Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                    № 334    гр. София, 23  септември2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                               ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                         СЕВДАЛИН МАВРОВ при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №355/ 2009 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура-Варна срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд от 14.05.2009 година, постановено по ВНОХД№132/2009г., с което е изменена присъда №12/25.03.2009 година на Шуменски окръжен съд, по НОХД№486/2008г. В касационния протест се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Очертаната позиция се подкрепя с аргументи за неправилна преквалификация на извършеното от М. Р. престъпно деяние по чл.115 НК, предмет на разглеждане по настоящото дело, в по-леко наказуемо престъпление по чл.124,ал.2,пр.2,вр.чл.129,ал.2,пр.3,4 и 6НК. Поставя се акцент на характеристиките на инкриминираното поведение /нанесен жесток побой на 73-годишния Д. Н. /, обективирани в броя, динамиката и насочеността на ударите; в медикобиологичните белези на причинените телесни увреждания и тяхното разположение по жизненоважни органи на човешкото тяло, които интерпретирани в съвкупност със знанието на дееца за здравословното състояние на жертвата, базиращо се на родствената връзка помежду им по права линия /внук и дядо/ и на фактическите данни за съвместно съжителство формират заключение за евентуален умисъл у автора на посегателството по отношение на настъпилата смърт. Предлага се констатираната незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение да бъде преодоляна, чрез неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на Варненски апелативен съд. Депозирана е и касационна жалба от подсъдимия М, сочеща на налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.1 и 2НПК- явна несправедливост на наложеното наказание за престъпление по чл.124 НК. Излагат се съображения за несъответност на определената наказателна санкция ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на тежестта на престъпното деяние и на степента на лична опасност на извършителя Р. , и се предявяват искания за редуциране на нейния размер и правоприлагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание на 15.09.2009 година пред настоящата инстанция, представителят на ВКП поддържа депозирания протест по изложените в него съображения и предявява искане за упражняване на правомощията, с които ВКС е оторизиран от процесуалната разпоредба на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.3 НПК. В производството пред касационния съдебен състав М. Р. се явява лично, като при предоставената му възможност за процесуално участие и в последната си дума заявява, че не е искал смъртта на своя близък родственик и дълбоко се разкайва за извършеното. Правата и законните интереси на подсъдимото лице се охраняват и от назначен служебен з. , който пледира протестът на АП-Варна да бъде оставен без уважение и след подробен коментар за тежкото детство на Р. моли за ревизия на въззивния съдебен акт в санкционната му част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на инстанционния контрол по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №12/25.03.2009г., по НОХД№486/2008г. Шуменски окръжен съд е признал М. К. Р. за виновен в това, че на 13.05.2008 година, в с. К., умишлено умъртвил Д. Р. Н. , поради което и на основание чл.115НК и чл.54 от същия закон, ангажирал неговата наказателна отговорност и му наложил наказание–ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. С атакуваното въззивно решение от 14.05.2009 година, Апелативен съд-Варна е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната и санкционната част, като преквалифицирал престъплението по чл.124, ал.2, пр.2, вр.чл.129, ал.2, пр.3, 4 и 6НК и наложил на подсъдимото лице наказание-ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, оправдавайки го по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.115НК. Касационният протест на Апелативна прокуратура-Варна е основателен. Възприемайки установената от първостепенния съд фактология, въззивната инстанция е направила преглед на инкорпорираните доказателствени източници, като въз основа на същите очертала фактите, релевантни за повдигнатото срещу М. Р. обвинение. Констатациите на съдебния състав за престъпното деяние и неговото авторство са логическа последица от обективен и съобразен с изискванията на процесуалния закон доказателствен анализ и от прецизна преценка на приобщените в хода на наказателното производство доказателствени средства-обясненията на подсъдимия Р, свидетелските показания на М. Р. , В. Г. , Г. Н. , А. Р. , Й. Р. , С. Н. , В. П. , Д. С. и С. С. ; съдебно-медицинските и комплексна съдебно-психиатрична и психологична комплексни експертизи; и писмените материали /протоколи за оглед на местопроизшествие и за доброволно предаване, медицинска документация и акт за смърт/, като ВКС споделя предложените аргументи относо техните доказателствена стойност и тежест. На базата на приетите и доказателствено обезпечени фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че Варненски АС е формирал необосновани изводи досежно приложимия за инкриминираното престъпление материален закон. Последните са предпоставени от неправилна интерпретация на фактическите данни, обуславящи субективните измерения на очертаното неправомерно поведение и сочат на неразбиране характеристиките на умисъла в неговите разновидности като форма на вина . В късните часове на 13.05.2008година подсъдимият Р нанесъл побой на своя дядо, от който бил отгледан и обгрижван /73-годишния Д. Н. /, изразяващ се в многобройни, наслагващи се, с изключителен интензитет и сила удари, в жизнено важни органи–областта на главата и човешкото тяло на възрастния мъж, физически слаб и здравословно нестабилен след прекарания миокарден инфаркт.пражненото насилие предизвикало съчетана тежка черепно-мозъчна и гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, травматичен шок /масивна кръвозагуба/ и срив на микроциркулацията, като в непосредствена причинно–следствена връзка с това последвал фаталният край. Визираните в съдебния акт фактически положения, сочещи на реализираните от подсъдимото лице действия, формират убеждение за извършено престъпно посегателство, субсумиращо се от особената правна норма на чл.115НК, със същностните белези и особености на евентуален умисъл. Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово лично отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства, при които е осъществено престъпното посегателство, да отчете предшествуващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, способа и оръдието на престъплението, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и характера на нараняването. За да е налице субективният състав на умишлено убийство е необходимо да бъде установено, че деецът е искал да причини смъртта на пострадалото лице, или целейки друг правомерен или неправомерен резултат, да е допускал настъпването на същата, съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към нея. Доктрината и съдебната практика са категорични, че съзнаването от подсъдимия на общественоопасния характер на нанасянето на множество удари по жизненоважни части на тялото на пострадалия, предвиждането на общественоопасните последици на деянието–причинени телесни увреждания, водещи като закономерност или възможност до летален изход, и демонстрираното желание за настъпването на този резултат или допускането на същия, указва на наличие на пряк или евентуален умисъл за убийство, сочейки на обстоятелството, че умисълът за причиняване на телесна повреда прераства в умисъл за лишаване от живот. В конкретния казус инкриминираната дейност на М. Р. , обективирана в проявена агресия след употреба на алкохол и под влияние на консумираното количество, с поставен акцент на механизма на нанесения жесток побой на Д. Н. /динамика, сила и направление на ударите/, възрастовите и физически особености на пострадалото лице, и медико-биологичните характеристики на получените телесни увреждания/ закрита черепно мозъчна с дифузна травма на главния мозък и травматичен оток; множество кръвонасядания на меките черепни покривки, разкъсно-контузни рани на лява ушна мида; лицева травма със счупване на долната челюст и разкъсване на меки тъкани на устата и лицето; тежка гръдна травма-счупване на 7-12 леви ребра, кръвонасядания на околните меки тъкани, контузия на левия бял дроб; травма на крайниците-оток, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лява и дясна мишници и китки, и охлузвания на дясна подбедрица; травматичен шок с кръвозагуба, оток на белите дробове и състояние след трахеостома/, води до категоричното и безусловно заключение за умишлено извършено деяние. Преценявайки противоправния акт в контекста на съществуващите взаимоотношения между подсъдимото лице и възходящия му родственик, на предхождащите инцидента събития, и на установеното досежно повода за упражненото насилие /отправените от пострадалия забележки за преустановяване на „грубите пиянски милувки” / и съблюдавайки последващите същото изяви на М. Р. , касационната инстанция приема проявление на евентуален алтернативен умисъл при извършване на престъплението. Характеристиките на визираната форма на виновно поведение сочат на варианти на волевата насоченост на дееца към причинения вредоносен резултат, и са свързани със степента на определеност и конкретизация на общественоопасните последици в неговото съзнание, при което е възможно последните да бъдат очертани не само при една точна тяхна индивидуална определеност, но в известни по-общи рамки или в различно отношение една към друга. Същите индицират на неправомерни прояви за постигане на различни резултати- нанасяне на жесток побой или причиняване на смърт, която без пряко да преследва е допускал, като е очаквал настъпването на един, който и да е от тях. Подсъдимият Р. , малтретирайки възрастния си дядо, чрез множество удари с юмруци и ритници в жизненоважни части на главата и човешкото тяло е съзнавал, че не може да отмери насилието си по начин да го ограничи само до причиняването на телесни повреди, изразяващи се в накърняване телесния интегритет и да изключи травми, несъвместими с живота, поради което в съдържанието на умисъла му се включва и представата за възможност от летален изход. Подсъдимото лице, причинявайки телесните увреждания на своя родственик е предвиждал, че от действията му с оглед реализирания механизъм на бруталния акт и неговия интензитет, и предвид възрастта и здравословното състояние на Д. Н. има вероятност да настъпи този страничен общественоопасен фатален резултат за предотвратяването на който същото не полага усилия, като не предприема необходимите мерки за преодоляване на критичната ситуация. Това аргументира житейски логичните, фактически обусловени и правномотивирани изводи, че той съзнателно се съгласява с настъпването на смъртта, отнасяйки се към нея с безразличие./П2/57 година , Р 57/79 година на ОСНК, Р 59/84 година на ОСНК, Р63/88 година на ОСНК, Р 172/73 година на 1 н.о., Р574/75 година на 2 н.о., Р366/77 година на 2 н.о., Р 71/79година на 2 н.о., Р406/79 година на 1 н.о., Р188/80 година на ВК , Р171/82година на 1 н.о. и Р163/88 година на 1 н.о. на ВС на РБ/. По изложените съображения настоящият касационен състав не споделя аргументите на въззивната инстанция в атакувания съдебен акт досежно наличието на смесена форма на вина-умисъл за причинените средни телесни повреди, довели леталния изход, и непредпазливост по отношение на смъртоносния резултат, предпоставили приложение на материалноправната норма на чл.124 от НК. Заявената позиция не се разколебава от декларираната от подсъдимия Р липса на намерение и желание да убива своя възходящ, и съмнения в правотата на същата не внася схематично очертаната мотивация за безразборност на нанесените удари и за ескалирала в рамките на упражненото насилие агресия. Изявленията на извършителя, следващи инкриминираното деяние не могат да запълнят съдържанието на формата на виновно поведение, респективно вида и характеристиките на умисъла, още повече, че те следва да бъдат преценявани и като средство за защита. От значение са фактическите обстоятелства, чрез които се обективира неправомерната дейност на подсъдимия, предшествуващите и последващи престъплението изяви на автора на престъпното посегателство, конкретиката на противоправните действия, механизма на тяхното осъществяване и причинените увреждания на пострадалия, подробно обсъдени при излагане на аргументите относно субективната съставомерност на престъпното деяние, предмет на наказателното дело. Очертаните констатации не се променят и от визираните в атакуваното въззивно решение фактически данни за множество удари в различни части на главата и човешкото тяло, с постепенно нарастваща сила като хронологическа последователност. При упражненото насилие определящи за интелектуалните и волеви параметри на вината са тежките увреждания на жизненоважни органи на жертвата, като поведенческите прояви на М. Р. в хода на разгърналия се физически конфликт убедително сочат на особеностите на формиран евентуален умисъл за настъпилата смърт. В коментирания смисъл относими са и разсъжденията за възможността при реализиране на престъпното деяние, умисълът на дееца за причиняване на телесна повреда да прерасне в умисъл за лишаване от живот. Предложената от настоящата инстанция аргументация досежно субективните признаци на инкриминираното деяние на подсъдимия Р обуславя заключение за допуснато от Апелативен съд-Варна нарушение на материалния закон и предпоставя отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от контролираната инстанция, при условията на чл.354, ал.3, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК. Упражняване на регламентираните в чл.354, ал.1, т.4 НПК касационни правомощия обосновава и служебно установеното в обсега на инстанционната проверка грубо несъблюдаване на процесуалните правила от Варненски АС, при постановяване на решение №63/14.05.2009година, по ВНОХД№132/2009г. ВКС констатира недостатъци в съдържанието на съдебния акт, изразяващи се в съществени противоречия между обстоятелствената му и диспозитивна част, и индициращи на визираното в чл.348 ал.1, т.2, вр.ал.3, т.1НПК, основание. Текстовото обективиране на осъществения от въззивната инстанция мисловен процес по отношение на извършеното от подсъдимия М неправомерно посегателство и неговите обективни и субективни признаци -време, място, механизъм на изпълнителното деяние, вредоносни последици и форма на вина, в мотивите на постановения съдебен акт сочи на престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр.чл.129НК /причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда/. Фактическите и правни изводи на Апелативен съд Варна, изложени в рамките на съобразителната част на въззивното решение, не корелират обаче на отразеното в неговия диспозитив като очертания на правната квалификация-чл.124, ал.2, пр.2НК/осъществено при смесена форма на вина и в състояние на афект посегателство против живота на човешката личност/, което е недопустимо и води до сериозни съмнения в действителната воля на съда. Коментираната неяснота е задълбочена и чрез лимитиране на наказателната санкция – ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при предвиден в закона минимум до ТРИ ГОДИНИ за визираното престъпно деяние по чл.124, ал.2, вр.чл.129, ал.2, пр.3, 4 и 6НК. Съдебният акт представлява единство на обстоятелствена и диспозитивна част. Мотивите и диспозитивът на постановената първоинстанционна присъда и обявеното въззивно решение са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно. Съществуващите несъответствия в тях и наличните противоречия помежду им са сериозни пороци. Те обосновават заключение за особено съществено нарушение на процесуалните правила /чл.305, ал.3 и 4 и чл.339 НПК/, неминуемо накърнило правото на защита на подсъдимото лице и интересите на останалите процесуални субекти, и категорично предпоставят отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВС и ВКС /Р12/85г.на ОСНК, Р35/89г. на ВК, Р145/92г.и Р940/92г. на 1-во н.о., Р893/06г. и Р495/2007г. на 3-то н.о/ Очертаните касационни основания и произтичащите от тях правни последици препятствуват процесуалната възможност на съдебния състав за вземане отношение по съществото на релевираните доводи в касационната жалба на подсъдимия Р досежно справедливостта на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед изложеното ВКС намира, че в пределите на възложената му от процесуалния кодекс компетентност следва да отмени атакуваното решение от 14.05.2009 година на Варненски АС, с което е ревизирана присъда №12/25.03.2009 година на Шуменски окръжен съд в наказателно-осъдителната и в санкционната част, чрез преквалификация на извършеното от М. К. Р. престъпно деяние по чл.115НК, в по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.2, пр.2, вр.чл.129, ал.2, пр.3, 4 и 6НК и определяне на наказание-ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като върне делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. При последното да се изпълнят дадените с настоящия съдебен акт задължителни указания, в съответствие с изискванията на чл.355, ал.1, т.1-3НПК и да се приложи правилно относимата материалноправна уредба, с последващо съблюдаване на предложените аргументи, релевантни за справедливото отмерване на санкционните последици при индивидуализация на наказателната отговорност по чл.115 НК. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 и 3, вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение №63/14.05.2009година, постановено по ВНОХД №132/2009г., по описа на Апелативен съд-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски АС, при което да се изпълнят дадените в обстоятелствената част на решението, указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.