6 Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 19 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от председателя съдията ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА касационно н.ч.х. дело № 300/2015 г. Касационното дело е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец Вяра Д. П. срещу Присъда № 284 от 17.10.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 272/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон, като е потвърдила оправдателната присъда за клевета на Бургаския районен съд. Наведени са доводи и за съществени процесуални нарушения, допуснати при формиране вътрешното убеждение на съда, както и за неправилно определяне на причинените неимуществени вреди, съответно – за неоправдано занижен размер на присъденото обезщетение. Посоченият съдебен акт е обжалван и от подсъдимата К. Г. К., като са изтъкнати и трите предвидени в процесуалния закон касационни основания. Сочи се, че инкриминираните в тъжбата изрази не представляват обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК – развити са подробни доводи касателно липсата на съставомерните признаци от изпълнителното деяние и характера на процесната статия като проява на лично субективно виждане и оценъчни съждения. Алтернативно, твърди се и прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира и двете жалби за неоснователни, като посочва, че присъдата на Окръжен съд – Бургас, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, съобрази следното: С Присъда № 56 от 25.02.2014 г. по н.ч.х.д. № 1452 по описа на Районен съд – Бургас за 2013 г. подсъдимата К. Г. К. е призната за невиновна и оправдана в извършването на престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, като предявените срещу нея граждански искове са отхвърлени. Окръжен съд – Бургас, с Присъда № 284 от 17.10.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 272 по описа за 2014 г., отменя частта от първоинстанционния съдебен акт, с която К. е оправдана за извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК. Вместо това въззивният съд признава подсъдимата за виновна, че на 30.11.2012 г. в [населено място] е казала публично и разпространила чрез интернет мрежата (чрез домейн с име „Бесове бг”) изрази, унизителни за честта и достойнството на Вяра Д. П., в качеството й на представител на обществеността, при и по повод изпълнението на функцията й – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК. Наложени са наказания „Глоба” в размер на 5 000 лв. и „Обществено порицание”, а на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2012 г. до окончателното й изплащане. В останалата си част, касаеща престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, първоинстанционната присъда е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на Вяра П.: Касационната жалба на частния тъжител се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда за клевета. Действително не са налице съставомерните признаци на посоченото престъпление по следните причини: За да се приеме, че е извършена клевета чрез приписване на престъпление, както се твърди в тъжбата, е необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по време, място и обективни признаци на извършването му, т. е. необходимо е в клеветата да са посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението. В конкретния случай такива данни не са изложени. Изразът „смъртта на невинен човек, която причиниха със съпруга й на пътя” не вменява на Вяра П. по начин категоричен и недвусмислен, какъвто се изисква от законодателя, с конкретни факти и обстоятелства, причиняването на смърт в резултат на ПТП. Нещо повече – в самата статия се съдържат препратки към други статии и интервюта, от които става ясно за какъв инцидент и от кого точно е причинен, като достъпът до тези публикации е бил напълно свободен. Що се отнася до думите „и с голяма вяра настана безскрупулна покупка на гласове”, те сами по себе си не приписват на частния тъжител извършено престъпление – купуването на гласове в полза на Вяра П. не води до непосредственото заключение, че тя именно е осъществявала такова или го е провокирала. Поради изложените съображения, твърденията, че К. К. е разпространила клевети чрез създадената от нея публикация са неправилни, а обжалваната присъда в тази й част е законосъобразна и постановена след прецизен и коректен анализ на фактическите обстоятелства. Възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на причинените неимуществени вреди, довело до занижен размер на присъденото обезщетение, също е неоснователно. Определеният от съда размер на уважения граждански иск е напълно обоснован и съобразен с всички обстоятелства по делото. По-голям размер обаче би се явил несправедливо висок, както с оглед присъжданите при подобни случаи обезщетения, така и като се има предвид факта, че тази сума има за цел да обезщети пострадалия, но не и да санкционира допълнително дееца, какъвто ефект би имало евентуално увеличение. ПО ЖАЛБАТА на К. К.: Отправените от подсъдимата доводи за неправилност на осъдителната спрямо нея присъда са неоснователни. Въззивният съд аргументирано, след задълбочена проверка на установените фактически обстоятелства, е констатирал съставомерност на процесното деяние по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 – т. 3, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК. Изводите, мотивирали Окръжен съд – Бургас да признае К. за виновна в нанасянето на обида на представител на обществеността публично, чрез разпространяване на инкриминираните изрази посредством интернет мрежата, са логични, последователни и непротиворечиви. Настоящият състав споделя изцяло така изложените констатации, тъй като при формиране вътрешното убеждение на контролирания съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, напротив – налице е пълнота на мотивите, същите са правно и логически издържани. С оглед подробните възражения на подсъдимата и необходимостта от изчерпателност на касационната проверка трябва да се посочи следното: Инкриминираните изрази действително имат унизителен характер и са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като тази преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Не може да се приеме за основателно възражението, че те представляват художествени похвати, присъщи за журналистическата професия, тъй като словосъчетания като „известна в родния си град с куп прегрешения, някои от които престъпления”, „толкова голямо перде”, „умрялото куче „В.” от К.”, „недоразумението „В.”, „трудно прикриваща селския си произход заради неистовата съпротива да се изкъпе и облече прилично” категорично не следва да се приемат за проява на журналистически професионализъм, бил той и пречупен през призмата на личното субективно виждане на подсъдимата. Развитите доводи в касационната жалба досежно оценъчния субективен характер на процесната статия и невъзможността личното мнение и оценка да бъдат проверявани по обективни критерии не могат да се разглеждат като аргумент в полза невиновността на К.. Действително е безспорно прието в съдебната практика, че оценъчните съждения не следва да бъдат подлагани на доказване, но за да се обоснове наличие на обида не е и необходимо да се доказва истинността на отправените твърдения. Основният елемент, който всъщност трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните от дееца думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Именно като такива следва да бъдат квалифицирани и употребените в статията от 30.11.2012 г. изрази. Не е коректно и отправеното в касационната жалба твърдение, че обидните думи или действия трябва да са безусловно цинични и груби – достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която именно по тази причина е обществено неприемлива. В този ред на мисли не е допустимо и обществено приемливо негативното отношение на К. спрямо частния тъжител да бъде изразено чрез квалификации като „умрялото куче”, „голямо перде”, „недоразумението „В.”, „неистовата съпротива да се изкъпе и облече прилично”. Така цитираните изрази, освен това, не са изведени от контекста на цялата статия, както се твърди от касатора – при прочита й от приложената към първоинстанционното дело съдебно-техническа експертиза категорично се установява обратното. Възраженията, че липсват съставомерни признаци от престъпния състав, а именно обидата да е нанесена в присъствието на пострадалия и публично, са неоснователни. На първо място, приема се категорично в теорията и практиката, че използваният от законодателя израз „в негово присъствие” следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо обиденият да има обективната възможност да възприеме унизителната за него проява – такава възможност е съществувала в обсъждания случай предвид начина на разпространение на обидната проява. Обида има и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет, като тези обстоятелства не се припокриват с т. нар. неприсъствена („задочна”) обида, която действително е несъставомерна. В обсъжданата хипотеза е категорично установено, че така отправените обидни изрази са били възприети от пострадалата. Що се отнася до другия оспорен признак от престъпния състав – публичността, трябва да се има предвид, че обида, разпространена в интернет пространството и по-конкретно – в публицистичен новинарски сайт, безусловно изпълва квалифициращия елемент по т. 1 на чл. 148, ал. 1 НК, тъй като въпросният сайт се явява общодостъпно място за неограничен кръг лица, които биха могли да възприемат обидните изрази. В съвременните условия на медийното пространство и възможностите за разпространение на информация категорично не може да се определи като несъставомерна обида, отправена чрез интернет мрежата с възражението, че е неприсъствена, тъй като подобно становище би станало основа за сериозни отклонения от приетите правни и морални стандарти относно границите на престъплението обида. Безспорно в обсъжданата ситуация особен интерес представлява въпроса дали изразената от К. оценка няма политически аспект, съответно – дали е в допустимите предели на негативната критика с оглед факта, че е отправена към публична личност. Известно е, съобразно стандартите, наложени с решенията на Европейския съд по правата на човека, че публичните личности следва да се ползват от по-занижена защита на репутацията си. Този принцип намира отражение в правото да се изразява по-свободно мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото допустими предели. Многократно ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе, че ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество. Настоящият състав на ВКС изцяло се солидаризира с това становище, но счита, че в разглеждания случай подсъдимата е преминала границите на приемливите в етичен аспект формулировки на субективните оценки, изложени в нейната статия. Съгласно практиката на ЕСПЧ, включително и според цитираните от касатора решения, недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Инкриминираните изрази по разглежданото дело обаче не разкриват така посочените специфики и по своето естество не представляват част от „свободна политическа дискусия”, на каквато ги оприличава жалбоподателя. Действително статията съдържа политическа насоченост, но изрази като посочените по-горе в никакъв случай не могат да бъдат определени като допустими в своебразния политически дебат между журналист и публична личност. Те засягат личната, интимна сфера на пострадалата по един язвитилен и унизителен начин, а подобен подход не е нито необходим, нито приемлив при обсъждането на професионалното й развитие, качествата й на общественик и политическата й кариера. Недопустимо е журналистиката да бъде принизявана до подобно ниво на неглижиране етичните норми и добрия тон в общуването, като едновременно с това да се прави опит подобни прояви като обсъжданата да се прикриват зад платформата на свободното слово и необходимата социална критика. Именно поради тази причина и като взе предвид установените европейски стандарти, касаещи правото на свободно изразяване и гаранциите за свобода на словото в едно плуралистично общество, регламентирани в чл. 10 от ЕКЗПЧОС, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимата К. е осъществила всички съставомерни признаци от изпълнителното деяние на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 – т. 3 НК. Не са основателни и възраженията, че размерът на наложеното наказание „Глоба” е прекомерен. Той е определен около средния размер към минимума и в случая се явява правилно индивидуализиран с оглед всички обстоятелства по делото. Като се има предвид факта, че деянието е квалифицирано по три от предвидените в закона по-тежко наказуеми алтернативи на обидата по чл. 148, ал. 1 НК, обуславящи по-висока степен на обществена опасност, не може да се приеме за правилно едно намаляване поради явна несправедливост на така наложеното наказание. Що се отнася до уважения граждански иск, същият се явява безспорно установен по основание, доколкото съобразно показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, обсъжданото престъпление се е отразило изключително негативно върху психическото състояние на пострадалата, рефлектирало е върху общественото й положение и е станало предпоставка за негативно отношение спрямо нея. Както беше посочено и по-горе, справедлив се явява и така определения размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, тъй като същият е съобразен с естеството на обидните изрази, начина на разпространение на нанесената обида и общественото положение на пострадалата като публична фигура. Ръководен от изложеното и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 284 от 17.10.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 272/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с която е частично отменена Присъда № 56 от 25.02.2014 г. по н.ч.х.д. № 1452 по описа на Районен съд – Бургас за 2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: