5 Р Е Ш Е Н И Е № 611 София, 07 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1853 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 314/2013 г. на Окръжен съд-гр.Враца, е подадена касационна жалба с допълнение, от подсъдимия Л. Г., с ангажирани всички основания по чл.348 НПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частният обвинител и граждански ищец Б. М. и повереникът му, редовно призовани, не са взели участие в производството пред ВКС. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия неоснователна, и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като взе предвид становищата на страните, и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 25.07.2013 г., постановена по внохд № 314/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца е отменена оправдателна присъда, постановена по нохд № 261/2012 г. на Районен съд-гр.М. и вместо това, подсъдимият Л. Й. Г. е признат за виновен в това, че на 14.09.2011 г. в [населено място] поле, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Б. М., от същото село заблуждение, че дадените му от последния 4400 лева, са авансова сума за продажба на недвижим имот и с това му е причинил имотна вреда в размер на същата сума, поради което и на основание чл.209, ал.1 НК във вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск в полза на Б. М., за причинени имуществени вреди ,в размер на 4400 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г., до окончателното изплащане. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Г.. Доводите за нарушение на закона според защитата са : - „от обективна страна, за да е налице престъпление измама е необходимо дееца, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да възбуди или поддържа у другиго заблуждение... и да причини имотна вреда. От субективна страна се изисква пряк умисъл и специална цел”. По фактите, според защитата няма спор. Единственото противоречие е относно това, дали свидетелят Б.М. е знаел за изложените условия, в подписаното допълнително извънсъдебно споразумение, където са включени условия по повод сделката, а именно – изплащане на стари задължения на негови родственици, което обстоятелство подсъдимият и защитата му намират „несъществено за съставомерността на деянието”. Съществените процесуални нарушения според защитата са в това, че обвинителния акт не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 НПК...доколкото целта за набавяне за себе си или другимо имотна облага представлява елемент от състава на престъплението по чл.209 НК, то в конкретния случай била налице неяснота и несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Не било ясно как е възбудено заблуждение у свидетеля М., след като се твърди, че водените разговори на 13.09.2011 г. М. не е присъствал. Тази неяснота в обвинителния акт съществено нарушавала правото на защита на подсъдимия. Обобщено подсъдимият и защитата му считат, че в случай се касае до гражданско-правни отношения, които могат да бъдат решени по реда на НПК и не сочат на данни за извършено престъпление измама. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. Обвинителният акт е в пълно съответствие с чл.246, ал.2 и 3 НПК. В обстоятелствената част е посочено престъплението, извършено от подсъдимия, времето, мястото и начина на извършването, пострадалото лице – свидетеля М. и размера на вредите. Посочени са и обстоятелствата, които смекчават или отегчават отговорността, както и доказателствените материали, които установяват посочените обстоятелства. Липсва претендираното противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Проверката по делото установява, че подсъдимия Г. е упражнил правото си на защита в пълнота. За да признае подсъдимия за виновен по фактите, въззивният съд е приел нови фактически положения, след обстоен анализ на събраните от първоинстанционен съд доказателства и доказателствени средства, а именно:- подсъдимият Г. стопанисва търговски обект – магазин за хранителни стоки в [населено място] поле, като пълномощник на [фирма] [населено място]- на майка му. Тя закупила на 19.10.2009 г. недвижим имот – къща с дворно място /840 кв/м/ в селото от М. Х.. През 2011 г. подсъдимият решил да продаде имота, като подал обява в сайт за продажба на недвижими имоти и за продажна цена посочил 10 000 лева. По същото време, част от жителите на [населено място] поле имали неизпълнени задължения към магазина на подсъдимия и майка му, така наречените „вересии”. Задължения имали и св.М., св.Б. и св.Б. – роднини на свидетеля Б. М., който в този период търсил да закупи къща в селото. През м.септември 2011 г. при подсъдимия дошла сестрата на Б.М. – св.Ю., която му казала на /подсъдимия/, че брат й търси къща и попитала за къщата, бивша собственост на М. Х.. Подсъдимият обяснил, че продава този имот за сумата от 6000 лева. На 14.09.2011 г. св.М.А. и Б.М. занесли на подсъдимия Г. сумата от 4400 лева, като поканили св.Д. Д. да бъде свидетел при предаване на парите...които се броят за покупка на къща в селото. След като М. А. предала парите на подсъдимия, той накарал св.Д. и св.Б.М. ,да си напишат личните данни на един лист и им заявил, че на следващия ден ще изготви нотариален акт за продажбата и скица на имота. Вместо това, изготвил „извънсъдебно споразумение” в три точки- в първата точка от което споразумение се посочвало, че сумата от 4400 лева е получена от Г. в изпълнение на задълженията на П. И., Ц. И. и М. И. /роднини на Б. М./ - в размер за първия 2000 лв., втората 1800 лева и третата 600 лева. Във втора точка – след изплащане на сумата от 6000 лева, подсъдимият Г. се задължава да прехвърли на Б.М. жилищна сграда с дворно място в [населено място] поле – бивша собственост на М. Х. от същото село. В трета точка е уговорен начина на плащане на сумата от 6000 лева – петмесечен срок, но не по-късно от 15.02.2012 г. На 15.09.2011 г., в магазина подсъдимият предоставил на св.Д., М.А. и пострадалия изготвения от него предишния ден документ, който Д. и М. подписали, без да го прочетат /вторият, тъй като бил неграмотен/. По-късно същият ден след като Б.М. и майка му се прибрали в дома и „документът” бил прочетен, те сигнализирали кметицата на селото св.Б. – показали й документа, и й разказали какво се е случило. Тя ги уверила, че са измамени и по-късно, след като поискали подсъдимия да им върне парите, което той отказал, сигнализирали съответните органи. Изводите на въззивния съд по фактите са след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, който не страда от нарушение при оценка на доказателствата, и е подчинен на правилата на формалната логика. Подробно са обсъдени ,както обясненията на подсъдимия, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. Съобразени са и писмените доказателства, посочено е кои от обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. При правилно и безпротиворечиво установените факти и законът е приложен правилно. На 14.09.2001 г. в [населено място] поле подсъдимият е получил от св.Б.М. сумата от 4400 лева, която последният му дал авансово за закупуване на къща с двор в същото село. Заблуждението /създадени неверни представи/ у пострадалия е в очакванията му за това, че дава парите – 4400 лева, като аванс за сделка с недвижим имот, а не за покриване дългове на роднините му.Категорично вредата за М. е в размер на 4400 лева. Безспорно е установен и прекия умисъл на подсъдимия, за който правилно са взети предвид и показанията на свидетеля М., пред когото подсъдимият обяснил, че това е единствения начин да си събере вересиите. Подсъдимият е извършил измама, от която е пострадал Б.М. и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието, при определянето на което въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл.66, ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия Л. Г. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда, постановена по внохд № 314/2013 г. на Окръжен съд-гр.Враца, с която е отменена присъда по нохд № 261/2012 г. на Районен съд-гр.М.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: