Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 10 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 327 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 88/13 г. Окръжният съд – гр. Габрово осъдил подсъдимия А. Г. А. на основание чл.354а, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, като при условията на чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 5 години. На основание чл.59 НК ГОС зачел задържането на подсъдимия – по мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 15.12.2012 г. до 07.03.2013 г. и по мярка за неотклонение „Домашен арест” от 08.03.2013 г. до 18.10.2013 г., които да се приспаднат при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода - като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода. По първоначалното обвинение по чл.354а, ал.2 НК подсъдимият е оправдан. На основание чл.354а, ал.6 НК в полза на държавата е отнето наркотично вещество, намиращо се в Главно управление „Митници”, съгласно приемателно-предавателен протокол от 14.03.2013 г., което следва да бъде унищожено съгласно чл.92,ал.2 от ЗКНВП, след влизане в сила на присъдата. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 254 от 21.01.2014 г. по внохд № 278/13 г., образувано по протест на прокурора, Апелативният съд-гр.Велико Търново потвърдил присъдата на ГОС. Срещу въззивното решение е постъпил касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново, с който се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС протеста се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият редовно призован, не се явява. Защитникът му изразява становище за неоснователност на протеста. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е основателен. Допуснати са отстраними съществени нарушения на процесуални правила, поради което решението на ВТАС следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Обстоятелствата подлежащи на доказване в настоящия процес, тези по чл.102 НПК, не са изяснени изцяло, въпреки възможността за това. 1. Съдилищата последователно се приели, че щом в протокола за претърсване и изземване от 15.12.2012 г.(л.39 от досъдебното производство) изрично не е посочено, че е иззета намерената част от салфетка, то това не се е случило. Най-напред трябва да се отбележи, че при внимателният прочит на съдържанието на коментирания протокол, изводът на съдилищата не се утвърждава – „ Бялата торбичка със сини надписи със съдържанието й при откриването й се обозначи като обект № 1” ; „ ..В същата се съдържа: увито в бяла салфетка ...пликче...”; „ Обект № 1...се предявиха на присъстващите лица, опаковаха се с печати на НТЛ и се иззеха.” Обстоятелството, че полиетиленовото пликче с клипс, в което е намерено бяло на цвят, прахообразно и на бучки, вещество и полиетиленовата торбичка съдържаща зелена суха листна маса, са обозначени като подобекти 1.1 и 1.2., не налага друг извод, освен ясно и безпротиворечиво произтичащия от протокола, че парчето салфетка, в което е намерен подообект 1.1., е иззето надлежно. За пълнота на изложението ВКС припомня, че обстоятелствата по чл.102 НПК подлежат на установяване посредством всички доказателствени средства, предвидени в НПК, в това число и чрез разпит на поемните лица и домоуправителя Б.. 2. Съдът по същество е приел, че спрямо подсъдимия са налице формалните изисквания на института на условното осъждане, тъй като той е реабилитиран, но в мотивите на съдебния акт не е посочено по кой ред е настъпила реабилитацията – чл.86-88а НК. Нещо повече, следва да се посочи, че от приложеното по делото свидетелство за съдимост на името на подсъдимия се обективира, че престъплението, предмет на нохд № 620/2002 г. е извършено на 28.07.2002 г., след като на 09.06.2002 г. е влязла в сила присъдата по нохд № 218/2002 г., с която подс.А. е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 2 години, респ. е извършено в изпитателния срок. Многократно ВКС е вземал отношение по това, че изясняването на съдебното минало на подсъдимия, в случаи като настоящия, при които се твърди наличието на условията на чл.25, във връзка с чл.23 НК, съдилищата са длъжни да изискват преписи от влезлите в сила присъди. Възраженията на прокурора за наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК няма как да получат отговор в настоящото производство. При новото разглеждане на делото обаче, трябва да им бъде даден убедителен такъв. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 254 от 21.01.2014 г., постановено по внохд № 278/13 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: