1 Р Е Ш Е Н И Е № 577 София, 10 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 2623 / 2011 година Производството е образувано по касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци П. С. П. и Ж. С. К. срещу нова въззивна присъда № 18 от 07. 07. 2011 год. постановена по ВНОХД № 313 / 2011 год., по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Изтъква се, че подсъдимият неправилно е оправдан, тъй като са налице основания за осъждането му, че при идентична фактическа обстановка въззивният съд е извел неправилен извод по приложимия материален закон, че е констатирал основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление / по чл. 216, ал. 1 НК /, но е отказал да го приложи, като е приел, че подсъдимият не е упражнил правото си на защита по това обвинение. С жалбата поддържана и в съдебно заседание, се иска атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Подс. Д. П. В. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, като защитникът му поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на депозираната касационна жалба. След преценка доводите на страните и проверка на постановената въззивна присъда на Окръжен съд – гр.Кюстендил в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 68 от 10. 05. 2011 год., постановена по НОХД № 118 / 2009 год. по описа на Районен съд - гр.Кюстендил, подс. Д. П. В. бил признат за виновен в това, че за периода от 03. 11. 2006 год. до 09. 11. 2006 год., в [населено място], общ. Невестино, обл. Кюстендил, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил оспорвано от П. С. П. свое предполагаемо право на собственост, като случаят не е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 323, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъден на „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца, и „периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца. Със същата присъда, подс. В. бил осъден да заплати на П. С. П. и Жасмина С. К., сумата от 1264, 11 лв., представляваща претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законните последици, като гражданския иск бил отхвърлен до пълния си предявен размер от 3181, 45 лв., като неоснователен. Недоволни от постановената присъда останали както подс. В., така частния обвинител П., които обжалвали същата. С атакуваната въззивна присъда № 18 от 07. 07. 2011 год. постановена по ВНОХД № 313 / 2011 год., по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, първоинстанционната присъда била отменена изцяло, като подс. В. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, а с допълнителна присъда № 20 от 15. 07. 2011 год., предявеният от гражданските ищци П. С. П. и Ж. С. К. граждански иск за сумата от 713, 68 лв. бил отхвърлен като неоснователен, а производството по иска над тази сума било прекратено, поради процесуална недопустимост. Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, макар и по съображения различни от изложените в нея. Това е така поради следните съображения: По делото, от съдилищата е била установена идентична фактическа обстановка, която е дала основание за различни правни изводи по приложимия материален закон. Докато първата инстанция е счела, че е налице престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, въззивната такава е приела, че не е налице такава съставомерност. Окръжен съд – гр.Кюстендил е констатирал, че деянието покрива признаците на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, но е приел, че не може да приложи посочената правна квалификация, поради липса на такова фактическо обвинение. Настоящата инстанция намира, че с оглед на приетите релевантни факти, верен се явява изводът на първата инстанция, тоест, че деянието е съставомерно по чл. 323, ал. 1 от НК. По делото е изяснено, че имотните спорове между страните са решени с влязло в сила решение по гражданско дело, задължило подсъдимия да предаде владението на 28, 90 квадратни метра и да преустанови действията, с които пречи на П. С. П. и Ж. С. К. да упражняват правото си на собственост. С оглед на установената съгласно съдебното решение имотна граница е предстояло изграждане на нова ограда, което е следвало да се извърши при спазване изискванията на Закона за устройство на територията. Въпреки че е узнал за решението и в отклонение от установения ред, подсъдимият предприел разрушаване на съществуващата ограда, премахнал шини от желязно скеле, извадил част от циментовите колове, съборил половината от покрива на стопанската постройка /„собе”/, премахнал плодно дърво. Тези действия покриват обективната съставомерност на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като са извършени по инициатива на подсъдимия и без съобразяване със становището на другата страна по спора за право на собственост. Не е налице „маловажен случай”, тъй като подсъдимият демонстративно е отказал да се съобрази с влязлото в сила решение, което сочи на типичната степен на обществена опасност на престъплението от посочения вид. От друга страна, налице е неспазване на законоустановения ред за пристъпване към строеж на нова ограда, който предполага прокарване на надлежна разделителна линия между двата имота, от страна на оторизирано длъжностно лице, при спазване на реда, установен в Закона за устройство на територията, което обстоятелство също сочи на съставомерност по чл. 323, ал. 1 от НК. Налице е и субективната страна на „самоуправството”, тъй като деецът е съзнавал, че предприема разпоредителни действия, каквито няма право да извърши, след като спорът за правото на собственост вече е решен. Инкриминираното деяние не е съставомерно по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като унищожаването на чуждото имущество е в резултат на самоуправните действия, тоест, тези действия обективно са довели до този резултат. От друга страна, липсва субективната страна на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като деецът не е целял да разруши или повреди чуждо имущество, а е извършил разпоредителни действия с имущество, собственост на други лица, със съзнанието, че правото им на собственост е признато със съдебно решение. Следователно, инкриминираното деяние покрива признаците на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, а като е приел липса на такава съставомерност, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Обстоятелството, че деянието не съставлява престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, прави безпредметно обсъждането на въпроса налице ли е фактическо обвинение, годно да обуслови осъждане за посоченото престъпление. По изложените съображения и с оглед съдържимото в касационната жалба, обжалваната присъда, а и допълнителната такава, следва да бъдат отменени, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 18 от 07. 07. 2011 год. и допълнителна присъда № 20 от 15. 07. 2011 год., постановени по ВНОХД № 313 / 2011 год., по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане друг състав на Окръжен съд – гр.Кюстендил, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.