О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 265 Гр.София, 06.04.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3959 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. С. срещу решение №.260169/19.05.21 по г.д.№.203/21 на ОС Хасково - с което е потвърдено решение №.260014/11.01.21 по г.д.№.1243/20 на РС Хасково в частта, с която е признато на основание чл.422 ГПК, че К.С. дължи на „Юробанк България“АД 24000лв. главница, ведно със законната лихва считано от 11.10.19 до окончателното изплащане, и 1466,77лв. неустойка за неизпълнение за периода 30.04.19-10.10.19-за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /№.1460/15.10.19 по ч.г.д.№.3051/19 на РС Хасково/, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Юробанк България“АД оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието от фактическа страна, че между праводателя на ищеца „Банка Пиреос България“АД и „Реал-С. К.“ЕООД е бил сключен договор /на 17.04.18/ за револвиращ кредит -по който няколко лица, в това число К.С., са поели задължения за солидарна задълженост при условията на договора и чл.121-127 ЗЗД в качеството им на солидарни длъжници. Няма спор между страните относно съществуването на облигационното правоотношение и обвързаността по него – договорът е подписан от С. в качеството му на „солидарен длъжник“ /видно от титулната и заключителната му част/, а с приемането на клаузата на чл.13 страните изрично са се съгласили, че той поема задължения за солидарна отговорност при условията на договора и чл.121-чл.127 ЗЗД. Съдът е посочил, че солидарният длъжник има същите задължения като кредитополучателя, а съдържащата се в процесния договор уговорка за поемане от ответника на солидарна отговорност за задълженията на „Реал С. К.“ЕООД, инкорпорирана в общ документ заедно с този на главния дълг, има характер на самостоятелно съглашение за встъпилите в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД-налице е кумулативно поемане на солидарен дълг от ответника, идентичен по съдържание с този на кредитополучателя, поради което за банката кредитор съществува правото да търси дължимото от кредитополучателя и от встъпилия по реда на чл.101 ЗЗД. Изложени са мотиви, че страните по договора формират воля относно правната фигура на третото задължено лице-солидарен длъжник или поръчител; поемането на задължение за чужд дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство; видно от договора, страните отграничават фигурата на поръчителя от тази на солидарния длъжник-макар и да договарят еднакви отговорността за тях; не е налице неправилно употребена терминология /действителното качество „поръчител“ да е наречено погрешно „солидарен длъжник“/; след като К.С. няма качество поръчител, по отношение на него не намира приложение чл.147 ЗЗД. Съдът е приел, че съгласно чл.6 от договора крайният срок 30.04.19 е настъпил; въззивникът не твърди и не доказва изпълнение на кредитното задължение-от кредитополучателя или някой от солидарните длъжници. При това положение съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, както и неговата изискуемост към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, са доказани и искът е основателен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. В изложението на касационните основания е налице позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Формулирани се следните въпроси: 1.„От тълкуване волята на страните по кредитните сделки, извършено съгласно чл.20 ЗЗД, и от анализа на договорните уговорки, посочени в договора за револвиращ кредит, отговорността ми като солидарен длъжник в светлината на институтите на общата солидарност ли следва да бъде ангажирана, или на поръчителството?“ /реш.24/3.04.13 по търг. д.№.998/11, ВКС/; 2.“Какви са основните критерии, въз основа на които се преценя налице ли са квалификационните признаци на поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл.121 и сл. ЗЗД?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият въпрос не е общ и абстрактен – каквото е изискването на чл.280 ал.1 ГПК, а фактически, конкретен, свързан с фактите и обстоятелствата по делото. Отговора му може да се даде с акта по същество, решението, след обсъждане на събраните по делото доказателства - а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Вторият въпрос е неотносим, тъй като не е бил предмет на обсъждане и въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не може да се допусне. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че касаторът е подписал договора за кредит в качеството му на поръчител - както твърди самият той, предвид разпоредбата на чл.141 ал.1 ЗЗД отговорността на поръчителя е също солидарна, съгласно ТР 1/19 от 21.01.22, ОСГТК, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост, и доколкото молбата за издаване на заповед за изпълнение е подадена на 11.10.19 /искът, предявен по реда на чл.415 ГПК и чл.422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл.410 ГПК, съответно чл.417 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното производство-поради което спазването на срока по чл.147 ЗЗД се преценява към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – реш.№.213/06.01.17 по г.д.№.5864/15, ІV ГО/, към тази дата 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД, считано от датата на настъпване на изискуемостта на целия дълг /на 30.04.19/, не би бил изтекъл /в който смисъл е бил направен извод и от първоинстанционния съд/. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260169/19.05.21 по г.д.№.203/21 на ОС Хасково. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: