3 Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 25.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1404 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.2 и ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА. Образувано е по предявени от И. В. В. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.47, ал.2 за прогласяване нищожността, съответно при условията на евентуалност - искове по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28.04.2016г. по арб.д.№ 6229/2016г., постановено от арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ. С арбитражното решение И. В. В., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на [фирма]: сумата от 7886,61 лева – по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 05.12.2013г., ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на сумите, както и арбитражни разноски в размер на 80 лева и юрисконсултско възнаграждение от 724,33 лева. Ищецът иска прогласяване на нищожността на арбитражното решение, тъй като е постановено по потребителски спор, който не е подведомствен на арбитражния съд. При условията евентуалност се търси отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение във връзка с вземанията по договор за потребителски кредит, основана на твърдението, че арбитражната клауза е неравноправна съгласно чл.143, т.16 ЗЗП. Поддържа се и основанието за отмяна по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, тъй като арбитражния съд не го е уведомил надлежно за арбитражното дело, като за арбитражното решение ищецът по настоящото дело е научил след като върху банковата му сметка е наложен запор от частен съдебен изпълнител Д. В. и банка [фирма] го е уведомила за насоченото изпълнение върху авоарите му по банковата сметка. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, [фирма], счита исковете за недопустими, поради предявяването им след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователни, по съображения, подробно изложени в представения отговор на исковата молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: И. В., като страна по договора за потребителски кредит, който съдържа арбитражно споразумение, има качеството на потребител по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според което легално определение, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Със Закона за изменение допълнение на ГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) в чл. 19, ал. 2 ГПК е установена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Създадена е и нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, според която, всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. За висящите производства в § 6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК е предвидено, че започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Съгласно т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия - първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл.47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадия е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), но при неизтекъл срок на защита по чл.48, ал.1 ЗМТА и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, § 6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай, между които е и настоящият, изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47, ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. В конкретния случай, в отговора на исковата молба на ответника, се съдържа признание за липсата на доказателства арбитражното решение да е връчено на ищеца по настоящото дело, от когато тече срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което настоящият състав приема за недоказан факта на получаване на арбитражното решение от ищеца преди завеждане на исковата молба и същата не се явява просрочена. Същевременно, въпреки, че първата фаза на процеса пред арбитража се е развил преди ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), втората фаза по чл.47 ЗМТА се е осъществила в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА при действието на новите разпоредби на ГПК и ЗМТА, според, които потребителските спорове са неарбитриуми, поради което следващата от това нищожност на арбитражното решение трябва да бъде прогласена по реда на чл.47, ал.2 ЗМТА. С оглед основателността на иска по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяване на нищожността на арбитражното решение, настоящият състав не разглежда предявените при условията на евентуалност искове за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер общо на 1080,01 лева - заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл.47, 2 ЗМТА, арбитражно решение от 28.04.2016г. по арб.д.№ 6229/2016г., постановено от арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ. ОСЪЖДА [фирма],ЕИК[ЕИК], да заплати на И. В. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски за настоящото производство в размер на 1080,01 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.