Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 81   София, 26 май  2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети февруари .......... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ..........................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гербев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... КНОХД № .. 684 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по бланкетни жалби на адв. Екс. К. – защитник на подсъдимия М адв. Р. Варсано – защитник на подсъдимия С. Към жалбата на първата се представя писмено допълнение. Атакува се нова присъда № 6 от 03.07.08 год., постановена по ВНОХД № 1392/08 год. по описа на Софийски градски съд, с която изцяло е отменена оправдателна присъда от 07.11.07 год. по НОХД № 5890/06 год. по описа на Софийски районен съд. С въззивната присъда подсъдимите С. С. и М. А. са признати за виновни в това, че на 01.01.05 год. в гр. С., в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди причинили лека телесна повреда на А. И. , изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 78а НК, вр. чл. 2, ал.2 НК С. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лв. На същото основание, но при условията на чл. 54 НК, А. е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец А. И. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 3 000.00 лв., като в останалата му част до сумата от 5 000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. В жалбата на А. се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 3 НПК. Акцентира се на липсата на хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал.1, т. 12 НК и незаконосъобразен отказ да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 2 НК. Иска се отмяна на присъдата на СГС с оправдаване на А. по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск. Алтернативно се моли за замяна на наложеното наказание с приложението на чл. 55, ал.1, т.2 НК. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. В определения от съда срок не е представена и писмена защита. Като касационни основания по жалбата на адв. В се сочат: нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание на подзащитния му С. Не се изтъкват конкретни доводи. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия. Защитата не се е възползвала от предоставената й възможност от съда да представи писмени бележки. Прокурорът пледира за потвърждаване на съдебния акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид атакуваната присъда, постъпилите жалби, доводите на страните и съобрази закона, намира жалбата на подсъдимия А за НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на подсъдимия С за НЕДОПУСТИМА. По отношение на С. СГС е приложил разпоредбата на чл. 78а НК, признал го е за виновен по повдигнатото обвинение и го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба. По силата на чл. 346, т. 2 НПК в тази си част новата присъда е извън предмета на касационното обжалване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. По отношение на А. присъдата е законосъобразна.становените по делото обстоятелства изключват личния мотив като елемент от субективната страна на безспорно установеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 НК. До момента на инцидента подсъдимият и пострадалият не са се познавали. Оказвайки помощ на своя брат за откарването му до болнично заведение, пострадалият И. е направил общественополезен опит да индивидуализира лицата, нанесли телесни увреждания на свид. Р. И. в предходен инцидент, и да ги посочи на органите на реда. Тези действия са обективирани със спиране на управлявания от него автомобил по начин, препречващ пътя на паркираните автомобили на двамата подсъдими, и изпращане на свид. И. да уведоми забелязаните в близост полицейски служители. Свидетелят Хр. В. останал в колата. След отправени на висок глас реплики към групата хора и С. , И. бил ударен в областта на лицето от последния. В същия момент от заведението излязъл А. , взел метална тръба, с която ударил пострадалия в поясната област и го съборил на земята. Последвали множество удари с ритници върху тялото на И. от двамата подсъдими, причинили сътавомерните телесни увреждания и оставяйки го в безпомощно състояние. Подсъдимите напуснали местопрестъплението с колите си. Тези факти са законосъобразно установени с оглед разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК. Същите обосновават липсата на укоримо поведение на пострадалия. Последният не е проявил „настъпателно, провокативно и агресивно поведение спрямо двамата подсъдими” и най-вече спрямо А. Действията му са общественооправдани и общественополезни с оглед установяването с помощта на органите на реда на участниците в предходния инцидент с брат му и неговия приятел. Обратно – двамата подсъдими са нанесли побоя на И. по хулигански подбуди. Съставомерните телесни увреждания по чл. 130, ал.1 НК са нанесени по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените правила и човешката личност. В този смисъл деянието правилно е квалифицирано по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК и не са налице предпоставки за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК за явна несправедливост на съдебния акт е налице само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост промяната му, макар то да е определено в рамките на закона. В случая, такова несъответствие, въззивният съд не е допуснал при определяне на наказанието на А. Не са налице и предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Сочените обстоятелства, свързани със семейния статус, здравословно състояние, добри характеристични данни и съдебно минало не са многобройни и между тях няма изключително смекчаващо такова, за да се стигне до извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. В този смисъл присъдата е законосъобразна и справедлива. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 6 от 03.07.08 год., постановена по ВНОХД № 1392/08 год. по описа на Софийски градски съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. Р защитник на подсъдимия С срещу същата присъда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................