Р Е Ш Е Н И Е №104 София, 26.11.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 29.09.2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2441 /2019 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 5527 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 13258/2018 г. е допуснато с определение на второ търговско отделение на ВКС № 332 от 19. 05.2020 г. по касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд № 349920 от 28.02.2018 г., по гр.д. № 63513/2015 г. и е осъдено ЮЛ- касатор, в качеството на ответник, да заплати на Т. Р. Т. – Б, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8 000 лв. – присъдено й по реда на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 23.02.12 г. по вина на водача на л.а. „Ауди“, модел „А4“, с ДК [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество, до окончателното й изплащане, считано от датата на непозволеното увреждане, като в негова тежест са възложени деловодните разноски, съобразно уважените искови претенции. Счетено е за необходимо извършването на проверка за съответствие между даденото с обжалвания съдебен акт разрешение на определения за значим за изхода на делото, по см. на чл.280, ал.1 ГПК, въпрос на процесуалното право, свързан със задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, с възприетия в казуалната практика на ВКС отговор на същия, пряко относим и към специалната (кратка) погасителна давност за мораторни лихви. Касаторът въвежда оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се на трайно непротиворечивата практика на ВКС по приложението на чл.111, б.“в“ ЗЗД и на решаващата дейност на въззивната инстанция по действащия ГПК, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си - адв.М. Д.- САК, поддържа, че липсата на произнасяне от СГС по въведеното с въззивната жалба оплакване за допуснатото от СРС съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на своевременно въведеното в процеса защитно възражение на ответника за изтекла кратка погасителна давност относно претендираното вземане за лихва, както и отсъствието на самостоятелна преценка на решаващия състав на въззивния съд за основателността му, обуславя неправилност на обжалваното решение и налага отмяната му. Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си адв.В.Н., изразява становище за несъответствие на възприетото от въззивния съд разрешение по правния въпрос, обусловил достъпа до касация, с трайно установената практика на ВКС в проведеното по делото открито съдебно заседание. Възразява по отношение на останалите, поддържани с касационната жалба оплаквания, излагайки подробни съображения за тяхната неоснователност. Третите лица – помагачи на ответника в процеса - Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” и „Дженерали застраховане“ АД, при участието на които е постановен въззивния съдебен акт на СГС, не заявяват становища. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, намира: І.По правния въпрос обусловил допускане на касационно обжалване: Съгласно задължителните разяснения в т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и формираната трайно непротиворечива казуална практика на ВКС, част от която обусловила и приетата основателност на критерия за селекция по т.1 на чл.280 ГПК, при който касационното обжалване е допуснато, дейността на въззивната инстанция при действащия ГПК е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Следователно неин предмет е разрешаването на самия материалноправен спор, като контролът над първоинстанционния съдебен акт е страничен, а не и пряк резултат от дейността на въззивния съд, която е решаваща. Поради това въззивният съд давайки собствено разрешение по спорния предмет на делото, въз основа на извършената самостоятелна преценка на събрания пред него и в първоинстанционното производство относим и допустим доказателствен материал, е длъжен да даде и самостоятелен отговор на всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, дори и когато е сподели мотивите на първоинстанционния съдебен акт. След изведените собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, задължение на въззивната инстанция е, да направи също и констатация за частичното им или пълно съвпадение с тези на първостепенния съд и в съответствие с последната се произнесе по основателността на наведените във въззивната жалба оплаквания и противостоящи им защитни тези. Извършването на тези последователни процесуални действия, насочени към постановяване на въззивното съдебно решение са гаранция както за спазване на принципа на състезателност в гражданското съдопроизводство, така и за реално осъществяване правото на защита на страните в процеса, според посоченото в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 ГПК на ВКС, които безусловно споделя: № 281 от 29.11.2017г., по гр.д.№ 5235/16 г. на ІІІ г.о.; № 98 от 20.05.2013 г., по гр.д.№ 520/2012 г. на ІV г.о; № 212 от 01.02.12 г. , по т.д.№ 1106/10 г., на ІІ т.о.; № 40 от 04. 02.2015г., по гр.д.№ 4297/2014 г. на ІV г.о.; № 126 от 13. 07.15 г., по т.д. № 2322/2014 г. на І т.о. ; № 192 от 29.01.2018 г., по т.д. № 44/2017 г. на І т.о.; № 91 от 05.11. 20 г., по т.д.№ 1040 /2019 г. на ІІ т.о. и мн. други. По същество на касационната жалба: С оглед отговора на поставения въпрос, обжалваното въззивно решение, в частта му, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за забава върху обезщетението за обезвреда неимуществените вреди на ищцата, съизмеримо със законната лихва за исковия период, е неправилно. По заявения в обективно кумулативно съединяване акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е въвел с отговора на исковата молба, вх.№ 1136408 / 30. 12.2015г. ( т.7,р.І) възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. “в“ ЗЗД за времето от 23.02.2012 г. до три години преди датата на подаване на исковата молба (21.10.2015 г.). По това правопогасяващо възражение първостепенният съд не се е произнесъл и на това съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивникът, настоящ касатор, се е позовал изрично и ясно с въззивната си жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, поддържайки, че то обуславя неговата неправилност, обоснована и с допуснато нарушение на закона. Софийски градски съд, като инстанция по съществото на спора, се е произнесла по основателността на всеки от предявените в обективно кумулативно съединяване искове: по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Позовавайки се на приетата фактическа обстановка по делото, установена въз основа на извършения самостоятелен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, СГС е споделил, като съобразен със закона, извода на първостепенния съд за наличие на основание за ангажиране пряката отговорност на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетяване неимуществените и имуществените вреди на ищцата Т. Р. Т. – Б, настъпили в резултат от пътно – транспортно произшествие на 23.02.12 г., с участието на л.а. „Ауди А4“ с ДК № M8882АР, л.а. „БМВ 3335Д“ с ДК [рег.номер на МПС] , т.а. „Волво“ с ДК № BS – RG – 38 с полуремарке „Шмитц“ с ДК № OH – 59 – LR и паркиран т.а. „Скания“ с ДК [рег.номер на МПС] с полуремарке „Кроне“ с ДК [рег.номер на МПС] . Приел е за доказани елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ(отм.), като се е позовала на неоспорените заключения на вещите лица по изслушаните и приети първоначална и допълнителна авто – технически експертизи за механизма на конкретния пътен инцидент, като е извела правен извод, че противоправно поведение, което е в причинна връзка с настъпване на процесната верижна катастрофа е проявено и от водача на л.а. „Ауди А4“, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество. Съображенията са, че доколкото при движение в мъгла с метеорологична видимост до 40 – 50 м. безопасната скорост, при която водачът на това увреждащо МПС е имал реална възможност да реагира при появяване на препятствие върху платното за движение, е в диапазона от 52.85км./ч. според първоначалната авто-техническа експертиза и съответно от 50 до 58 км/ч. по повторната, то водачът на л.а. „Ауди А4“ с ДК № M8882АР, движейки с 80 -84 км./ч., е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал увреждащият л.а. със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка – гъста мъгла, лоша видимост и мокър път. Отбелязвайки, че произшествието е причинено от неколцина, които по силата на изрично разпореденото от чл.53 ЗЗД, отговарят солидарно-т.е.всеки от тях е обвързан да поправи пълния размер на причинените вреди на пострадалото лице, Софийски градски съд е изградил правен извод, че правилото на чл.53 ЗЗД е приложимо и по отношение на ответника-застраховател, предвид функционално обусловената му отговорност от тази на делинквента. Затова и според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, ответното застрахователно дружество, по отношение на пострадалата от процесното пътно- транспортно произшествие, е обвързано да заплати пълния размер на следващото се обезщетение за обезвреда. Въз основа на така възприетото разрешение и като се е позовал на неоспорените заключения на изслушаните първоначална и допълнителна съдебно – медицински експертизи за характера и вида на травматичните увреждания на ищцата, на продължителността и интензитета на търпените от тях болки, страдания и битови неудобства, продължителността на проведения лечебния и рехабилитационен периоди, времето, необходимо за завършване на цялостния възстановителен процес на пострадалата до пълното й физическо и психическо оздравяване, на нейната възраст и на икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора момент, Софийски градски съд е споделил за отговарящо на принципа за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществените й вреди в размер на 8 000 лева. С оглед приетите за установени факти по делото решаващият състав на въззивния съд е отрекъл да е основателно защитното възражение на ответника за съпричиняване на вредата. Касационното обжалване на въззивното решение на СГС не е допуснато в частта по предявените главни искове по чл.226, ал.1 КЗ(отм.), поради което в тази част същото е влязло в сила и не е предмет на разглеждане. Съобразно изхода на делото по главната искова претенция, основана на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) Софийски градски съд е приел, по заявената акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лв., че ответникът- длъжник е изпаднал в забава в съответствие с общото правило на чл.84, ал.3 ЗЗД, независимо, че не му е отправена покана от кредитора, преди исковата молба. Като начало на същата е посочил датата на непозволеното увреждане – 23.02.2012 г., но не се е произнесъл по своевременно въведеното в процеса правопогасяващо възражение за давност( т.7 от отговора на исковата молба), нито по ясно изложеното във въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт оплакване в тази насока ( т.3, аб.2). Отсъствието на мотиви по възражението за давност и приетата от Софийски градски съд основателност на акцесорния иск, без последното да е обсъдено и взето предвид обосновава правен извод, че обжалваното въззивното решение, в частта, в която касационното обжалване е допуснато, е неправилно следва да бъде отменено. Липсата на произнасяне от въззивния съд по същество на защитното правопогасяващо възражение на ответника за изтекла погасителна давност, независимо от становището на пълномощника на насрещната страна по касационната жалба, че споделя да е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на закона, изключва да е процесуално възможно решаване на спора по същество от касационната инстанция, която за първи път да го обсъди. Допуснатото от въззивния съд съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на чл.269, изр.2 ГПК налага връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото и произнасяне по защитното възражение на ответника за изтекла кратка погасителна давност въззивната инстанция следва да съобрази трайно непротиворечивата казуална практика на ВКС, израз на която са: решение № 97 от 06.07.09 г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ т.о.; № 95 от 26.06.2014г., по т.д.№ 3060/2013 г. на І т.о. ; № 67 от24.06.2011 г., по т.д.№323/2010 г. на І т.о.; № 133 от 23.12.2019 г., по т.д.№ 2399/2018 г. на ІІ т.о. и др., според която вземането за лихви, при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента, се погасява с три годишна давност, съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД, считано от настъпване на пътно-транспортното произшествие, от която дата е изискуемо и вземането за непозволено увреждане. С оглед резултата от предприетото обжалване, въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено и в частта за деловодните разноски. При повторното разглеждане на делото, на основание чл.294, ал.2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 5527 от 19. 07. 2019 г., по в.гр.д. № 13258/2018 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд № 349920 от 28.02.2018 г., по гр.д. № 63 513/2015 г. и е осъдено „ ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, [населено място], да заплати на Т. Р. Т. – Б от [населено място], [улица], ет.3, ап.3 законна лихва върху сумата 8 000 лв.(осем хиляди лева), считано от 23.02.2012 г. до 21.10.2015г. (датата на исковата молба) , както и в частта за деловодните разноски. ВРЪЩА делото в отменената част на Софийски градски съд за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: