ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 403 София, 01.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 81 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. Г. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД и третото лице – помагач „Дженерали Застраховане“ АД не изразяват становище. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, първоинстанционният съд е уважил частично до размер на 60 000 лв. Произнасяйки се по жалба на ищеца относно отхвърлената част от иска, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че на 01.11.2016 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил, за който е била сключена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Произшествието било виновно причинено от водача на автомобила, който под въздействието на наркотични вещества управлявал автомобила с несъобразена скорост около 123 км/ч и без възможност да го овладее, навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, при което настъпил удар с насрещно движещ се лек автомобил. При произшествието ищецът получил травматични увреждания: генерализирана контузия на тялото и на белите дробове с хемоторакс и закрита черепно-мозъчна травма, в резултат на което бил 30 дни в кома на командно дишане, с проведено консервативно лечение. Към настоящия момент травматичните увреждания на белите дробове са овладени, а във връзка с черепно-мозъчната травма е налице посттравматичен мозъчен синдром с промяна в поведението и концентрацията, пристъпи на главоболие, по-лесна уморяемост, повишена раздразнителност и избухливост. Прогнозата за постепенна редукция до пълно отзвучаване на оплакванията е благоприятна. Въз основа на така установените факти от правна страна съдът е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 120 000 лв., съобразявайки претърпените болки и страдания, благоприятната прогноза за пълно възстановяване, включително с оглед възрастта на пострадалия, липсата на негативно отражение върху интелектуалното развитие и личността на ищеца, както и липсата на загрозяващи остатъчни белези. Съобразил е и обществено-икономическите условия в страната към момента на произшествието, вкл. с оглед действащите към този момент лимити на отговорността на застрахователя. За да намали размера на обезщетението, съдът, прилагайки правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, след като е отхвърлил като неоснователно предявеното от ответника възражение за съпричиняване поради съгласие на ищеца да пътува в автомобил, управляван от водач под въздействието на наркотични вещества, е намерил за основателно второто възражение – за непоставен предпазен колан. Приел е, че е налице, съгласно заключението на медицинската експертиза, пряка причинна връзка между непоставянето на колана и степента на черепно-мозъчната травма, която би била по-лека при поставен колан, като е оценил степента на приноса на ищеца на 50 %. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: - следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; - следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми; - следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време; - следва ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице. Първите три въпроса съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК могат да бъдат обобщени във въпроса относно критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По този въпрос е установена последователна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г. и следващи решения на ВКС, съгласно която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не само по себе си видът на обстоятелствата. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай. С оглед на това допустимо е съдът по същество да не съобрази дадени обстоятелства, които, макар и обичайно значими за наличието на вреда в сходни случаи, не са налице в конкретния случай, и обратно – да съобрази обстоятелства, които, макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване страдания. Въпрос на конкретните особености на случая е и преценката относно тежестта на установените и подлежащи на съобразяване обстоятелства, т. е. преценката на тяхното значение в рамките на общата съвкупност във всеки отделен случай. На така установената практика изводите на въззивния съд не противоречат, доколкото съдът е съобразил установените в конкретния случай (и релевантни според установените критерии) обстоятелства и е преценил относителната им тежест за настъпването на вредата. Правилността на тази преценка по отношение на кръга и значението на съобразените от въззивния съд обстоятелства, до чието оспорване всъщност се свеждат доводите на жалбоподателя, не е предмет на настоящата фаза на касационното производство. С оглед на това по първите три въпроса не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което във връзка с тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Последният въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Съдът не е основал извода си за наличието на съпричиняване и неговата степен върху предположение, а върху заключението на медицинската експертиза, което е оценено като достатъчно доказателство за причинна връзка между непоставянето на предпазния колан и тежестта на черепно-мозъчната травма. Правилността на тази оценка, до чието оспорване в действителност се свеждат доводите на жалбоподателя (за непроведено пълно доказване), е не правен, а фактически въпрос от значение за обосноваността на въззивното решение като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, който обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК не се следват. Държавна такса не се дължи съгласно чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на решение № 11946/31.08.2020 г. по гр. д. № 1571/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: