РЕШЕНИЕ № 467 София, 31. януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2392 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 2624/27.12.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3521/2012, с което е потвърдено решение № 4125/18.10.2012 на Варненския районен съд по гр.д. № 8191/2012, с което са отхвърлени предявените искове за трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за дължимостта на трудово възнаграждение и без да е сключен писмен трудов договор, ако работникът е бил добросъвестен. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма за валидност. Необлеченият в тази форма трудов договор обаче не е правно нищо. Съгласно чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и копие от уведомлението да Н., но ако той в нарушение на закона допусне работника до работа и работникът положи труд, отношенията във връзка с положения труд няма да се уредят от правилата за гестията (чл. 60 – 62 ЗЗД). Това е така, защото недействителността на трудовия договор е уредена в отклонение от общите правила на ЗЗД и това се отнася не само до т. нар. „специфични основания за недействителност”: противоречие и заобикаляне на закона или на приложимия колективен трудов договор, както и договорът с лице, ненавършило трудоспособна възраст; но също и до уредените основания за нищожност и унищожаемост в гражданското право, които са субсидиарно приложими и за трудовия договор. Законодателят е избрал да уреди в ЗЗД неспазването на установената писмена форма за валидност като основание за нищожност, която е: 1) абсолютна (важи за всички и всеки може да се позове на нея), 2) изначална и 3) несанируема. Когато урежда последиците от нищожността поради липса на предписаната от закона форма за валидност обаче законодателят урежда в чл. 293, ал. 3 ТЗ възможност за саниране на търговската сделка чрез пасивност (неоспорване) и още повече чрез активно зачитане на волеизявленията посредством изпълнение. Уредбата на недействителността на трудовия договор се отклонява много по-решително от общата уредба на нищожността в ЗЗД. Съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е. отклоненията от общия режим на нищожността по ЗЗД са две: 1) никой не може да се позове на недействителността на трудовия договор преди тя да бъде прогласена или обявена от съда и 2) ако при сключването на договора работникът е действал добросъвестно, недействителността не е изначална, а занапред. Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ е различна от добросъвестността по чл. 8 КТ. Тук добросъвестността се изразява в незнание на опорочаващите факти – тя се предполага, т.е. в тежест на работодателя е да докаже недобросъвестността по несъмнен начин. Изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у предложителя. Обикновено подписаният от работодателя акт за назначение се връчва на работника срещу подпис, но това не е изискване на закона. Достигането на приемането у предложителя може да се доказва с всички доказателствени средства. Законът не установява тържествена форма на трудовия договор подобно на сключването на брак нито трудовият договор е ценна книга, която материализира произтичащите от него права. Изпълнението или неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 2 – 7 и чл. 63 КТ нямат отношение към обвързващата сила на постигнатото съгласие. Работникът е добросъвестен, ако е подал молба или заявление за приемане на работа и е получил сведение от работодателя, че е приет на исканата работа (без да е видял копие от изявлението за приемане или да е държал оригинал). Той може да не разполага с копие от молбата или заявлението с входящ номер, а и работодателят може да не води или да не води редовно дневник за кореспонденцията. Ако работодателят не представи или заяви че не е получил или не пази получената молба или заявление, работникът може да докаже както подаването на писменото предложение, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства (доказването не е необходимо да е пълно, тъй като добросъвестността на работника се предлога). Работникът не е длъжен също да съхранява до прекратяването на трудовия договор документа за приемане на предложението му. Той може да е неграмотен и да разчита на добросъвестността на работодателя по чл. 8 КТ, че е издал необходимите документи, пази ги и е извършил необходимите уведомления. Ако работодателят не представи или заяви че не е приел предложението или не пази съответния документ, работникът може да докаже както приемането, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства, включително и чрез обстоятелството че фактически е приет на работа и е изпълнявал трудовата си функция (доказването не е необходимо да е пълно, тъй като добросъвестността на работника се предполага). Работникът е добросъвестен също, ако е подал подписан екземпляр от договор и е получил сведение от работодателя, че е приет на работа (без да е видял подписа на работодателя върху договора или да е държал подписания оригинал). Той може да не разполага с копие от договора с входящ или изходящ номер, а и работодателят може да не води или да не води редовно дневник за кореспонденцията. Ако работодателят не представи или заяви че не е получил или не пази такъв подписан от работника договор, работникът може да докаже както подаването на подписания от него договор, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства (доказването не е необходимо да е пълно, тъй като добросъвестността на работника се предлога). Без значение е също дали работодателят е подписал договора, той може да представи неподписан от него екземпляр, но работникът е добросъвестен, ако е разчитал на добросъвестността на работодателя по чл. 8 КТ, че е подписал договора, пази го и е извършил необходимите уведомления. Ако работодателят не представи или заяви че не е подписал договора или не го пази, работникът може да докаже както съдържанието на договора, така и приемането му на работа с всички доказателствени средства, включително и чрез изпълняването на трудовата функция (доказването не е необходимо да е пълно, тъй като добросъвестността на работника се предполага). Ако работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подал молба или заявление или е подписал договор), дори изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, доколкото е доказано (по несъмнен начин) количеството на положения труд, а при липса на достатъчно данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК, като бъдат съобразени размера на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове за съответната трудова функция, статистическите данни средния размер на работната заплата в съответния бранш, и всички други установени обстоятелства по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че няма сключен в изискваната от закона писмена форма трудов договор, поради което ответникът не дължи претендираното трудово възнаграждение. Без правно значение са косвените прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрация в ТД Н., фактическо изпълнение на трудовата функция и др. Правилно въззивният съд е приел, че няма сключен в изискваната от закона писмена форма трудов договор. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че това изключва уреждането на отношенията между страните като при действителен трудов договор. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 2 – 7 и чл. 63 КТ нямат отношение към действителността на трудовия договор, но в нарушение на материалния закон е приел, че фактическо изпълнение на трудовата функция е без правно значение. В доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, в т.ч. размера на уговореното трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че действително е полагал труд през процесния период. Ответникът не е възразил за недобросъвестност на работника. В изпълнение на указанията на съда е ищецът е поискал разпит на двама свидетели, от чиито показания се установява, че ищецът е работил при ответника по устна уговорка със собственика на дружеството, като писмена молба за назначение не е подавана. Подаване на писмена молба за назначение не се твърди от ищеца и след изслушването на доклада на съда до приключването на първото заседание по делото. При тези доказателства по делото по същество правилно въззивният съд е приел, че отношенията между страните не се уреждат като при действителен трудов договор и съответно трудово възнаграждение не се дължи. Извън предмета на делото е дали страните са обвързани от граждански договор и дали престираното е по такъв договор. Ответникът по касацията [фирма], В. не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2624/27.12.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3521/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.