Р Е Ш Е Н И Е № 354   София, 28 септември  2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ..осемнадесети септември.......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АТАНАС ГЕБРЕВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 345 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е по чл.419 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения К. В. П. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 63/2008 г. на РС гр. П.. Сочи се, че присъдата по делото, потвърдена с решение на Великотърновския окръжен съд е постановена при допуснати нарушения, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 НПК. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане или присъдата да бъде изменена в негова полза. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и гражданските ищци Р. Р. и И. Я. изразяват становища, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакуваните съдебни актове и обсъди доводите на страните, намери за установено следното: С присъда № 36/ 06.06.2008 г. на РС гр. П., потвърдена с решение № 202/10.11.2008 г. по внохд № 424/08 г. на Окръжен съд гр. В. подсъдимият П е признат за виновен в това, че на 20.11.2006 г., пред Плевенската военно-окръжна прокуратура набедил в престъпление И. Я. Р. и Р. П. Р., като знаел, че те са невинни и на основание чл.286 ал.1 НК е осъден на две години лишаване от свобода и обществено порицание. На осн. чл.66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите по хиляда лева обезщетения за причинените им неимуществени вреди.   Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в срока по чл. 421 ал.3 НПК, но по същество е неоснователно. Развитите в искането доводи имат отношение към претендираните нарушения на процесуалните правила, довели според искателя до ограничаване правото му на защита и до пороци в начина на формиране на фактическите изводи на съдилищата. Оплакванията не намират опора в данните по делото и са неоснователни. Първото оплакване, свързано с нарушено право на адвокатска защита е правено и пред въззивния съд, който го е обсъдил в решението си и го е отхвърлил с убедителни аргументи. Видно от отразеното в съдебния протокол от първото заседание пред първоинстанционния съд, подсъдимият се е явил без з. , като е оттеглил пълномощията си от представлявалите го до този момент адвокати и е твърдял, че е упълномощил друг з. , без да представи адвокатско пълномощно за това. При тези данни съдът правилно е приел, че е налице опит за злоупотреба с права, тъй като подсъдимият е разполагал с достатъчно време да организира защитата си, което не е сторил. Правото на адвокатска защита е основно право на обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес, чието упражняване е въпрос на личен избор на дееца, когато с оглед обвинението или интересите на правосъдието адвокатската защита не е задължителна. Когато подсъдимият, въпреки своевременно дадената му възможност да упълномощи з. не стори това, като голословно твърди обратното и очевидно се опитва да отложи началото на съдебния процес, то поведението му сочи на злоупотреба с права, която не следва да бъде толерирана. Неоснователно е и оплакването, че при формиране на фактическите си изводи, решаващите съдилища не са изпълнили задължението си да изследват обективно, всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства, като са се доверили на свидетелите на обвинението и са неглижирали тези, подкрепящи тезата на подсъдимия. Въззивният съд е извършил проверка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност и не е имал основание да направи фактически констатации, различни от приетите от районния съд. Съпоставени са двете групи свидетелски показания, като в съответствие с изискванията на процесуалния закон съдът е посочил защо кредитира като достоверни твърденията на свидетелите Р, Р. , Т. , М. , Р. А. и Б. А. , а отхвърля обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ю. Съобщеното от последните, че двамата полицаи са нанесли на подсъдимия жесток побой, като са го удряли многократно в главата и са го ритали в корема, торса и бедрата не се подкрепя от обективните находки при проведеното медицинско освидетелстване на П. , нито от съдържанието на проведения телефонен разговор на подсъдимия с дежурния полицай в нощта на инцидента. К. е обсъдил внимателно показанията на св. Б, пряк участник и очевидец на проверката, осъществена от двамата полицаи и след съпоставянето им с показанията не само на гражданските ищци, но и на свидетелите Т, Й. и Г. , съдът ги е кредитирал с доверие и е приел за безспорен факта, че Р. и Р. не са нанасяли каквито и да било удари на К. П. Ето защо Върховният касационен съд намира, че като е потвърдил присъдата, Великотърновският окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения по чл.13, чл. 14 и чл.339 ал.2 НПК. Фактическата обстановка е установена при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката на доказателствата, които са оценени правилно, без извращаване на действителното им съдържание. Материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият е знаел, че двамата полицаи не са му нанесли побой и въпреки това е направил оплакване срещу тях пред Плевенската военно-окръжна прокуратура, обвинявайки ги в извършване на престъпление по чл.131 от НК. Така приетите факти правилно са квалифицирани от решаващите съдилища като покриващи обективните и субективни признаци на престъплението по чл.286 ал.1 НК. В искането за възобновяване на наказателното дело отсъстват доводи относно приложението на правото, поради което този съд приема, че присъдата и решението не са постановени при касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и на присъдените обезщетения. По размер и начин на изтърпяване, наказанието лишаване от свобода е съобразено с тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и целите на чл.36 НК. Липсват критериите по чл.348 ал.5 от НПК, които да го правят явно несправедливо и да налагат коригирането му. Справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД са присъдените обезщетения на гражданските ищци. В резултат на набедяването, те са били проверявани от органите на МВР и прокуратурата, търпяли са неудобства от даването на многократни обяснения, злепоставено е доброто им име и професионални качества. При тези съображения и като намери, че присъдата и решението не страдат от нарушения, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. П. за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на присъда № 36/ 06.06.2008 г. по нохд № 63/08 г. на Районен съд гр. П., потвърдена с решение № 202/ 10.11.2008 г. по внохд № 424/08 г. на Окръжен съд гр. В..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: