Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 8   София 18.05.  2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                            Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на осемнадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                      ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                         ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                            при участието на секретаря Теодора Иванова                       изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 88/2009г.                                   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. В., гр. С., срещу въззивно решение от 02.10.2008г. по гр.дело № 467/2008г. на Смолянския окръжен съд. С определение от 11.06.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които се установява правото на собственост върху претендираните гори към момента на национализацията. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация Д. г. с. П., Д. лесничейство – С. , О. с. „З”- С. и Р. управление на г. – Смолян, не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решението от № 71/2008г. по гр.д. № 567/2007г. на Смолянския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. А. В. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за гора с площ 13 дка «Коциново»-13 дка, гора в ревир «Белочето»-15 дка, гора в ревир «Гарваница» - 36 дка и гора в ревир «Касъм дере» - 6,1 дка, всички в землище на с. М.. Решението на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, в частта, с която е оставен без разглеждане иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, предавен от К. Р. К. , не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила. Въззивният съд е изложил съображения, че възприема изводите на районния съд досежно преценката на списъка за ревир «Белочето» от 1938г. в зависимост от действащото законодателство в годината на издаването му. Приел е, че законодателят не е предвидил и не обвързва основателността на правото на собственост с определена давност на документа за собственост. След като имотът не е декларирал през 1949г. в емлячния регистър при наличие на деклариране на други гори, то следва да се приеме, че правото на собственост не е установено към момента на колективизацията. Правото на собственост не е доказано и за останалите ревири. Предмет на въззивното производство са били претендираните от П. А. В. по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗВ гори : 13 дка в ревир „К”, 15 дка в ревир „Б”, 36 дка в ревир „Г” и 6,1 дка в ревир „К”, всички в землището на с. М.. Ищецът П. А. В. е твърдял, че е един от наследниците на С. К. К. , поч.1972г., който е бил собственик на процесните гори към момента на национализацията. Те не са заявени за възстановяване пред ОЗС. В хода на производството са конституирани в качеството им на съищци К. Р. К. и М. С. Г. , първият като наследник на Р. К. К. , а втората - на С. К. К. , бивши жители на с. М., братя на С. К. С определение от 05.10.2007г.в първоинстанционното производство е допуснато уточнение в исковата молба в смисъл, че се претендира възстановяване на посочените имоти на името на наследници на К. К. , който е наследодател на С. , С. и Р. К. становителният иск за признаване правото на възстановяне на горските имоти, предявен от С. и Р. К. е оставен без разглеждане и определението на първоинстанционния съд е влязло в сила. В съдебните решения, обосновали допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1,т.2 ГПК по иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ относно гори в същата местност е приета доказана материалноправна легитимация на ищеца въз основа на списъци на горопритежатели, въпреки недекларирането на имота към 1949г. Застъпено е становище, че списъците, преценени с помощта на лесотехническа експертиза, са доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. Недекларирането на имота към 1949г. не обосновава извод за отчуждаване на правото на собственост при липса на данни за това. Настоящият съдебен състав приема следното: За успешното провеждане на иска с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти, попадащи в приложното поле на закона, към момента на одържавяването им. Законодателят е разпоредил доказването правото на собственост да става с писмени доказателства, които безусловно установяват правото на собственост - нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба,съдебни актове, а при липса на такива - с емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Последните са предвидени като надлежни доказателствени средства за установяване правото на собственост, доколкото страната не разполага с доказателства от първата категория за установяване титула за собственост. Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където са съставени – чл.142 ГПК /отм./. Без значение е към кой момент е установено притежанието на имота, тъй като веднъж придобито, правото на собственост не се губи, освен ако не е установено, то да е отчуждено. По основателността на жалбата. Правото на възстановяване на собствеността върху гори, съгласно чл.3,ал.1 ЗСВСГЗГФ се възстановява на български физически или юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правопремници. За установяване принадлежността на правото на собственост, ищецът се е позовал и е представил извлечения: от списък на горопритежателите на ревир „К”, от списък на горовладелците, които притежават частни гори в ревир „Г”,от списък на горопритежателите на ревира „Б” и от списък на горопритежателите на ревира „К”, съхранявани в Ц. държавен архив, фонд №8к, опис №4, архивна единица № 5* За установяване материалноправната си легитимация като наследник на С. К. , ищецът е представил удостоверение за наследници №/04.05.2007г., удостоверение № 637/2007г. за идентичност на лице с различни имена относно С. К. К. и служебна бележка от кметство с. М. № 638/2007г., в уверение, че братя К са Р. С. и С. К. К. От удостоверение № 604/04.05.2007г., се установява, че С. К. К. е починал през 1972г. и е оставил за наследници М, К. С. К. –син, Т. С. М. , И. С. К. , поч.1990г., оставил свои наследници-съпруга и деца /подробно посочени/. При тези данни следва да се приеме, че крайният извод на въззивния съд за неоснователност на иска, поради недоказана активна материалноправна легитимация, е незаконосъобразен и е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ищецът е твърдял, че е внук на С. К. К. и наследник на К. К. , в каквото качество е претендирал да му се признае правото на възстановяване собствеността върху посочените горски имоти. Има данни, че ищецът е внук на С. К. , но това обстоятелство е останало неизяснено по делото, а оттук и активната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Изводът, че наследственото правоприемство е останало недоказано, е направен без предварително да са отделени спорните от безспорните факти и без изясняване на активната материалноправна и процесуалноправна легитимация в процеса. Изводите, че извлеченията от приетите по делото списъци и записванията в тях не могат да удостоверят правата на С. К. , също са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.188 и чл.142 ГПК /отм./. По отношение на извлеченията от списъците на горопритежателите на ревира „Б”, както и от списъците на горопритежателите за ревирите „К”, „Г” и „К”, въззивният съд не е изложил съображения дали зачита доказателствената им сила като документи, съставени по ред, установен от закона и като част от съдържащата се в държавен архив преписка по фонд 8к, архивна единица № 5* П. недостатъчност на данните той следва с оглед формиране на релевантни фактически и правни изводи да извърши проверка на всички съдържащи се в преписката относими документи и да направи преценка на доказателственото значение на процесните списъци като установи в каква връзка са издадени, както и компетентността на съставителя. В тази връзка следва да се съобразят общите и специални нормативни актове, действали към момента на съставянето им /Закон за г. , Закон за продаване на някои държавни гори в С. околия/, основанието за тяхното съставяне и да се направи извод, дали са годни да удостоверят релевантни права или не. Следва да се има предвид, че извършеното в полза на няколко лица като съсобственици на горски имот записване в съответния документ, годен да установи правото на собственост, не е пречка за признаване права на реституция само на тези от съсобствениците, които са ги заявили в притежавания обем. Законът не установява като изискване към момента на одържавяването претендираният имот да е бил притежаван в индивидуална собственост и изложените в тази насока мотиви от въззивния съд не намират правна опора. Обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за извършване на съдопроизводствени действия. При новото разглеждане съдът трябва да изясни спора, в т.ч. относно наследственото правоприемство и като цени доказателствената сила на документите с оглед активната материалноправна легитимация във връзка с изложените по-горе съображения. По отношение на записването на имотите на повече от едно лице, следва да изясни въпросът, колко са били съсобствениците и съответно квотите им в съсобствеността като се съобрази чл.54 ЗИСС /1904г./, респ.чл. 30 ЗС. Във връзка с декларирането в ЕР от 1949г. съдът следва да съобрази,че е без значение към кой момент е установено притежанието на правото на собственост, ако не е установено последващо разпореждане. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ въззивно решение 02.10.2008г. по гр.дело № 467/2008г. на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1. 2.