6
Р Е Ш Е Н И Е
№338
гр. София, 13 юли 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадасети юни, две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №978 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е било образувано на основание касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново и касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци З. Д., Р. Д. и А. А. срещу решение №20 от 13.13.2012 г., постановено по ВНОХД №349/2011 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, с което е била потвърдена присъда №25 от 15.04.2011 г., постановена по НОХД №1366/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.
С първоинстанционната присъда подсъдимият К. И. К. е бил признат за невиновен в това на 30.10.2006 г. в гр.Белене поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност- рентгенолог в медицински център „Белмедик” ЕООД- гр.Белене да е нарушил действащите към тази дата разпоредби на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и раздел ІІІ и ІV, т.7 и т.8 от Наредба №22 за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика” на Министерство на здравеопазването и да е причинил на 06.11.2006 г. смъртта на М. Д. Д., като на основание чл.304 НПК подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК.
С присъдата са били изцяло отхвърлени като неоснователни и предявените от З. Д., Р. Д. и А. А. срещу подсъдимият К. граждански искове с предмет- претърпени в резултата на инкриминираното деяние неимуществени вреди.
В касационния протест представителят на държавното обвинение е отразил подробно съдържанието на постановените съдебни актове в хода на воденото срещу подсъдимия К. производство. Отразено е убеждението му, че осъществяваната от подсъдимия дейност е правно регламентирана и немарливото й упражняване представлява източник на опасност за живота и здравето на гражданите. Посочено е, че атакуваното въззивно решение, с което е потвърдена оправдателната присъда е неправилно и подлежи на цялостна отмяна. Поддържа се, че съдебният акт е постановен при неправилен анализ на доказателствата, което представлява процесуално нарушение.
На тези основания се предлага решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци се твърди, че мотивите на въззивният съд почиват на неверни умозаключения, които са били лишени от доказателствена основа. Оспорва се възприетото от предходния съдебен състав, че подсъдимият не е нарушил задължителните норми, стоящи в основата на обвинението както и това, че К. е осъществил изискуемия от закона контрол на изследването и тълкуване на резултатите му. Оспорват се и правните изводи на въззивния съд, като се поддържа, че съдебният състав неправилно е приел, че обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК не е било извършено от обективна страна.
Поддържа се, че това престъпление е било извършено и от субективна страна, като К. е действал при форма на вината несъзнавана небрежност и при осъщественото наблюдение е могъл и е бил длъжен да забележи очевидната находка и предотврати настъпването на общественоопасния резултат.
На тези основния се предлага атакуваното решение на въззивния съд да бъде отменено и бъде постановена нова осъдителна присъда.
В депозирано възражение от конституираното като граждански ответник дружество МЦ „Бел Медик” ЕООД се поддържа, че в касационният протест липсват конкретни оплаквания, като единственото, което е отразил в него представителят на държавното обвинение е хронологично пресъздаване на случилото се в хода на воденото наказателно производство.
По отношение на касационната жалба се поддържа, че тя също не съдържа конкретни оплаквания, а възраженията за липса на мотиви на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на процесуални правила, въз основа на неправилен анализ на доказателствените материали са необосновани.
На тези основания се предлага да бъде оставено в сила атакуваното въззивно съдебно решение.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа, че с постановяване на атакуваното въззивно решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че на са били изпълнени и задължителните указания, дадени от касационният съд в предходното отменително касационно решение.
На тези основания се предлага касационния протест и жалбата на гражданските ищци да бъдат уважени.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа депозираната жалба и предлага да бъде уважена. Твърди, че в резултат на действията на подсъдимия К. е била пропусната възможността пострадалата да получи адекватна медицинска помощ и да претърпи животоспасявяща операция.
Защитата на подсъдимия предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че предвид разпоредбата на чл.354, ал.5 НПК е невъзможна отмяната на въззивния съдебен акт и няма как делото да бъде върнато на първостепенния съд. Наред с това се твърди, че липсва надлежна жалба или протест, които да позволят осъждането на вече оправдания подсъдим.
Подсъдимият моли да бъдат възприети доводите на защитата му и твърди, че е невинен.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
І. При внимателен преглед на депозирания касационен протест може да бъде направен извод, че той не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 НПК и не може да постави началото на касационното производство. Съгласно посочения законов текст прокурорът, изготвил протеста трябва да посочи в него касационното основание, което твърди че е налице и данните, които го подкрепят. В касационният протест, изготвен от прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново, въпреки пространното изложение, не може да бъде отграничено законовото съдържание, изискуемо от посочения по- горе текст. В изложението е направен пространен преглед на процесуалната съдба на настоящото производство, като съдържанието му до последния абзац е посветено на постановените по делото първостепенни, въззивни и касационни съдебни актове и съдържанието на диспозитивите им. Единствено в последните два абзаца на протеста е отразено виждането, че дейността, осъществявана от подсъдимия К., представлява източник на повишена опасност и упражняването й може да доведе до настъпването на съставомерните по чл.123, ал.1 НК последици (обстоятелството, което никога не е било оспорвано от страните в производството). В тази част на протеста се съдържа и неконкретизирано оплакване за допуснато нарушение на нормите, към които препраща бланкетната диспозиция на чл.123, ал.1 НК, което е било в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалата Д..
На тези основания се предлага атакувания съдебен акт, да бъде изцяло отменен, а делото върнато за окончателното му решаване от друг състав на въззивния съд.
Касационният съдебен състав намира, че този протест не е съдържа конкретни оплаквания и не дава възможност да провери основателността им. Твърдението, че атакуваното въззивно съдебно решение е неправилно и отправената молба то да бъде отменено не може да обоснове задължение на касационната инстанция да направи цялостен негов преглед и да провери законосъобразността му при липса на посочени конкретни нарушения. Ето защо съдът прецени, че протестът не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 НПК и той не може да поставиначалото на касационно производство по контрол на атакувания въззивен съдебен акт.
Наред с касационния протест по делото е постъпила и касационна жалба от повереника на конституираните частни обвинители и граждански ищци. В жалбата се поддържа, че с въззивното решение са допуснати множество нарушения на процесуални правила, които обуславят неговата отмяна. Конкретно се правят оплаквания за това, че решаващият въззивен съд е направил изводи, които не отговарят на доказателствената основа и с примери се поддържа погрешността на направените фактически и правни заключения и наличието на основания за постановяване на осъдителен съдебен акт.
Няма спор, че съдържанието на касационната жалба (както и протеста) трябва да отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 НПК и е необходимо да съдържа конкретни оплаквания, сочещи незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, които впоследствие да бъдат проверени в хода на образуваното касационно производство. В депозираната жалба се съдържат такива оплаквания, чрез които изрично или чрез примери, извлечени от мотивите на постановения съдебен акт се поддържа искане за отмяна на въззивното решение поради неговата незаконосъобразност.
Касационният съдебен състав приема, че редовната касационна жалба трябва освен да отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 НК, да съдържа изискуемите в този текст реквизити и в нея да са отразени оплаквания, които да са съответни на естеството на производството, чието начало тя трябва да постави. Всяко едно от исканията на недоволната от атакувания съдебен акт страна трябва да е съобразено с правомощията на касационната инстанция и очертаните от законодателя касационни основания.
При анализ на текста на обсъжданата жалба следва извод, че всички оплаквания са свързани с несъгласие на жалбоподателя с изводите на първостепенния съд, което кореспондира с оплакване за необоснованост на постановения въззивен съдебен акт. Необосноваността на въззивното решение не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 НПК и не може да бъде основа за касационна проверка. Ето защо, независимо от пространните мотиви на жалбата касационният състав не може да приеме същата за редовна защото в нея са отразени оплаквания, свързани с несъществуващо касационно основание. Няма как тези оплаквания да бъдат проверени по реда на Глава ХХІІІІ НПК, респективно тази жалба не може да даде начало на касационното производство.
Предвид констатираните недостатъци на касационната жалба и касационния протест съдът прецени, че не трябва да се произнася по съществото на делото и същите следва да бъдат оставени без разглеждане.
ІІ. Само и единствено с оглед пълнота на мотивите на този съдебен акт трябва да бъде отбелязано и това, че дори касационната инстанция да бе редовно сезирана от страна с право на жалба в производството за нея не съществуваше възможност да ревизира постановения въззивен съдебен акт.
Настоящото производство се е развило, като в неговия ход са били постановени първоинстанционна осъдителна присъда (присъда №46 от 28.05.2010 г. по НОХД №245/2010 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, въззивно решение, с което е отменена присъдата и делото е върнато за ново разглеждане на досъдебното производство (решение №259 от 19.10.2010 г. по ВНОХД №226/2010 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, нова изцяло оправдателна присъда (присъда №25 от 15.04.2011 г. по НОХД 1366/2010 г. Окръжен съд- гр.Плевен, нова въззивна осъдителна присъда (присъда №174 от 27.06.2011 г., постановена по ВНОХД №169/2011 г по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, касационно отменително решение (решение №443 от 31.10.2011 г., постановено по КНД №2207/2011 г.) и атакуваното въззивно решение.
При прегледа на предходното решение на касационната инстанция е видно, че с него е отменен постановения осъдителен съдебен акт, като е отразено по изричен начин, че е било недопустимо отмяната на оправдателната присъда и постановяването на нова осъдителна, поради липса на съответна жалба на частното обвинение и съответен въззивен протест. В решението е посочено, че за въззивната инстанция не е било възможно да излезе извън рамките на жалбата и протеста и да постанови осъдителна присъда. И във въззивната жалба и в протеста са налице оплаквания, че са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила на фазата на досъдебното производство, като не са били посочени коректно инкриминираните норми, налагащи задължително поведение от страна на подсъдимия К.. Всяко едно от тези нарушения може да обоснове връщането на делото на досъдебното производство на основание нарушено право на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. От друга страна, съгласно константната практика на съдилищата (в това число и на касационната инстанция) при постановена изцяло оправдателна присъда за съда не съществува възможност да отмени оправдателен съдебен акт поради нарушено право на защита на подсъдимия. При това положение за въззивната инстанция, постановила атакувания пред този състав въззивен акт не е съществувала възможност нито да осъди подсъдимия (поради липсата на съответна жалба и протест, в които да са били направени такива искания и задължителните указания, дадени с предходното касационно решение), нито да върне делото на предходна фаза от производството, поради постановената първоинстанционна оправдателна присъда. Ето защо постановяването на какъвто и да е, различен от потвърдителен съдебен акт е било невъзможно, тъй като би противоречало на закона.
Липсата на възможност да бъде правена преценка на атакуваната първоинстанционна оправдателна присъда от въззивната инстанция не би дала възможност и при атакуването й тя да бъде проверена в хода на развило се касационно производство. Ето защо за този съдебен състав изначално липсва възможност да осъществи предвидения в Глава ХХІІІ НПК касационен контрол на въззивния съдебен акт, респективно да обсъди доводите на касационните жалбоподатели и да коригира атакувания съдебен акт независимо дали установи основания за това. Липсата на възможност да се развие касационното производство и да бъдат осъществени касационните правомощия по чл.354 НПК е допълнително основание да се прецени, че по това конкретно дело постъпилите касационна жалба и протест трябва да бъдат оставени без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново и касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци З. Д., Р. Д. и А. А. срещу решение №20 от 13.13.2012 г., постановено по ВНОХД №349/2011 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия . Керанова по н.д. № 978/2012 г, - н.о.
Изразявам несъгласие с мнозинството на състава, тъй като считам, че отразеното в пункт втори от решението е по съществото на делото, което би следвало да доведе до друг процесеулен резултат.
Съдия Р. Керанова
|