О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
Гр. София, 17.05.2022 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 986 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1304 от 14.11.2020 г. по в. т. д. № 2092/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С него е потвърдено решение № 429/30.01.2020 г. по гр.д.№ 16682/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК[ЕИК] за заплащане на основание чл.31 ЗЕВИ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД на сумата от 24 406.07 лв. – незаплатена част от преференциална цена за произведена и доставена за м. септември 2015 г. електрическа енергия от възобновяем източник, за която сума е издадено дебитно известие № 204/31.10.2015 г. към фактура № 203/12.10.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /29.05.2018/ и обезщетение за забава върху посочената главница за периода 30.11.2015 г. – 28.05.2018 г. в размер на 6 153.33 лв.
Оплакванията са за недопустимост и неправилност на въззивното решение по см. на чл.281 т.2 и т.3 ГПК, въз основа на които се претендира касирането му. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1/ Преюдициален ли е по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка /по този въпрос се сочи противоречие с практика на ВКС, намерила израз в определения по ч.т.д.№ 1813/2019 г. на І т.о., ч.т.д.№ 2586/2017 г. на І т.о., ч.гр.д.№ 795/2012 г. на ІV г.о./; 2/ При наличие на предпоставките, предвидени в чл.17 ал.2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акт; 3/ Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл.17 ал.1 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /екс леге/ правомощие на съда; 4/ Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл.17 ал.2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение; 5/ Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му; 6/ Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор. По въпроси от № 2 до № 6 се излагат съображения, че разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самостоятелното основание на чл.280 ал.2 ГПК за достъп до касация се обосновава с вероятната недопустимост на въззивното решение, поради противоречието му с ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Против касационната жалба са постъпили писмени отговори от ответника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД и третото лице – помагач на ответника – НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, чрез процесуалните им пълномощници, със становище, че не са налице основанията на закона за допускане на исканото касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съдът съобрази следното:
В обжалваното решение съставът на въззивния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че ищецът и настоящ касатор е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – вятърна електроцентрала, състояща се от два ветрогенератора, всеки с номинална мощност от 2 000 kW, респ. обща инсталирана мощност – 4 000 kW, която електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, както и че ответникът, в качеството си на краен снабдител на електрическа енергия, на основание чл.31 ал.1 ЗЕВИ, е задължен да изкупува произведената от ищеца ел. енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР. За безспорно е счетено и наличието на валидно облигационно правоотношение по силата на сключени между страните договори за изкупуване на електрическа енергия № 57 и № 58 от 20.06.2008 г., според които УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ ЕООД продава на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД ежемесечно произведената ел. енергия по цени, определени от КЕВР. Съгласно чл.17 от договорите, производителят е длъжен да представи на купувача фактура за продаденото количество ел. енергия за текущия месец до 5-то число на следващия месец, а заплащането е до 15 работни дни от получаването на фактурата. Според чл.16 ал.2 от договорите, ако с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване бъде променена, тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението. Безспорен по делото е и фактът, че за относимия период се прилагат цените, предмет на Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, определени в 2 варианта /т.т. 8 и 9 от решението/: при вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа – 188.29 лв./MWh и при такива, работещи над 2 250 часа – 172.95 лв./MWh.
Съдът е съобразил нормативната база, уреждаща договорното правоотношение между страните към датата на сключване на договорите – 20.06.2008 г., съгласно която цялата произвеждана енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени, като заплащането им е било обвързано от издаването на гаранция за произход - чл.16 ЗВАЕИБ /отм./ и чл.31 ал.5 ЗЕВИ /в първоначалната му редакция/. Посочил е, че с въведените изменения в предходната разпоредба /ДВ, бр.109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ е наложена промяна във възприетата до този момент държавна политика цялата енергия от възобновяеми източници да се изкупува по преференциални цени – редуциран е размерът на изкупуваното количество ел. енергия по тази цени, като същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР. С последващо изменение на чл.31 ал.5 ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015 г./, относимо към процесния период, е въведено ново ограничение в изкупуването по преференция, като е предвидено, че общественият доставчик / крайните снабдители изкупуват електроенергията по преференциална цена само за количествата до нетното специфично производство /НСП/, според вида на съответната централа, а за количествата, надхвърлящи това производство изкупуването става по цена за излишък на балансиращия пазар. Във връзка с това изменение с § 17 ПЗРЗИДЗЕ /в сила от 24.07.2015 г./ е предвидено, че в срок до 31.07.2105 г. КЕВР приема решение, с което установява НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени до този момент, като в изпълнение на горното е прието Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. С него се запазва разграничението според годишни часове работа, като е посочено различно НСП за централи, работещи до и над 2 250 ч. годишно; и се определя НСП, по отношение на което се прилагат цените от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, а именно – 2 000 kWh /за цената от 188.29 лв. за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 ч./ и 2 300 kWh /за цената от 172.95 лв. и за централи, работещи над 2 250 ч./.
Въззивният съд е съобразил също, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта за определяне на НСП е отменено с решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д.№ 5284/2018 г. на ВАС, а с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР /което по силата на чл.13 ал.9 ЗЕ се ползва с предварително изпълнение и поради това е приложимо към процесното правоотношение/ е установено, считано от 31.07.2015 г., същото НСП от 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електроцентрали, работещи до 2 250 ч. по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г.
Съдът е разгледал подробно и основанията на ищеца за издаване на дебитното известие № 204/31.10.2015 г. за корекция на продажната цена до размера на преференциалната по т.1.7 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., с оглед момента на достигане и надхвърляне на 2 250 ч. работа; посочил е и данните от заключението на вещото лице по СТЕ, относими към формирането на цената на изкупуване на ел. енергия от конкретните централи, съобразно вижданията на страните.
От правна страна на първо място въззивният съд е счел за неоснователно оплакването в жалбата на ищеца за постановяване на решението на първата инстанция при наличие на процесуална пречка по см. на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, поради основание за спиране на делото до приключване на производството по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. В тази връзка са отчетени – предварителната изпълняемост на акта, възстановителните мерки по чл.301 АПК при евентуалната му отмяна и др., цитирана е и практика на ВКС.
По спора между страните относно това, как следва да се определи размерът на дължимата продажна цена на ел. енергията с оглед решенията на КЕВР, с които са определени две различни количества НСП /дали по отношение на една и съща ВяЕЦ, в рамките на една календарна година, са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година, е приложима само едната тарифа, при достигане размера на която разликата се заплаща по цени за излишък/, съставът на въззивния съд е съобразил спецификата на пазарните отношения по повод производството и изкупуването на ел. енергия, като е отчел, че свободното договаряне е ограничено от наличието на административен елемент, въведен с норми от императивен характер, а цените са предмет на регулиране от КЕВР. Посочил е, че отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е породила необходимост регулаторът по същия административен ред да установи НСП на ел. енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г.; в изпълнение на това задължение е постановено Решение № СП-5 от 27.03.2019 г. с обратно действие – от 31.07.2015 г., произтичащо от разпоредбата на § 17 ПЗРЗИДЗЕ, с предварителна изпълняемост. Коментирал е направения в отменителното Решение № 1115 от 28.01.2019 г. на ВАС подробен анализ на правната уредба и нейното развитие, вкл. относно същността на тези централи и факторите, относими към ценообразуването /че пълните ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ВяЕЦ, ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра, според които страната е разделена на две ветрови зони – с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори съответно до и над 2 250 часа/. Приел е, че горното разделение е нормативно закрепено с приемане разпоредбата на чл.19а от Наредбата за регулиране на цените на ел. енергия. Посочил е също, че подходът на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за ефективна работа, като прагът, след който не се дължи преферентна цена е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Дали централата изработва до или над 2 250 ефективни часа годишно е от значение само за това, коя преференциална цена - по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10 - се дължи.
С оглед изложеното не е възприето становището на ищеца, послужило за основание на исковата му претенция, че му се дължат последователно две различни преференциални цени в рамките на една година при работа на една ВяЕЦ, съответно до и над 2 250 часа, като е формиран решаващият за изхода на спора извод, че една централа не може да попада в две тарифни групи, респ. - че дължимата цена за произведената през м. септември 2015 г. ел. енергия е била изцяло заплатена от ответника по тарифата за излишък на балансиращия пазар.
Съдът е коментирал и разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК, с оглед искането за упражняване на косвен съдебен контрол върху валидността на Решение № СП-5 от 27.03.2019 г. на КЕВР, като е съобразил, от една страна, че страната не е посочила конкретни пороци, обосноваващи твърдяната нищожност на административния акт, които да бъдат проверени, а от друга – че служебно не е констатирал такива.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като съображенията за това са следните:
Първият и последният въпроси, свързани с основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото, са пряко относими към допустимостта на атакуваното решение. Спрямо поддържаното в касационната жалба основание по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК не е налице изискване за формулиране и обосноваване на правен въпрос, включен в предмета на делото, произнасянето по който да е обусловило изхода на делото. В случая не са налице данни за евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт, а от друга страна, той е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и с разрешенията, съдържащи се в относимата практика на ВКС – така например, решение по т.д.№ 1184/2020 г., решение по т.д.№ 1185/2020 г., решение по т.д.№ 1219/2020 г. на І т.о. и решение по т.д.№ 1681/2020 г. на ІІ т.о., определение по ч.т.д.№ 595/2021 г. и определение по ч.т.д.№ 926/2021 г. на I т.о., определение по ч.т.д.№ 985/2021 г. и определение по ч.т.д.№ 429/2021 г. на II т.о. и др. В съдебните актове, постановени по образувани пред ВКС частни производства, е прието, че когато в закона е предвидено предварително изпълнение на издаден от КЕВР индивидуален административен акт, независимо от обжалването му, през спорния период следва да се зачетат правните последици, към които е насочен, а в цитираните решения е изведен принципен отговор за липса на връзка на преюдициалност между исковото производство по предявени, на основание чл.79 ал.1, вр. чл.31 ал.5 ЗЕВИ и чл.86 ал.1 ЗЗД, искови претенции и производството по проверка законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден от КЕВР, като затова и отказът на съда за спиране, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, на исковото производство, до приключване на административното производство, не може да обоснове недопустимост на постановеното решение. Приложените от касатора копия от определения на ВКС, ТК, постановени в производства по чл.274 ал.3 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, не попадат в обхвата на практиката на ВКС, съгласно разясненията в т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а определението по ч.гр.д. № 795/2012 г. на ІV г.о. е постановено по различен правен спор и е ирелевантно.
С оглед горното, искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 по въпроси № 1 и № 6 и на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК не може да бъде уважено.
Останалите правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, свързани с приложението на предвидения в чл.17 ал.2 ГПК косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на административни актове, не удовлетворяват общата селективна предпоставка. От една страна, същите не съответстват на формираната от въззивния съд правна воля, а от друга - твърдението за допуснато нарушение на диспозитивното начало в процеса поради „неразглеждането на иска по чл.17 ал.2 ГПК” е относимо към основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които стоят извън обхвата на селективното производство. В посочения смисъл е разяснението, дадено в мотивите към т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Неустановяването на общия селективен критерий е достатъчно за отхвърляне на искането за допускане на касационно разглеждане, без да е необходима преценка на соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отделно и извън изложеното, преценката на въззивния съд, че Решение № СП-5 от 27.03.2019 г. на КЕВР не страда от пороци, влияещи върху валидността му, съвпада с тази, направена от ВАС в решение № 1873/12.02.2021 г. по адм. д. № 2016/2020 г. на ІІІ о.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД сторените за настоящото производство разноски в размер на 1 740 лв. – надлежно уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на ІІ-ро отделение
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1304 от 14.11.2020 г. по в. т. д. № 2092/2020 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1 740 лв. - разноски за производството пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|