Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 01.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2243/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.2 от ГПК . Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалните му представители адв.Р. Д. и адв.В. Й.,за отмяна, на формално заявено основание чл.303 ал.1 т.2 пр. първо ГПК, на влязлото в сила решение № 3860/03.09.2012 год. по гр.д. № 4959/2011 год. на Варненски районен съд,потвърдено с решение № 1821/19.12.2012 год. по т.д.№ 2634 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване, с определение от 23.09.2013 год. по т.д.№ 2049/2013 год. на ВКС,ТК, първо търговско отделение. С атакуваното чрез извънинстанционния способ за контрол решение, молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 21 816,87 лв. – възнаграждение по сключен със същото договор за поръчка от 25.05.2009 год. и сумата от 9 090,37 лв. – договорна неустойка по раздел І чл.4 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2011 год. до окончателното им изплащане. Решението е постановено с участие на трето лице – помагач на страната на ответника – [фирма]. Молителят се позовава на последващо образувано срещу управителя на [фирма] – К. Б. Н. - наказателно производство – по н.а.х.д. № 5330/2015 год. по описа на Районен съд Варна, приключило с решение № 94/26.01.2016 год., с което лицето е оправдано за престъпление по чл.316 вр.чл. 309 ал.1 НК, като е признато за невинно в това, че съзнателно е съставило и се е ползвало от неистински частни документи, а именно : договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010 год. , сключен между [фирма] и Х. Р. К. и резервационно споразумение от 11.06.2010 год., сключено между [фирма] и И. Д. Липке / с които ищецът в производството по гр.д.№ 4595/2011 год. на Варненски районен съд е установявал изправността си като страна по договора за поръчка,доказвайки осигурени на ответника купувачи за три обекта за продажба , в периода 01.06.2010 г. - 15.10.2010 г. / . Молителят, обаче, визира мотивите на същото решение, в които тези два документа са признати за неистински частни документи,въз основа на съдебно-графологични експертизи, установили неавтентичност на подписите на Х. Р. К. / потвърдено и със свидетелските му показания / и И. Д. Липке. Така молителят обосновава хипотезата на чл. 303 ал.1 т.2 пр. 1 ГПК – установена по надлежния ред неистинност на документ, обосновавайки се, че изключването на тези два документа от доказателствения материал по спора би предпоставило напълно различен правен резултат, тъй като не би била доказана изправността на ищеца [фирма]. Ответната страна – [фирма] – оспорва молбата за отмяна , като просрочена, с оглед неспазен преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.2 ГПК, евентуално като неоснователна,позовавайки се на разяснения дадени в ТР № 5 / 14.11.2012 год. по тълк.дело № 5 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е налице установена по надлежния ред неистинност на документите.Страната се позовава и на обстоятелството, че истинността на документите не е била оспорена от [фирма] в самото исково производство, в преклузивния за това срок, респ. установителен иск за неистинност на документите по чл.124 ал.4 изр. първо ГПК,обусловен от правен интерес единствено за ползване решението като основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 пр. първо ГПК , би бил недопустим. Ответната страна - [фирма] / трето лице помагач на ответника в исковото производство / - намира молбата за отмяна за допустима и основателна. Върховен касационен съд,Търговска колегия,първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, предвид следното : Решението , с което страната обосновава хипотеза на чл.303 ал.1 т.2 пр. първо ГПК - № 94 / 26.01.2016 год. по н.а.х.д. № 5330/ 2015 год. на Варненски районен съд, е потвърдено с решение № 109 по н.а.х.д.№ 366 / 2016 год., постановено на 25.04.2016 год. и като необжалваемо – влязло в сила на същата дата. От съдържанието на молба вх.№ 24461/11.05.2016 год., подадена от М. Д. А., представляваща дружеството – молител, с което доказателство ответната страна обосновава пропуснат преклузивен срок, не се установява знание на подалото я лице за вече постановеното решение по н.а.х.д.№ 366/2016 год. на Варненски районен съд.В нея е отправено искане за снабдяване с документи от досъдебното и съдебни производства, но се цитира единствено първоинстанционното съдебно производство - н.а.х.д.№ 5330/ 2015 год. на Варненски районен съд .Тъй като решението, на което основава молбата си за отмяна [фирма] не е постановено с участие на молителя , ще следва да се приложи пр.второ на чл.305 ал.1 т.2 ГПК / аналогично на узнаване на присъда /, т.е. преклузивният срок следва да се преценява спрямо момента на узнаване за същото. Доколкото страната твърди узнаване чрез справка в интернет на 14.10.2016 год. и това твърдение не е оспорено от доказателства по делото, ще следва да се приеме, че депозирането на молбата за отмяна на 17.10.2016 год. е извършено в преклузивния срок. Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение, предвид следното : Основанието на чл.303 ал.1 т.2 пр. първо ГПК предполага влязла в сила присъда за документно престъпление или решение за установяване на същото , когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено или спряно,на основанията посочени в чл.124 ал.5 ГПК. Мотивите на оправдателна присъда не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват гражданския съд, досежно установената чрез съдебно – графологична експертиза неистинност на документите ,извън и независимо от установяването на всички останали елементи от съответния престъпен състав / чл.300 ГПК /. Не съставлява писмено доказателство,по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, за неистинност на документа заключението на съдебно-графологичната експертиза, доколкото като доказателствено средство същата следва да бъде допусната и събрана непосредствено от решаващия съд и няма самостоятелно и извън производството, в което е допусната и приета, доказателствено значение . Установяване неистинност на документ от графологична експертиза не съставлява установена „ по надлежния ред”, съгласно чл.303 ал.1 т.2 пр. първо ГПК неистинност на документа. По изложените съображения, тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на твърдяното основание по чл.303 ал.1 т.2 пр. първо ГПК, нито удовлетворяват друго предвидено в чл.303 ГПК основание за отмяна , Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , подадена чрез процесуалните представители на дружеството - адв. Р. Д. и адв. В. Й., за отмяна, на формално заявено основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК, на влязлото в сила решение № 3860/03.09.2012 год. по гр.д. № 4959/2011 год. на Варненски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :