3 Р Е Ш Е Н И Е № 110 Гр.София, 22.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря П. К., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2620 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. на собствениците в комплекс „Р. Л. Х и к”, [населено място], мест.”Т. ч”, общ.Ч. срещу решение № 344/07.12.2012г., постановено по т.д.№ 468/12г. от Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 758/15.05.12г. по т.д.№ 1115/11г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] /н./, [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Варненският окръжен съд е разгледал непредявен иск и е обезсилил решението на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. Изложени са съображения, че предявеното вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] е индивидуализирано като разходи за отстраняване на дефекти на общите части на апартаментен комплекс „Р. Л. Хотел и казино”, които са резултат на лошо изпълнение от ответника на възложените му СМР и не са били видими към момента на закупуване на апартаментите от собствениците, а са се проявили в гаранционния период. Според състава на ВАС с иска по чл.694 ТЗ се ангажира гаранционната отговорност на продавача – изпълнител по чл.160, ал.3-5 ЗУТ вр.чл.21 от Наредба № 2/31.07.03г. вр. чл.617, ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.19 от предварителните договори за покупко- продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи, сключени между собствениците на апартаменти и дружеството в производство по несъстоятелност. Приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.258 и сл. ЗЗД вр. чл.265, ал.1 ЗЗД е счетена за неправилна. С определение № 232/31.03.2014г., постановено по т.д.№ 2620/13г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: „Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, следва ли въззивният съд да обезсилва решението и да връща делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или е длъжен да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и дали е оправомощен въззивният съд да разгледа спора по същество, като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право?”. Съображенията на състава на ВКС произтичат от следното: По въпроса за правомощията на въззивния съд е постановено ТР № 1/09.12.13г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, в т.2 на което е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Предвид на даденото разрешение на поставения правен въпрос в ТР № 1/09.12.13г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС обжалваният въззивен акт не съответства на практиката на ВКС, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. При новото разглеждане на делото съставът на Варненския апелативен съд следва да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, за да обезпечи правилното приложение на материалния закон, след което да постанови решение по съществото по спора. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 344/07.12.2012г., постановено по т.д.№ 468/12г. от Варненския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.