О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 322 гр. София, 17.08.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1224 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Красикапласт” АД /н/ срещу определение №158 от 08.06.2020 г. по т.д.№223/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу определение №628 от 11.03.2020 г. по т.д.№676/2011 г. на ОС Пловдив, с което е разрешено на синдика на „Красикапласт” АД /н/ да се разпореди от особената сметка на дружеството със сумата от 600 лв., текущо възнаграждение за синдика за м.02.2020 г. и със сумата от 250 лв., депозит за ССЕ по т.д.№652/2019 г. на ОС Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, като иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество от въззивния съд, чрез отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на съда по несъстоятелността за изготвяне на сметка за разпределение и по отношение на разноските по несъстоятелността. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ не прегражда развитието на делото, нито е случай, чието обжалване е изрично предвидено в закона, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.721, ал.1, вр. ал.2 от ТЗ синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 от ТЗ, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, като нормата на чл.722, т.3, вр. чл.723, т.2 и т.4 от ТЗ предвижда, че разноските по несъстоятелността, включително и възнаграждението на синдика, и разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата, попадат и се изплащат в предвидения в цитираната разпоредба ред за изплащане на вземанията при разпределение на имуществото. От друга страна в общия случай, текущото възнаграждение на синдика /извън хипотезата на чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ/, платимо ежемесечно с оглед разпоредбата на чл.661, ал.3 и разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата, представляват вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, които с оглед разпоредбата на чл.639 от ТЗ следва да получат плащане на падежа, след разрешение на съда по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ и без изготвяне на сметка за разпределение, а когато плащане на падежа не е осъществено, удовлетворяването следва да се извърши по реда на чл.722, ал.1 от ТЗ. В този смисъл при неизплатено ежемесечно възнаграждение на синдика за определен период от време и неизплатени разноски във връзка с масата на несъстоятелността, поради липса на средства за покриване на тези разноски и при постъпване на такива средства /напр. при осребряване на имущество от масата на несъстоятелността/, следва да се изготви сметка за разпределение, в която да се предвиди изплащане на вземания /вкл. и тези представляващи разноски по несъстоятелността/ съобразно реда, предвиден в разпоредбата на чл.722 от ТЗ. Сметка за разпределение следва да се изготви и в хипотезата, когато независимо от тяхното естество, разноските по несъстоятелността /в частност ежемесечното възнаграждение на синдика/, ще се покриват от налични парични средства, получени от реализацията на обезпеченията на кредитори с вземания по т.1 на чл.722 от ТЗ /т.9 от ТР №1/2017 г. на ОСТК на ВКС/, както и в случаите, когато няма вземания по чл.722, ал.1, т.1 и т.2 от ТЗ, но наличните парични средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло падежираните вземания по чл.722, т.3 от ТЗ. С оглед разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ определението на съда по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ не подлежи на обжалване - същото не е преграждащо и законът не е предвидил обжалваемостта му. Когато обаче е била налице някоя от очертаните хипотези, при които е било необходимо да се изготви сметка за разпределение при изплащане на разноски по несъстоятелността, следва да се приеме, че определението на съда по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ има характер на определение по чл.729 от ТЗ, респективно при наведени в този смисъл доводи в частната жалба, определението ще подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Предвид изложеното и тъй като в процесния случай в частната жалба, с която е бил сезиран въззивният съд, не са наведени доводи за наличие на някоя от хипотезите, при които е било необходимо да се изготви сметка за разпределение при изплащане на разноски по несъстоятелността, частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ е била недопустима, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд с обжалваното определение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение №158 от 08.06.2020 г. по т.д.№223/2020 г. на АС Пловдив. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.