4 определение по ч.гр.д.№ 891 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 59 гр. Софиа, 06.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 891 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от Етажна собственост на комплекс „Ф. Апартмънтс П.“ частна жалба срещу определение № 1699 от 15.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 1840 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е отменено определение № 262 от 20.09.2021 г. по гр.д.№ 269 от 2021 г. на Районен съд- Поморие по чл.248 ГПК и вместо него е постановено ново определение за изменение на постановеното от Районен съд- Поморие определение от 30.06.2021 г. в частта за разноските, като по същество Етажната собственост е осъдена да заплати на ответницата по делото С. А. О. на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за процесуално представителство по делото в размер на 1 944 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според пълномощника на жалбоподателя, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: Дължи ли ищецът по делото разноски на ответника, ако е оттеглил иска, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод не е отпаднал в хода на висящия процес, но е отпаднала разумната възможност за реализация на спорното право, което осуетява постигането на целите на исковия процес, тъй като ответникът- чужд гражданин се е разпоредил със секвестируемите си права в Република България по време на висящия процес ? В писмен отговор от 12.01.2022 г. пълномощникът на ответницата С. А. О. оспорва частната жалба. Моли определението на Бургаския окръжен съд да бъде оставено без разглеждане, евентуално да не бъде допускано до касационно обжалване, а ако бъде допуснато- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 30.11.2021 г., а частната жалба е подадена на 01.12.2021 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. Не е налице и пречката по чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на касационната жалба, доколкото делото, по което е постановено обжалваното определение по чл.248 ГПК е по искова молба с цена на иска над 5000 лв. Тоест, решението по това дело би подлежало на касационно обжалване /чл.280, ал.3, т.1 ГПК/ и съответно и постановеното по това дело определение по чл.248 ГПК също подлежи на касационно обжалване /чл.248, ал.3 ГПК/. В този смисъл неоснователно е възражението на пълномощника на ответницата, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В случая обаче не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по поставения въпрос. Този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което в молбата за оттегляне на иска си ищецът не е посочил причините поради които предприема това процесуално действие. Изложеното от него по-късно /че поради прехвърлянето на имота от ответницата на трето лице в хода на делото е отпаднала разумната възможност за реализация на спорното право, тъй като ответницата била чужд гражданин, а процесният апартамент бил единственото й секвестируемо имущество в Република България/ от една страна е свързано с недоказани от ищеца твърдения /по делото няма събрани доказателства относно това дали С. О. не притежава и други недвижими имоти на територията на Република България/, а от друга- с нелогични и неправилни изводи /защото липсата на имущество на ответницата на територията на Република България не прави невъзможно изпълнението на едно бъдещо, постановено от български съд, осъдително решение за парични суми срещу лице- гражданин на чужда държава/. Дори и да се приеме, че поставеният въпрос е относим към конкретното дело, касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не може да се допусне на посоченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай същественият за делото процесуален въпрос /дали направените по делото разноски се дължат от ищеца или от ответницата/ е свързан с приложението на нормата на чл.78, ал.4 ГПК, по която има постановена практика на ВКС, която е относима към конкретния случай и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат нейната промяна. Съгласно тази практика на ВКС /например цитираното от самия жалбоподател в отговора на въззивната жалба определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 275 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о./, когато делото е прекратено поради оттегляне на иска, предприето по неизяснена или неустановена причина, на основание чл.78, ал.4 ГПК разноските за делото се понасят от ищеца, а ответникът дължи разноски при прекратяване на делото при оттегляне на иска само в случаите, в които оттеглянето на иска е предприето поради погасяване на заявеното за защита право, в резултат на настъпили в хода на делото и независещи от ищеца нови обстоятелства. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1699 от 15.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 1840 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, I въззивен граждански състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.