1 Р Е Ш Е Н И Е № 50146 гр. София, 10.02.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2004 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Агенция по заетостта, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. А. срещу решение № 225 от 16.04.2021г. по т. д. № 163/2021г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 4598 от 29.07.2020г. по т. д. № 10554/2018г. на Софийски градски съд, I-13 състав и Агенция по заетостта е осъдена да заплати на Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 500 лв. - разноски по делото за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Агенция по заетостта е осъдена да заплати на Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 51 446,25 лв., представляваща възнаграждение за проведени от Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ обучения в [населено място] и в [населено място], представляваща 85% от номиналната стойност на издадените ваучери за обученията в [населено място] и [населено място], от която 27 540 лв. са за издадените 18 бр. ваучери за обучаеми лица в [населено място], 22 950 лв. са за издадените 15 бр. ваучери за обучаеми се лица в [населено място] и 956,25 лв. са за издадения 1 брой ваучер на обучаемото се лице в [населено място] по сключено споразумение № Доб-2/274#3/19.01.2017г. между Сдружение с нестопанска цел „Национална мрежа за бизнес развитие“ и Агенция по заетостта, заедно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 02.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 161,05 лв. - разноски по делото за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са приели, че исковете подлежат на разглеждане по общия исков ред, вместо по административноправен ред. Излага съображения, че постановяването на въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС и трайно установената практика на ВАС по жалби срещу прекратени договори по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, финансирани от ЕСФ, по които Агенцията по заетостта изпълнява проекти на оста „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, съгласно която договорите са административни и прекратяването им се обжалва пред административните съдилища. Касаторът поддържа становище, че процесното споразумение № Доб-2/274#3/19.01.2017г. по правната си същност е административен договор между Агенцията по заетостта и Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ и писмо peг. № ДОб-2-274#3/19.02.2018г. за прекратяването му следва да се счита за индивидуален административен акт, чието обжалване може да се проведе по реда на АПК. В подкрепа на това твърдение касаторът излага, че споразумението е сключено за реализиране на проект „Ваучери за заети лица“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която е включена в споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни инвестиционни фондове /ЕСИФ/ и одобрено с решение на Европейската комисия на 07.08.2014г. Проектът „Ваучери за заети лица“ спада към приоритетната ос „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и чрез процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Управляващият орган на оперативната програма е финансирал този проект. В тази насока касаторът се позовава на точка 3.1, подточки 10 и 12, чл. 28а ПМС 107/10.05.2014г. за определяне реда за предоставяне на БФП по програми, съфинансирани от ЕСФ за изпълнение на проект „ВЗЛ“, чл. 7, ал. 7 от ПМС 280/2015г., и чл. 36 от Закона за държавните помощи /ЗДП/. Поддържа и становище, че първоинстанционният и въззивният съд не са взели предвид, че договорът е по предварително определен образец, предполагащ едностранно определяне на съдържащите се в него условия; не са съобразили, че споразумението е прекратено едностранно от страна на Агенцията по заетостта в качеството й на изправна страна поради неизпълнение на задължения на сдружението - от извършените 13 проверки на мястото на провежданите обучения са констатирани множество нарушения: не се провеждат обучения, липсват материали, обезпечаващи обучението, не е осигурена визуализация, че обучението се финансира от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в съответствие с Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014 - 2020 г. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Е. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище за допустимост и правилност на обжалваното въззивно решение. Излага съображения, че сключеното между страните споразумение няма характер на административен договор по смисъла на § 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, сега с променено наименование Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, тъй като няма за предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“, защото безвъзмездната помощ се получава от третите обучаеми лица – представители на целеви групи за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Поддържа, че средствата, които ищецът /настоящ ответник/ следва да получи, не му се предоставят безвъзмездно от Агенцията по заетостта, а срещу извършеното от него обучение на целевите групи. Ответникът излага и доводи за правилност на извода, че не е налице неизпълнение на договора от негова страна че за възложителя не е възникнало потестативното право да развали договора. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски. С определение № 377 от 17.06.2022г. по т. дело № 2004/2021г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост/недопустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че между страните е сключено Споразумение № ДОб-2-274#3 от 19.01.2017г. при общи условия, по силата на което ответникът Агенция по заетостта /касатор/ възлага на ищеца Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ /ответник в касационното производство/ извършването на дейност по обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна помощ, реализирани по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. В раздел IV от договора изпълнителят е поел следните задължения: да предоставя на всяко обучаемо лице при стартиране на обучението оригинални учебни материали, които остават за ползване от обучаваните лица и след приключване на обучението; да обявява и спазва учебен график; обученията да се извършват в подходящи учебни зали; да осигури преподавателски състав, който да отговаря на държавните образователни изисквания и притежава съответна професионална квалификация; да води редовна отчетност и съхранява документация за същата; да допуска представители на възложителя за осъществяване на контрол на изпълнението; да информира по подходящ начин обучаваните от него лица, както и осигури визуализация в учебните бази, че обучението се финансира от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в съответствие с Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства /протоколи и писма/ и показанията на свидетелите Т. и С. съдебният състав е приел за установено, че през периода от 16.10.2017г. до 23.04.2018г. е провеждано изпълнение на договора за обучение срещу ваучери на 18 броя лица за 960 учебни часа в [населено място] при номинална стойност на всеки от ваучерите 1 800 лв. за професия „Охранител“, специалност „Банкова охрана и инкасова дейност“, и за същия период, специалност и учебни часове на 15 броя лица в [населено място] при номинална стойност на ваучера 1 800 лв. за всяко лице, както и за 1 брой лице за 600 учебни часа при номинална стойност на ваучера 1 125 лв. в [населено място]. За да направи извод за неоснователност на релевираното от ответника по иска възражение за недължимост на претендираната сума поради прекратяване/разваляне на договора с писмо peг. № ДОб-2-274#4 от 19.02.2018г., въззивната инстанция е квалифицирала процесното споразумение като договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД, поради което се е съобразила с допълнителните изисквания за разваляне на договора, предвидени в чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 265, ал. 2 ЗЗД, и е приела, че процесното споразумение не е развалено, тъй като ищецът е изпълнил задълженията си по него. Въззивнният съд е посочил, че развалянето на договора с обратно действие е недопустимо, предвид неговия характер и престацията на изпълнителя като такава на продължавано изпълнение - осигуряване през целия период на база и преподаватели, поддържане на информационния табла и др., в едната част, и на периодично изпълнение - учебни часове по график, в останалата част. Приел е, че от клаузата на чл. 5.1. от общите условия към споразумението не може да бъде направен извод за обратно действие на развалянето на договора, доколкото същата в частта си за правни последици от развалянето е нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. По отношение на отправеното в писмо peг. № ДОб-2-274#4 от 19.02.2018г. от възложителя Агенция по заетостта до ищеца изявление за прекратяване на процесното споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от него поради неизпълнение на задълженията /при общо 13 проверки са направени констатации, че не се провежда обучение, липсват материали, обезпечаващи обучението, и не е осигурена визуализация/, съдебният състав е изложил следните съображения: 1/ Ищецът е изпълнил надлежно задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора за осигуряване на учебни материали и предаването им на обучаемите лица - на всички обучаеми лица с ваучери за обучение по процесния договор са предоставени учебни материали срещу подпис при стартиране на обучението, видно от представените по делото три броя списъци /л. 63, л. 116 и л. 154 от преписката на СГС/ и анкетни карти, подписани от обучаемите. Предвид клаузата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора материалите остават в държане на обучаемите и за тяхно ползване, поради което неносенето им в учебните часове, респективно липсата на такива поради неявяване на обучаемото лице, не може да бъде тълкувано като неизпълнение на задължение от страна на изпълнителя. 2/ Ищецът е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 20 от договора да информира по подходящ начин обучаваните от него лица, както и да осигури визуализация в учебните бази, че обучението се финансира от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в съответствие с Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020. Относно обученията в [населено място] въззивният съд е приел, че по делото не се установява неизпълнение на задължението на изпълнителя за визуализация на обучението, предвид взаимно изключващите се удостоверявания в протоколи № 21/16.01.2018г. и № 26/16.01.2018г. /погрешно посочени протоколи № 21/06.01.2018г. и № 26/06.01.2018г./, както и поради изричното отбелязване в други протоколи за проверки на обученията на други дати наличие на визуализация на място. Изводът за изпълнение на задължението за визуализация на провежданите в [населено място] обучения е направен въз основа на представените протоколи, в които не е констатирана липса на визуализация, и на показанията на свидетелите Т. и С., установяващи наличие на сключени с ищеца граждански договори за изпълнение на дейности като преподаватели по програмите за обучение и наличие на визуализация за финансиране на обучението чрез поставени табели на входа на сградата и пред залата за обучение през целия период на обучение. 3/ Последното твърдяно от ответника по иска неизпълнение на задължение за провеждане на обучение на обучаемите лица съобразно одобрения от изпълнителя и предоставен на възложителя график също е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че поетите от ищеца като изпълнител по договора задължения са за осигуряване на материална база за провеждане на изпълнението и преподавател, както и за спазване на установения график. Посочено е, че в хипотеза, при която изпълнителят е изпълнил тези задължения, залите са осигурени, преподавателят е на място за провеждане на обучението, но обучение не е проведено само по причина, че никой от обучаемите не се е явил и не е присъствал на място, не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задължения от страна на изпълнителя, доколкото явяването на обучаемите лица е обстоятелство, на което изпълнителят не може да влияе, още повече, че съобразно дадените на изпълнителя параметри на изпълнение на дейността обучаемите имат право на 20 % отсъствия и успешно завършване на учебния курс. Във връзка с една от проверките в [населено място], [улица] по протокол № 28/19.01.2018г. и направената констатация за отсъствие на преподавател и друг представител на изпълнителя на мястото за обучение съобразно изготвения график, въззивният съд е установил въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелката С., че причина за непровеждане на учебните часове е внезапното влошаване на здравословното състояние на преподавателя И. А. и невъзможността му своевременно да уведоми заместващия преподавател. По отношение на отбелязаните констатации в шест броя протоколи за извършени проверки на 15.01.2018г., 27.01.2018г. и 03.02.2018г. на адрес [населено място], [улица], че в обявения час по график обучение не се провежда, сградата е заключена, има офис на банка, съдебният състав е възприел показанията на свидетелката Т. като непосредствени, конкретни и непротиворечиви, кредитирал ги е при условията на чл. 172 ГПК, отчел е, че същите се покриват и с част от констатациите по изготвените от служители на ответника протоколи, и въз основа на тях е приел за установено, че обученията са проведени в зала на офиса на банката, предвид предмета на обучението - за банкова охрана и инкасо, на входа на банката е имало обозначение за обучението и телефонен номер на преподавателя, на който е следвало проверяващите да се обадят, за да бъдат допуснати в залата, тъй като входът на банката е бил заключен, доколкото банката не работела, предвид провеждане на обучението през работните дни от 16.30 до 21.00 часа и през почивните дни - събота и неделя. Предвид изложените съображения въззивната инстанция е заключила, че за възложителя /ответник по иска/ като страна по договора не е възникнало потестативното право да развали договора, отправеното от него изявление с писмо peг. № ДОб-2-274#4/19.02.2018г. не е проявило целения потестативен ефект и действието на договора не е прекратено за в бъдеще, а развалянето му с обратно действие, предвид характера на договора, е и правно недопустимо. Изводът за неоснователност на правоизключващото възражение на ответника /настоящ касатор/ е аргументиран и с обстоятелството, че след датата на получаване на изявлението му за разваляне /„прекратяване“/ на договора възложителят Агенция по заетостта е продължил да извършва контролни проверки за изпълнението на договора като е констатирал точното му изпълнение с протоколи от края на месец февруари, месец март и месец април, представени по делото. Отчетени са също и проведените в края на обучението изпити за придобиване на правоспособност на обучаемите лица /протокол 436/31.03.2018г./ и за приключване на обучението /протокол № 269/23.04.2018г./, с които реално се признава пълното изпълнение на договора. Представените от ответника по иска доказателства за извършвани проверки във връзка с обучения в [населено място] са приети за неотносими поради това, че дължимостта на възнаграждения за тези обучения не са предмет на предявения иск. Възражения досежно изпълнението или не на договора във връзка с обучения в [населено място] не е и въведено с писмения отговор от ответника, а постановените откази за плащане по предявените извънсъдебно претенции на ищеца за процесните суми, са мотивирани само с неизпълнение на договора съобразно представени по делото констативни протоколи за проверки изпълнението на обученията в [населено място] и [населено място], поради което е недопустимо едва с въззивната жалба да се въвеждат от страната факти като релевантни за решаване на правния спор. Изложени са и съображения, че е недопустимо, дори да е налице неизпълнение на договора по отношение на конкретни лица, обучавани в [населено място], да се отказва плащане на възнаграждение по отношение на дейности по надлежно проведени обучения в [населено място] или [населено място] на други лица, приносители на ваучери. Относно размера на дължимото възнаграждение въззивният съд е посочил, че ответникът по иска не е въвел възражения за неточно изчисление на дължимите по договора възнаграждения - 85 % от сумата по ваучерите от 1 800 лв. за всеки обучаем от общо 18+15 обучаеми, и 1 125 лв. за един обучаем, поради което е заключил, че дължимото възнаграждение за проведените обучения по процесния договор в [населено място] и [населено място] е в общ размер 51 446,25 лв., от която сума 27 540 лв. са за издадени 18 бр. ваучери за обучаеми лица в [населено място], 22 950 лв. - за издадените ваучери за обучаеми лица в [населено място], и 956,25 лв. - за един брой издаден ваучер на 1 обучаемо лице в [населено място]. По допустимостта на въззивното решение: През 2010г. Европейската комисия прие Стратегия „Европа 2020“, одобрена от Европейския съвет, предлагаща визия за социална пазарна икономика на Европа до 21-ви век с няколко приоритета: интелигентен растеж - изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; устойчив растеж - насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; приобщаващ растеж - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване на държавите-членки на Европейския съюз. В Република България се прие Национална програма за развитие „България 2020“ като водещ стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020г. Една от основните цели за развитие на страната е повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване, а един от приоритетите е подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила. В изпълнение на стратегията „Европа 2020“ се изготви също Национална програма за реформи, в която са заложени националните цели. Образованието, заетостта, социалното включване и здравеопазването за приобщаващ растеж са стратегически приоритет и в Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 -2020г., изготвено съгласно чл. 14 и чл. 15 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета. С Регламент /ЕС/ № 1303/2013 са приети общи правила за посочените фондове, функциониращи в съответствие с обща рамка и наричани „европейски структурни и инвестиционни фондове“ /ЕСИФ/, предвидени са разпоредби относно осигуряване ефективността на ЕСИФ и тяхната координация един с друг и с други инструменти на ЕС, относно задачите, приоритетните цели и организацията на ЕСИФ, критериите, на които държавите-членки и регионите трябва да отговарят, за да бъдат допустими за подкрепа от ЕСИФ, наличните финансови средства и критериите за разпределението им, както и са определени общите правила, приложими към ЕСИФ и ЕФМДР относно тяхното управление, контрол, финансово управление, отчети и финансови корекции. С Регламент /ЕС/ № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1081/2006 на Съвета са определени задачите на Европейския социален фонд /ЕСФ/, включително инициативата за младежка заетост, и обхватът на предоставяното от него подпомагане, съдържат се специфични разпоредби и се установяват видовете допустими разходи, по отношение на които може да бъде предоставено подпомагане. Със ЗУСЕСИФ /сегашно наименование ЗУСЕФСУ/, в сила от 25.12.2015г., са определени националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, предоставени по програми на Република България, включително и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Във връзка със Стратегия „Европа 2020“ е създадена Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., чиято основна цел е активно доразвиване на напредъка, достигнат през предишния програмен период, постигане на по-висока и по-качествена заетост, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, модернизиране на публичните политики. Една от заложените цели /приоритетни оси/ в програмата е Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, а бенефициенти по тази програма /бенефициери по смисъла на чл. 2, ал. 10 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/ са: Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Агенция за хората с увреждания, Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“, Министерство на правосъдието, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда, образователни и обучителни организации и институции, работодатели, социални партньори, общини и райони на общини, центрове за информация и професионално ориентиране, неправителствени организации. Осъществяването на дейностите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ се съфинансира със средства от ЕСИФ. Една от дейностите по посочената Приоритетна ос 1 е предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица и провеждане на обучения срещу ваучери. Като част от тази приоритетна ос на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ проект BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“ се съфинансира със средства от ЕСФ. Предвид изложените съображения и предметния обхват на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и ЗУСЕСИФ /сегашно наименование ЗУСЕФСУ/ настоящият съдебен състав приема, че същите намират приложение по отношение на средствата, предоставени по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, включително по проект BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“. Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. е Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ на Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МТСП, а конкретен бенефициент на безвъзмездната финансова помощ по проект BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“ е Агенция по заетостта. На основание чл. 28а от Постановление № 107 на МС от 10.05.2014г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. /отм./ Управляващият орган е предоставил безвъзмездна финансова помощ на конкретния бенефициент - Агенция по заетостта, който от своя страна е имал задължение да предостави ваучери за обучение на безработните и заетите лица – представители на целевите групи по Приоритетна ос 1 по горепосочената оперативна програма и да им предостави обучение срещу ваучери. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗУСЕСИФ /сегашно наименование ЗУСЕФСУ/ решението на ръководителя на Управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 и т. 2 се обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед, които съдържат реквизитите по чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/. Договорът между Управляващия орган и Агенцията по заетостта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, процедура чрез директно предоставяне на конкретен бенефициент BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“ е административен по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ. За осъществяване на обучението на безработните и заетите лица – представители на целевите групи по Приоритетна ос 1 по горепосочената оперативна програма срещу ваучери конкретният бенефициент Агенция по заетостта е длъжен да сключи договори с изпълнители на основание чл. 49, ал. 1 ЗУСЕСИФ /сегашно наименование ЗУСЕФСУ/ и чл. 7, ал. 7 от Постановление № 280 на МС от 15.10.2015г. за определяне на условията и редът за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020г. Задължението за сключване на споразумения с доставчиците на обучение произтича също от разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗУСЕСИФ, съгласно която финансирането с безвъзмездна финансова помощ се прекратява едностранно от ръководителя на Управляващия орган, когато бенефициентът не сключи договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на срока, предвиден за неговото сключване, както и от характера на задължението за предоставяне на обучение и осъществяването естеството на проекта в тази част. Процесното споразумение № Доб-2/274#3/19.01.2017г. е сключено за реализиране на проект BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. на основание горепосочената разпоредба и притежава белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а – чл. 19ж АПК /обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016г./. Правната фигура на административния договор е въведена в българското позитивно право с разпоредбите на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ /обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., сегашно наименование ЗУСЕФСУ/ и чл. 19а - 19ж АПК /обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016г./, съдържащи легално определение. Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК /обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016г., в редакция към момента на сключване на споразумението/ в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон, а след изменението от 01.01.2019г. /ДВ, бр. 77 от 18.09.2018г./, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации /ал. 2/, сключва се в писмена форма и съдържа страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон /ал. 3/. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ „административен договор“ е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ /сега ЕФСУ/, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Следователно съществените белези, характеризиращи договора като административен по смисъла на чл. 19а – чл. 19ж АПК, са следните: 1/ договорът да бъде сключен в производство пред административните органи или една от страните да бъде административен орган, респективно орган на изпълнителната власт; 2/ договорът се сключва в обществен интерес; 3/ сключването на такъв договор да е предвидено в закон. Характерни черти на административния договор са също възможността една от страните да изготвя предварително условията по договора, съдържанието на договора или част от него да бъде определено от специален нормативен акт, както и използването на публични средства за обществен интерес. Договорната свобода е ограничена от гледна точка на публичния интерес, а държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключените административни договори. По отношение на процесното споразумение № Доб-2/274#3/19.01.2017г. са налице основните елементи на административния договор: 1/ Споразумението е сключено между субект на публичната власт /административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта/ - Агенцията по заетостта, от една страна, и непубличен правен субект – Сдружение с нестопанска цел „Национална мрежа за бизнес развитие“, от друга страна. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, в сила от 1.01.2002г., за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта, е създадена Агенция по заетостта към министъра на труда и социалната политика. Агенцията е публичноправен субект, част от системата на институциите на изпълнителната власт, които осъществяват управлението на държавата, и в това качество тя изпълнява активни политики по заетостта, прилагайки националното и европейското законодателство. 2/ Въз основа на споразумението е възникнало правоотношение за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Проект BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, т. е. разрешават се въпроси от значим обществен интерес. Предоставянето на тази безвъзмездна финансова помощ служи за удовлетворяване на публичен интерес на Европейския съюз, на държавите-членки, в конкретния случай на Република България и на гражданите. Публичната цел, с която се предоставя безвъзмездната финансова помощ от ЕСИФ и се осъществява обучението по горепосочения проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., е една от приоритетните оси на програмата, а следователно и на приетата от Европейската комисия Стратегия „Европа 2020“. 3/ Сключването на споразумението е предвидено в специален нормативен акт - ПМС № 280 от 15.10.2015г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020г., прието на основание чл. 65, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1304/2013. Процедурата по одобряване на доставчици на обучение, които могат да предоставят обучение срещу ваучери /изпълнители по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗУСЕФСУ/, е регламентирана в посоченото ПМС № 280 от 15.10.2015г. Доставчиците на обучение, които могат да предоставят обучение срещу ваучери са обучаващи институции, които отговарят на условията, посочени в чл. 9 от ПМС № 280 от 15.10.2015г. /чл. 7, ал. 1/ и са включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта /чл. 7, ал. 2/. 4/ Съдържанието на споразумението е предварително определено в посоченото ПМС № 280 от 15.10.2015г. и в предварително изготвения образец. Съгласно чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280 от 15.10.2015г. доставчиците на обучение, чиито заявления са одобрени, подписват споразумение с Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице, като споразуменията се подписват от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или от упълномощено/упълномощени от него длъжностно лице/длъжностни лица. 5/ Предвиденото в обществен интерес обучение се финансира с публични средства - безвъзмездна финансова помощ по Проект BG05M9OP001-1.016 „Ваучери за заети лица“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“. 6/ Държавата чрез различни оторизирани органи упражнява контрол спрямо сключеното споразумение - в споразумението, Общите условия и ПМС № 280 от 15.10.2015г. е предвиден контрол, осъществяван от Агенцията по заетостта, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и техните структури, националните одитиращи органи, Европейската комисия, Европейската служба за борба с измамите, Европейската сметна палата и външни одитори да проверяват посредством проучване на документацията му или проверки на място изпълнението на дейностите и при необходимост да проведат пълен одит въз основа на разходооправдателните документи, приложени към счетоводните отчети, счетоводната документация и други документи, свързани с финансирането на обучението. 7/ Публичноправният характер на възникналите от споразумението отношения се запазва и във фазата по изпълнение и контрол на изпълнението, включително и при констатирано неизпълнение на поетите задължения. Установяването на неизпълнение на определени задължения дава право на Агенцията по заетостта да прекрати едностранно договора и да откаже заплащане на стойността на обучението, респективно стойността на ваучера. Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 /ДВ, бр. 74 от 2016 г.; изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Подведомствеността на делата по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, е предвидена и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че производството по предявения иск за реално изпълнение на договора /заплащане на възнаграждението за осъщественото обучение срещу ваучери/ подлежи на разглеждане от Административен съд София - град. Следователно решенията на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд са недопустими, тъй като са постановени по съдебен спор, който не подлежи на разглеждане от гражданските съдилища /чл. 1 ГПК/. В противоречие със събрания доказателствен материал, горепосочените разпоредби от правото на ЕС и при неправилно приложение на ЗУСЕФСУ /предишно наименование ЗУСЕСИФ/, ЗИДАПК /ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ и ПМС № 280 от 15.10.2015г. съдебният състав е разгледал предявения иск по същество. Поради това и на основание чл. 293, ал. 4 връзка с чл. 270, ал. 1, изр. 1 ГПК решенията на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд следва да бъдат обезсилени, а производството по предявения иск да бъде прекратено. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ трябва да бъде осъдено да заплати на Агенция по заетостта направените разноски за въззивното производство в размер 1 029 лв., представляващи платена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни производства в размер по 500 лв. или общо 1 500 лв. Платената държавна такса за касационното производство в размер 1 058,93 лв. /30 лв. + 1 028,93 лв./ не се присъжда на касатора, тъй като не е направено искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски до приключване на съдебното заседание на 25.10.2022 г. Заявено е само искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 225 от 16.04.2021г. по т. д. № 163/2021г. на Софийски апелативен съд, 6 състав и решение № 4598 от 29.07.2020г. по т. д. № 10554/2018г. на Софийски градски съд, I-13 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ срещу Агенция по заетостта иск за заплащане на сумата 51 446,25 лв., представляваща възнаграждение за проведени от Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“ обучения в [населено място] и в [населено място], представляваща 85% от номиналната стойност на издадените ваучери за обученията в [населено място] и [населено място], от която 27 540 лв. - за издадените 18 бр. ваучери за обучаеми лица в [населено място], 22 950 лв. - за издадените 15 бр. ваучери за обучаеми се лица в [населено място] и 956,25 лв. - за издадения 1 брой ваучер на обучаемото се лице в [населено място] по сключено споразумение № Доб-2/274#3/19.01.2017г. между Сдружение с нестопанска цел „Национална мрежа за бизнес развитие“ и Агенция по заетостта, заедно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 02.08.2018г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Сдружение „Национална мрежа за бизнес развитие“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап. 2 да заплати на Агенция по заетостта, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП сума в размер общо 2 529 лв. /две хиляди петстотин двадесет и девет лева/, от която 1 029 лв. представлява платена държавна такса за въззивното производство, а 1 500 лв. - юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.