О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 30 гр. София, 25.03.2022г. Върховен касационен съд на Република България – Наказателна колегия, Второ наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря ......................... и при становището на прокурор Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Ангелова НЧД № 211/2022г.: Производството е по реда на чл.351, ал.6 НПК. С разпореждане №15 от 20.01.2022г. съдия - докладчик по ВНОХД №444/2021г. по описа на Благоевградски окръжен съд – Първи наказателен състав е върнал на основание чл. 351, ал.5, т.3 НПК касационна жалба и допълнително изложение към нея, депозирани от защитника на подсъдимия по делото А. И. А.. Срещу разпореждането е депозирана жалба от защитата, в която се развива тезата, че с произнесената от въззивната инстанция присъда е извършена „корекция“ на първостепенната по отношение на неговия подзащитен и поради това тя няма характер на решение, тъй като второстепенният съд е решил по различен начин въпросите относно наказателната отговорност на неговия подзащитен. Според адв. М. в конкретния случай не следва да се прилага принципът за необжалваемост на въззивните присъди, с които се потвърждава частично първоинстанционна присъда, тъй като по конкретното производство били допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и накърнени „основни принципи в наказателния процес – състезателност, равни права на страните, разкриване на обективната истина и право на лично участие“. В депозирано писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура заявява, че постановената от въззивния съд присъда не е от категорията актове по чл. 346, т.2 НПК, които могат да подлежат на касационен контрол. При запознаване с материалите по делото се установява следното негово процесуално развитие: С присъда № 8061/02.02.2021г. по НОХД № 310/2019г. състав на Районен съд – Петрич е признал подсъдимия А. И. А. за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 18, ал.1 НК, налагайки му съответно наказание. Със същата присъда и подсъдимата С. Т. Д. е призната за виновна по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 197, ал.3 вр. чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 вр. чл. 194, ал.1вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 18, ал.1 НК. По жалба от защитниците на подсъдимите е образувано ВНОХД № 444/2021г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, по което на 06.10.2021г. е произнесена присъда, с която атакуваният пред въззивната инстанция акт е отменен по отношение на подсъдимата С. Д. и тя е призната за невиновна по предявеното й обвинение и оправдана. С тази въззивна присъда подсъдимият А. А. е оправдан извършване на престъплението при условията на чл. 20, ал.2 НК – в съучастие като съизвършител със С. Д. и присъдата е потвърдена в останалата й наказателно-осъдителна част. Срещу второстепенния съдебен акт е депозирана касационна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия А. А., в които се претендира отмяна на присъдата на Окръжен съд – Благоевград и признаване на неговия подзащитен за невиновен по повдигнатото му обвинение. Именно тази касационна жалба и нейното допълнение са върнати с разпореждане № 15/20.02.2022г. на съдия от Благоевградски окръжен съд, което е атакувано пред настоящата инстанция. Жалбата е допустима, но неоснователна. В разпоредбата на чл. 346 НПК лимитативно са изброени актовете, които подлежат на касационна проверка и между тях не е този – предмет на разглеждане по настоящото производство. Действително, в т.2 на чл. 346 НПК изрично е визирано, че по касационен ред могат да бъдат обжалвани новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер. В случая Окръжен съд – Благоевград в унисон с нормата на чл. 336, ал.1, т.3 НПК е произнесъл присъда, с която изцяло е оправдал подсъдимата С. Д. по възведеното й пред първата инстанция обвинение, прилагайки разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. Именно с такъв по характер акт въззивният съд се произнася по вината на лице, чиято наказателна отговорност е ангажирана от предходната инстанция. Той е потвърдил атакуваната пред него присъда по отношение възприетата позиция за виновно поведение на подс. А. А., отменяйки я единствено в частта, в която този подсъдим е признат за виновен да е осъществил деянието в съучастие като съизвършител с оправданата С. Д.. Въззивният съд не е заел друга, различна от тази на първия, позиция относно причастността на А. към деянието, в чието извършване е обвинен и впоследствие признат за виновен. Процесуалният ни закон е категоричен, че в ситуация на идентично произнасяне на районен и окръжен съд по отношение виновността или не на подсъдим, няма място за контрол от страна на касационната инстанция, тъй като актовете по чл. 337, ал.1 и ал.2 НПК на второстепенният съд са извън изрично изброените в разпоредбата на чл. 346 НПК, а той би бил именно такъв по отношение на подс. А., ако съдът не бе произнесъл акт с обратен знак относно виновното поведение на Д., сочена като съизвършител на А.. Поради това и напълно законосъобразно съдия от второстепенния съд в изпълнение на разпоредбата на чл. 351, ал.5, т.3 НПК е върнал касационната жалба и допълнението към нея, депозирани от защитника на подсъдимия А. А. като подадени срещу акт, който не подлежи на касационна проверка. Поради това и на основание чл. 351, ал.6 НПК Върховен касационен съд - Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №15/20.02.2022г. по ВНОХД №444/2021г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, I наказателен състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.