Ключови фрази
Престъпления по служба * използване на служебно положение от длъжностно лице * длъжностно лице * указания на ВКС * специална цел * бланкетна норма * недопустимо изменение на обвинението * правилно приложение на материалния закон * обективна и субективна несъставомерност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 369

гр. София, 28 октомври 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……...….Аврора Караджова.......……и в присъствието на прокурора….....……......Красимира КОЛОВА.…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1146 по описа за 2013 г.

Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура гр. Пловдив срещу въззивна присъда № 45 от 21.02.2013г., постановена по внохд № 400/12г. на Пловдивски апелативен съд, с която подсъдимият П. Г. М. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.1 от НК.
В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи, че е налице противоречие в мотивите на апелативния съд по отношение на правомощията на зам. министър на МЗГАР; че въззивният съд е игнорирал част от доказателствата, сочещи на извършени от подсъдимия нарушения на служебните задължения, които последният осъществил при наличието на специална цел – да облагодетелства родствениците си. Като процесуално нарушение се изтъква липса на мотиви по възраженията на прокуратурата. Настоява се за отмяна на новата въззивна присъда, като алтернативно се предлага подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста частично само по отношение на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и искането за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на прокуратурата счита, че установените от съдилищата факти сочат на осъществено от подсъдимия престъпление по чл.283 от НК, за което давността за наказателно преследване е изтекла, като следва подсъдимият да ангажира становище пред въззивния съд дали желае да се ползва от давността.
Подсъдимият П. М. представя писмено становище по протеста, в което излага становище, че съгласно чл.39, ал.2 от ЗСПЗЗ разпореждането или допускането на приемане на план за земеразделяне в нарушение на изискванията за тяхното изработване от компетентното длъжностно лице са дефинирани от законодателя като административни нарушения, за които не може да носи наказателна отговорност. Оспорват се изтъкнати от прокурора обстоятелства, свързани с фактическата страна на обвинението, които подсъдимият счита за неверни. Възразява и срещу тезата, че неформално създадена комисия към МЗГАР може да определи обсега на анкетирането, макар и с последващо одобрение на протокола от заседанието й от страна на зам. министър.
Пред касационния съд подсъдимият твърди, че не било взето отношение по твърдението му относно наличието на административно нарушение и не бил приложен закон, който следвало да бъде приложен, като настоява за прекратяване на делото.
В последната си дума М. поддържа заявеното във възражението.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 85 от 14.04.2011г., постановена по нохд № 1/2010г., по описа на Окръжен съд гр. Хасково, подсъдимият П. Г. М. бил признат за виновен в това, че през месец март на 2000г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице - Председател на ПК - ..... нарушил служебните си задължения свързани с реализацията на реституционният процес, целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по специално разпоредбите на чл. 10 ал.1, чл. 14 ал.1 т.2 и чл. 17 ал.1 от ЗСПЗЗ / в редакцията съобразно д.в. бр. 68 от 30.07.1999 г. /, чл. 23 „ б" ал.1 от ППЗСПЗЗ / в редакцията съобразно д.в. бр. 113 от 28.12.1999г./, като разпоредил допълнително анкетиране в лозовите масиви в местността „ Л. път" и използвал това анкетиране за да настани в тези масиви лицата А. П. , Г. Д. и Г. Д., с цел да набави за тези лица облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици изразяващи се в обезсмисляне на поземлената реформа да се реституират на действителните собственици отнетите им земеделски земи, миниране целите и ефекта на земеразделителния процес, създаване съществено смущение в правилното провеждане на поземлената реформа за която са изразходвани много средства, подкопаване доверието на гражданите в органите на държавното управление и тези ангажирани в дейността по земеразделянето и не на последно място посегателство върху обществените интереси и тези на собствениците на земи - поради което и на основание чл. 282, ал.1, предл.1 и чл. 55 ал.1 т. 2 б. „в" вр. чл. 2 ал.2 от НК му било наложено наказание „ глоба” в размер на 500 лв. , като бил оправдан да е нарушил чл. 17 ал.7 от ЗСПЗЗ / в редакцията съобразно д.в. бр. 68 от 30.07.1999 г./, чл. 18 „и” ал.2 от ППЗСПЗЗ / в редакцията съобразно д.в. бр. 113 от 28.12.1999 г. /, т.1 от Заповед № РД 09 - 550 / 17.03.98г. на МЗГАР, като разпоредил лицата А. П., Г. Д. и Г. Д. да бъдат въведени за временно ползване на лозя в местността „ Л. път „ в землището на [населено място] с цел да набави за тези лица облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици и по квалификацията, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
Срещу постановената присъда бил подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково с искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и увеличаване размера на наложената глоба. Недоволен от присъдата останал и подсъдимият М., който поискал отмяна на съдебния акт и постановяване на нова, оправдателна присъда. С решение № 189 от 05.12.2011г., постановено по внохд № 264/11г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, първоинстанционната присъда била потвърдена.
По жалба на подсъдимия М. било образувано касационно дело № 578/12г. на ІІІ н.о. на ВКС. С решение № 223 от 17.09.2012г., касационният съд отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В мотивите на решението били дадени указания към въззивната инстанция да изясни връзката между действията на подсъдимия като председател на поземлената комисия и инкриминираните му в обвинителния акт нарушения на служебни задължения, произтичащи от нормативни актове; както и да се изяснят съответните правомощия на министъра, на упълномощените от него лица и на привлеченото към наказателна отговорност длъжностно лице.
С присъда № 45 от 21.02.2013г., постановена по внохд № 400/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив, първоинстанционната присъда била отменена в осъдителната й част и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият М. бил признат за невинен да е нарушил служебните си задължения по чл. 10, ал.1, чл.14, ал.1, т.2 и чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ /в ред. съобразно ДВ бр.68/30.07.1999г./ и чл.23 „б” ППЗСПЗЗ /в редакцията съобразно д.в. бр. 113 от 28.12.1999г./, като разпоредил допълнително анкетиране в лозовите масиви в местността „ Л. път" и използвал това анкетиране за да настани в тези масиви лицата А. П., Г. Д. и Г. Д., с цел да набави за тези лица облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в обезсмисляне на поземлената реформа да се реституират на действителните собственици отнетите им земеделски земи, миниране целите и ефекта на земеразделителния процес, създаване съществено смущение в правилното провеждане на поземлената реформа за която са изразходвани много средства, подкопаване доверието на гражданите в органите на държавното управление и тези ангажирани в дейността по земеразделянето и не на последно място посегателство върху обществените интереси и тези на собствениците на земи, поради което бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.1 от НК. В оправдателната й част присъдата била потвърдена.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното :
Твърденията в протеста за противоречие в мотивите на въззивния съд относно правната природа на протокола от заседанието на комисия към МЗГАР, утвърден от зам. министър, не могат да бъдат споделени. В мотивите си апелативният съд е приел от фактическа страна, че въз основа на протокола на комисията е извършено допълнително анкетиране в м. „Л. път” (която местност не е била упомената в протокола), но от правна страна е направил извод, че неформалната комисия към МЗГАР не е имала правомощия да дава задължителни указания относно обсега на територията, върху която да се извърши анкетирането. Този правен извод на въззивния съд се споделя от касационната инстанция. Действащият към онзи момент чл.26 от ППЗСПЗЗ е предвидил изрична компетентност на министъра на ЗГАР да издаде заповед за преработване на влязъл в сила план за земеразделяне, която подлежи на обнародване в ДВ и на обявяване на видно място в кметството. Даденото от комисията към министерството предписание за корекции в проектоплана за земеразделяне (не влязъл в сила) в този смисъл не е създавало задължение корекциите да се извършат само и единствено в посочената в протокола местност, тъй като внасянето на промени или изготвяне на нов план за земеразделяне е било изцяло в компетентността на поземлената комисия - чл.25, ал.4 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.18/1999г.).
Не може да бъде прието и твърдението за липса на мотиви към присъдата по възраженията на прокуратурата. Фактите по делото са били установени безпротиворечиво от двете съдебни инстанции, а възраженията на прокуратурата се свеждат до правната им оценка, която е надлежно описана в мотивите на въззивната присъда. Към изложените от въззивната инстанция съображения касационният съд счита за необходимо да добави, че в случая липсва специална цел в действията на подсъдимия за облагодетелстване на П., Д. и Д.. Посочените лица са притежавали поземлени имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, които не са могли да бъдат възстановени в стари реални граници. По първоначалния план за земеразделяне имотите са били отредени за възстановяване в нови реални граници не на едно място, а на малки части в нарушение на чл.17, ал.5 от ЗСПЗЗ. Именно поради тази причина правоимащите са подали молба до поземлената комисия да им предостави земя в нови реални граници, по начин, че отделните имоти да бъдат обединени. Съгласно заключението на изготвените и изслушани от първоинстанционния съд съдебно - технически експертизи, с коригирания план за земеразделяне на правоимащите лица са били отредени имоти в м. „Л. път” при спазване на площта и категорията на възстановената в нови реални граници земя. Обстоятелството, че възражението на собствениците е било подадено след изтичане на срока по първоначалния план за земеразделяне, не е представлявало пречка да бъде разгледано впоследствие, тъй като както бе посочено по - горе, този проектоплан е бил преработен. Доводите в протеста, че на трите лица не били възстановени като собственост лозя, не съответстват на заключенията на съдебно - техническата експертиза, според която по протокол № 45/04.12.1995г. по ППЗ на наследниците на Г. П. били признати имоти за възстановяване, от които за А. П. – шест имота в м. „.......” и един имот в м. Л. път”; за Г. Д. – седем имота в м. „.....” и за Г. Д. – 11 имота в м. „......”. По - голямата част от имотите в м.”.....” били възстановени в масив № ..., който представлявал стари лозя. С оглед изложеното не е налице „облагодетелстване” на посочените в обвинението лица, на които е признато право на възстановяване на собственост върху земеделски земи и на които е върната земя в нови реални граници равна по площ и категория с възстановената им по първоначалния план.
Изводите на апелативния съд за липса на извършено от подсъдимия М. престъпление по чл.282, ал.1 от НК касационният съд намира за законосъобразни. За да приеме, че от обективна страна не е осъществен съставът на престъплението, инкриминиран в обвинителния акт, апелативният съд е съобразил и дадените от касационния съд указания по приложение на закона в отменителното решение. В допълнение следва да се отбележи, че нормата на чл.282, ал.1 от НК е бланкетна, което означава, че съдържанието й следва да бъде попълнено с конкретното нарушение, сочещо на извършване от длъжностното лице на дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност. В обвинителния акт като нарушения са посочени разпоредбите на чл. 10, ал.1, чл.14, ал.1, т.2 и чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ /в ред. съобразно ДВ бр.68/30.07.1999г./ и чл.23 „б” от ППЗСПЗЗ /в редакцията съобразно д.в. бр. 113 от 28.12.1999г./. Тези текстове уреждат процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи и компетентността на поземлените комисии по изработване и обявяване на плановете за земеразделяне. Няма конкретизация относно нарушенията, които според обвинението подсъдимият е извършил в качеството си на председател на поземлената комисия в [населено място], както е констатирал и ВКС при предходното си произнасяне. Липсата на елементи от обективната страна (конкретни нарушения на служебни задължения) и субективната страна (липса на специална цел за облагодетелстване на други лица) на престъплението сочат, че с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.1 от НК, апелативният съд е приложил правилно закона.
Не могат да бъдат възприети на последно място изложените от прокурора от ВКП съображения, че приетите за установени от инстанционните съдилища фактически положения сочели на осъществен състав на престъпление по чл.283 от НК. В т.6 от ППВС № 2 от 09.06.1980г., по н.д. № 2/80 г. е направено разграничение между съставите на престъпления по чл.282 и чл.283 от НК. За реализирането на състава на престъплението по чл.283 от НК е необходимо длъжностното лице при наличието на специална цел – да получи противозаконна облага за себе си или другиго, да е използвало служебното си положение, т.е. се инкриминира използването на длъжностно качество за реализацията на извънслужебна дейност. В случая подсъдимият е бил обвинен в нарушение на служебни задължения в пределите на своята компетентност. Хипотезата на чл.283 от НК сочи на различен фактически състав, по каквито факти подсъдимият не е защитавал, а изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК във въззивното съдебно производство е недопустимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 45 от 21.02.2013г., постановена по внохд № 400/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: