Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * неспазване на срока на предизвестие

Р Е Ш Е Н И Е


№ 4


София 21.02.2012 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 278/2011 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Л., срещу въззивно решение от 05.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6369/2010 г., с което е отменено решение от 31.03.2010 г. по гр. дело №17898/2009 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от Ч. А. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ е незаконно, тъй като работодателят не е спазил седемдневния срок за приемане предложението на ищеца. Последното е направено под формата на писмена молба от 16.01.2009 г. за едностранно прекратяване на трудовия договор. По тази причина исковете за отмяна прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ и за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са основателни.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ е незаконно. Още в деня на подаване на молбата от 16.01.2009 г. ищецът е бил уведомен, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено по взаимно съгласие.
Ответникът Ч. А. С., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №1373 от 31.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 05.10.2010 год. на Софийския градски съд по гр.д. №6369/2010 г.
Обжалването е допуснато поради противоречиво решаваните материалноправните въпроси за това допустимо ли е при приемане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ в предвидения от закона седемдневен срок, самата заповед за прекратяване да бъде връчена в по-късен от този срок момент.
По тези въпроси следва да се приеме следното:
При общите основания по чл.325 КТ прекратяването на трудовото правоотношение не се извършва само по волята на една от страните, както е при другите основания, а то е резултат от съгласуваната им воля – в момента на прекратяването на трудовия договор или още при неговото сключване. Други от тези основания изразяват юридически събития или други обстоятелства, които правят прекратяването неминуемо и за двете страни. По тази причина страните не си дължат и предизвестие.
Основанието по чл.325, т.1 КТ е взаимно съгласие на страните. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Спазването на седемдневния срок за отговор на предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да се установява с всички допустими доказателства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване.Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по – късно. Тя има само констативен характер.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Въззивният съд правилно е приел, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ е незаконно. Ч. А. С. е поискал с писмена молба от 16.01.2009 г. до управителя на [фирма] трудовият му договор да бъде прекратен от същата дата. По делото нито се твърди, нито има доказателства, че е постигнато писмено взаимно съгласие за прекратяване от същата дата. Съобразно изложеното по – горе несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Едва след като вече е постиганото съгласие и относно момента на прекратяване на договора самата заповед за прекратяване може да бъде издадена и по – късно, защото има само констативен характер.
Неправилно въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ е основателен. С писмената молба от 16.01.2009 г. ищецът е прекратил едностранно трудовия договор без да спази тридесетдневния срок на предизвестието. Тази молба, както е приел и въззивният съд, има характер на писмено предизвестие по чл.326 КТ с изричното изявление, че няма да бъде спазен законовият срок на предизвестието, а трудовото правоотношение ще бъде прекратено още на 16.01.2009 г. В тази хипотеза прекратяването на трудовото правоотношение настъпва само по волята на работника или служителя. Обстоятелството, че работодателят е изразил свое становище, в случая с поставянето на положителна резолюция и желание прекратяването да бъде по взаимно съгласие от друга дата, е без значение, тъй като законът не изисква никакво негово волеизявление при това основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя. Съобразно разпоредбата на чл.326 КТ работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя. Това е субективно преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника. Според разпоредбата на чл.220, ал.1 страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и без такова като за неспазения срок на предизвестие заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Това изявление за прекратяване запазва действие и при отмяната на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено междувременно от работодателя, като незаконно. От момента на получаване на писменото изявление по чл.326, ал.1 КТ за прекратяването на договора, работникът или служителят вече не разполага нито със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, нито с правото на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Ето защо след като към момента на отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ трудовият договор на ищеца по реда на чл.326, ал.1 КТ е прекратен, считано от 16.01.2009 год., то искът по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен. Това е така, защото за периода 23.02.2009 г. – 22.05.2009 г. ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради прекратяването на договора преди това по реда на чл.326, ал.1 КТ.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение в частта относно иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе този иск трябва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на страните не трябва да се присъждат деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №6369/2010 г. в частта, с която е отменено решение от 31.03.2010 г. по гр. дело №17898/2009 г. на Софийския районен съд и е уважен предявеният от Ч. А. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, 3 КТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч. А. С., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1, 3 КТ за присъждане на 4 650 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 23.02.2009 г. – 22.05.2009 г., като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 05.10.2010 год. на Софийския градски съд по гр.д. №6369/2010 г. в останалата обжалвана част.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.