Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
София, 22.02. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 23.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 508/2012 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. В. Р. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат И. Д.,против решение №170/06.02.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№3349/2011г. по описа на същия съд,в частта му с която се отменя решение от 08.06.2011г. постановено по гр.д.№9559/2010г. по описа на СГС І-12 състав,за осъждане на основание член 59 ЗЗД [фирма] да плати на Л. В. Р. 15 200 лева обезщетение за периода от 29.12.2009г. до 18.08.2010г. и е присъдил разноски над сумата от 1811лв. и вместо него е постановено:Отхвърля иска на Л. В. Р. срещу [фирма] на основание член 59 ЗЗД за плащане на сумата от 15 200 лева обезщетение за периода от 29.12.2009г. до 18.08.2010г.
С определение №50/19.10.2012г. по настоящото дело,касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос,свързан със задължението на ответника в писмения си отговор да посочи възраженията срещу иска и обстоятелствата,на които се основават,с искане за тълкуване на разпоредбата на член 131,ал.2 ГПК,както и на разпоредбата на член 266 ал.1 ГПК относно забраната за посочване на факти и доказателства във въззивното производство.които са могли да се посочат и представят в срок пред първоинстанционното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор,чрез пълномощника си адвокат И. Ц.,моли да се остави без уважение касационната жалба,като неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че ответното дружество държи имота на основание пренаемане от Р. Т.,който го е предоставил възмездно срещу задължението последното да плаща наемната цена по договора за наем от 2002г.,поради което са налице съществените характеристика на договора за пренаемане.За да стигне до тези изводи,въззивният съд се е позовал на възражения,изложени за първи път във въззивната жалба на дружеството-ответник по иска и представените за първи път и приети от въззивния съд нови доказателства във връзка с това възражение за ползването на търговски обект от дружеството.Като резултат от тези изводи въззивният съд е стигнал до заключението,че предявеният иск по член 59 ЗЗД се явява неоснователен,тъй като този иск е субсидиарен по совя характер и се предявява само ако няма друг път за защита.Съдът е посочил,че с оглед на направените възражения със въззивната жалба и представените и приети нови доказателства от дружеството,наемодателят разполага с директен иск срещу наемателя,в случая срещу пренаемателя-ответното дружество, за плащането на наемната цена,поради което не е налице в случая лишаване от ползване и обедняване на ищеца.
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
Гражданско-процесуалният кодекс –обн. Д.в. бр.59/20.07.2007г,в сила от 1.03.2008г.,въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните,вкючително ранна преклузия за ответника да противопоставя възражения,да посочва и оспорва доказателства.Разпоредбата на член 131,ал.3 ГПК,изисква в отговора на ответника да се посочат доказателствата и конкретните обстоятелства,които ще доказва с тях,както и да се представят всички писмени доказателства,с които ответникът разполага,като правната последица от неизпълнението на предвиденото в тази разпоредба води по погасяване на правото на ответника да направи това по-късно.С отговора на исковата молба се предпоставя упражняването на правото на защита на ответника по предявения иск.Изключение от приложението на тази преклузия,е възможността за становище и процесуална защита по отношение на посочените от ищеца и приети като допустими от съда по реда на член 147,ал.1 ГПК нови факти и доказателства,т.к. последните не са били включени в предмета на делото и ответникът не е могъл да вземе отношение по тях,както и да ангажира доказателства.На следващото място процесуалният закон,с оглед характера на въззивната инстанция,в производството пред същата страните могат за сочат и представят доказателства само за нововъзникнали факти,както и за такива,за които не са могли да узнаят,посочат и представят в срок до подаване на жалбата,съответно в срока за отговор-чл.266,ал.2 ГПК.Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността на страната да поправи пред въззивната инстанция собствената си небрежност.Във въззивното производство обаче е предвидена възможност за страната да твърди нови обстоятелства и посочи нови доказателства,т.е да попълни делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса,само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото пред първата инстанция.Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства,които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения-член 266,ал.3 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
В исковата си молба вх.№59281/18.08.2010г.,ищецът Л. Р. е твърдял,че е собственик на процесния имот,съгласно нот.акт №183/2009г. на основание покупко-продажба,като ответното дружество ползва имота без правно основание и се обогатява неоснователно за негова сметка,за което е предявил претенция си с правно основание член 59 ЗЗД за посочения период от време.
В писмения си отговор,депозиран по реда на член 131,ал.3 ГПК,ответното дружество [фирма],/лист 17 от делото/,заявява че не оспорва, че ищецът Л. Р. е собственик на процесния имот,а процесното магазинно помещение му е представено по силата на Договор за наем на недвижим имот/лист 18 от делото/,сключен на 16.04.2002г., между тогаващния собственик на имота А. Г. Р.,за период от 10 години-наемодател и Р. Я. Т.-наемател,за който се посочва че е съдружник в дружеството –ответник.По отношение на предявения иск по член 59 ЗЗД в отговора се заявява , че същият следва да се отхвърли като неоснователен,като този иск може да бъде разглеждан само след провеждане на иска по член 108 от ЗС и уважаването му от съда,като в тежест на ищеца е да докаже обедняването му,наличност на обогатяване на ответника и причинната връзка между тях,както и размера на иска.С този отговор ответника е посочил и представил като доказателства по делото:договор за наем на недвижим имот от 16.04.2002г.,покана за доброволно плащане от 04.02.2010г. и нотариална покана рег. №547/08.02.2010г.
С въззивната си жалба,ответното дружество,във връзка с уважената от първоинстанционния съд претенция по член 59 от ЗЗД,основана на изводите на съда,че по приложения наемен договор,като наемател е посочено физическото лице Р. Т.,няма никакви данни по договора и по делото,че последния е действал от имота на дружество,поради което този договор не обвързва ответното дружество,за първи път в жалбата се въвеждат нови възражения и твърдения относно ползването на имота,свързани със създаването на различно правоотношение от предвиденото в договора за наем от 16.04.2002г. ,а именно,че наемателят по договора Р. Т.,впоследствие по силата на решение от 25.05.2004г. по ф.д.№6191/2004г. на СГС,фирмено отделение,3 състав,с което е вписано Дружество с ограничена отговорност с фирма [фирма] със седалище [населено място],последният е посочен като съдружник с В. Д. К.,като дружеството се управлява и представлява от В. К..В тази връзка в жалбата се твърди,че на общо събрание на съдружниците на 09.06.2004г. е взето протоколно решение в наетия от Р. Т. търговски обект да продължи да се упражнява същата дейност,но от името на дружеството,което да изпълнява задълженията по договора/лист 9 от делото/.Поискано е от съда да приеме,и последният е приел приложените с жалбата доказателства:протокол от общото събрание,удостоверение за регистрация на търговски обект от 28.07.2004г. и препис извлечение от ревизионен акт на НАП от 19.01.2011г.Именно въз основа на тези нови възражения,направени в нарушение на преклузиите,предвидени в процесуалния закон,въззивният съд е достигнал до изводи относно предявената претенция ,с правно основание член 59 ЗЗД,като е възприел тези доказателства,изходящи от ответното дружество,с които същото несъмнено е разполагало още преди депозиране на отговора на исковата молба. Неправилно и незаконосъобразно съдът е приел,че е налице договор за пренаемане,водещ до други правоотоношения между страните и оттам до възможностите на ищеца да иска дължимата му се наемна цена,а не да основава и търси защита по пътя на неоснователното обогатяване.С възраженията ,направени с въззивната жалба,дружеството-ответник по иска,заявява изцяло нова защитна теза,а именно че се намира в имота на основание договор от 2002г,сключен от физическото лице Р. Т.,придобил впоследствие при учредяване на дружеството качеството на съдружник през 2004г.и последвалото след това решение на последното за пренаемане на обекта за дейността на дружеството. Ето защо,възприетото от въззивния съд,както вече бе посочено по-горе,в нарушение на предвиденото в процесуалния закон, във връзка с възможностите за защита на ответника по иска по член 59 ЗЗД,е довело до постановяване на неправилно е незаконосъобразно решение в тази му част,което следва да бъде отменено.
С оглед изложеното,касационнният съд приема,че ответното дружество през посочения период от време ,се намира без правно основание в имота,като по този начин е лишило ищеца от възможността за ползва имота си,поради което на основание член 59 от ЗЗД дължи обезщетение за ползването му в размер на 15200 лева,съобразно посоченото в заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Л. С..
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №170 от 06.02.2012г. на Софийски апелативен съд,ГК,8 състав,постановено по гр.д.№3349/2011г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отхвърлен иск на Л. В. Р. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] на основание член 59 от ЗЗД за плащане на сума от 15200 лева обезщетение за периода от 29.12.2009г. до 18.08.2010г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Л. В. Р. от [населено място],на основание член 59 от ЗЗД,сумата от 15 200 лева-обезщетение за периода от 29.12.2009г. до 18.08.2010г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |