2 Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 24 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 597 по описа за 2010 година. Постъпило е искане от осъдения А. Г. Б. за възобновяване на внохд № 29/10 г. на Окръжния съд-гр.В. Т. при съображения за наличието на условията на чл.422, ал.1, т.3 и 5 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от молителя и защитата му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК е недопустимо, а в останалата част – неоснователно. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 739/09 г. РС-гр.В. Т. осъдил подсъдимия Б. на основание чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1, чл.20, ал.4 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 859/05 г. на В., като постановил същото да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда са осъдени и други лица – Г., П. и К.. По жалби на Б. и Г. с решение № 39 от 25.03.2010 г. по внохд № 29/10 г.ВТОС потвърдил присъдата на В.. С решение № 306 от 16.06.2010 г. по кд № 273/10 г. ВКС, І-во наказателно отделение отменил, по реда на възобновяването, частта на решение на ВТОС № 39 от 25.03.2010 г. по внохд № 29/10 г. и частта на присъдата на В. от 07.11.2009г. по нохд № 739/09 г., касаещи осъждането на Г. Х. Г. и в тази част върнал делото за ново разглеждане от друг състав на В. от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: 1. По искането за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК. Както ясно е указано в чл.420, ал.1 НПК искане за възобновяване на наказателно дело по чл.422, ал.1, т.3 НПК може да направи окръжния, съответно военния прокурор. Осъденият Б. не може да направи такова искане. Поради това в тази част искането му следва да се остави без разглеждане. 2. По искането за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. Искането в тази част е допустимо – постъпило е в предвидения от закона срок – чл.421, ал.3 НПК, направено е от осъден имащ право на това и има за свой предмет въззивно решение, изключено от касационна проверка по реда на глава двадесет и трета на НПК. По същество обаче, то е неоснователно. В подкрепа на направеното искане са изложени повече от декларативни възражения срещу съдебните актове (присъда и въззивно решение) - „ присъдата се основава на противоречив доказателствен материал, от който не става доказано по безспорен начин участието на Б. в изпълнителното деяние, което от свой начин представлява явно несправедливо наказание наложено, както с присъдата на В...., така и на решението на ВТОС...не са изяснени съществуващите противоречия между събраните доказателства. Някои от тях са тълкувани неправилно, поради което са били формирани погрешни изводи от съда”. При тези съображения се иска по реда на възобновяването отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадий по преценка на ВКС. Както при касационната проверка, още повече в производството по възобновяване на наказателни дела, ВКС действа в рамките на заявените основания в искането. От изложеното по-горе е видно, че молителят не е посочил основанията по чл.348, ал.1 НПК, което поначало не е пречка за ВКС да ги изведе от съображенията, изложени в искането за възобновяване. Оценката на последните дава основание да се приеме, че се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК – щом се оспорва дейността на съда по доказателствата, оттук изводите по фактите, приложимия закон и справедливостта на наказанието. От друга страна, тези основания са заявени от молителя, както вече се посочи, декларативно. Така не става ясно кои са противоречивите доказателства, тълкувани неправилно от решаващия съд, които противоречия са останали неизяснени. Внимателното запознаване с мотивите на съдебните актове сочи, че при разглеждане на делото, за изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Липсват констатации за наличието на противоречия и начина по който те са преодолени, а и такива не се установяват в доказателствената съвкупност. По идентичен начин стоят нещата и с възражението срещу изводите по фактите. Те не са лишени от доказателствена основа, за оценката на която, в мотивите на оспорените съдебни актове, се съдържат съображения, срещу които не се възразява. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание също е необосновано. Не е ясно заявено поради какви причини наказанието е несправедливо – защото, макар в рамките на предвиденото от закона, не е определено в размер на минимума или защото не е индивидуализирано по реда на чл.55 НК. ВКС не установи данните по делото да очертават наличието на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което наказанието на молителя правилно е определено по реда на чл.54 НК. По размер наказанието не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Правилно е и приложението на чл.68, ал.1 НК, като при това обаче е допуснато нарушение на закона – в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и затворническото заведение, в което то следва да се изтърпи. Допуснатата незаконосъобразност не може да се отстрани, тъй като това би довело до влошаване положението на осъдения, което не може да стане без надлежно искане от страна на прокурора. Водим от горното на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения А. Г. Б. за възобновяване на внохд № 29/10 г. по описа на Окръжния съд –[населено място] на основание чл.422, ал.1, т.3 НПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. Б. за възобновяване на внохд № 29/10 г. на Окръжния съд-гр.В. Т. на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: