О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 149 С о ф и я 16 март 2012 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 223/2012 година. Производството е инициирано от Н. Д. Т. от София, който атакува определение № 1229 от 02.05.2011 г., постановено по ВНАХД № 1860/2011 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на административен съд-София град (АССГ), като навежда доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото му на защита срещу незаконосъобразно решение на районен съд-София, с което му е наложено административно наказание глоба на основание чл.25, ал.2 от ЗООРПСМ, като претендира отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по същество от градския съд като въззивна инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на подадената жалба. В производството жалещият се Т. подкрепя оплакванията си с практика на Конституционния съд на РБ, на ЕСПЧ по чл.6 от КПЧОС и на ВКС във връзка с обжалваемостта на решения на районните съдилища по приложението на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, считайки я за приложима по аналогия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С решение от 14.04.2011 г. по НАХД № 6946/2011 г. по описа на Софийския районен съд Н. Д. Т. от София е бил наказан за хулиганска проява по смисъла на чл.21 от ЗООРПСМ по време на футболен мач в София с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв и забрана да посещава футболни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Решението, като необжалваемо, е влязло веднага в законна сила. Това решение е атакувано от нарушителя Т. с жалба до Софийски градски съд, с допълнение към нея и оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност с искане за отмяната му и оправдаване за инкриминираната му проява. С определението си № 1229 от 02.05.2011 г. по ВНАХД № 1860/2011 г. СГС е приел, че жалбата следва да бъде разгледана от административен съд-София град, който е компетентен да се произнася по законосъобразността на решенията на СРС по наказателни административен характер дела, включително и такива по УБДХ и ЗООРПСМ. Приемайки жалбата за допустима, като е съобразил съдебната практика по чл.135, ал.5 от АПК на ВКС и ВАС по спорове за подсъдност на такъв род дела, решение № 3 от 04.05.2011 г. по к.д.№ 19/2010 г. на КСРБ, с решение № 3315/04.07.2011 г. по КНАХД № 3711/2011 г. АС-София град -V кас.състав, в производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН, е изменил обжалваното решение на районния съд, намалявайки размера на наказанието глоба от 1000 лв на 500 лв и е оставил същото в сила в останалата част. Впоследствие Т. е претендирал отмяната на това решение на АССГ с молба по чл.239, т.5 от АПК, но с определение № 15710/29.11.2011 г. по адм.д.№ 14334/2011 г. ВАС-V-то отделение е приел същата за недопустима и я е оставил без разглеждане, което становище, в отговор на подадената частна жалба от последния, е потвърдено с определение № 678/13.01.2012 г. по адм.д.№ 215/2012 г. на ВАС-петчленен състав. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че касационната жалба на Т. по настоящето дело е недопустима, тъй като не е от вида на актовете, които подлежат на касационна проверка по чл.346, т.4 от НПК – не е определение на въззивен съд, постановено „за първи път във въззивното производство, с което се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното (в случая, административно-наказателното) производство”, нито е подадена в някакъв законен срок, нито може да се приеме като искане за възобновяване на влязъл в законна сила съдебен акт, подлежащ на проверка по този извънинстанционен ред от ВКС. Както сам той е отбелязал в нея, решението на районния съд по приложението на ЗООРПСМ не е подлежало на обжалване и като такова е могло да бъде проверено само по касационен ред, съобразявайки възложената на административните съдилища компетентност в чл.63, ал.1 от ЗАНН, което е и сторено, прилагайки практиката на ВКС и ВАС по такъв род дела. Цитираното решение на КС не касае случаите на спортно хулиганство, то не е решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо, а обявява за противоконституционна част от разпоредбата на чл.7, изр.1-во от УБДХ, наложило промяната й с изменение на този закон, обн.ДВ, бр.93/2011 г., действа занапред, без да засяга процедурата, уредена в ЗООРПСМ по налагане на административни наказания за такива противообществени прояви. Приложението на правилата за налагане на административно наказание по УБДХ за прояви на спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ е изключено още с ал.5 на чл.1 от този указ. Или, на жалбоподателя е била осигурена възможност да оспори правилността на първоинстанционното решение пред АССГ, в рамките на основанията за касационно обжалване по НПК и да представя писмени доказателства, допустими съгласно чл.219 от АПС в производството по реда на Глава Д. от АПК. Не са били налице основанията за възобновяване на административно-наказателното производство по чл.70 от ЗАНН, още повече това е от компетентността на окръжния (градския) прокурор – чл.72 от ЗАНН. Жалбата на Н.Т., като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Д. Т. от София против определение № 1229 от 02.05.2011 г., постановено по ВНАХД № 1860/2011 г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 223/2012 г. по описа на Върховния касационен съд – първо наказателно отделение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :