2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 815 гр. София,29.12.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1947 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1543 от 11.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 1822/2017г. по описа на САС, ГО, 12 състав, с което е потвърдено разпореждане № 33335/21.12.2016г. по т.д. № 5357/2015г. на СГС, ТО, VI-15 състав. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната исковата молба на дружеството в частта й, с която са предявени искове за признаване за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че [фирма] дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 27210/2014г. на СРС, 70 състав. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено при нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане с единствения мотив, че управителите на дружествата ищец и ответник са едни и същи, поради което било налице основание за назначаване на особен представител на ответника, без изобщо да вземе предвид обстоятелството, че реално двете страни в процеса се представляват от различни адвокати, както и че ответникът изрично е направил искане да бъде представляван от упълномощения от него адвокат, а не от служебно назначен му особен представител. Счита, че изложените от въззивния съд аргументи за наличие на противоречие между интересите на представител и представляван по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК и цитираната в разпореждането съдебна практика на ВКС са неотносими към действителните обстоятелства по делото. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, по които няма установена съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Налице ли е необходимостта от назначаване на особен представител в хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК, когато ищец и ответник са търговски дружества, които в конкретния процес се представляват от различни представители по пълномощие: дружеството – ищец се представлява от един адвокат, а дружеството- ответник се представлява от друг адвокат, определен с решение на едноличния собственик на капитала, макар и тези дружества да имат едни и същи управители? 2. Налице ли е необходимостта от назначаване на особен представител в хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК на търговско дружество, когато същото се представлява от упълномощен адвокат по делото? 3. Налице ли е хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК – на противоречие в интересите между представляван и представител, в случай, че ищецът и един от ответниците се представляват от едни и същи лица управители, но се представляват по делото от различни адвокати? Ответникът [фирма] представя отговор, в който излага съображения за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови определението си, въззивният съд е изложил съображения, че противоречие в интересите по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК е налице, когато представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Приел е, че в настоящия случай ищецът /кредитора/ и първия ответник /главния длъжник/ се представляват от едни и същи управители, което е основание за назначаване на особен представител на ответника [фирма] на разноски на страната, която е инициирала исковото производство. С оглед на това е достигнал до извода, че поради неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд за внасяне на възнаграждение за особен представител, е налице основание за връщане на исковата молба по отношение на ответника [фирма] и е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси се отнасят до преценката, дали е налице противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК в хипотезата, в която едни и същи лица са управители на дружеството ищец и дружеството ответник, но всяко от дружествата се представлява от различен адвокат като упълномощен процесуален представител. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса не е налице създадена съдебна практика и с цел предотвратяване на противоречивото тълкуване и прилагане на нормата на чл.29, ал.4 ГПК в конкретната хипотеза следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение. По поставения въпрос настоящият състав намира следното: Съгласно трайноустановената практика на ВКС, когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същи граждански процес и интересите им са насрещни, следва да бъде назначен особен представител на представляваната страна на основание чл.29, ал.4 ГПК /в този смисъл определение № 859 от 20.12.2012г. по ч.т.д. № 732/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 219 от 28.04.2015г. по ч.т.д. № 541/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 448 от 30.07.2015г. по ч.т.д. № 1309/2015г. на ВКС, ТК, II т.о./. Това основание за назначаване на особен представител е налице и в хипотезата, в която едно и също лице е вписано като управител на насрещните страни в правоотношението, но в исковото производството всяка от страните се представлява от различен адвокат, упълномощен да осъществява процесуално представителство по делото. В този случай представителната власт на упълномощените адвокати произтича от и е функция на изразената воля от едно и също лице в качеството му на управител и на дружеството ищец, и на дружеството ответник. Поради това и в посочената хипотеза е налице противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК с оглед противоположните интереси по конкретното дело между ответника и неговия органен представител, чиято воля е източник на представителната власт на упълномощения адвокат, което обуславя необходимостта от назначаване на особен представител на ответника. С оглед отговора на формулирания въпрос обжалваното определение е правилно. Въззивният съд, след като е констатирал, че едни и същи лица са управители и на дружеството ищец, и на ответника [фирма], е достигнал до законосъобразния извод за наличие на основанието на чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на ответника. Без значение за този извод е обстоятелството, че за упълномощаването на адв. В. Н. – С. да представлява ответника „Б. БГ“ Е. е взето решение на едноличния собственик на капитала му, доколкото като представители на едноличния собственик са действали Е. Г. Б. и Г. К. Р., които са и управители на ищеца [фирма]. Поради това следва да се приеме, че в исковото производство участват като органни представители и на страната на ищеца, и на страната на ответника [фирма] едни и същи лица, което обуславя извод за наличие на противоположни интереси по конкретното дело между посочения ответник и неговия представител. С оглед неизпълнението от ищеца на дадените от първоинстанционния съд указания за внасяне на определеното възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод за наличие на основание за връщане на исковата молба по отношение на този ответник. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1543 от 11.05.2017г. по в.ч.гр.д. № 1822/2017г. по описа на САС, ГО, 12 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: