Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * общинска собственост * правоприемство * трансформация на държавна собственост в общинска собственост

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 699/2009

 

София, 08.01.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 10.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТТА РУСЕВА

дело №691/2009   година

Производството е по член 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от Община С. против решение №725/25.11.2008г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №565/2008г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 07.08.2008г. по гр.д. №181/2006г. по описа на С. районен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявения от Община С. иск с правно основание член 108 от ЗС за осъждане на ТПК”В”гр. Сливница да предаде на Община С. владението върху следния недвижим имот,находящ се в гр. С. и представляващ дворно място с площ от 1240 кв.м,съставляващо парцел **** от кв.106 по плана на града,заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда с обслужващо предназначение битов комбинат със площ от 530 кв.м.

Касационното обжалване е допуснато,поради наличието на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,свързан с произнасянето на съда по материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,а именно относно защитата ,която може да се търси при предявен ревандикационен иск за защита на общинска собственост срещу ответната кооперация,която поддържа ,че е възстановена такава,чието имущество е било незаконно одържавено.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба ТПК”В”гр. Сливница моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и частна жалба от ТПК”В” гр. С. против определение от 11.12.2008г. на Софийски окръжен съд,постановено по горното дело,по реда на член192 ал.4 от ГПК/отм/ във вр.с член 211 от ГПК/отм/,с което се осъжда Община С. да заплати на ТПК”В” гр. С. сумата от 3372,44 лева,представляващи направените по делото разноски за двете съдебни инстанции,на основание член 64 ал.2 от ГПК/отм/,с искане същото да се измени и допълни като се присъди още и сумата от 2000 лева.

Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въвзивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК,приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима.

Подадената касационна жалба е основателна.

С депозираната пред съда искова молба Община гр. С. е предявила ревандикационен иск за предаване владението на собственият й недвижим имот,описан в молбата,който се владее без правно основание от ответника ТПК”В”,новоучредена кооперация,с решение от 21.02.1991г. по ф.д. №660/1991г. по описа на Софийски окръжен съд,фирмено отделение,като ищецът черпи правото си на собственост от съставения акт №81 за частна общинска собственост от 10.07.2003г. на основание член 2 ал.1 т.6 и т.9,ал.2 т.1 от Закона за общинската собственост във връзка с параграф 7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА,неоспорен по делото. Ответната кооперация навежда доводи,че процесния имот не е част от инфраструктурата на общината ,построен е с кооперативни средства и това изключва основанието на което е съставен акта за частна общинска собственост,наред с което се твърди,че е правоприемник на съществуващата преди одържавяването кооперация ТПК”В”,която по силата на решение №108 от 16.09.1976г. на ИК на СОНС за реорганизиране на поделенията СД”М” Д. предприятие за услуги”В” със седалище гр. С. се образува на основата на ТПК”В”,към което преминава безвъзмездно цялото имущество,всички активи и пасиви. Видно от данните по съдебно-техническата експертиза,депозирана пред първоинстанционния съд от вещо лице инж. Ю/лист 201 от делото/,която проследява регулационния статут на процесния имот,по силата на заповед №47/81965г.,с която е приет поредният регулационен план на гр. С.,по който се образува парцел ****ХІV от кв.21 с отреждане за „Б”,претърпява промени в последващи регулационни планове за населеното място и с плана от 1991г. се обособява отново като самостоятелен парцел **** отреждане за Б. комбинат,а по отношение на сградата в същото е посочено,че строителното разрешение за същата е издадено през 1969г.,която е построена в периода от 1969г. до нанасянето й в кадастралния план от 1977г.,като сградата е била включена в строителния план за 1969г. на ГОНС гр. С.. Според данните на съдебно-счетоводната експертиза,депозирана пред въззивната инстанция/лист 30 от делото/процесната сграда-битов комбинат е била заприходена като основно средство в ТПК”В„ гр. С. със счетоводна операция ЖО 17/1 КЪМ 30.11.1974г. и към 31.12. 1976г.е в баланса на тази кооперация,който заедно с баланса на ДПП”У” гр. К. към 31.12.1976г. са послужили като встъпителен баланс към 01.01.1977г. на новообразуваното държавно предприятие за услуги”В”гр. Сливница.

ВКС намира,с оглед задължителната за съдилищата практика ,от една страна по отношение преобразуването на държавна в общинска собственост,с оглед настъпилите във времето промени в законодателството,предпоставени от Конституцията на РБ от 1991г.,както и тази свързана с възстановяването на собствеността на имоти по Закона за коопераците/Д.в.бр.113/1999г./,изложеното в мотиви на въззивното решение в тази връзка за неправилно. Преди всичко въззивният съд е основал изводите си за материалноправна легитимация на общината,като е посочил,че тъй като спрямо обектът предмет на ревандикация по делото е налице отрицателна предпоставка,визирана в ал.2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА-а именно това имущество да не е включено в капитала,в уставния фонд или не се води по баланса на търговско дружество,фирма или предприятие с държавно имущество,като е приел че към датата на влизане в сила на ЗМСМА-19.09.1991г. сградата на битовия комбинат е била включена в активите на това предприятие. Тези изводи на въззивния съд освен,че са неправилни,не намират опора в доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на параграф 7 ал.1т.6 от ЗМСМА-обектите на общинската инфрастуктура с местно значение,предназначени за административни потребности на общините,както и за здравно,образователно,културно,търговско битово,спортно или комунално обслужване с влизане в сила на този закон,заварени като държавни имоти преминават в собственост на общините. Безспорно процесния имот с оглед на неговия характер се включва в обхвата на обектите,визирани в горната разпоредба. По делото липсват доказателства,че към момента на влизане в сила на ЗМСМА,процесният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице,по предвидения от закона ред,за да се приложи предвиденото изключение в ал.2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА. Следователно по силата на тази законова разпоредба процесният имот е станал общинска собственост и легитимира ищеца като негов собственик.

 

По отношение твърденията на ищеца,че е правоприемник на ликвидираната през 1976 година ТПК”В”,чрез включването й в ДПУ”В”,съгласно горепосоченото решение на ИК на СОНС,същите са недоказани,тъй като липсват доказателства за възстановяване на така прекратената кооперация,която изисква процедура по свикване на общо събрани,състоящо се от членове на кооперацията към момента на прекратяването й,респективно замастени от техните наследници,решение на общото събрание,взето в съответния кворум,съобразено с действащия към този момент закон за кооперациите. Напротив,изрично при регистрацията на ответната кооперация по ф.д. №660/1991г. по описа на СОС,е посочено,че същата е новоучредена кооперация и като такава не може да претендира за възстановяване на одържавено имущество по реда на параграф 1 от ДР на ЗК. Още повече,че самият ответник твърди,че е приел активи и пасиви на ДПУ”В” С. по силата на решение №7/31.10.1990г. на В. изпълнителен комитет на Общински народен съвет гр. С. от делото/,с което дава съгласие Д. предприятие за услуги- С. да се преобразува в Т. с производствени фондове,собственост на ликвидираната в миналото кооперативна организация. Този орган на общината освен ,че няма компетенции да дава такова съгласие и изобщо не може да се разпорежда с държавно имущество,както изрично е отбелязано и в мотивите по решението за регистрацията на кооперацията ответник-държавно имущество не може да се прехвърля на кооперация,освен ако това не е осъществено от компетентен орган по надлежния законов ред,каквото не е налице за ответника,поради което последният владее имота без правно основание и предявеният иск с правно основание член 108 от ЗС се явява основателен и доказан. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следа да бъде отменено и спора се реши по същество.

По отношение на частната жалба,подадена от ТПК”В”гр. Сливница,същата следва да се остави без разглеждане,поради изхода на спора пред настоящата касационна инстанция,с оглед гореизложеното.

Във връзка с изхода на спора по делото ответникът по касационната жалба ТПК”В”,гр. Сливница, на основание член 78 ал.1 от ГПК ,следва да заплати на Община гр. С. сумата 3 482,86 лева/три хиляди четиристотин и осемдесет и два лева и 86 ст./разноски по делото .

 

 

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №725/25.11.2008г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по гр.д. №565/2008г. по описа на същия съд и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ТПК”В” гр. С. да предаде на Община гр. С. владението върху следния недвижим имот:дворно място с площ от 1240 кв.м,находящо се в гр. С.,ул.”К”№2,съставляващо УПИ * в кв.106 по плана на гр. С.,ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда-с обслужващо предназначение Б. комбинат, със застроена площ от 530 кв.м,при граници на имота:север-УПИ *,юг- УПИ за площад кв.107а,изток-УПИ ІV и УПИ І,кв.106 и запад-улица,на основание член 108 от ЗС.

ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане частна жалба,подадена от ТПК”В. Л. ” гр. С. против определение от 11.12.2008г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д. №565/2008г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА ТПК”В” гр. С. да заплати на Община гр. С. сумата 3482,86 лева/три хиляди четиристотин осемдесет и два лева и 86 ст./ разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: