Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е
№ 596

гр.София, 15 май 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1885/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:

Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия К. И. Д. срещу решение № 29/25.07.2013 год. по въззивно нохд № 33/2013 год. на Военно-апелативния съд гр. София. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при оценката на доказателствените източници, липса на самостоятелен анализ и на отговор по възраженията за недоказаност на обвинението и за наличието на основанията по чл.9, ал.2 НК, което е довело до неправилно приложение на закона с осъждането му. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК е обосновал алтернативни искания – за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Военно-апелативният съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 33/2013 год. (второ след постановяване на решение № 5/21.02.2013 год. по въззивно нохд № 9/2013 год., с което поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствените източници и мотивиране на вътрешното убеждение въззивният съд отменил присъда № 153/28.11.2012 год. по нохд № 153/2012 год. на Варненския военен съд) потвърдил присъда № 21/21.05.2013 год. по нохд № 21/2013 год. на Варненския военен съд, с която признал подсъдимите И. Б. Б., Б. К. Г. и К. И. Д. за виновни в това, че на 22.02.2012 год. в гр. С. в немаловажен случай след предварителен сговор помежду си и с осъдения Г. С. Г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС и техническо средство отнели от владението на собственика й чужда движима вещ за 57,50 лева като това е станало без негово съгласие и с намерение да я присвоят. На основание чл.195, ал.1, т.3, т.4 пр.1 и 2, т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК ги осъдил – подс.Б. на 3 месеца лишаване от свобода, а подсъдимите Г. и Д. на по 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от по 3 години.
Приложил чл.53, ал.1, б.А НК като отнел в полза на държавата лек автомобил марка „М. К.” и чл.189, ал.3 НК за разноските.
Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимите Б. и Д.-чрез защитниците, в които са поддържани доводи за необоснованост и за процесуални нарушения при оценка на доказателствените източници-преди всичко на несигурните и некатегорични показания на св.Г., за наличие на основания за приложение на чл.215 НК или чл.9, ал.2 НК и липсата на доказателства за предварителен сговор и участие в престъплението, с което са обосновали искането си за оправдаване по повдигнатото обвинение. Въззивният съд, без да се произнесе по необходимостта от събиране на нови доказателства или преразпит на някои от свидетелите, е насрочил и провел съдебно заседание, в което е обявил, че ще произнесе в срок обжалваното решение. От мотивите на същото е видно, че правилно в по-голямата им част е възприел и отразил поддържаните в жалбите доводи и възражения и подробно е изложил фактическата обстановка, която първоинстанционният съд е приел за установена. Направил констатации за обоснованост на присъдата, за пълен анализ на всички събрани доказателства и извод, че са достатъчно за оформяне на правилно вътрешно убеждение.
Заявил немотивирано несъгласие с доводите в жалбите, които не конкретизирал. Направил декларация, че е налице предварителен сговор между тримата подсъдими и осъдения Г.. Мотивирал се с преразказ на част от фактическата обстановка като обобщил виждането си за момента на установяване на трайно фактическо владение върху инкриминираната вещ. Оценил като правилно позоваването на Тълкувателно решение № 54/1989 год. за решението, с което е подкрепил извода, че са съизвършители, защото единият съучастник отнема вещта, а след това останалите с МПС на пазача превозват имуществото, което са приели в автомобила и заедно са се отдалечили от местопрестъплението.
В мотивите по повод възраженията съдът е бил длъжен да направи пълен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, а не само да декларира съгласие с този на първоинстанционния съд, който не се отличава със задълбоченост и пълнота. Показанията на св.Г., с които е обосновано фактическото поведение на тримата подсъдими, са оспорени по съображения за ненадлежност поради противоречията и непоследователността за установяваните от него относими обстоятелства. Съдът е пренебрегнал процесуалното си задължение да ги съпостави с останалия доказателствен материал, да ги обсъди и анализира - включително с обясненията на подсъдимите, да даде ясен и категоричен отговор за кои обстоятелства и в каква част ги приема за достоверни и има ли основание да ги отхвърли изцяло или отчасти като непоследователни и тенденциозни, за което да изложи подробни съображения.
От мотивите следва, че не е мотивирал решението си да приеме наличие на предварителен сговор между подсъдимите, нито защо е приел, че случаят не е маловажен предвид данните за стойността на вещта, за личността на подсъдимите, за резултата от извършеното и последиците, както и за всички останали и установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства според определението по чл.93, т.9 НК. Позоваването на Тълкувателното решение има теоретична оценка, която не е подкрепена с фактически и правни изводи за конкретния случай. Немотивирано, поради което и неясно, е решението на съда дали подсъдимите са действали като съучастници по смисъла на чл.20 НК с разпределение на ролите, която всеки следва фактически да изпълни, или при условията на предварителен сговор по смисъла на чл.93, т.12 НК когато престъплението е извършено „от две или повече лица” и в самото изпълнително деяние, изразяващо се в прякото отнемане на вещта, прекъсването на чуждото владение без съгласие на владелеца и установяването на трайно владение за себе си са участвали най-малко две лица. Не само поради краткостта на мотивите по тези въпроси, но преди всичко от съдържанието им може да се направи извод за нелогичност, противоречивост и неяснота при решаването на този въпрос с оглед обвинението, повдигнато на подсъдимите и за липсата на ясен и категоричен извод какво точно е приел съда.
Поддържаните в жалбите възражения за наличие на основания за квалифициране на деянието като вещно укривателство по смисъла на чл.215 НК и за малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 НК, защото не е извършено виновно, т.е. не е съставомерно и от субективна страна въпреки възможността за приложение и при случаите на наличие на квалифициращи обстоятелства, не са получили отговор. Не са обсъдени всички фактически обстоятелства, отнасящи се до извършеното деяние и не са посочени основанията, поради които съдът не приема доводите в посочения смисъл, каквито са изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Безмотивно е решението за приложението на чл.53 НК относно автомобила на подсъдимия Д.. Решаването на този въпрос е свързан с доказаност на обвинението, но и с преценката за съответствието между стойността на инкриминираното имущество и цената на МПС.
Предвид изложеното следва, че мотивите на въззивното решение не отговарят на изискванията за съдържание и въз основа на тях не може да се направи проверка как е формирано вътрешното убеждение на инстанцията по същество за потвърждаване на осъдителната присъда не само за жалбоподателя, но и за другите, необжалвали решението, за които също и по посочения начин са приети за законосъобразни изводите за авторството, вината и отговорността. Решението предвид разпоредбата на чл.347, ал.2 НПК следва да бъде отменено по отношение и на тримата подсъдими и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Правилното решаване на въпросите от предвидените в чл.301 НПК е възможно, ако инстанциите по същество са изпълнили задълженията си да вземат всички мерки в пределите на тяхната компетентност да съберат достатъчно доказателства, които да подложат на внимателна проверка, а оценката да направят по начина, предвиден в чл.107, ал.3 и чл.305, ал.3 НПК и да формират вътрешното си убеждение след обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства.
С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, да вземе предвид всички доводи и възражения на страните, за да постанови присъда съобразно с доказателствата по делото и със закона, а не основана на предположения и недоказано по несъмнен начин обвинение. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 29/25.07.2013 год. по въззивно нохд № 33/2013 год. на Военно-апелативния съд гр. София, постановено по отношение на подсъдимите И. Б. Б., Б. К. Г. и К. И. Д. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: