6 Р Е Ш Е Н И Е №144 София.04.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 163/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 175 от 08.04.2015 г. по т.д. № 163/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, е допуснато касационно обжалване на решение № 830 от 29.04.2013 г. по гр.дело № 4218/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав. Обжалването по исковете за разваляне на процесния договор по съдебен ред и по обусловените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е допуснато поради вероятност въззивното решение да е недопустимо, а по иска с правно основание чл.92 ЗЗД е прието за доказано допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса за предпоставките за претендираната неустойка за забава, предвид ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС и решение по т.д. № 998/2009 г. на ВКС. Касаторите ищци - Б. М. Б., К. А. Б., Д. М. и М. Л. М., британски граждани, чрез процесуалния им пълномощник адвокат Б. Д. обжалват въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 174, т.І, рег. № 1119, дело 156/2009 г. на нотариус № 494 с район на действие РС-Р. и с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за връщане на заплатените от ищците суми общо в размер на 134 044.42 евро за закупуване на апартаменти № IL 404 и IL 405, индивидуализирани в посочения нот.акт. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция за недоказаност на безполезността на престацията за кредитора, като същевременно се поддържа, че съдът е бил сезиран и с искане за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на дружеството – длъжник, включително и в дадения допълнителен срок за това и при доказаност на тези твърдения, е следвало да се уважи исковата претенция по чл.87, ал.3 от ЗЗД. В жалбата се поддържа, че при постановяване на обжалваното решение не е извършен точен анализ на писмените доказателства по делото и не е съобразена разпоредбата на чл.178 ЗУТ, забраняваща ползването на невъведени в експлоатация сгради. Според касаторите въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че недовършването на строителните работи по комплекса и апартаментите, както и неснабдяването с удостоверение за експлоатация на комплекс”С. М.” накърнява съществено интересите им и е засегната целта за сключване на договорите с ответника, вкл. и предварителните договори. Подробни съображения са изложени в жалбата, поддържани в съдебно заседание, с искане за отмяна на въззивното решение в атакуваните части и уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски. Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта за присъдената в полза на ищците договорна неустойка в размер на 11 497.20 евро. Твърди се, че съдът не е изследвал дали забавата в снабдяването на сградата с удостоверение за ползване се дължи на виновно поведение от страна на ответника, като се поддържа, че тази забава не може да се вмени във вина на длъжника и той следва да се счита за освободен от отговорност. След насрочване на делото за публично съдебно заседание е постъпила молба с вх. № 6610/05.06.2015 г., подадена от Р. Т. – синдик на „ [фирма], в несъстоятелност, към която са приложени: преписи от решение от 24.03.2014 г. по т.д. № 224/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград, както и списъци на приети и неприети от синдика вземания на кредиторите на дружеството в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ и определения на съда за одобряване на списъците за приети вземания. Въз основа на тези доказателства е направено искане за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството по делото в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 459/2011 г. за отхвърляне на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 134 044.42 евро и за уважаване на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 11 497 евро. Поддържа се, че след като ищците не са предявили паричните си вземания към дружеството в производството по несъстоятелност по т.д. № 224/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, правата им са погасени и е отпаднала една от абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, на основание чл.293 ГПК приема следното: За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав е приел, че макар и да е доказано виновното неизпълнение от страна на ответното дружество да снабди ищците с акт 16 в уговорения срок – 01.07.2009 г., не са налице предпоставките за разваляне на договора, сключен с нотариален акт № 174/2009 г., поради отпадане на интерес от изпълнението на ответника, което е възможно, макар и със забава. В съобразителната част към решението макар да са преценени по принцип и предпоставките за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД и писмените доказателства за предоставения на дружеството допълнителен срок за изпълнение, искът е квалифициран само по чл.87, ал.2, предл.2 ЗЗД и е налице произнасяне само по този иск. Поради неоснователност на исковата претенция за разваляне на процесния договор, въззивният съд е приел за неоснователен и иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД – за връщане на даденото по сделката. Съдебният състав на Апелативен съд – София е счел за неоснователна жалбата на ответното дружество срещу решението на ОС-Благоевград в уважената част на иска по чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.9.3 и чл.5 от предварителните договори, към които препраща т.5 от нотариалния акт за прехвърляне собствеността върху двата процесни апартамента в груб строеж. Съобразено е, че и към момента на разглеждане на делото пред въззивния съд липсват доказателства за изпълнение задължението на дружеството за снабдяване на сградата с акт 16, поради което за периода на забавата - от 02.07.2009 г. до предявяване на иска е присъдена неустойка по 0.01 % дневно върху продажната цена на имотите. Обжалваното решение е валидно, но е процесуално недопустимо. От представените от синдика на ответното дружество доказателства и от направената служебна справка в Търговския регистър е видно, че след подаване на касационните жалби е постановено решение № 1268 от 34.03.2014 г. по т.д. № 224/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност на дружеството при условията на чл.630, ал.1 ТЗ. Не е спорно, че ищците не са предявили вземанията си, предмет на исковете с правно основание чл. 92, ал.1 и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, които вземания са предявяеми /извън вземанията по чл.687 ТЗ, за които е предвидено служебно приемане от синдика/. Целта на производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез оздравителен план или чрез осребряване на притежаваното от длъжника имущество. В Търговския закон са предвидени правила за упражняване на вземанията на кредиторите, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, като са въведени преклузивни срокове за предявяването им по чл.685, ал.1 ТЗ – основен срок и по чл.688, ал.1 ТЗ – допълнителен. Пропускането на тези срокове погасява процесуалното право на кредиторите да предявят вземанията си не само в производството по несъстоятелност, но и в самостоятелно исково производство. Предявяването на исковете за паричните вземания в самостоятелно исково производство преди откриването на производство по несъстоятелност на ответното дружество и висящността на делото пред касационната инстанция към момента на постановяване на решението по чл.630 ТЗ, не освобождава ищците от задължението да предявят вземанията си в посочените по-горе срокове. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, Търговска колегия, които на надлежно публикувани – решение № 241 от 14.01.2014 г. по т.д. № 235/ 2010 г. , ІІ т.о. и решение по т.д. № 3170/2013 г. , І т.о., в които изрично е прието, че производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело е недопустимо с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Този извод на съответните съдебни състави на ВКС, постановили цитираната практика, попадаща в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, е подробно мотивиран и с разпоредбите на чл.637 ТЗ по отношение на заварените производства, забраната за образуване на нови производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, както и с гарантираната от ТЗ възможност за всички кредитори на несъстоятелността да оспорят качеството на друг кредитор в рамките на несамостоятелното производство по чл.692 ТЗ. След като е безспорно установено, че в случая по време на висящността на делото пред касационната инстанция е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – касатор и ответник по исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и, че касаторите - ищци не са предявили тези вземания в производството по несъстоятелност в предвидените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, то е отпаднал правният интерес от търсената защита и е погасено правото на иск за тези вземания в посочените по-горе размери. Тези абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска следва да са налице до момента на постановяване на окончателен съдебен акт по спора, като тяхната липса, респ. отпадане, обуславя недопустимостта на постановеното въззивно решение и потвърденото първоинстанционно решение за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, прдл.3 от ЗЗД и за уважаване на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД. Именно с оглед на основанието за недопустимост, производството по тези искове следва да се прекрати, на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл.293, ал.4 ГПК. Предвид изложеното по-горе, не се налага произнасяне по поставения правен въпрос по отношение на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. По отношение на предявения иск за съдебно разваляне на договора за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 174, том І, рег. № 1119, дело 156/2009 г. на Нотариус Н. М., с район на действие РС – Р., в определението по чл.288 ГПК е направена констатация за вероятна недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в неуточнен петитум по чл.87, ал.3 от ЗЗД, с оглед основанията, релевирани в обстоятелствената част на исковата молба, на които е претендирано развалянето на договора. В рамките на правомощията на ВКС при разглеждане на касационната жалба по същество е да се произнесе по допустимостта на атакуваното въззивно решение. Настоящият състав извежда извод за недопустимост на въззивното решение и потвърденото първоинстанционно решение по иска за разваляне по съдебен ред на процесния договор поради отпадане на правния интерес от воденето на този иск. Действително, при конститутивните искове интересът от търсената защита не подлежи на изрично установяване и доказване в процеса. В случая обаче правото да се развали по съдебен ред сключения двустранен договор и искането да се постанови търсената правна промяна, са неразривно свързани с правото да се претендират и последиците от тази правна промяна – връщане на получените от дружеството продавач суми за процесните недвижими имоти. След като правото на иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е погасено, то за ищците не е налице и интерес от предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предвид този извод, приложима в случая е разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК и производството по делото и по този иск следва да се прекрати поради недопустимост. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 830 от 29.04.2013 г. по гр.дело № 4218/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав и потвърденото с него решение от 15.06.2012 г. по гр.д. № 459/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от: Б. М. Б., К. А. Б., Д. М. и М. Л. М., британски граждани, със съдебен адрес – [населено място], ул.”Р. Д. № 63, ет.1, Адвокатска кантора Д., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] /сега в несъстоятелност/ искове: с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 174, т.І, рег. № 1119, дело 156/2009 г. на нотариус № 494 с район на действие РС-Р.; с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за връщане на заплатените от ищците суми общо в размер на 134 044.42 евро и с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 11 497.20 евро. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: