Ключови фрази
Частна касационна жалба * прогласяване на нищожност * липса на правен интерес * акционер * джиро * Установителен иск


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 501

София, 21.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.04.2014 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4716 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Х. Б. Ц. от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Д.Т., против въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 326 от 01.10. 2013 год., по ч.т.д.№ 297/2013 год., с което е потвърдено определение № 698 от 14.06.2013 год., по т.д.№ 597/2010 год. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес за ищеца от предявената установителна искова претенция, основана на чл.71 ТЗ, обуславяща недопустимостта и.
Частният касатор въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на въззивен съдебен акт, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане на възникналия правен спор по същество.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото процесуалноправни въпроси, които обобщени и доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т. 1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до наличие на процесуална възможност да бъдат предявени в обективно кумулативно съединяване установителните искове - по чл. 71 ТЗ, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК и по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на прехвърлителна сделка с ценна книга, когато въз основа на последната членствените права на ищеца са отречени извънсъдебно от органите на търговското дружество и се оспорват в процеса.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано ППВС № 7/73 год. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 67 от 19.06.2009 год., по т.д.№ 634/2008 год.; № 87 от 02.08.2013 год., по т.д.№ 68/2012 год.; № 220 от 14.02.2012 год., по т.д.№ 839/2010 год. на ІІ т.о. и № 93 от 112.11.2012 год., по т.д.№ 1069/2011 год. на І т.о..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че предявената от Х. Б. Ц., настоящ частен касатор, установителна искова претенция, основана на чл.71 ТЗ за установяване на членствените му права в ответното търговско дружество [фирма] , [населено място] е недопустима, поради отсъствие на правен интерес за същия, в качеството му на ищец.
Изложени са съображения, че доколкото основаният спор между страните по делото се свежда до действителността на джирото на гърба на временното удостоверение, с което са прехвърлени правата на джиратаря да получи записаните в него акции след тяхното издаване и съответно - членствените му права в акционерното дружество, то всъщност е налице недопустим от закона опит на последния, като ищец, да постигне разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроси, изключени от приложното поле на чл.71 ТЗ. Изразено е и становище, че дори за ищеца да съществува правен интерес от защита срещу твърдяните в исковата молба неблагоприятни за последния имуществени последици от извършения от ответното АД апорт в капитала на [фирма], доколкото тя не може да бъде успешно постигната по реда на установителния иск по чл.71 ТЗ,предвид неговия предмет, този правен интерес сам по себе си е ирелевантен за допустимостта на исковата претенция.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос, като значим за крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно по отношение на същите се явява поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В решение № 220 от 14. 02. 2012 год., по т.д.№ 839/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК е прието, че е допустимо обективното кумулативно съединяване на иска по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на прехвърлителна сделка с ценна книга с установителния иск по чл.71 ТЗ за установяване членствените права на прехвърлителя, като за последния е налице правен интерес от търсената по този ред защита, щом позовавайки се на същата, органите на дружеството отричат извънсъдебно, или в процеса на делото тези му права. Възприетото разрешение се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и обстоятелството, че в обжалвания съдебен акт на Бургаския апелативен съд е изразено различно от изложеното по- горе становище обуславя правен извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Вярно е, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/ 2002 год. на ОСГК искът по чл.71 ТЗ - признато от закона правно средство за защита правото на членство или на отделните членствени права на акционер или съдружник, когато те са нарушени, респ. оспорени от органи на дружеството, различни от Общото събрание, може да бъде предявен като установителен по чл.97, ал.1 ГПК/ отм./, съответно по чл.124, ал.1 ГПК, имащ за предмет съдебно установяване на действителните членствени права на ищеца, поради което правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно.
Същевременно, обаче, последователна и трайно непротиворечива е практиката на ВКС според която този правен интерес е налице всякога, както когато с действията си органи на дружеството оспорват съдебно или извънсъдебно, респ. нарушават отделни членствени права на съдружника или акционера, така и когато чрез същите се отрича правото на последния на членство в съответното търговско дружество.
В случая видно от изложените в исковата молба обстоятелства ищецът, е твърдял, че е акционер в ответното АД, като е обосновал правния си интерес от търсената с иска по чл.71 ТЗ защита с неправомерното му заличаване от Книгата на акционерите, позовавайки се на отсъствие на надлежно извършено прехвърляне на притежаваните акции, всяка с номинал 100 лв.. Ответното АД е оспорило твърденията му, като е поддържало, че в резултат на осъществено от ищеца прехвърляне с джиро от 29.05.2009 год. на временно удостоверение за правото на собственост по реда на чл.187, ал.2 ТЗ всички притежавани от последния акции на приносител са станали притежание на [фирма] .
Следователно съобразено възприетото в задължителната практика на ВКС разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване позволява да се приеме, че доколкото на нищожността, като изначален порок на конкретната сделка, по която страна в спора твърди, че поражда определени за нея права може да се позове всяко лице, дори и инцидентно, щом има какъвто и да е, вкл. евентуален интерес от това, дори и този въпрос да се явява преюдициален, по него съдът е длъжен да се произнесе, независимо от липсата на изрично предявен изречен установителен иск, основан на чл.26 ЗЗД.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя, като съобразено със закона и изразеното в касационната жалба становище от процесуалния представител на частния жалбоподател, че неучастието в процеса на страна по конкретната сделка, чиято нищожност е инцидентно въведена в процеса няма отношение нито към произнасянето на съда по така повдигнатия преюдициален спор, нито към правния интерес на ищеца да установи по реда на чл.71 ТЗ конкретното оспорвано му въз основа на действието на същата правоотношение. Отделен в тази вр. остава въпросът и за липсата на произтичаща от мотивите на съдебния акт сила на пресъдено нещо.
Затова, като не е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил обжалваното определение при наличие на въведените с касационната жалба основания за неговата касация.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 326 от 01.10. 2013 год., по ч.т.д.№ 297/2013 год.,по описа на с.с..
ОТМЕНЯ въззивно определение на Бургаския апелативен съд № 326 от 01.10. 2013 год., по ч.т.д.№ 297/2013 год. и потвърденото с него определение № 698 от 14.06.2013 год., по т.д.№ 597/2010 год. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на възникналия между страните правен спор по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: