Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * свидетелски показания * писмени доказателства * неформална делба


2



Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

София, 15.09.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ

при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4922/2008 година по описа на ІІ гр.отделение
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. З. от [населено място], приподписана от адв.М. К. от САК срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд №483 от 1.ІХ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 500/2008 г., с което е отменено изцяло решението на Разложкия районен съд от 4.І.2008 г. по гр.д.№ 998/2007 г. за уважаване на претенцията му по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу [община] и вместо това е отхвърлен иска му. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, както и недопустимост на съдебния акт.
Касационното обжалване е допуснато по процесуално правния въпрос за необходимостта свидетелските показания да се съпоставят с данните от писмените доказателства, събрани по делото, което обуславя крайните изводи по спора.
Претенцията на ищеца Г. З. в качеството му на наследник на починалия през 1967 г. негов баща Д. Н. З. срещу [община] е с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ относно нива от 1 дка в местн.Белизмата. Притежаваното право на собственост преди внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г. се основава според ищеца на наследство и делба, като владението е осъществявано от 1935 г. до смъртта на Н. З. през 1949 г., след което през 1950 г. неговите наследници се поделили и прекият наследодател на ищеца Д. Н. З. получил процесната нива от 1 дка в местн.Белизмата, която внесъл през 1957 г. в ТКЗС. Това му право било признато с решение от 12.ІІ.2004 г. № 1165а на Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ)- т.4 на раздел ІІ от това решение.
С решение от 27.VІІ.2004 г. същата ОСЗГ по заявление № 1940д е признала право на собственост на [община] – (т.7 от решението) на пасище от 150 дка в землището на [населено място], местн.Белизмата, като според заключението на назначената техническа експертиза по делото на инж. И. А. е установено, че признатия на ищеца имот попада в имот 117022, възстановен на [община] с решение № 1940д/20.ІХ.2004 г. Имотът на ищеца съществува на място във възстановими стари реални граници, отразен върху изготвена от експерта скица. Въз основа на показанията на свид.К. Р. за осъществени владелчески действия на дядото на ищеца Н. З. до неговата смърт, а след това извършена делба през 1950 г. , при която процесната нива е останала в дял на Д. Н. З., който от своя страна я е внесъл в ТКЗС при образуването му, Разложкият районен съд е уважил иска на ищеца по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Още с исковата молба е представено извлечение от емлячния регистър за периода 1935-1952 г.(стр. 9 и 10 на първоинстанционното производство), в който фигурира между имотите на Н. Тод.З. нива от 2 дка в мест.Белизмата.
В решението на Благоевградския окръжен съд като основание за пререшаване на спора е послужило математическо изчисление на възрастта на разпитания К. Р., който през 2007 г. е посочил възраст 75 години, като съдът е приел, че през 1935 г., за когато се поддържа, че е установено владението на процесната нива, той е бил на 3 годишна възраст, поради което съдът е счел, че не е възможно на тази възраст да осмисля фактите от действителността и поради това е игнорирал тези показания. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е съпоставил установеното от свидетеля с данните от емлячния регистър от 1935 г., в който се сочи притежание на Н. З. на нива от 2 дка в същата местност.
Като не е взел предвид изобщо данните от емлячния регистър за периода 1935-1952 г., приложен в извлечение на стр.9 и 10 от производството пред Разложкия районен съд, установяващи началния момент на упражняване на фактическа власт от Н. Тод.З. върху декларираните имоти, между които и този от 2 дка в местн. Белизмата, извършената след смъртта му през 1949 г. неформална делба между наследниците му, при която процесния имот от 1 дка в същата местност е получен от наследодателя на ищеца Д. Н. З. като син на Н. З., след което внесен в ТКЗС в края на 1957 г., видно от опис-декларацията, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Показанията на свид.К. Р. за упражняване на фактическа власт върху имота, некредитирани от въззивната инстанция, са конкретни и ясни. Свидетелят е учил дърводелство при Дим.З., като по време, когато няма работа в дърводелската работилница, е бил изпращан на полето, включително и в процесната нива в местн.Белизмата, където сеели жито, поради липса на вода. Свидетелят има конкретен спомен от смъртта на Н. З., баща на работодателя си (той е направил ковчега като дърводелец). През 1950 г. 6-мата наследници на Н. направили делба и процесния имот в местн.Белизмата с посочени от свидетеля граници се паднал в дял на сина Д. З.. При образуване на ТКЗС през 1958 г. Д. З. внесъл имотите си в ТКЗС. При така изяснените факти по делото от свидетелските показания на свид.К. Р., съпоставени с данните от емлячния регистър от 1935 г. и опис-декларацията за внасяне в ТКЗС, настоящият състав на ВКС приема, че искът с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен и доказан.
Като е приел противното, Благоевградският окръжен съд е допуснал на първо място съществено нарушение на процесуалните правила да прецени всички доказателства по делото според изискванията на чл. 188 ал.1 от ГПК(отм.). Направените фактически изводи относно правото на собственост са необосновани от фактическа страна и незаконосъобразни от правна страна. Това обуславя наличието на основанията за отмяна на решението по чл. 281 т.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 293 ал.2 от ГПК след отмяна на въззивното решение спорът може да се пререши при наличните доказателства, като се уважи искът срещу [община] и се признае правото на ищеца в качеството на наследник на баща си Д. З. като собственик на процесния имот според описанието му в исковата молба към момента на образуване на ТКЗС. При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 1565 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 483 от 1.ІХ.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 500/2008 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
По иска предявен от Г. Д. З. от [населено място] срещу [община] признава за установено на основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, че е собственик като наследник на Д. Н. З. на внесения от последния в ТКЗС недвижим имот от 1 дка в местн.Белизмата в стари реални граници: н-ци на К. З., канал, н-ци на М. З..
ОСЪЖДА [община] да заплати на Г. Д. З. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1565 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: