Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 08 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ :МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Лаков, като разгледа докладваното от съдия Грозева. кнох дело № 99/ 17 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Д. П., И. Д., А. П. чрез защитника им адв. В. С. и по протест на прокурор от ПАП срещу решение на АС – Пловдив, постановено по внохд № 598/16 г. В жалбата на тримата подсъдими са наведени касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК, изразяващи се в нарушение на материалния закон, с оглед неправилно приложение на чл. 24 от НК и явна несправедливост на наложените наказания. Направено е искане за намаляване на наказанията и отпадане на чл. 24 от НК. В протеста на прокурора при ПАП са релевирани трите касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 т. 2 и т. 3 от НПК. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон -чл. 24 от НК, чл. 55 от НК срещу всички подсъдими. Твърди се също така, че независимо от това, че производството е протекло по реда на чл. 372 т. 2 от НПК съдът разполага с правомощие да преквалифицира деянията като продължавано престъпление по см. чл. 26 ал. 1 от НК. Твърди се допуснато процесуално нарушение - липсата на мотиви, поради отсъствие на анализ на съставомерните признаци от съставите на престъпленията. Прокурорът е декларирал нарушение на чл. 14 от НПК, като не е развил съображения в тази връзка. На последно място се сочи, че наложените наказания са явно несправедливи и не съответстват на степенна на обществената опасност на деянията. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с изложените в него съображения. Намира жалбата на подсъдимите за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Защитниците на подсъдимите – адв. С., А., Р. в съдебно заседание пледират за неоснователност на протеста и за уважаване на касационната жалба. Акцентират на неправилното приложение на чл. 24 от НК от въззивния съд и молят да отпадне или да бъде сведен до законовия размер от една втора от размера на наложеното наказание. Адв. С. настоява за изменение на присъдата, тъй като наложеното наказание на тримата подсъдими е несправедливо. По отношение приложението на чл. 24 от НК спрямо подс. Д. П. и Ил. Д. счита, че съдът е излязъл извън допустимия максимум от една втора. Адв. А. намира, че присъдата е правилна по отношение на наказанието и не са налице твърдените в жалбата и протеста нарушения. Наказанията са справедливи, като правилно е приложен чл. 55 от НК. Адв. Р. пледира за това решението на АС- Пловдив да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание на подс. Н. Д. до този определен от първостепенния съд, в частта относно приложението на чл. 24 от НК, тъй като е надвишен с един месец над допустимия максимум. Подсъдимите редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция. ВКС –трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери следното : Протестът е основателен. Жалбите са неоснователни. С присъда № 86 от 10.09.2016 г. постановена по нохд № 1430/16г. Окръжен съд- Пловдив е признал подсъдимия Д. М. П. за виновен в това, че на 11 срещу 12.01.2015 г. в [населено място] с лек автомобил БМВ с ДК [рег.номер на МПС] е отвлякъл М. В. В., като я придвижили до южния бряг на река М. в землището на [населено място], където я задържали, като деянието е извършено от две и повече лица И. Д. и И. Д., поради което и на основание чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 373 ал. 3 от НПК вр. чл. 58 а ал. 4 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е признал подс. Д. П. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в [населено място] и землището на [община] в съучастие като съизвършител с И. Д., И. Д. при условията на продължавано престъпление чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години М. В., поради което и на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. Признал е подс. Д. П. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището [населено място] и [населено място] в съучастие като съизвършител с Н. Д., А. П. чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години М. В., поради което и на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. Признал е подс. Д. П. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с И. Д. и И. Д. , поради което и на основание чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода. Признал е подс. Д. П. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с Н. Д. и А. П., поради което и на основание чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определил едно общо най- тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и две месеца, като е определил общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие в открит тип. На основание чл. 24 от НК е увеличил същото с шест месеца. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подс. Д. П. е бил задържан под стража, считано от 13.06.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Съдът е признал подс. И. Г. Д. за виновен в това, че на 11 срещу 12.01.2015 г. в [населено място], с лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] е отвлякъл М. В. В., като я придвижили до южния бряг на река М. в землището на [населено място], където я задържали, като деянието е извършено от две и повече лица – Д. П., И. Д. и И. Д., поради което и на основание чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 373 ал. 3 от НПК вр. чл. 58 а ал. 4 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК ги е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е признал подс. И. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в [населено място] и землището на [община] в съучастие като съизвършители с Д. П. и И. Д., при условията на продължавано престъпление чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години М. В., поради което и на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. Признал е подс. И. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол- М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с Д. П. и И. Д. в , поради което и на основание чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК е определил едно общо най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и две месеца, като е определил общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие в открит тип. На основание чл. 24 от НК е увеличил същото с четири месеца. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подс. И. Д. е бил задържан под стража, считано от 13.06.2015 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подс. И. Н. Д. е бил признат за виновен в това, че на 11 срещу 12.01.2015 г. в [населено място] с лек автомобил /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] е отвлякъл М. В. В., като я придвижили до южния бряг на река М. в землището на [населено място], където я задържали, като деянието е извършено от две и повече лица – Д. П. и И. Д., поради което и на основание чл. 142 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 373 ал. 3 от НПК вр. чл. 58 а ал. 4 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК ги е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода. Със същата присъда е признал подс. И. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в [населено място] и землището на [община] в съучастие като съизвършители с Д. П. и И. Д., при условията на продължавано престъпление чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години М. В., поради което и на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. Признал е подс. И. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с Д. П. и И. Д. в , поради което и на основание чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК е определил едно общо най- тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и две месеца, като е определил общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие в открит тип. На основание чл. 24 от НК е увеличил същото с четири месеца. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подс. И. Д. е бил задържан под стража, считано от 13.06.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е признал подс. А. Г. П. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в [населено място] и землището на [населено място] и [населено място] в съучастие като съизвършители с Д. П. и Н. К. Д. , при условията на продължавано престъпление чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години - М. В., поради което и на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода. Признал е подс. А. Г. П. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с Д. П. и Н. Д. в , поради което и на основание чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК е определил едно общо най- тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е определил строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подс. И. Д. е бил задържан под стража, считано от 13.06.2015 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е постановил подсъдимият да изтърпи изцяло наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено нохд № 676/2014 г.по описа на РС – Димитровград в затвор от закрит тип при строг режим. С присъдата си съдът е признал подс. Н. К. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в [населено място] и землището на [населено място] и [населено място] в съучастие като съизвършители с Д. П. и А. П., при условията на продължавано престъпление чрез употреба на сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години - М. В., поради което и на основание чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. Признал е подс. Н. К. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището на [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с Д. П. и А. П., поради което и на основание чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода Признал е подс. Н. К. Д. за виновен в това, че на 11/12.01.2015 г. в землището [населено място] се съвкупил с лице от женски пол М. В. като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица – заедно с Д. П. и А. П., поради което и на основание чл. 152 ал. ал. 1 т. 2 вр. чл. 373 ал. 2 НПК вр. чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК е определил едно общо най- тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, като е определил общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 24 от НК е увеличил размера на определеното общо наказание с четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подс. И. Д. е бил задържан под стража, считано от 13.06.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Осъдил е подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Присъдата е била протестирана от прокурор при ОП- Пловдив относно размера на определените наказания спрямо подсъдимите, като е направено искане за отпадане на приложение на чл. 55 от ТК и за определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК , което съгласно чл. 58 а от НК да бъде редуцирано с една трета. С решение № 311 от 9.12.2016 г. по внохд № 598/2016 г. АС- Пловдив е изменил присъдата в частта за приложението на чл. 24 от НК като е увеличил определеното общо най- тежко наказание за подсъдимите Д. П., И. Д., И. Д. и Н. Д. с по четири месеца за всеки един от тях. На основание чл. 24 от НК ПАС е увеличил и така определеното общо наказание за подс. А. П. с четири месеца лишаване от свобода, като е потвърдил присъдата в останалата и част. Настоящият касационен състав не намери основание да сподели оплакването на прокурора за допуснати съществени процесуални нарушения от съдилищата по фактите, с което е наведено касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Постановените съдебните актове отговарят на изискванията на чл. 305 ал. 2 и ал. 3 от НПК и на чл. 339 ал.1 и ал. 2 от НПК и не страдат от липсата на мотиви. В тях са посочени установените в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК факти, участието на подсъдимите в тях и правната им оценка. При изграждане на вътрешното си убеждение съдилищата не са се отклонили от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като то е формирано в съответствие с правилата на формалната логика и процесуалния закон. При това положение, след като не намери, че е допуснато процесуално нарушение от ПАС, касационната инстанция прецени, че следва да обсъди доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанията. При осъществяване на проверката, ВКС констатира, че доводите в протеста са основателни и налагат отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на друг съдебен състав, поради следното : По отношение неправилното приложение на материалния закон -чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Цитираната норма предвижда, че при определяне на размера на наказанието, когато констатира наличието на многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и когато прецени, че и най- ниско предвиденото в санкционната част на нормата наказание е прекомерно тежко за дееца, съдът може да определи наказание под минимума му. В разглеждания случай съдилищата не са били изправени пред тази хипотеза. На първо място, отчетените от тях смекчаващи отговорността обстоятелства, не са били многобройни. В мотивите към съдебните актове, като такива са били посочени : -чисто съдебно минало за Д. П., И. Д., И. Д., -добри характеристични данни за Д., П. и И. Д., -че за всеки един от има трайно съжителстване и деца, - а за подс. Д., че страда от захарен диабет и че се грижи за болния си баща. Според настоящия съдебен състав, решаващите съдилища не са успели да защитят убедително тезата си за наличието на „многобройни“ смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък са констатирали „изключително“ такова, което да им даде основание за приложение на чл. 55 от НК. Останали са необсъдени, респ. са били подценени обстоятелства, които съгласно чл. 54 от НК следва да рефлектират при отмерване на размера на наказанието. Съдилищата неоснователно са дали преимущество на смекчаващите отговорността обстоятелства, за сметка на отегчаващите, като по този начин са постановили неправилен и несправедлив съдебен акт. Съдебните инстанции по същество са игнорирали обстоятелството, което е признато от подсъдимите, в процедурата по чл. 371 т. 2 НПК, тъй като е залегнало във фактическата обстановка на обвинителния акт - че пострадалата е забременяла след деянията и се е наложило отстраняване на плода. Този факт несъмнено следва да обоснове по- високата степен на обществена опасност на деянията и на извършителите им, като съдът изобщо не е го е обсъдил в светлината на разпоредбата на чл. 54 от НК. В страни от вниманието на съда са останали - високият интензитет на принудата, довел до сломяване на съпротивата на пострадалата, многобройността на осъществените актове, причинените физически и психически травми на жертвата. Недооценени са характеристиките на деянията- използването на нож, дързостта и бруталността, с която са били погазени правото на половата неприкосновеност и лична свобода, участието на пет лица, които са съзнавали, че численото им превъзходство и насилственото отвеждане на пострадалата на безлюдно място, където никой не е можел да и окаже помощ са я поставили в безизходна ситуация. В случая при оценката на поведението на подсъдимите е без значение факта, че пострадалата е проститутка, обстоятелството, на което защитата поставя акцент. Горното не може да доведе до по- голямо снизхождение при определяне на наказанията, тъй като пострадалата ясно е изразила нежеланието си да осъществи полов акт и блудствени действия с подсъдимите, което е наложило употребата на сила и заплашване. В тази насока от вниманието на съдилищата са убягнали показанията на св. Н., описващ състоянието на страх, отчаяние и уплаха. Игнорирани от съдилищата са данните за съдебното минало на подс. И. Д. /осъждан за престъпление по чл. 343 б от НК /, подс. Н. Д. / осъждан през 2014 г. по чл. 343 Б от НК / и подс. А. П. / осъден на три месеца лишаване от свобода през 2014 г. по чл. 243 от НК/. При това положение, според този касационен състав неоснователно съдилищата по фактите са приели наличието на предпоставките за приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, поради което са приложили неправилно материалния закон. За приложението на чл. 26 от НК На следващо място основателен е довода на прокурора за това, че фактологията описана в обвинителния акт е предполагала преквалифициране на деянията по чл. 152 от НК в едно продължавано престъпление по см. на чл. 26 ал. 1 от НК за подсъдимия Д. П. и за подс. Н. Д. и на деянията по чл. 150 ал. 1 вр. чл. 26 от НК за подс. Д. П., тъй като те са извършени по отношение на едно и също лице. Не съществува процесуална пречка, съдът да преквалифицира деянията, с което не би се стигнало до съществено изменение на обвинението, което да налага предприемане на нови усилия от страна на подсъдимите при осъществяване на правото им на защита. Основателен е отправения упрек за неправилно приложение на чл. 24 от НК, развит в прокурорския протест и жалбата на подсъдимите по отношение на допустимия срок, с който може да бъде увеличено общото наказание. Цитираната материална норма предвижда възможност съдът да увеличи определеното наказание, но най- много с една втора, без да надхвърля максималния размер, предвиден в нормата за съответното престъпление. В конкретния случай срокът от до една втора е надхвърлен. На подсъдимите Д. П., И. Д., И. Д. и Н. Д., първостепенният съд е наложил едно общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, а на подс. А. П. една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК е увеличил с шест месеца наказанието на подс. Д. П. и с по четири месеца това на И. Д., И. Д. и Н. Д.. Не е увеличил наказанието на подс. А. П.. С въззивното решение наложените наказания са били потвърдени, като на основание чл. 24 от НК са били увеличени с още по четири месеца, като по този начин за подсъдимите И. Д., И. Д. и Н. Д. допустимия срок до една втора от размера на наложеното общо наказание е надвишен. На последно място, след като взе предвид всички изложени по-горе аргументи, настоящият касационен състав прие, че оплакването на прокурора за явна несправедливост на наложените наказания се явява основателно, което налага упражняване на правомощията по чл. 354 ал. 3 т. 1 от НПК. Определените наказания от една година и два месеца за подсъдимите Д. П., И. Д., И. Д. и Н. Д. и от една година и шест месеца лишаване от свобода за подс. А. П. са занижени и не съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на дейците и не са в състояние да изпълнят предвидените в чл. 36 от НК цели. За това решението на АС- Пловдив следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд. С оглед на изложеното и на основание чл. 354 ал. 3 т. 1 от НПК ВКС- Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 311 от 9.12.2016 г. по внохд №598/16 г. на АС- Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.