О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 136 Гр.С., 26.02.2018 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 174/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. К., като пълномощник на Исмит Д. Т. и М. А. Б., против решение № 634/21.03.2017 г. по тр.д.№ 1955/2016 г. на САС, ГК, 1 състав в частта – с характер на определение по чл.274 ал.2 ГПК – с която е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 40317/24.03.2016 г. срещу определение по чл.248 ГПК на СГС, І-12 състав по гр.д.№ 13219/2014 г., постановено на 29.02.2016 г. С първоинстанционното определение е било оставено без уважение искането на пълномощника на Т. и Б. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез увеличение на присъденото в негова полза по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение с дължимия върху същото ДДС. В частната касационна жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното определение, с което е прието, че при присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА, същото не следва да включва ДДС, т.к. безплатната адвокатска помощ съставлява безвъзмездна услуга. Твърди се, че определението е незаконосъобразно и по подробно изложени съображения се моли за отмяната му. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се основава на изрично формулирани правни въпроси, с позоваване на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК. Цитира се и се прилага съдебна практика, в която аналогични случаи са намерили различно разрешение от това в обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – ЗК Л. И. АД, чрез процесуален пълномощник, с депозиран в срока по чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. За да се произнесе по частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. След подаване на частната касационна жалба – 22.05.2017 г., е формирана практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК по поставените в настоящата частна жалба и обусловили правораздавателната воля на съда въпроси, обобщено отнасящи се до това, дали при присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да включва ДДС. Макар че релевираното и доказано в настоящото производство допълнително основание за достъп до касация е това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, с оглед постановяване на практика със задължителен характер, на която обжалваното определение противоречи, допускането на касационна проверка следва да се извърши на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д.№ 2259/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. Според посочената допълнителна разпоредба, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Правните услуги, предоставени по реда на чл.38 ал.1 ЗА, съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда на основание чл.38 ал.2 ЗА. В същия смисъл е и определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.№ 1225/2017 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, както и множество определения на ВКС в производства по чл.274 ал.2 ГПК. Предвид отговора на правния въпрос, обжалваното определение се преценява като неправилно, доколкото по делото е безспорно установено, че адв. К. е лице, регистрирано в това си качество по ДДС. Ето защо същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което, след отмяна на определението на СГС, І-12 състав по гр.д.№ 13219/2014 г., постановено на 29.02.2016 г., към присъденото от първата инстанция възнаграждение се добави дължимият ДДС, възлизащ на 586 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ и ОТМЕНЯ решение № 634 от 21.03.2017 г. по гр.д.№ 1955/2016 г. на САС, ГК, 1 състав в частта, с която на основание чл.274 ал.2 ГПК е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 40317/24.03.2016 г. срещу определение по чл.248 ГПК на СГС, І-12 състав по гр.д.№ 13219/2014 г., постановено на 29.02.2016 г. ОТМЕНЯ определение на СГС, І-12 състав по гр.д.№ 13219/2014 г., постановено на 29.02.2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 7318/28.10.2015 г. на СГС, І-12 състав по гр.д.№ 13219/2014 г., като ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД [населено място] да заплати на адв. Петя Д. С. – К. допълнително 586 /петстотин осемдесет и шест/ лева, представляващи дължим ДДС върху присъденото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 2 930 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: