О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е     № 72   София, 15.02. 2010 год.       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:     Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова                    Светла Димитрова   като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова           ч.гр.д. № 720 по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. А. И. от гр. С., подадена от адв. Б срещу определение № 468 от 6.10.2009 г. по ч.гр.д. № 891/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 315 от 12.02.2009 г. по ч.гр.д. № 435/2009 г. на Великотърновския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Ответникът по частната касационна жалба – Й. Х. Ц., чрез адв. М в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: С разпореждане № 315 от 12.02.2009 г. по ч.гр.д. № 435/2009 г. Великотърновския районен съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на заявителя И. А. И. и изпълнителен лист. С обжалваното определение Великотърновския окръжен съд е отменил разпореждането и обезсилил издадения изпълнителен лист. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК, тъй като липсвали доказателства- официален или изходящ от длъжника документ за твърдяното от молителя неизпълнение на задължението по договора за заем. Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, относно документа по чл.417 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска незабавно изпълнение и за правомощията на съда във връзка с проверката на документа според чл.418, ал.2 ГПК. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът в настоящия състав намира, че поставения въпрос е от значение за предмета на спора, обуславя изхода на делото и предвид обстоятелството, че обжалваното определение е постановено в производство, въведено с ГПК в сила от 1.03.2007 г., по което съдебната практика не е достатъчна, на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще следва да се допусне касационно обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Въззивният съд е преценявал наличието на предпоставките по чл.418, ал.3 ГПК, в който е предвидено допълнително изискването за представяне на официален или изходящ от длъжника документ, удостоверяващ изпълнението на насрещното задължение или настъпването на друго обстоятелство в хипотезата, когато според представения документ по чл.417 ГПК от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друго обстоятелство зависи изискуемостта на заявеното вземане. В настоящия случай тази хипотеза не е налице. Подаденото заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е основано на договор за заем, обезпечен с ипотечен договор по Н. А. № 192 от 19.02.2004 г. по нот.дело № 101/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 вр. ал.2 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл.417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посочената разпоредба очертава правомощията на съда при проверка законосъобразността на допуснатото незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Съдът трябва да провери дали съществува правото на принудително изпълнение в полза на заявителя- кредитор срещу лицето, което се сочи като длъжник по изпълнителното основание, дали е налице предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Ако представеният към заявлението документ е с предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, съдът проверява дали то със своето съдържание удостоверява едно годно за принудително изпълнение притезание. В случая производството е започнало по заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК за парично вземане, основано на договор за заем, обезпечен с ипотечен договор по Н. А. № 192 от 19.02.2004 г. по нот.дело № 101/2004 г. на нотариус Б. К. , с район на действие – Районен съд, гр. Р.. С. на посочения акт удостоверява парично вземане, произтичащо от облигационни отношения между страните, неговият размер, изискуемостта на вземането, законни и мораторни лихви и вземането на кредитора за разноски. Тези вземания са обезпечени с ипотеката, а представеният документ е предвидено от закон- чл.417 ГПК и редовно от външна страна изпълнително основание, което удостоверява годно за принудително изпълнение притезание. Ето защо молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна и следва да се уважи. Предвид изложеното определението на въззивния съд като неправилно ще следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист се уважи. При този изход на делото и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на същият на основание чл.78 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 130 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 468 от 6.10.2009 г. по ч.гр.д. № 891/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 468 от 6.10.2009 г. по ч.гр.д. № 891/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено разпореждане № 315 от 12.02.2009 г. по ч.гр.д. № 435/2009 г. на Великотърновския районен съд за постановяване на незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК и е обезсилен издадения изпълнителен лист, като вместо него ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за вземането, за което с разпореждане от 12.02.2009 г. по ч.гр.д. № 435/2009 г. на Великотърновския районен съд е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на заявителя И. А. И. срещу Й. Х. Ц. за заплащане на сумата в размер на сумата 52 500 лв., представляващ отпуснат на длъжника заем, обезпечен с договор за ипотека по нот.акт № 1* т.1, рег. № 1* дело № 101 от 19.02.2004 г. на нотариус Б. К. с район на действие Районен съд, гр. Р., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението-5.02.2009 г. г. до окончателното изплащане. Осъжда Й. Х. Ц. от гр. П., ул. “., № 3* със съдебен адрес: гр. В., бул.” България” № 1* чрез адв. Р да заплати на И. А. И. от гр. С., ж.к. “С”, бл.101, вх. Б, ап.30 направените разноски в размер на 130 лв. Връща делото на Великотърновския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: