Р Е Ш Е Н И Е № 50020 Гр. София, 05.07. 2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1795/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба с вх.№ 6915/27.07.2021 г. на Ц. В. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, за отмяна на арбитражно решение от 25.05.2016 г. по арб. дело № 160/2015 г. по описа на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, с което ищцата е осъдена да заплати на КРЕДИСИМО АД сумата 873 лв. /главница от 399 лв. и договорна лихва от 474 лв./, дължима по он-лайн Договор за кредит № 288578 от 07.03.2014 г., както и сумите: 180 лв. – претендирани като административни разноски за извънсъдебно погасяване на договорните задължения и 204 лв. – разноски по делото. В исковата молба се излага, че между страните липсва сключено арбитражно споразумение в предвидената форма, както и че ищцата не е уведомена за предявения срещу нея иск пред арбитражния съд, съответно – за назначаването на арбитър и за провеждането на производството. На следващо място се поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно, т.к. е постановено по потребителски спор, който по силата на чл.19 ал.2 ГПК може да бъде разрешен само от държавен съд. Изложени са подробни съображения за това, че законодателните изменения /обн. ДВ бр.8/24.01.2017 г./ на чл.19 ГПК и чл.47 ЗМТА са приложими и в конкретния случай. Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД с подаден в срок писмен отговор, чиито нередовности относно представителството съобразно разпоредбата на чл.32 ГПК са били отстранени своевременно, изразява становище за недопустимост на исковете, поради неспазване на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, а по същество намира исковата молба за неоснователна. Излага, че формата на договора за потребителски кредит, сключен от разстояние, съответства на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, а арбитражната клауза, включена в Общите условия, е валидна. На ищцата е изпратена покана за доброволно погасяване на задължението по и-мейл, представляващ част от данните за кореспонденция, за чието точно и вярно предоставяне отговорност носи кредитополучателят, като същата е предупредена, че при неизвършване на плащане, спорът ще бъде отнесен до Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. Ищцата е редовно уведомявана и в хода на арбитражното производство, съобразно правилата, уредени в Правилника на арбитражния съд, изпратен й е препис от постановеното решение, а съдът е удостоверил влизането му в сила. Ответникът на последно място поддържа, че по-късно въведената законова забрана спорът, по който една страна е потребител, да се решава от арбитражен съд, е неприложима, тъй като на съответните норми не може да се придаде обратно действие – арбитражното производство е приключило към момент, предхождащ направените в ГПК изменения. Моли за прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на исковата молба. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Настоящото производство е допустимо. Образувано е по искова молба, изходяща от легитимирано лице – ответник в арбитражното производство, при спазване на преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. От данните по делото, вкл. удостовереното от ЧСИ Б. Б. получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20168560403302 с приложен препис от подлежащото на принудително изпълнение арбитражно решение на 16.06.2021 г. е видно, че исковата молба е подадена в указания в закона срок, като по-ранно връчване на атакуваното решение по смисъла на чл. 48 ЗМТА не се установява. По същество, исковата молба се преценява като основателна. С промяната в императивната разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, извършена със ЗИДГПК /ДВ, бр.8/2017 г./, бе въведена изрична забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това се създаде и разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Освен това, с оглед засилената потребителска защита в изпълнителното производство се създаде нова ал.5 на чл.405 ГПК, според която окръжният съд следи и отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно § 6 ал.2 от ПЗР на същия ЗИДГПК, започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ /че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА/, практиката на ВКС безпротиворечиво прие, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр.8/2017 г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6 ал.2 от ПЗР и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл.47 ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК. От изложеното по категоричен начин следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производствата по чл.47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, независимо от това, кога е било постановено атакуваното арбитражно решение – преди или след изменението на закона от 2017 г. В конкретния случай липсва спор, а и от данните по делото се установява, че ищцата - кредитополучател има качество на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно, касае се за решение по неарбитрируем спор, което съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА е нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок, съдът следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда алтернативно наведените в исковата молба основания за неговата отмяна. Предвид основателността на иска по чл.47 ал.2 ЗМТА, ответникът следва да понесе тежестта за сторените от насрещната страна съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 55 лв. (внесена държавна такса). Пълномощникът на ищцата е поискал присъждане на възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗА, но по делото не е представен договор за правна защита и съдействие с уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което искането не може да бъде уважено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение от 25.05.2016 г. по арб. дело № 160/2015 г. по описа на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати Ц. В. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 55 лв. – съдебно-деловодни разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: