Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * Договор за концесия * материалноправна легитимация на ищеца * особен залог


Решение по т.д. №1837/21 на ВКС , ТК, І во отд.
11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50175

гр. София, 21.12.2022 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 24 ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА


и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1837/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от пълномощника на [община] срещу решение №260 069 от 23.04.2021 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №648/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260005/14.09.2020 г., постановено по т.д. №40/2019 г. на ШОС, с което е бил уважен искът на „Титан БКС” ЕООД ЕИК[ЕИК], предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу касатора, за установяване, че [община] дължи на ищеца „Титан БКС” ЕООД сумата от 135 093,05 лева- представляваща част от дължимото концесионно възнаграждение за 2016 г. по Договор за концесия №25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него, по силата на които дружеството – ищец в качеството на концесионер се е задължило да извършва за сметка на концедента – [община] следните дейности: „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на [населено място], вкл. индустриалните зони и кварталите Д., Макак и М.“, които суми са част от задълженията по фактури: 1).№7060/02.02.2016 г. на обща стойност 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 11 259.49 лв., 2).№7636/22.08.2016 г. на стойност от 215 202.39 лв., от която оставал неизплатен остатък от 63.12 лв. и 3) №7637/22.08.2016 г. на стойност от 123 734.44 лв., сумата от която е изцяло неплатена и дължима, ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението за главница, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, №250 от 15.02.2019 г. по ч.гр.д. №466/2019 г. по описа на ШРС. Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за евентуална недопустимост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон: излагат се доводи и се навеждат оплаквания за това, че съдът не е отчел липсата на активна процесуална легитимация на ищеца „Титан БКС” ЕООД като носител на процесното вземане , след като същото е предмет на договор за особен залог, по силата на който ищецът го е заложил в полза на заложния кредитор Общинска банка АД -гр. София и последният е пристъпил към изпълнение по реда на чл.32ал.1 от ЗОЗ още на 11.11.2016 г. В последствие вземането е било цедирано с договор от 15.05.2018 г. от банката на друго лице „Нелсен Чистота“ ЕООД . Ето защо, според изложеното в КЖ , съгласно чл.17 ал.4 и чл.44а от ЗОЗ след датата на вписване на пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор „Титан БКС” ЕООД като залогодател по договора за особен залог , не е носител на процесното вземане и следователно не е процесуално легитимиран да го предявява от свое име. Изложени са и оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд в обжалваното решение относно неоснователността на възраженията за прихващане с насрещни вземания на общината спрямо ищеца, поради липсата на доказването на съществуването на последните. Претендират се разноски.
От страна на процесуалния пълномощник на ответното дружество е депозиран писмен отговор с излагане на доводи за неоснователност на КЖ, доколкото именно от цитираните в КЖ разпоредби на ЗОЗ следва, че титуляр на процесното вземане и след пристъпването към изпълнение върху него от страна на заложния кредитор остава именно залогодателят. Активната легитимация на ищеца-залогодател по ОЗ като носител на процесното вземане следвала и от сключеното между последният и заложния кредитор „Нелсен Честота“ ЕООД споразумение от 11.02.2019 г. , по силата на което „Титан БКС” ЕООД е овластено от „Нелсен Честота“ ЕООД да предприеме всички правни и фактически действия по събиране на вземанията от [община]. В този смисъл, според страната, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е счетен за основателен искът по чл.422 ГПК, въззивният състав е изложил следните съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за концесия № 25-01-177/23.07.2001 г. и анекси към него, с предмет „Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на [населено място], вкл. индустриалните зони и кварталите Д., Макак и М.”. Предвид изпълнението на задълженията на концесионера били издадени процесните фактури № 7060/02.02.2016 г., № 7636/22.08.2016г. и № 7637/22.08.2016 г., с обща стойност на неизплатеното по тях концесионно възнаграждение в размер на 135 093.05 лв., потвърдено от заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция и неоспорено от страните. За доказано е счетено, и че всички вземания на дружеството по посочения договор са станали обект на особен залог по силата на Договор за залог върху вземания от 25.06.2012 г., вписан в ЦРОЗ под №2012062501799, в полза на „Общинска банка“ АД. На 11.11.2016г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение на тези вземания, съгласно вписване № 20161111102370 в ЦРОЗ, а със съобщение изх.№ В 522/23.11.2016г. е уведомил за това [община] в качеството й на заложен длъжник. По силата на Договор за цесия от 15.05.2018 г. тези вземания са цедирани на „Нелсен чистота” ЕООД, ЕИК[ЕИК], заедно с привилегиите и обезпеченията. На 10.01.2019г. цесионерът „Нелсен чистота“ ЕООД е вписал по първоначално вписване № 2012062501799 заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, а в последствие с покана вх.№ 26-00-488/06.02.2019г. за доброволно изпълнение е отправил искане до общината да заплати сумата от 135 093,05 лева по посочена от него сметка на депозитар.

На 11.02.2019 г. е подписано споразумение между „Нелсен чистота“ ЕООД и ищеца, по силата на което страните се съгласяват и „Нелсен чистота“ ЕООД овластява „Титан БКС“ ЕООД да предприеме съдебни постъпки с оглед снабдяване с изпълнителен лист и събиране на вземанията си от общината, които са обект на особен залог в полза на „Нелсен чистота“ ЕООД.
Три дни след това – на 14.02.2019г. ищецът „Титан БКС” ЕООД- залогодател по договора за особен залог на процесните вземания инициира заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК против ответника [община] за присъждане на сумата от 135 093.05 лева. Със заповед № 250 от 15.02.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 466/2019 г. по описа на ШРС, съдът е осъдил общината да заплати на заявителя претендираната сума от 135 093.05 лева , ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 2 701.86 лев. На основание издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 399 от 15.02.2019 г. Въз основа на него е образувано изп.дело № 232/19г. на ЧСИ Р. Р., с рег. № 931 на КЧСИ, с РД ШОС. При същия ЧСИ е образувано и изп.дело № 265/19г. на основание вписванията за пристъпване към изпълнение, договора за особен залог и договора за цесия, с взискател „Нелсен чистота“ ЕООД и длъжник „Титан БКС“ ЕООД.
Относно въпроса за активната процесуална и материалноправна легитимация на ищеца „Титан БКС“ ЕООД, въззивният съд е приел следното:
Нормата на чл.32 ал.3 от ЗОЗ и тази на чл.44а ал.2 ЗОЗ не предвиждат, че вземането преминава в патримониума на заложния кредитор. Пристъпването към изпълнение няма транслативен ефект по отношение на вземането, обект на особения залог. След като е вписал пристъпване към изпълнение заложният кредитор разполага с правомощията по разпореждане, вземане на мерки за запазване, управление и продажба на вземанията, като остава техен титуляр. Ето защо, според съда, в тази хипотеза заложният кредитор „Нелсен чистота“ ЕООД би могъл да действа като процесуален субституент на залогодателя „Титан БКС“ ЕООД, като реализира неговото материално право на вземане и то при бездействие от негова страна, каквото в случая не е налице. Съдът е приел,че след като заложният кредитор е процесуален субституент на залогодателя, от това следва, че вземането принадлежи именно на ищеца „Титан БКС“ ЕООД, поради което той може да го претендира и по съдебен ред. Позовава се и на споразумението от 11.02.2019г., с което ищецът е овластен да събере вземането си от [община].
Съставът на въззивния съд е счел, че предвид учредения особен залог в полза на „Общинска банка“ ЕАД на вземането на залогодателя „Титан БКС“ ЕООД към [община] по договора за концесия приложими към процесните отношения се явяват и нормите на специалния ЗОЗ. Позовавайки се на чл.44а, ал.2 от този закон и на практиката на ВКС за подобен случай: Р №95/31.01.2020 г. по т.д. №1757/2018 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., съдът е заключил, че с пристъпването към изпълнение заложеното вземане се възлага за събиране на заложния кредитор, и той, в качеството на процесуален субституент, има право на иск за реално изпълнение на вземането на залогодателя срещу заложния длъжник при наличието на определени предпоставки. Когато заложеното вземане е възложено за събиране на заложния кредитор по реда на чл.44а, ал.2 ЗОЗ, той може да упражнява от свое име всички права на залогодателя - притежател на вземането, за да получи изпълнение. Ако заложният длъжник доброволно плати по сметката на депозитаря – чл.44а ал.3 ЗОЗ, се изготвя сметка за разпределение на събраната сума по реда на ЗОЗ и заложният кредитор се удовлетворява. При липса на доброволно изпълнение заложният кредитор, като процесуален субституент на залогодателя, може да предприеме всички законово предвидени действия за събиране на вземането. Ако вземането е установено със сила на пресъдено нещо между залогодателя и заложния длъжник, заложният кредитор като процесуален субституент може да се снабди с изпълнителен лист и да инициира принудително изпълнение. Ако вече има образувано изпълнително дело по молба на залогодателя, заложният кредитор може да се присъедини по реда на чл.456 ГПК. В случай, че заложеното вземане не е установено със сила на пресъдено нещо, заложният кредитор може да предяви иск за осъждане на заложния длъжник да плати вземането в полза на залогодателя, като при доброволно плащане на присъдената сума погасителен ефект ще има изпълнението по сметка на депозитаря. При липса на доброволно изпълнение въз основа на съдебното решение заложният кредитор може да поиска издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство по ГПК. В тази хипотеза на процесуална субституция по чл.26, ал.2 ГПК заложният кредитор и залогодателят се явяват необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация /чл.26, ал.4 ГПК/. За надлежното упражняване на правото на иск и участието в производството на задължителните необходими другари, представляващи абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на производството, съдът следи служебно.
С оглед така изложеното в мотивите на обжалвания акт, според въззивния съд, относно процесния случай, при уважаване на специалния установителен иск по чл.422 ГПК и стабилизиране на заповедта за изпълнение в полза на „Титан БКС“ ЕООД, заложният кредитор ще може да се присъедини към образуваното въз основа на нея изпълнително дело и да се удовлетвори по реда на чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД. Това от своя страна, според съда, налага извода, че няма пречка залогодателят да предяви този иск, следователно той разполага с активна процесуална и материалноправна легитимация по него. В подкрепа на тези свои изводи, въззивният съд отново се основал отново на вече горепосочената и цитирана от него буквално практика на ВКС - решение № 95/31.01.2020г. на ВКС по т.д. № 1757/18г., на Първо т.о.
По възраженията за прихващане , са изложени съображения и изводи за недоказаност на съществуването на насрещните вземания както следва:
За сумата от 69 317,56 лева, платена от [община] по три броя фактури от 21.09.2016г, 01.11.2016г. и 15.11.2016г., съставляваща стойността на ремонта на Булдозер DRESSTA, предоставен на концесионера с приемо-предавателен протокол от 04.06.2012г.:
Машината е предоставена на ищеца във връзка със сключването на Анекс от 12.04.2010г. към Договора за концесия от 23.07.2001г., по силата на който на „Титан БКС“ ЕООД са му възложени дейностите по стопанисване на Регионално депо за неопасни битови отпадъци за няколко общини, вкл. и [община] в качеството му на оператор на Депото. С приемо-предавателния протокол ищецът се е задължил да ползва машината по предназначение във връзка с осъществяваната от него концесионна дейност, да я поддържа съобразно техническите изисквания и да я върне в пълна техническа изправност в деня на приключване на концесионния договор. С протокол от 23.07.2016г. работна комисия, назначена от Кмета на общината във връзка с прекратяване на концесионния договор, е констатирала, че булдозерът е в разглобено състояние, с демонтирани охладителни радиатори, тръбопроводи към тях и без охладителна течност, че ходовата й част е за подмяна поради износване. Като резултат е констатирано, че в това си състояние машината не може да бъде експлоатирана. Представен е договор за възлагане на обществена поръчка от 19.02016г., сключен между [община] и „ЕСБ София“ ЕООД за извършване на подмяна на възли и ремонт на булдозера, както и три броя фактури и платежни нареждания за извършени плащания по договора на обща стойност 64 764,80лв. Съдът е счел за основателни възраженията на ищеца, че в приемо-предавателния протокол и протокола на комисията от 23.07.2016г. е посочен различен сериен номер на машината, а в договора за ремонта й – изобщо не е посочен такъв, поради което не може да се направи извода, че е отремонтирана именно процесната машина. Но дори и да се приеме, че при изписването на серийния номер е допусната техническа грешка, доколкото се касае за пропуск на последната цифра, то основателно се явява възражението на ищеца, че описаните в договора за ремонт и претендирани за прихващане ремонтни дейности не са извършени така, както са заявени. Съдът е отчел разминаване между техническите неизправности на машината, описани в протокола от 23.07.2016г. и предмета на договора за обществена поръчка от 19.09.2016г., с изключение на доставката и подмяната на ходовата част. Размерът на претендираните щети също не е доказан така, както е заявен. Виновно поведение на „Титан БКС“ ЕООД, свързано с неизпълнение на договорните му задължения, също не е доказано. Ето защо това възражение за прихващане е счетено за неоснователно.
По отношение на сумата от 54 480 лева, заплатени от [община] по две фактури от 25.08.2016г. за ударно запръстяване на тлеещи участъци от депото с обща площ от 25 дка въззивният съд е изложил следните съображения:
Поради възникнал на 01.07.2016г. пожар в Регионалното депо, в Протокола от 23.072016г. е отразено, че участъци от около 20 дка в южната част на клетка 2.1 и около 5 дка в северната част на клетка 2.2 не са запръстени и в тях има запалени и тлеещи участъци. С протокол от 11.07.2016г. комисията, назначена от Кмета на общината, с представител на „Титан БКС“ ЕООД е предложила да се предприемат действия по цялостно запръстяване на първа и втора клетка. Не се твърди обаче и не се представят доказателства, че понесената от общината щета в сочения размер от 54 480 лева се дължи на виновното неизпълнение на поети договорни задължения от страна на концесионера, както и че това евентуално виновно поведение е в причинно –следствена връзка с направения разход за запръстяване. В този смисъл, според съда, релевираното възражение за прихващане се явява неоснователно, поради недоказаност на насрещното вземане по основание и размер.
Въз основа на всичко гореизложено, обжалваното първоинстанционно решение е прието за законосъобразно, доколкото с него искът по чл.422 ал.1 ГПК е счетен за основателен.
С определение № 385 от 24.06.2002 г. , постановено по реда на чл.288 ГПК, по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса: налице ли е активна / процесуална и материалноправна /легитимация по иск по чл.422 ал.1 ГПК на лице, което претендира, че е носител на едно парично вземане , ако същото е било предмет на особен залог по ЗОЗ и заложният кредитор е пристъпил към изпълнение преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от страна на ищеца-залогодател, на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК, с оглед проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС : Р №95/31.01.2020 г. по т.д. № 1757/2018 на Първо т.о. на ВКС и други решения постановени по реда на чл.290 ГПК.
По отношение отговора на правния въпрос и на допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о.,намира следното:
В цитираното пред ВКС и от двете страни по спора съдебно решение постановено по реда на чл.290 ГПК: Р №95/31.01.2020 г. по т.д. № 1757/2018 на Първо т.о. на ВКС е дадено следното разрешение по аналогичен от фактическа страна правен спор, но по иск на заложния кредитор срещу заложния длъжник (за разлика от процесния спор, който е по иск на залогодателя по ЗОЗ срещу заложния длъжник) : Упражняването на правомощието на заложния кредитор по чл.34, т.2 Закона за особените залози /ЗОЗ/ е от значение с оглед противопоставимостта на вписаното пристъпване към изпълнение на заложния длъжник. До получаване на уведомлението по чл.34, т.2 ЗОЗ заложният длъжник може да плати валидно на залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор, а след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря – т.е. не и пряко на самия залогодател.
От цитираната практика на ВКС- Р №95/31.01.2020 г. по т.д. № 1757/2018 на Първо т.о. следва , че „при липса на установяване съществуването на последното със СПН, заложният кредитор може да предяви иск за осъждане на заложния длъжник да плати вземането в полза на залогодателя, като при доброволно плащане на присъдената сума погасителен ефект ще има изпълнението по сметка на депозитаря. В тази хипотеза е налице процесуална субституция по чл.26, ал.2 ГПК заложният кредитор и залогодателят са необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация /чл.26, ал.4 ГПК/ като за надлежното упражняване на правото на иск и участието в производството на задължителните необходими другари, представляващи абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на производството, съдът следи служебно“.
Настоящият състав на ВКС,Първо т.о.,солидаризирайки се с цитираната вече практика на ВКС, от която следва, че когато заложният кредитор по ЗОЗ предявява иск за събиране на заложното вземане срещу заложния длъжник е налице процесуална субституция по чл.26, ал.2 ГПК, и последните се явяват необходими задължителни другари, притежаващи съвместна активна процесуална легитимация /чл.26, ал.4 ГПК/. От последното следва, че в този случай е налице хипотеза на процесуално застъпничество, т.е. процесуалният застъпник действа съвместно с носителя на материалното право, а не на процесуално заместване, когато субституентът по силата на закона предявява самостоятелно чужди права. Следователно: правата на самия залогодател по ЗОЗ върху вземането остават в неговия патримониум, въпреки вписаното пристъпване към принудително изпълнение от страна на заложния кредитор. Съгласно чл.44а ал.2 ЗОЗ паричното вземане се счита възложено само за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение, в смисъл, че постъпленията при събирането му се получават от депозитаря-ал.3 на същия текст от ЗОЗ. По така изложените съображения следва, че активно легитимирано да предяви иск по чл.422 ал.1 ГПК е лицето, което претендира, че като залогодател по ЗОЗ е носител на едно парично вземане- предмет на особен залог по ЗОЗ, въпреки че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от страна на ищеца-залогодател. Това е и отговорът, според настоящия състав на ВКС, на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. В контекста на изложеното изводът на въззивния съд, че няма пречка залогодателят да предяви този иск, тъй като той разполага с активна процесуална легитимация по него, се явява законосъобразен. Във всички случаи , обаче, следва да се има в предвид, че в настоящия случай, след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по реда на изпълнението по ЗОЗ , т.е. по сметка на депозитаря-чл.44а ал.3 ЗОЗ, което важи за страните и след стабилизирането на заповедта по чл.417 ГПК с уважаването на настоящия иск по чл.422 ал.1 ГПК , предявен от страна на залогодателя по ЗОЗ. В отношенията между заложния длъжник- [община], залогодателя-ищецът „Титан БКС“ЕООД и заложния кредитор „Нелсен Честота“ ЕООД е приложима уредбата в ЗОЗ, доколкото всички вземания на дружеството-ищец „ТИТАН БКС“ЕООД към ответника [община] са станали обект на особен залог по силата на Договор за залог върху вземания от 25.06.2012 г., вписан в ЦРОЗ под №2012062501799, в полза на „Общинска банка“ АД. На 11.11.2016г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение на тези вземания, съгласно вписване № 20161111102370 в ЦРОЗ, а със съобщение изх.№ В 522/23.11.2016г. е уведомил за това [община] в качеството й на заложен длъжник. По силата на Договор за цесия от 15.05.2018 г. тези вземания са цедирани на „Нелсен чистота” ЕООД, ЕИК[ЕИК], заедно с привилегиите и обезпеченията. На 10.01.2019г. цесионерът „Нелсен чистота“ ЕООД е вписал по първоначално вписване № 2012062501799 заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, а в последствие с покана вх.№ 26-00-488/06.02.2019г. за доброволно изпълнение е отправил искане до общината да заплати сумата от 135 093,05 лева по посочена от него сметка на депозитар.
По отношение на горните факти и съдържанието на спорното правоотношение в отношенията между ответника [община] и заложния кредитор „Нелсен Честота“ ЕООД, който е конституиран в настоящия процес като трето лице-помагач на ищеца е налице установителното действие на съдебното решение, съгласно чл.223 ал.1 ГПК.
По отношение на възраженията за прихващане с насрещни вземания, които ответната страна е навела в отговора на ИМ, то въззивния съд е изложил обосновано своите съображения, защо счита същите за неоснователни, поради недоказаност на възникването на тези вземания на посочените от ответника основания: По първото вземане за стойността на ремонта на булдозер DRESSTA, предоставен на концесионера с приемо-предавателен протокол от 04.06.2012г. не се установява при пълно и главно доказване, че ремонтираният от трето лице булдозер е същият, предоставен на концесионера, нито че ремонтът се е налагал от увреждане на машината при експлоатация и по вина на ищеца-концесионер. В този контекст оплакванията и доводите в КЖ, че когато не се касае за деликтна, а за договорна отговорност наличието на вина е без значение не намират опора в закона-обратното следва от чл. 81 ал.1 ЗЗД. Същото се отнася и за вземането, представляващо понесената от общината щета от пожар в сочения размер от 54 480 лева, за която изобщо не се твърди, че се дължи на виновното неизпълнение на поети конкретни договорни задължения от страна на концесионера, което поведение да е в причинно –следствена връзка с направения разход за запръстяване.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
По отношение на разноските :
В полза на ответника по касация „Титан БКС“ЕООД се дължат от страна на касатора разноски по водене на делото пред ВКС в размер на 4050 лева-уговорено и заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, с оглед приложените към отговора на КЖ писмени доказателства за това.
Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260 069 от 23.04.2021 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №648/2020 г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на „Титан БКС” ЕООД ЕИК[ЕИК] разноски по водене на делото пред ВКС в размер на 4050 лева.
Решението е постановено при участието на „Нелсен Честота“ ЕООД, като трето лице-помагач на ищеца „Титан БКС” ЕООД ЕИК[ЕИК].
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.