жертвата и на разясненията на вещите лица, че с оглед констатираните при аутопсията травматични увреждания, извършването на описаните от тях действия е практически невъзможно. Обективният прочит на доказателствените материали, изисква да се посочи, че казаното по отношение на давността на телесните повреди/ няколко часа преди удавянето /, не се отнася до описаните в СМЕ на труп четири разкъсно- контузни рани на главата на А., които според вещите лица не са получени часове преди удавянето му, а са с давност „ден – два преди гръдната травма“, която е разделена от смъртта на жертвата максимум с няколко часа. Това е така, защото подобен вид рани се съпътстват от обилно кръвотечение, а данни за такова липсват, тъй като при огледа на дрехите на жертвата и на подс. Н., при проведените претърсвания на буса, с който е превозван пострадалия, и в иззетата почва от гълъбарника, където е лежал А., не е открита негова кръв. В показанията си св. Н. е описал струйка стичаща се кръв, но тя не съответства на обилно изтичаща кръв от главата и за това настоящият съдебен състав прие за недоказано обстоятелството, подс. С. и подс. Н. да са причинили при побоя в местността „име“ на главата на пострадалия четирите разкъсно- контузни рани, описани в СМЕ на труп. Последните обаче, нямат пряко отношение към причините за смъртта, поради което не биха повлияли на изводите по правото. В заключение и този състав на ВКС прие, че всички останали телесни повреди /отразени в заключенията/ са получени при побоя от двамата подсъдими в местността „име“. ІІ. По отношение доказателствата, относими към действията на подсъдимите по изхвърляне на тялото на жертвата и удавянето му в канала „име“. Настоящият съдебен състав направи различен прочит на доказателствените материали, касаещи действията на подс. С., подс. Н. и подс. Н., след напускане на базата и счете, че наличните не са достатъчни, за да се приеме, че първите двама подсъдими са взели участие в удавянето на жертвата в канала чрез изхвърляне на тялото му във водата. Липсата на преки доказателства за развоя на събитията не изключва възможността за тяхното установяване посредством косвените доказателства, които в своята неразривна връзка следва да водят до единствено възможния извод за авторството на деянието и до отхвърляне на всички други възможни хипотези. Касационният прочит на показанията на св. Н., св. С., протокола за оглед на землището в [населено място], разпечатките за проведени разговори, заключенията на назначените СТЕ, ДСТГЕ позволява извода, че подс. Н. е изхвърлил тялото на все още живия А. в канала, където той се удавил. Внимателното обсъждане на показанията на св. Н. сочи на вътрешната им логическа съгласуваност с некомпрометирани източници на доказателствени факти - каквито са разпечатките от мобилните телефони, резултатите от назначените технически експертизи и писмени доказателствени средства и писмени доказателства. Това обуславя поставянето им в центъра на доказателствата, установяващи действията по изхвърляне на тялото в канала. Св. Н. е разпитван три пъти в хода на ДП, пред ОС- Пазарджик по нохд № 524/17 г.,/л. 261/, пред АС- Пловдив и от настоящия съдебен състав. Окръжният съд е използвал процесуалната техника на чл. 281, ал. 4, т. 1 от НПК, като е приобщил показанията му от ДП /в т. 3 , л. 40-41 и т. 7 , л. 67, 68/ чрез прочитането им. Констатирано е противоречие - срещал ли се е вечерта на 6.12.2015 г. с подс. Н., какво му е казал той за местоположението на пострадалия Г., в какво състояние е бил Г. по време на престоя в клетката в базата в [населено място] и страхувал ли се е свидетелят от подс. Н. и защо. Свидетелят е разпитан и от въззивните съдебни състави по внохд № 19/20 г. / л. 259-л. 266/, като на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, съдът още веднъж е прочел показанията му от ДП, депозирани 22.06.2016 г. / т. 7, л. 67/ и му е предявил протокола за разпит от същия ден. Св. Н. е потвърдил информацията изложена в хода на ДП за срещата си на 6.12.2015 г. на гарата в [населено място] с подс. Н. от когото научил, че Г. е в „големия канал на [населено място]“ и че е „хвърлен между двата шлюза на този канал“. Потвърдил е, че пред св. С. е дал точно описание на мястото, като е заявил че „ то се намира при стадиона и гробището на [населено място]“ и че „казаното“ от него в разпита му „като скрит свидетел е истина“. Показанията на св. Н. за това къде се намира Г., не представлява свидетелстване „по слух“, както твърди защитата, защото : 1. Подс. Н. съобщил информацията на св. Н. при срещата им на 6.12.2015 г., около 20,30 ч., часове след като лично е натоварил пострадалия и го качил в неговия бус, отпътувайки с него. 2.Към този момент други лица, не са знаели, че А. не се е прибрал и е изчезнал. Притеснения са имали само неговите близки, които са го търсили при роднини на подс. В. С. и на нивата, където е бил бит пред очите на четирите си деца. Сигнал за това, че не се е прибрал е подаден на 7.12.2015 г. 3. Хипотези за това къде може да се намира пострадалият, започват да се появяват няколко дни след 6.12.2015 г. по време на предприето мащабно търсене с участие на полицията. 4. Претърсването на канала е станало два месеца по- късно на 4.02.2016, след депозиране на показания от св. Н., като водният канал между двете запорни врати не е проверяван преди тази дата. За това, ако е съществувал слух, че тялото се намира в канала между двата савака, е нелогично канала да не бъде претърсен още в първите дни след изчезването на А.. Съдебната оценка за доказателственото значение на получената от св. Н. информацията от подс. Н. вечерта на 6 декември е че показанията му в тази част са производно доказателство, което съдържа изявления на подсъдимия и те се явяват годен доказателствен източник на производни факти. Няма съмнение, че в доказателствения процес е недопустимо производните доказателства да заменят първичните, но не съществува забрана за тяхното използване./ в този смисъл Р№128/14 г. по н. д. 269/14 г. , Р № 207/14 г. по н. д. 622/14 г. и др. / Производните доказателства могат да се използват по три начина – като средство за разкриване на първичните, за проверка на първичните и за замяната им, ако те са недостъпни. Неоснователен е доводът, че показанията на св. Н. не следва да бъдат ценени в частите, в които е дал информация за това къде се намира тялото на жертвата- между двете запорни врати на канала, доколкото показанията на св. Н. са производен източник на факти. Следва да се има предвид, че св. Н. не е от кръга лица по чл. 118 от НПК по отношение, на които законът е поставил забрана за свидетелстване и неговите показания възпроизвеждат както фактически данни съобщени от подс. Н., така и преки факти за инкриминираните събития – за подготовката в базата за Никулден, за присъствалите на гощавката лица, за пристигането на подс. Н. в базата , за състоянието на жертвата по време на престоя му в клетката и за това депозираните показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите с тях факти могат да се ценят при разкриване на фактологията на деянието. Тук следва да се направи уточнението, че показанията на св. Н. от 4.02.2016 г. не могат да бъдат част от доказателствената съвкупност, тъй като са депозирани по време, когато свидетелят е бил задържан за 24 часа в РПУ -Пазарджик, съгласно заповед № 40 от 3.02.2016 г. /л. 14 по а.д. № 110/16 г. на Административен съд - Пазарджик/. Н. е задържан на 3.02.2015 г. в 12 часа и освободен на 4.02.2016 г. в 11,45 ч., като разпита му е проведен на 4.02.2016 г. за времето от 10 ч.до 10,45 ч.,/ като явен свидетел / л. 40, т. 3 ДП /и от 11,30 ч. -11,45 ч. като защитен свидетел /л. 45, т. 3 ДП/. Това не се отнася за показанията на св. Н., депозирани в хода на ДП на 22.06.2016 г. /т.7, л. 68 и сл./ и пред съдебните състави в присъствие на адвокат, когато е потвърдил известната му от подс. Н. информация и те са част от доказателствената съвкупност и направените по- горе констатации се основават на тях. Те издържат проверката чрез други доказателствени средства, каквото е протоколът за оглед на местности в землището на [населено място] от 23.06.2016 г. /т. 7, л. 15/ и албум към него. Макар и озаглавен по този начин, протоколът пресъздава извършването на „следствен експеримент“ по чл. 166 и сл. от НПК, който по естеството си е процесуална дейност, която се състои във възпроизвеждане на обстановка или определени обстоятелства на изследваното събитие, както и извършването на опитни действия, за да се проверят и уточнят данни получени чрез други следствени действия / акад. П., НП на НРБ , стр. 450/. Чрез него е съпоставена събраната в хода на разследването информация, съдържаща се в показанията на свидетеля от 22.06.2016 г. /т. 7, л. 67, 68/, част от които съдържат описание на това как се осъществява достъпа до канала „име“ в района на гробищата и стадиона на [населено място] и как може да се стигне безпрепятствено с кола до мястото, където „И. каза, че Г. е хвърлен между двата шлюза - намира се при стадиона и гробището на [населено място]“. Съпоставката между двете доказателствени средства – протокола за разпит и протокола за оглед на местности, индикира на това, че св. Н. добросъвестното е възпроизвел известната му информация за достъп с кола до мястото, където е изхвърлено тялото , сочейки наличието на двата пътя - непроходим и проходим път за придвижване с кола в района, липсата на преграда между двете запорни врати, обясняващи намирането на тялото на решетката на последната запорна врата 11+882. Описаният от свидетеля път и сведенията за мястото са проверени чрез придвижване със служебен полицейски автомобил, с който са направени съответни измервания, които са подробно отразени в писменото доказателствено средство, което настоящият състав цени като процесуално изрядно. За установяване връзката на подс. Н. с престъплението косвено допринасят изисканите от мобилните оператори сведения, за покритие на клетките, обслужвали проведените разговори между подс. Н. и подс. С.. По делото са приложени протоколи за доброволно предаване, в които подсъдимите и св. Н. са предали използваните от тях телефони апарати и сим карти. / т. 2, л. 22 и т. 2 л. 21/. Установено е, че подс. Н. е използвал мобилния телефон с № [ЕГН], който св. Н. е предал, с пояснението, че е ползван от подсъдимия преди задържането му. В съдебното заседание пред ВКС при предявяване на писменото доказателство по делото св. Н. потвърди истинността на отразената информация и подписа си върху него. Подс. В. С. е предал използваните от него телефони, като към датата на деянието активен е бил телефон № [ЕГН], като за подс. Н., който е абонат на „мобилен оператор“ не е била събрана своевременно информация. Относимите към предмета на доказване по делото обстоятелства касаят провеждането на разговори между участниците в събитията на 6.12. 15 г. след 11 часа до следобедните часове и покритието на клетките на мобилните оператори, с географските местности върху тях - населени места – [населено място] , Б., З., Л., пътища водещи към канала, водни терени и др. Заключенията за покритие на клетките на провежданите телефонни разговори служат за проверка на информацията придобита чрез обясненията на подсъдимите и показанията на св. Н. за мястото, където е изхвърлено тялото между запорни врати 10+075 и 11+882. Съгласно заключенията на СТГЕ и разясненията на вещите лица, направени в съдебно заседание пред ВКС, каналът „име“, попада в клетка 27 313- започвайки от течението на канала и запорна врата 7+ 616, след което пресича пътя [населено място] дол- [населено място], като в тази част освен клетката на /мобилен опретаро/, канала се покрива и от клетка 3190, запорна врата 10+075 и 11+882 също се обслужват от клетка 27 313. [населено място] е обслужвано от „мобилен оператор“ клетки 27 592 //населено място/ - , 27313 –/населено място/ и 27 272 /населено място/. На тях съответстват клетки от /мобилен оператор/- 04953 и 04951 /населено място – населено място/. Местоположението на телефоните, които са инициирали разговорите, проведени на инкриминираната дата в периода от време от 12,36 ч. между подс. В. С. като избиращ номера на подс. Н., е попадал в обхвата на клетка /населено място/, като следващия разговор, проведен между тях е от клетка 27313, обслужваща Б. и коментираните три запорни врати. Подс. Н. се намирал в обхвата на клетка 27 313 за времето от 14,29 ч. , когато са проведени разговорите му в 14,32 ч. с подс. С., 14,29 и в 14, 56 ч. и 15,05 с друг неинтересуващ процеса телефонен номер. В часовете от 12,36 ч , 12,42ч., 13,10ч., 13,12ч. и 14,32ч., 14,33 ч. подс. С. също се е намирал в обхвата на клетките 04953 и 04951, обслужващи района на [населено място]. Разговорът, които е осъществил в 14,36 ч. попада в обхвата на клетка 03488, която е [населено място]/различно от [населено място] /, намираща се на север и на запад далече от обследваните места. Същото се отнася и до разговор проведен в 14,40 ч. в обхват на клетка 07242 обслужваща североизточния край на [населено място]. Следващите разговори 16,30 ч. са вече извън клетка 27317 , в клетка 27592 /населено място/, която обслужва [населено място] и не обхваща „име“. Фактите, които свързват изпълнителното деяние и подсъдимият Н. с мястото, където е изхвърлено тялото във водата - между двете запорни врати, се проверяват и чрез писмените доказателства и назначените СТЕ. Коментираните доказателства и експертизи не подкрепят обясненията на подсъдимите, депозирани в хода на воденото наказателно производство от досъдебната фаза / подс. С., т. 7, л. 20, подс. Н., т. 7, л. 18, подс. Н., т. 4 , л. 115/, пред ОС- Пазарджик по нохд № 524/16 г. / л. 677 и сл., т. 2 /,за Н. /л. 678 и сл. , т. 2/, за подс. Н. /т. 2 л. 696/ и по внохд № 369/18 г. /т. 2, л. 681/, за Н., /л. 689, л. 699/ за Н., които са приобщени към доказателствената съвкупност по внохд № 19/20 г. чрез прочитането им от съда. Запознавайки се със съдържанието на цитираните по- горе доказателства и доказателствени средства - протоколи от разпити на обвиняемите и подсъдимите пред ОС и по внохд № 369/18 г., ВКС прецени, че обясненията на тримата подсъдими не могат да се третират като достоверен източник на факти, поради тяхната вътрешна противоречивост, нелогичност и тенденциозност, касаеща изпълнителното деяние и участието им в него. Съществените противоречия с останалите доказателства по делото, касаещи релевантни за предмета на доказване факти ги лишават от информативна доказателствена стойност по отношение на : Отричането да са имали съприкосновение с пострадалия,тъй като той избягал, да са употребили сила и използвали бухалка за нанасянето на побоя в местността „име“, твърдението, че при отиването си в базата разбрали от подс. Н., че Г. е там, че подс. Н. срещнал Г. в центъра на селото и той се качил в неговата кола, която го закарала до базата, където св. Р. го почерпил с месо и хляб, а подс. Н. му занесъл греяна ракия и цигари, че пострадалият сам се е качил в буса на Н. за да го закара до селото, заедно със св. Н. и по пътя за [населено място] видял, че св. Н. и подс. Н. слизат от буса, от който пострадалият слязъл и тръгнал към махалата около 14,00- 15 ч., че подс. С. закарал с неговата кола подс. Н. и св. Н. до /населено място/, а подс. Н. взел колата на подс.Н.. В обясненията си по внохд № 369/18 г. са потвърдили, че подс. С. и подс. Н. заловили пострадалия да краде в нивата, ударили му няколко 3, 4 удара с ръка, след което той сам се качил в колата им и те го откарали в Сушилните, където подс. Н. пристигнал след обаждането на подс. С., че там пострадалият седял подпрян на една гума, без видими следи от побой, че подс. Н. решил да го вземе със себе си до базата за да го нахрани, че казал, че не може да се качи сам и за това, че подс. Н. го хванал през врата и краката, вдигнал го от земята на ръце и го качил в буса и останал в него в седнало положение, че в базата подс. Н. помогнал на А. да слезе, като го оставил подпрян на решетката, след което го вдигнал на ръце и го сложил в гълъбарника, защото не можел да се изправи и да ходи, след около 20 минути пострадалият, който лежал на една страна с лице към вратата помолил подс. Н. да го закара, че на входа на циганската махала подс. Н. и подс. Н. се разменили, като подс. Н. се качил в буса, а подс. Н. в колата на подс. С., че от този момент подс. С. и Н. не са виждали Г., и че подс. Н. го закарал до махалата и когато трябвало да слезе се оплакал, че го боли крака, пострадалият скочил на едни крак от буса и паднал, и че тръгнал да се изправя. Пред съдебния състав разглеждащ внохд № 19/18 г. подсъдимите потвърдили, че поддържат депозираните обяснения по внохд № 369/18 г. които са били прочетени на основание чл. 279, ал. 1 от НПК. Липсата на логическата последователност, противоречията в тях и с останалите доказателства и очевидният стремеж към напасване на обясненията им съобразно променящата се информация в хода на съдебното следствие, затвърждават убеждението на съдебния състав за тяхната недостоверност и неспособност да служат за установяване на фактите по делото. Депозираните от тях обяснения пред ОС, че не са имали досег с пострадалия в местността „име“, че са го оставили жив и жизнеспособен да се прибере в циганската махала, като преди това са отвели в базата на подс. В. С. в [населено място] без да е имал здравословен проблем и че подс. Н. още там го поканил да отиде с него в базата в [населено място] дол, за да го почерпи, не издържат проверката с другите доказателства по делото. Макар в хода на въззивното производство по внохд № 369/18 г. да са налице частични признания относно употребата на сила от подс. С. и подс. Н., пренасяне на пострадалия на ръце от подс. Н. от буса в гълъбарника и твърдение за трудната подвижност на жертвата при слизането от буса чрез свличане на тялото му, като цяло не позволяват ползването им с доверие от съда, защото за изложената хронология липсва доказателствена опора. Наличните по делото доказателствени материали не дават основание да бъде кредитирано обяснението на подс. Н., че научил за местонахождението на Г. от подс. Н. при проведена между тях среща няколко дни след 6.12.2015 г., тъй като това твърдение по своята същност цели прехвърляне на вината на друг и опровергаване на показанията на св. Н.. За подобен разговор не си спомня и подс. С. , за който подс. Н. сочи, че е организиран от него и лично е присъствал. На внимателна преценка подлежи доказателствената стойност на показанията на св. С. по нохд № 524/16 г. л. 417 и сл. и приобщените му показания от ДП, депозирани в т. 4, л. 95, на 25.02.2016 г. чрез прочитането им, както и тези в хода на въззивното производство пред АС по внохд № 19/20 г., когато съдът е приобщил показанията по внохд № 697/16 г. Не е лишено от основание възражението на защитата срещу използването им като годно доказателствено средство, тъй като част от информацията, съдържаща се в тях, е получена при провеждане на оперативна беседа със св. Н. и по време на неговото задържане в сградата на РПУ за срок от 24 часа. В тази част показанията му следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и съдът не следва да ги цени в частта, касаеща придобитата информация за местонахождението на трупа, получена при разпита на скрит свидетел, който посочил точното място на изхвърляне на трупа и описал начина, по който е възможно достигането му с кола, въз основа на което е организирано спирането на канала и претърсването на водните площи от служители на „фирма“. Съдебната практика е категорична, че беседата, проведена от полицейски орган със задържани лица, не е доказателствено средство за установяване на релевантните факти в този смисъл са Р 216/17 г. н. д. 924/16 г. 2 НО, Р. 591/14 г. по н. д. 1902/13 г. на 1 НО, Р 26/18 г. по н. д. 1011/17 г. на 3 НО, Решение ЕСПЧ Д. М. срещу България Р от 8.03.2018 г., и др. Съобщеното при тези беседи не би могло да бъде ценено като годна доказателствена база, защото според практиката на ЕСПЧ „всеки контакт със задържано, заподозряно в извършване на престъпление лице и полицията е официален контакт, предоставящ защита на правата на разпитвания , включително правото на адвокатска помощ , право да не се самоуличава и да запази мълчание. / Т. срещу У., жалба 31720/02 г./ Показанията на свидетеля С., отнасящи се до станалите му известни по делото факти, за подаването на сигнала, проведените издирвателни мероприятия, съобщеното му от свидетелите роднини на пострадалия , предоставена от съпругата , която е получила от децата са производни доказателства, и за тяхното ползване от съда като източник на факти не съществува процесуална пречка. В показанията пред ОС и от ДП /от 25.02.2016 г./ е разкрил детайли касаещи проведеното издирване на пострадалия, след подаден от съпругата св. А. на 9.12.2015 г. сигнал за изчезването му на 6.12.2015 г. Възпроизвел е информация за развоя на събитията в местността „име“, получена от съпругата от нейните деца – за пристигането на нивата на подс. С. и Н. и за нанесения от тях побой на А.. За попълване на информацията относно времето и мястото на намиране на трупа, съдът цени показанията на св. Д., П., С. и Г.. Конкретните действия по спиране подаването на вода в канала, изпращането на св. Д. да провери информацията за изхвърлен труп и очертаването на вероятното място- запорна врата 11+882, където трупът би спрял с оглед течението на водата и наличието на предпазна решетка. Касационната инстанция прецени, че следва да кредитира показанията на св. Д. в проведената очна ставка със св. П., установяващи, че свидетелят не е извършвал рутинно почистване на решетката, а е бил изпратен да извърши проверка на последната запорна врата. В тази част твърденията съвпадат с информацията на св. Г. и св. С. и с приложените писмени документи за състоянието на канала към инкриминирания по делото период. На последно място, настоящият касационен състав назначи технически и компютърни експертизи на веществени доказателства по делото – четири броя мобилни телефони, записи на магнитен носител от охранителни камери в стопанския двор на подс. С., назначи Комплексна топографска експертиза и допълнителна такава, които не доведоха до съществени промени по фактите, с изключение на разположението на запорна врата 10+075, която се отклонява с 500 метра на север. Този факт обаче не е от значение за изхода на делото и съдът не счита за необходимо да се спира подробно на него. Съдебният състав ползва с доверие останалите събрани в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства, /подробно изброени в атакувания въззивен акт/ , като счете, че не следва да ги обсъжда поотделно, тъй като в тях липсват съществени противоречия и значима за предмета на доказване информация. ІІІ. При така приетата фактическа обстановка, ВКС прие, че описаните фактически действия от подс. С. и подс. Н. следва да се квалифицират като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като бъдат оправдани да са извършили деянието чрез изхвърляне на тялото на жертвата в канала „име“и в съучастие с подс. Н.. Действията на подс. Н. следва да се преквалифицират в престъпление по чл. 115 от НК, като той бъде оправдан в извършване на престъплението по чл. 116 , ал. 1, т. 6, вр. чл. 20 , ал. 2 от НК, с „особена жестокост“, „по особено мъчителен начин“ и в съучастие с подс. С. и подс. Н.. Съображенията за това са следните : 1.Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че подс. С. и подс. Н. в съучастие като съизвършители със задружните си усилия, са извършили система от телодвижения, насочени към телесния интегритет на Й. А., като са му нанесли със значителна сила, множество удари с крака, ръце и бухалка, насочени към жизненоважни части на тялото, които са довели до счупване на всички ребра отляво и на множество ребра от дясно по множество фрактурни линии и разместени фрагменти, излив на кръв/около 1200 мл./в двете гръдни половини, контузия на белите дробове, обширно кръвонасядане и кръвопропиване на тъканите и мускулатурата на гърба, счупване на двете лопатки, счупване на бодлестите израстъци на 5, 6, 7, 8 и 9 гръдни прешлени с кръвонасядане на тъканите около тях, обширно кръвонасядане на кожата около гърба, счупване на лакътните кости на двете ръце, счупване на 4 –ти дланни кости на двете ръце, счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица. Причинените му увреждания са довели до тежка гръдна травма, кръвоизливи под тъканите, излив на кръв в белия дроб,белодробна и сърдечно-съдова недостатъчност, като те се дължат на съвместните действия на двамата подсъдими и се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, независимо от последвалата часове по- късно асфикция, резултат от удавяне. Причинно следствената връзка представлява елемент от обективната страна на деянието, като протичането на каузалния процес е обективен факт , без който конкретният резултат от него не би настъпил. Отговорността по чл. 116 от НК на двамата подсъдими следва да бъде ангажирана, защото техните действия са поставили началото на сложния причинноследствен процес по умъртвяване на А., изразил се в съвместно нанасяне на ожесточени удари по тялото му с бухалка , ръце и ритници, довели до описаните по- горе тежки телесни повреди. От тях жертвата е изпаднала в терминално състояние водещо до неминуемата й смърт, която би настъпила в рамките на няколко часа без оказване на медицинска помощ. В конкретния случай подс. С. и подс. Н. са действали с общ умисъл за умъртвяване на А., като е без значение кой от тях какви удари е нанасял и какво средство е използвал, каква е била насоката и интензитета им, защото престъпният резултат е постигнат не от изолираните им действия, а от съвместното осъществяване на изпълнителното деяние, т. е. налице е съизвършителство по см. чл. 20 , ал. 2 от НК и двамата следва да отговарят за настъпилия резултат. Подсъдимите са действали с пряк умисъл за умъртвяване на А. и за него свидетелстват обективните характеристики и вида на причинените му телесни повреди, както и използваните средства – бухалка, удари с крак и ръце. Ударите са нанасяни с изключителна сила в жизненоважни части от тялото. Насилието е било упражнено продължително и интензивно, като всеки от тях ясно е съзнавал обществено опасния характер на деянието и пряко е целял настъпването на обществено опасните му последици. Престъплението е извършено с „особена жестокост“, която е външна характеристика на деянието, отразяваща субективните качества на дееца. Интензивността на осъществената от тях дейност насочена към умъртвяване на жертвата очевидно е надхвърляла необходимото за настъпване на смъртта и е допълнителна индиция за субективното отношение на извършителите към жертвата, съдържащо ярост, ожесточение, ненавист и садизъм. Характерът на описаните телесни повреди несъмнено сочи на извънмерно и необичайно жестоко отношение към жертвата, надхвърлящо необходимото за нейното умъртвяване. Нанесените множество удари от двамата подсъдими – най- малко 15 на брой са причинили тежки по своя характер увреждания, които свидетелстват за изключителна ярост, садизъм и необуздано ожесточение проявени от тях към А., поради това, че е бил заловен за пореден път да извършва кражба. В този смисъл са ППВС 2/57 г. ,Р7/82г., 62/81 ОСНК, Р 12/96 Р 57/96 г. и др. Налице и втория квалифициран признак от състава на престъплението - „особено мъчителен начин“, който се характеризира с изживяването на значителни и продължителни по време предсмъртни страдания, съпътстващи последните часове от живота на жертвата. Обсъжданите по делото доказателствени материали позволяват да се приеме, че пораженията по тялото на жертвата са били особени, надхвърлящи обичайните при упражняването на физическо въздействие и изживените в резултат от тях страдания са били продължителни по време и значителни по интензитет. За тях свидетелстват Н. и С., а вещите лица уточняват, че острата дихателна недостатъчност причинена от гръдната травма и образувалия се гръден капак е била съпроводена с мъчително чувство на задушаване от недостиг на кислород. Пострадалият е изпитвал неимоверни страдания по време и след приключване на побоя до самата си смърт при всяко незначително помръдване и поради фрактурите по снагата и крайниците. Според вещите лица липсата на тежка мозъчна травма обуславя възможността пострадалият да е бил в съзнание по време на боя, за което свидетелстват защитните наранявания по ръцете му, както и да е изпитвал силни болки след приключване на побоя, поради многото травматични увреждания и тяхната тежка морфологична характеристика, засягаща почти всички телесни органи и области. /В този смисъл е т. 15 от ПП на ВС 2/57 г./ Съгласно съдебната практика и доктрината, за да се квалифицира деянието като извършено по „особено мъчителен начин“ следва изпитваните от жертвата болки и страдания да са с по- висока степен от нормалните такива за едно убийство, като следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или изключителните страдания, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта с цел да причини прекомерни мъки. Случаят е именно такъв, защото в действията си подсъдимите С. и Н. са целели причиняването на извънредни болки на жертвата, за да го накажат за неправомерните й действия, и то не само по време на физическото въздействие, но и след това, третирайки я унизително, като животно - товарейки я в багажно отделение, транспортирайки я, захвърляйки и оставяйки я да лежи на студената гола земя в клетка за гълъби и кучета, където е агонизирала повече от час. 2. Подсъдимите С. и Н. следва да бъдат оправдани за това да са взели участие в удавянето на жертвата чрез изхвърляне на тялото му в канала „име“, тъй като наличната доказателствена съвкупност не позволява извеждането на един, единствено възможен извод за тяхна съпричастност, такъв какъвто ВКС прие за наличен спрямо подс. Н.. Положените от настоящия състав усилия за попълване на делото с нови доказателства и проверката на събраните в хода на ДП и от предходните съдебни състави, не позволиха установяване на съвместния принос и на тримата подсъдими в удавянето на А.. В показанията на св. Н. от ДП от 22.06.16 г. и пред АС, на които настоящия съдебен състав се довери, не се съдържа информация за този факт. Проследяването на цялостния развой на събитията, след тръгването на тримата подсъдими от базата в [населено място] с натовареното тяло на жертвата в колата на подс. Н. и временното попадане на проведени от подс. С. телефонни разговори в обхвата на клетка 04953, 04951 покриващи [населено място] и района на потока, не позволяват да се приеме за несъмнено, че подс. С. и подс. Н. са участвали в изхвърляне на тялото в канала. Липсват доказателства за това, като разясненията на вещите лица изготвили последната СТГЕ, назначена от настоящия съдебен състав ясно отразяват, че използваният от подс. С. телефон с номер [ЕГН] последно е засечен в обхвата на [населено място] в 14,33 ч., след което е засечен да провежда разговор в обхват на клетка 03488 , обслужваща района на [населено място], след което в 14,40 ч. е провел разговор в обхвата на клетка 07242 обслужваща североизточия край на /населено място/. За подс. Н. пък изобщо липсва информация от този характер, за това не може да се приеме за доказано участието му в изхвърляне на тялото в канала. Обясненията в частта, в която подс. Н. сочи, че подс. Н. е останал сам с жертвата , докарвайки го с буса на Н. до циганската махала след тръгването им от базата и в която заявява, че „слуха“ за изчезването на Г. и за местонахождението му в канала е узнал няколко дни след това именно от подс. Н., настоящият съдебен състав отхвърли като опит за изграждане на защитна теза, която не намира опора в нито едно от доказателствата по делото, поради което не предоставя обективна информация за интересуващите процеса събития. При това положение ВКС разполага с единствената възможност да приеме за недоказано участието на подс. С. и подс. Н. в изхвърлянето на тялото във водата и удавяне на пострадалия и да ги оправдае за тези факти. От това не следва, че те трябва да бъдат признати за невиновни по предявеното им обвинение по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като осъществените от тях съвместни действия - нанасяне на побой на А. в местността „име“, в резултат на които са му причинили тежката гръдна травма, излив на 1200 кръв в белите дробове, сами по себе си са достатъчно условие за настъпване на целения и настъпил резултат – смъртта на А.. В процесния случай са налице конкуриращи причини за смъртта на А.- тежката гръдна травма довела до сърдечна и белодробна недостатъчност и асфикцията, настъпила в следствие от удавянето му. Двете в темпорално отношение са разположени на различни плоскости, но са обхванати от общия резултат, като всяка от тях има свое самостоятелно значение в каузалния процес. Доказателствата по делото не позволяват ангажиране на наказателната отговорност на подс. Н. за първия етап от престъплението и за причиняването на телесните повреди на жертвата в местността „име“, защото съучастническата дейност под формата на съизвършителство, за което му е повдигнато обвинение изисква общ умисъл за причиняване на телесните повреди. Подс. Н. не е взел участие в осъществяване на изпълнителното деяние в „име“, в което са участвали другите двама подсъдими. Той е бил повикан от тях на мястото, след преустановяване на побоя на жертвата и за това няма юридическо основание, подс. Н. да отговаря за действията им при положение, че не е взел участие в тях и не е имал и най- малка представа за техния развой. Такова би било налице ако тримата са действали с предумисъл и са се уговаряли предварително за осъществяване на престъплението, чрез разпределяне на ролите си, включващи участието на подс. Н., данни за каквото не са налице по делото. По принцип съдебната практика и доктрина приемат, че съучастието под формата на съизвършителство може да съществува и тогава, когато дейността по извършване на деянието се осъществява последователно, дори с известен интервал от време. /И. Н., НП на НРБ, ОЧ, книга 2 изд. София 1992, стр. 182/. В такъв случай за всички съизвършители е необходим предварителен общ умисъл, какъвто за подс. Н. не е налице. В действителност в един последващ момент, той фактически се е „възползвал“ от изпълнителската дейност на двамата подсъдими, които с действията си са довели пострадалия до терминално състояние, непозволяващо му да извършва активни движения- за да избяга или да се съпротивлява. Въпреки това той не може да бъде съучастник при това съизвършител с подс. С. подс. Н. в престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6 от НК, нито в местността „име“, нито в „име“ и „име“, тъй като липсва субективна и обективна връзка между неговите действия и действията на подс. С. и подс. Н.. За това осъществените от подс. Н. действия в местността „име“, изразили се в натоварване на тялото в буса, след приключване на побоя, не го превръщат в съизвършител наред с подс. С. и подс. Н., поради което той следва да бъде оправдан да за деянието в цитираната местност и неговите квалифициращи признаци по т. 6 „с особена жестокост“ и „по особено жесток начин“, както и за съучастието под формата на съизвършителство по чл. 20 , ал.2 от НК- по чл. 116, ал.1 т. 5 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Подс. Н. следва да носи самостоятелно наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 115 от НК. Участието му в инкриминираната престъпна деятелност се свежда до фактическите му действия по натоварване тялото на терминалния, но жив Й. А. в буса от базата в [населено място] , транспортирането му до канала до мястото между двете запорни врати срещу гробищата на [населено място] /по описания от св. Н. начин/ и изхвърлянето му в канала, където той не е имал физическа възможност да изплува, поради множеството травми, които са му били причинени в предходен момент, от двамата подсъдими С. и Н., като нагълтал вода и тиня и се задушил и удавил. Наличните по делото доказателства не установиха подс. Н. да е действал с предварителен общ умисъл с останалите двама подсъдими, поради което той следва да бъде оправдан за съизвършителството с тях. Доктрината и практиката са последователни в разбирането, че не е съизвършител деец, който не е имал обективна и субективна връзка с предшестващия деец, макар и да се е стигнало до фактическото възползване на единия от проявата на другия“ / проф. Н., НП на НРБ, стр. 182, изд. София-Р/. Отсъствието на двустранна субективна връзка между участниците в изпълнителното деяние изключва съизвршителството на съответното престъпление. Изпълнителската дейност „се разпада“ на отделни умишлени деяния, които се квалифицират като самостоятелни престъпления. Авторството на деянието в лицето на подс. Н. се извежда от анализа на събраните по делото косвени доказателства и такива с производен характер, които в своята логическа верига налагат единствено възможния извод за това, че той е извършител на действията по откарване на пострадалия до канала и неговото изхвърляне във водата. Налични са признанията на подс. Н., дадени в обясненията му пред АС за това, че на тръгване от базата, той взел на ръце Г. /“гушнал го“/ и го качил в буса за да го закара по негова молба до тях в [населено място]. От тук насетне подс. Н. отрича участието си в действията по транспортиране на тялото му до крайната точка, до канала между двете запорни врати и изхвърлянето му в него. Доказателствата, установяващи участието на подс. Н. в инкриминираните събития се съдържат в показанията на св. Н., в протокола за оглед , / на практика следствен експеримент/, разпечатките от мобилните оператори, заключенията на СТЕ, КСТГЕ назначени от ВКС. ВКС изложи съображения относно процесуалната стойност на показанията на св. Н. от ДП / т. 7, л. 68 и л. 69 от 22.06.2016 г./ и на тези депозирани пред ОС, в които потвърждава тяхното съдържание за времето и мястото, на което подс. Н. пред него е заявил къде е „Г.“ и как се стига до мястото, където е изхвърлено тялото му и защити позицията си, че информацията не е слух, разпространяващ се в околността. По принцип, слуховете са заблуди, фалшиви новини, непроверени факти, разпространени по неофициални пътища от групи неидентифицирани хора, в отговор на някакво събитие, целящи да се манипулира огромен брой хора, за което все пак е необходимо да измине определено време. В случая, подс. Н. е направил признанието, часове след деянието и още преди да започнат да излизат хипотези за изчезването на Г., за което ВКС изложи съображения по- горе. Констатацията, че съобщеното пред св. Н. е доброволен акт, направен в неформална обстановка /на четири очи/ на гарата в [населено място], изключва намесата на външни фактори или поставянето в служебни /зависими отношения. Съдебната практика не изключва възможността осъдителна присъда да почива на производни доказателства, като поставя изискването да бъдат обсъдени наред с всички останали, с тези които ги подкрепят и обратното. Доверието, с което се ползват показанията на св. Н. в частта, в която е възпроизвел казаното му от подс. Н. е резултат и от подробното обсъждане на протокола за оглед на местности, чието съдържание, служи за проверка на информацията съобщена от св. Н. в разпита му на 22.06.2016 г. Подкрепя се и от заключенията на назначените технически експертизи, установяващи, че с използвания от подс. Н. телефон са провеждани разговори от 12,36 ч. до 14,32 ч. попадащи в обхвата на клетка 27 313, обслужвала района на мястото, където е изхвърлен трупа между двете запорни врати срещу гробищата. Вярно е, че резултатите от назначените експертизи, не служат за установяване на точното местоположение на приносителя на телефона, от който е провеждан разговора, но косвено утвърждават факта на попадане на приносителя му в обхвата на клетката, обслужваща двете запорни врати. В нито един момент от воденото производство, подс. Н. не е отричал, че към инкриминираната дата е ползвал телефона, доброволно предаден от св. Н. и не е твърдял, че той е ползван от трети лица. Освен това обясненията, с които отрича участието си в престъпното деяние не се ползват с доверие от съда, тъй като те са напълно противоречиви както по между си /депозираните пред ОС и тези по внохд № 369/19 г./, така също противоречат на останалите доказателствата по делото. Показанията на св. Н. свързват информацията за мястото, където е изхвърлено тялото, с мястото на неговото намиране на последната запорна врата 11 882. Последните факти намират потвърждение в показанията на свидетелите Д., П., С., Г. и наличните писмени справки от „Напоителни системи“- /населено място/, относно организацията на почистването му, скоростта на течение на канала в зимните месеци и пълноводието му през тях, като обясняват придвижването на тялото и спирането на тялото в решетката на последната запорна врата, където е намерено. Обсъдените доказателствени източници, свързват подсъдимия Н. с престъплението и не оставят съмнение относно неговото участие в него. За извеждане на релевантните факти, съдът цени допустими от процесуално гледна точка доказателства и доказателствени средства, които в своята логическа връзка и последователност от момента на натоварването на жертвата, чрез пренасяне на тялото й на ръце лично от подс. Н. и оставянето в неговия автомобил, последван от предоставената информация пред св. Н., за нейното местонахождение, часове след извършване на деянието, налагат единствено възможният извод за това, че именно подс. Н. е автор на изхвърляне на тялото в канала на „име“, в резултат, на което е настъпила смъртта на А., което представлява самостоятелно престъпление по чл. 115 от НК. При осъществяване на деянието подс. Н. е действал с пряк умисъл, тъй като е предвиждал обществена опасност на деянието и пряко е целял настъпването на резултата. Подс. Н. ясно е съзнава, че състоянието на жертвата е изключително тежко, че тя се намирала в безпомощно състояние, лишена от възможност да извършва движения или да се съпротивлява и за това възползвайки се от предшестващите действия на подс. С. и подс. Н., довели я до терминално състояние и въпреки това е изхвърлил тялото на А. в канала, където А. нагълтал тиня и вода и се задушил. Подсъдимият е имал ясна представа, че пострадалият няма физическата възможност да изплува след изхвърлянето му във водата и въпреки това се съгласил с резултата. По делото не са събрани доказателства, извършените от подс. Н. действия да са в субективна и обективна връзка с поведението на другите двама подсъдими след съвместното им напускане на базата и да е действал в изпълнение на общ замисъл- последните като подбудители, поради което ВКС няма да обсъжда подобна хипотеза. В заключение : - подс. С. и подс. Н., следва да бъдат оправдани да са извършили деянието в съучастие, като съизвършители с подс. Н. и за това да са участвали в удавянето на пострадалия в канала „име“ - за подс. Н., следва да се извърши преквалификация на деянието от чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и да бъде оправдан за това да е причинил смъртта на Й. А. в съучастие, като съизвършител с подс. С. и подс. Н. в местността „име“, като той следва да отговаря за отделно извършено престъпление по чл. 115 от НК. ІV. По наказанието По отношение на тримата подсъдими следва да бъде направена констатация за „неразумната“ продължителност на наказателното производство, факт който следва да рефлектира върху справедливостта на наказанието, което следва да понесат, за извършеното от тях престъпление. Срокът на продължителност по настоящото производство е приблизително седем години, като следва да бъде отчетено, че забавянето по него се дължи изцяло на поведението на компетентните органи, а не на недобросъвестно поведение от страна на подсъдимите. Практиката по приложение на чл. 6 , пар. 1 от КЗПЧ на ЕСПЧ и на ВКС е постоянна и отстоява разбирането за необходимост от прилагането на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението на правото на подсъдимия, делото му да бъде разгледано в разумен срок и той е чрез намаляване на размера на наказанието. Констатираното нарушение по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧ се преценява от съда, винаги като смекчаващо отговорността обстоятелство, включително и като „изключително“ такова по см. чл. 55 от НК. Наред с това се прилага независимо от степента на обществена опасност на деянието и дееца и на последиците от престъплението. Забавянето на производството по делото се дължи на допуснати от съдилищата по същество съществени процесуални нарушения, които са ставали причини за трикратното му разглеждане от въззивната инстанция и от касационната. Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са загубили значението си, като към тях следва да се прибави „изключително“ смекчаващо отговорността обстоятелство.Това налага настоящият съдебен състав да редуцира размера на определените наказания, под минимума предвиден за съответното престъпление, като приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко. Отчитайки обстоятелството, че за подсъдимите С. и Н. законовият минимум за извършеното от тях престъпление е 15 години лишаване от свобода, а за подс. Н. е 10 години, ВКС прецени за справедливо да редуцира наказанията като ги намали с три години, запазвайки наличните и отчетените до момента добрите характеристични данни, чистото им съдебно минало към момента на извършване на престъплението и съобразявайки оправдаването им за част от фактите и за съучастническата им дейност и липсата на нови, неотчетени отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение ВКС прецени като справедливи, съответстващи на степента на обществена опасност на деянието и дейците и на целите на чл. 36 от НК следните наказания : за подс. С. 12 двадесет години лишаване от свобода За подс. Н. 12 години лишаване от свобода За подс. Н. 9 години лишаване от свобода, като срокът на „задържането им под стража“ по делото следва да бъде приспаднат от размера на определеното наказание, на основание чл. 59, ал. 1 от НК. За подс. Н. са налице основания за групиране на наложените му наказания на определеното по настоящото дело от девет години лишаване от свобода и на изтърпяното по нохд № 1617/17 г. на РС- Пазарджик наказание в размер на три години лишаване от свобода. Налице са материалните предпоставки на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като подс. Н. е извършил деянието по нохд № 1617/17 г. на 29.04.2014 г. преди да е имал влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието по настоящото производство е извършено на 6.12.2015 г. , т. е. преди влизане в сила на присъда № 1617/17 г. на РС – Пазарджик. Видно от приложеното свидетелство за съдимост / т. 2, н.д. № 762/21 г. / той е бил признат за виновен с влязла в законна сила присъда на 31.05.2019 г. за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 2 ,т. 1,2 и 4 вр. ал. 1 от НК, за които на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим. На 10.06.2019 г. е започнал неговото изтърпяване, като на 4.06.2022 г. то е изтърпяно изцяло /видно от приложената справка от МП ГДИН, затвор Пазарджик, изх. № 3744/25.05.2022 г./. Ето защо настоящият съдебен състав следва да определи едно общо наказание измежду коментираните, а именно най- тежкото от тях в размер на девет години лишаване от свобода, като приспадне от него изцяло изтърпяното наказание по нохд № 1617 / 17 г. в размер на три години лишаване от свобода. ВКС не намери основание да редуцира размера на уважените граждански искове, тъй като направи преценка, че за гражданските ищци са настъпилите неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от деянието на тримата подсъдими, поради което те правилно са били репарирани със съответния материален еквивалент от по 50 000 лв. за всеки от тях, при съблюдаване на критериите за справедливост и не са налице основания за намаляването им. В хода на касационното производство пред ВКС бяха направени разноски в размер на 7 434,50 лв., които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да бъдат присъдени в тежест на тримата подсъдими, които следва да ги заплатят солидарно. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, ВКС, трето Наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 2600093 от 18.05.2021 г. на Апелативен Съд- Пловдив постановено по внохд № 19/20 г. като, ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подс. И. И. Н. от престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в отделно престъпление по чл. 115 от НК, като го оправдава да е причинил смъртта на Й. А. в съучастие като съизвършител с подс. С. и подс. Н. чрез нанасяне на побой на жертвата в местността „име“, НАМАЛЯВА размера на определеното наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подс. И. Н. от 12 години лишаване от свобода на 9 /девет/ години лишаване от свобода. ОПРАВДАВА : Подсъдимите В. Г. С. и Г. И. Н. за това да са участвали в удавянето на пострадалия Й. А., чрез изхвърляне на тялото му в канала „име“, в съучастие като съизвършители с подс. И. Н. по чл. 20, ал. 2 от НК. НАМАЛЯВА размера на определените им наказания на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - за подс. В. С. от 16 години лишаване от свобода на 12 години лишаване от свобода, -за подс. Г. Н. от 16 години лишаване от свобода на 12 години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачита предварителното „задържане под стража“ на подсъдимите И. Н., В. С. и Г. Н. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 от НК групира наложените на подс. Н. наказания по нохд № 1617/17 г. на РС- Пазарджик и по настоящото производство, като определя едно общо наказание, а именно най- тежкото измежду тях – в размер на девет години лишаване от свобода. Определя първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, приспада от така определеното общо наказание, изтърпяното наказание по нохд № 1617/17 г. изцяло. Осъжда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С., подс. Н. и подс. Н. да заплатят солидарно направените по делото разноски по сметка на ВКС в размер на 7 343,50 лв., както и по пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Председател : Членове : 1. 2. Тълкуване от 10.04.2023 г. към Р Е Ш Е Н И Е № 50156 гр. София, 12.01.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурор Атанас Гебрев от ВКП, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 762/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 414, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на адв. А., защитник на осъдения Н. за тълкуване на волята на съда по решение № 50156 от 12.01.2023 г. по н. д. № 762/21 г. по описа на трето наказателно отделение на ВКС. Според защитника допуснатите неточности в решението, правят невъзможна преценката за това какъв размер е измененото от касационната инстанция наказание, след редукцията му с три години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС адв. А. се явява и поддържа искането за тълкуване. Осъденият Н. също поддържа искането. Представителят на ВКП взема становище, че искането за тълкуване на решението на ВКС е неоснователно, тъй като волята на съда е ясна и непротиворечива. ВКС – трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като взе предвид депозирания документ, намери че искането, макар и процесуално допустимо е неоснователно по същество. Съображението за това е следното : Цел на производството по чл. 414, ал. 1 от НПК е съдът, постановил влезлия в сила съдебен акт, да се произнесе по всички затруднения и съмнения относно волята му, за да постигне тяхното отстраняване при изпълнение на решението му. Въпросът, по който според адв. А. липсва яснота във волята на ВКС, е дали наказанието на И. Н. е девет или седем години лишаване от свобода. Прочитът на касационния съдебен акт позволява да бъде установена волята на съда – обективирана непротиворечиво в обстоятелствената част и диспозитива на решението. В него при обсъждане на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, ВКС е оценил изминалия период от време от извършване на престъплението до приключване на производството, като прекомерен и поради това, в съответствие с утвърдената съдебна практиката по приложение на ЕКЗПЧ е намалил с три години определеното от Апелативен съд Пловдив наказание на И. Н., като компенсация за нарушение на заложения в конвенцията принцип, отчитайки следното : че с присъда № 44 от 1.11.2016 г., по нохд 524/16 г. Окръжен съд - Пазарджик е наложил на И. Н. наказание 15 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, изменено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК от въззивния съд на дванадесет години лишаване от свобода. С решението си, ВКС преквалифицира деянието на Н. в престъпление по чл. 115 от НК и редуцира определеното от Апелативен съд- Пловдив наказание с три години – т. е. от дванадесет на девет години лишаване от свобода. Визираният в решението минимум от десет години лишаване от свобода, не се отнася до размера, от който следва да бъде намалено наказанието, а илюстрира, че и така определеното наказание от девет години е под законовия минимум за престъплението по чл. 115 от НК. Предложената от защитата интерпретация на съдържанието на съдебния акт в тази му част, не отразява действителната воля на съда, която е ясно и непротиворечиво изразена в него, поради което не налага тълкуване по см. на чл. 414 от НПК. В допълнение, следва и още един извод, че решението на ВКС не поражда затруднения, свързани с неговото изпълнение, тъй като в производство по чл. 439 от НПК, по нчд № 201/23 г. Окръжен съд - Пазарджик е допуснал предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното на Н. наказание по настоящото дело в размер на девет години лишаване от свобода, като съдържанието на касационния акт не е породило съмнения относно размера му. Поради изложеното до тук и на основание чл. 414 от НПК ВКС – трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.-защитник на осъдения И. Н. за тълкуване на решение № 50156 от 12.01.2023 г. по н. д. №762/21 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение. Решението е окончателно. Председател: Членове :1. 2.