9
Р Е Ш Е Н И Е №118
гр. София, 12 септември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 396/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. С. Н. Б. срещу решение № 47/04.01.2017г. по внохд № 64/2016г. по описа на Военно - Апелативен съд.
В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК. Изтъква се, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложените наказания. При условията на алтернативност се претендира отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение; отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения и изменяване на акта в частта относно наложеното наказание с искане за намаляване срока на пробационните мерки и отмяна на наказанието „лишаване от право” по чл. 343г във връзка с чл. 37, т.7 от НК.
В допълнение към жалбата се навеждат подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания: декларативно отхвърляне доводите и възраженията на защитата при липса на мотиви защо са налице допуснати от подсъдимия нарушения по чл.16, ал.1, т. 1 и чл. 21 от ЗДвП, намиращи се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат; пороци в оценъчната и решаваща дейност на въззивния съд във връзка с доказателствените материали, по отношение на които липсва самостоятелен анализ; постановяване на решението без да са изяснени в пълнота релевантните обстоятелства, включително и при неоснователен отказ да бъде назначена повторна и допълнителна автотехническа експертиза; неправилно определяне момента на възникване на опасността за движение; необосновано кредитиране заключението на петорната съдебно автотехническа експертиза при предпоставки за нейното изключване от доказателствения материал по делото; липса на процесуална активност от инстанциите по същество за отстраняване противоречията в показанията на св. Д. и Х.; нарушение на правото на „справедлив процес” по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС, тъй като съдът не е бил безпристрастен, приемайки на базата на влязла в сила оправдателна присъда по отношение на св. Р. Д., че не следва да обсъжда доказателствата във връзка с две обстоятелства - „Р. Д. не бил отнел предимството на подсъдимия Б. и ударът между двете превозни средства да е в лявата лента, считано по посока на движение автомобила, управляван от подс. Б.”. Във връзка с нарушението на материалния закон се изтъкват доводи относно същността на правилото по чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП, абсолютния характер на правото на предимство, доколкото подс. Б. се е движел именно по път с предимство, съответстващото на това право - задължение на св. Д. да пропусне автомобила на подсъдимия независимо от неговото отстояние и скорост и независимо от това дали движещия се по път с предимство го упражнява правомерно. Защитава се тезата, че дори и да е налице движение на подс. Балкански в срещуположната лента за движение, то това движение не е в причинна връзка с настъпилия резултат. Поради липса на причинна връзка се оспорва и обвинението, включващо нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Нарушението на пътен знак Б - 2 ”Стоп” от страна на Р. Д., довело до отнемане предимството на подсъдимия, можело да обоснове отговорността му за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, каквото обвинение липсва, а в обвинителния акт не са изтъкнати фактически обстоятелства, позволяващи законосъобразно преквалифициране на извършеното от подсъдимия нарушение от такова по чл. 21 в такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Несправедливостта на наложените наказания се обосновава с доводи за наличието на предпоставките на чл.55, ал.1, т. 2, б.”б” във връзка с ал.3 от НК, както и неотчитане на съпричиняването на резултата от св. Д..
В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Поставя акцент на съображенията си за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – делото не било разгледано и решено от „независим и безпристрастен съд”, при липса на мотиви и сериозни пороци в дейността по допускане, събиране и оценка на събраните доказателствени източници и използването на неприобщени по надлежния ред протокол за оглед, фотоалбум, СМЕ, АТЕ, гласни доказателствени средства. Подробно се излагат съображения и във връзка с допуснатите нарушения на материалния закон и справедливостта на наказанията. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия и алтернативно- за намаляване наказанието при отчитане на съпричиняването на резултата от св. Д..
Подсъдимият, в лична защита, поддържа позицията на защитника си.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, като счита че доводите в нея не намират опора в материалите по делото. Пледира за оставянето й без уважение.
Повереникът на частните обвинители застъпва позиция за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на подсъдимия е основателна.
С присъда № 11 от 22.07.2016г., постановена по нохд № 14/2016г. от Сливенския военен съд подс. С. Н. Балкански е признат за виновен в това, че на 29.07.2012г., около 10,30ч., на кръстовище на пътя [населено място] -с. К., обл. В., с пътя [населено място] -с. Долище, при управление на лека автомобил „БМВ” нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и ударил преминаващия през кръстовището лек автомобил „Фолксваген голф”, управляван от Р. Е. Д., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К. Й. Д., поради което на осн. чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода.
Със същата присъда на осн. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3/три/ години, а на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода” било отложено с изпитателен срок от 5/пет/ години.
На подсъдимия са възложени разноски по водене на делото в размер на 3324,11 / три хиляди триста двадесет и четири лева и единадесет стотинки/.
По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 64/2016г. по описа на Военно-апелативния съд, приключило с постановяването на атакуваното пред ВКС решение № 47/04.01.2017 година. С него първоинстанционната присъда е изменена като размерът на наказанието „лишаване от свобода” е намален на 2/две/ години и е приложен чл.2, ал.2 от НК - редакцията на чл.343, ал.1, б.”в” /ДВ бр.28 от 1982 г./
На първо място следва да се обсъди възражението за наличието на процесуално нарушение от категорията на „абсолютните” по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК - „незаконен състав”. Съображенията на защитата са развити на плоскостта на извършеното от съдилищата позоваване на чл. 413, ал.1 от НПК, съответно отказът им да извършват аналитична дейност по доказателствата, установяващи обстоятелствата с начина на навлизане на св. Р. Д. в кръстовището и мястото на удара между двете превозни средства.
Оплакването не може да се сподели. Липсват обективни данни, от които да се заключи, че инстанциите по същество са действали предубедено. Позоваването на влязлата в сила присъда № 117/29.11.2013г. по нохд № 4562013г. на Окръжен съд - Варна, с която Р. Е. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал.1, б.в” във връзка чл. 342, ал. 1 от НК/ относно участието му в същото транспортно произшествие/ е в съответствие с нормата на чл. 413, ал. 1 от НПК. От приложените в производството материали се установява, че процесуалното развитие на делото разкриви някои специфики, на които следва да се обърне внимание. Данните за участниците в процесното транспортно произшествие са били предмет на разследване в две отделни досъдебни производства - първото под № 288/2012г. по описа на РУП - А. - ОД на МВР - В., по което в качеството на обвиняем е привлечен Р. Е. Д. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. ”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Второто е било образувано под № 98-СЛ-ХІ - 9 на 08.07.2014г. от Военноокръжна прокуратура - Сливен срещу подсъдимия С. Балкански за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във връзка чл. 342, ал.1 от НК. По досъдебното производство № 288/2012г. по описа на РУП - А. е бил внесен обвинителен акт от Окръжна Прокуратура - гр. Варна в Окръжен съд - гр. Варна срещу Р. Е. Д. за престъплението по транспорта с участник и подсъдимия Б. и с настъпила смърт на К. Й. Д.. Първоинстанционното производство/нохд № 456/2013г. по описа на ОС-Варна/ приключило с постановяване на присъда № 117/29.11.2013г., с която Р. Е. Д. е признат за невиновен и на осн. чл.304 от НПК изцяло оправдан по възведеното обвинение. Присъдата влязла в сила на 14.06.2014 година.
С решение № 175/28.04.2015г. на ВКС, НО, І н.о. е оставено без уважение направеното от Окръжния прокурор на ОП - В. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 456/2013г. на ОС-Варна и внохд № 66/2014г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна.
След влизане в сила на оправдателната присъда срещу Р. Д., с постановление от 30.06.2014г. на ОП – Варна по пр. вх. № 3/2013г. на ОП-Варна, прокурор при ОП-гр. Варна изпратил цялата преписка на Военноокръжна Прокуратура - гр. Сливен за евентуална преценка дали другият участник С. Б./ военнослужащ/ не е реализирал виновно поведение, довело до вредоносния резултат. В материалите по приписка вх. № 3/2013г. се съдържали материалите по нохд № 456/2013г. на ВОС; внохд № 66/2014г. на Апелативен съд - ВВарна и ДП № 288/2012 на РУП-Аксаково.
На основата на постъпилите материали, с постановление от 08.07.2014г. било образувано и досъдебното производство № 98-СЛ-ХІ-9 срещу С. Н. Б.. Разследването било възложено на военен следовател от ВСУ -гр. Варна, като към постановлението били описани и изпратените от ОП-Варна материали по преписка вх. № 3//2013г.
В хода на ДП, водено срещу Б. са извършени следните процесуално-следствени действия- оглед от 04.09.2014г. на участъка на пътя, на който се е осъществило транспортното произшествие и изготвяне на фотоалбум; разпитани са като свидетели- Х. Х., Т. Т., Р. Д., Г. С., П. Т., З. Д., назначена е тройна АТЕ в състав вещи лица- Н. И., Р. З. и В. Т., съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д.р Д. Г./ с предмет –установяване характера и степента на телесните увреждания на св. Д. и св. Б./, С. Б. е привлечен в качеството на обвиняем, изискани от ОС - Варна и съответно приложени са нохд № 456/2013г. на ОС-Варна, ДП № 288/2012г. по описа на РУП - Аксаково, внохд № 66/2014г. и н.д. № 278/2015г. на ВКС, НО, І н.о.
По ДП № 98-СЛ-ХС-9/2014г. Военно окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С. Н. Б. за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в”, пр.1 във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и е образувано първоинстанционното съдебно производство нохд № 14/2016г. на Сливенски военен съд, по което е постановена първоинстанционната присъда, проверена от въззивния съд с атакуваното пред ВКС решение.
Видно е, че с влязла в сила присъда Окръжният съд - гр. Варна е оправдал Р. Д., като в мотивите си е отразил, че вмененото му нарушение/ чл.6,т.1 от ЗДвП - не съобразяване поведението си с пътен знак Б-2”Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”/ не е причина за възникване на транспортното произшествие. Именно тези обстоятелства са възприети и от контролираните инстанции, като те са се съгласили с тях, позовавайки се на чл. 413, ал. 1 от НПК и отчитайки, че следва да дадат отговор на въпросите по чл. 301, ал.1 от НПК - дали е налице извършено деяние и извършено ли е то от подсъдимия Балкански виновно. Същевременно между деянието, за което е оправдан Р. Д. и деянието, за което е предаден на съд подс. Б. е налице връзка, тъй като се явяват елементи от протичането на едно и също транспортно произшествие. Затова влязлата в сила оправдателна присъда спрямо Р. Д. несъмнено е от значение за правилното решаване на делото. Поставеният от защитата въпрос относно обвързващата сила на присъдата принципно е бил предмет на обсъждане в практиката на ВКС, като последователно е застъпвано схващането, че обвързващо значение за всеки следващ съд/включително и за наказателния/ имат тези изводи, които се отнасят до „въпросите, които по необходимост са общи за наказателната отговорност"./Р. № 197/12.05.2009г. по н.д. № 154/2009г. на ВКС, І н.о.; Р. № 171 от 13.08.2010г. по н.д. № 52/2010г. на ВКС, І н.о./. Следователно задължителността на оправдателната присъда срещу Р. Д. по силата на чл. 413 от НПК обхваща не всички въпроси по които съдът се е произнесъл, а само тези, които следва да бъдат разрешени съгласно чл. 301, ал. 1 от НПК - има ли извършено деяние, извършено ли е от дееца, виновно ли е извършено, съставлява ли престъпление и правната му квалификация./ Р. № 20 от 02.06.2015г. по н.д. № 1686/2014г., ВКС, ІІ н.о./ С оглед изтъкнатото правилна е застъпената от контролираните инстанции позиция, че съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влязлата в сила оправдателна присъда срещу Р. Д. е задължителна относно фактическата констатация, че поведението му не е причина за възникване на транспортното произшествие. Задължителността на тези констатации не изключва възможността поведението на подс. Балкански да бъде предмет на изследване в рамките на настоящето производство, така както принципно вярно са заключили контролираните инстанции. Така изложеното дава основание на настоящата инстанция да счете, че възражението за незаконен състав, поради проява на предубеденост, не намира обективна опора в материалите по делото, поради което същото е неоснователно.
Независимо от изложеното, при касационната проверка на атакувания съдебен акт, настоящата инстанция констатира, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в „липса на мотиви”- чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Пред въззивната инстанция е направено възражение, че е налице съществен порок във формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, тъй като същият е използвал недопустими доказателствени източници- материалите по ДП № 288/2012г. на РУП-Аксаково/ събрани от невоенен орган и при липса на материална компетентност на военен следовател по чл. 405 НПК/. Даденият в мотивите на въззивния съд отговор е повече от формален. Прието е, че щом с постановление на Сливенска военно окръжна прокуратура материалите по ДП № 288/2012г. на РУП-Аксаково и нохд № 456/2013г. на Окръжен съд-гр. Варна са „надлежно приобщени”, като липсва процесуална пречка всички те да бъдат ползвани за нуждите на процеса. Не е изяснено обаче в какво се изразява „надлежността” на съответното приобщаване и на каква процесуална основа тя се защитава. Вярно е, че с отмяната на чл. 406 от НПК/ обн. ДВ бр.86/2005г./, съгласно който военния разследващ орган може да приеме всички или част от действията по разследването на невоенен орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия и да му предяви незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването, е допустимо и без изрично приемане от военния прокурор извършените до момента от невоенен орган да запазят своята доказателствена стойност. По този начин се гарантира бързината и ефективността на процеса в случаите, когато по една или друга причина, в хода на висящо производство, се установят предпоставки за воденето му по реда и особените правила на гл. ХХХІ от НПК. Следователно, не съществува проблем във връзка с допустимостта на събраните от невоенен орган доказателствени източници, само ако процедурата по тяхното събиране е осъществена в рамките на един процес/производство. Известно е, че извършването на процесуалните действия в съответствие с реда на разписаните в закона правила е гаранция за реалното и ефективно упражняване правото на защита на участниците в наказателния процес, като определящо за тяхната законосъобразност е не качеството на разследващия орган (следовател, разследващ полицай, военен следовател), особено в случаите на изменение на обвинението или пък установяване на нови обстоятелства, обуславящи промяна в материалната компетентност на разследващия орган. В подкрепа на този извод е достатъчно да се посочи текста на чл. 203, ал. 3 от НПК, съгласно който при промяна в компетентността и в други случаи, когато един разследващ орган бъде заменен с друг, извършените действия по разследването и другите процесуални действия да запазват процесуалната си стойност.
Настоящият случай обаче разкрива процесуални особености, които са отчетени формално, като в мотивите на съдебния акт не е даден отговор на поставените от защитата въпроси, което е предпоставило преповтарянето им в съдържателен план и пред настоящата инстанция. Принципно в случаите на непредпазливите престъпления, осъществени в условията на независимо съпричиняване, е възможно провеждането на две отделни производства, като това не би съставлявало процесуално нарушение. Проследената по - горе хронология във връзка с двете производство / това срещу Р. Д. и настоящето, водено срещу подс. Балкански/, макар и отразена в мотивите, не е получила дължимия коментар от гледна точка на процесуалното й значение. Не е даден отговор дали се касае за едно производство/„ в смисъла на понятието „едно и също дело”/ или за два самостоятелни процеса, които по дефиниция изискват създаване на самостоятелни, конкретно насочени по съдържание и субекти, процесуални правоотношения. Изводите по фактите/ извън тези относно механизма на произшествието и неговите варианти - предмет на изследване по петорната авто-техническа експертиза/, включително и по причината за смъртта на пострадалата от транспортното произшествие К. Д., са направени на базата на писмени и гласни материали, както и на експертни заключения, допуснати и събрани в хода на наказателното производство, водено срещу Р. Д.. Съдът не е обосновал приложимостта на чл. 281 от НПК при проведените разпити на св. Д., Х., И., както и приложимостта на чл. 282 от НПК за прочитане заключенията на СМЕ, назначени по ДП № 288/2012г. на РУП- А.. Без какъвто и да е коментар от въззивния съд е останало и възражението на защитата относно последващата оценка на първоначалния протокол за оглед на местопроизшествието и годността му като доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК предвид гласните доказателствени средства - обясненията на подс. Балкански и показанията на св. Д., Т., С., И. относно разчистването на дясната лента на пътното платно от отломките и стъклата при произшествието. Съдът е изтъкнал и повърхностна аргументация защо намира за процесуално правилно участието на в.л. Т. в петорната експертиза, без да се спре на същността на направеното искане от страна на защитата за отвод на вещото лице на осн. чл. 148, ал.1 във връзка с чл. 29, ал. 2 от НПК - относно наличието предпоставки, обуславящи необективност и/или предубеденост на експерта. Друг е въпросът, че оспорването на заключението на петорната експертиза и приетия момент за начало на възникване на опасността, също не са получилия дължимия отговор, без значение дали той би бил в съгласие с доводите на защитата. На практика съдът се е задоволил да отрази констатациите по петорната автотехническа експертиза, без да обсъжда доводите, че в основната си част тя е обоснована на недопустими доказателствени източници. Суверенно право на съда е да ползва или не ползва заключението на определена експертиза, но във всички случаи той е задължен да изтъкне мотиви защо е кредитирал, респ. отхвърлил същото. Това нарушение е не само формално такова, но то се е отразило и съществено върху правото на защита на подсъдимия, още повече че в кориците на делото се съдържа експертно заключение/ неприето поради смърт на две от вещите лица/, в което е участвал експерта В. Т. и съдържащо технически изводи, че ударът е бил непредотвратим за водача Балкански, при вярно отразяване на ъгъла на пресичане на двата пътя.
Изложеното дотук сочи на сериозна липса на мотиви, която прави невъзможно осъществяването на пълноценен касационен контрол върху правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд и възпрепятствана проверката на правилността на приложението на материалния закон и справедливостта на санкцията по съображенията, посочени от защитата. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на Военно - апелативния съд за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани посочените процесуални нарушения. От съществено значение, с оглед спецификата на производството, е съдът да прецени допустимостта на събраните в ДП № 288/2012г. на РУП -Аксаково доказателствени материали и възможните способи за приобщаването им към производството при спазване на принципите на устност и непосредственост, както и с оглед предоставените от процесуалните норми гаранции за реалното упражняване правото на защита на подс. Б.. Едва след тази преценка да се обмисли необходимостта от назначаване на допълнителна или повторна експертиза с оглед наведените от защитата несъгласия с конкретни експертни изводи и която да основе експертните си изводи на допустимите и годни за ползване в процеса доказателствени материали.
Доколкото допуснатите съществени процесуални нарушения биха повлияли на изводите за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав на ВКС намира за безпредметно обсъждането на този довод в касационната жалба, но същият следва да се има предвид от новия състав при произнасянето му при новото разглеждане на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с ал.1, т. 4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 47/04.01.2017г. по внохд № 64/2016г. по описа на Военно - Апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно- Апелативен съд от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|