Р Е Ш Е Н И Е № 289 С. 19.12.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 612 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Ч. Ч., В. Н. Ч., Д. П. Ч. и С. П. Ч., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 140 от 30.09.2013г. по в.гр.д. № 309 по описа за 2013г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 2488 от 11.12.2012г. по гр.д. № 863 по описа за 2009г. на Окръжен съд Варна като е отнето имущество в полза на държавата на стойност 279 790.55лв. и са присъдени разноски за юрисконсулко възнаграждение в размер на 6 045.81лв. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на направеното искане. С определение № 459 от 26.03.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните два въпроса : 1.Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнеман в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на З. /отм./ и 2.Достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на З. /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност? Делото е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 7/14г.на ОСГТК на ВКС и възобновено след постановяването му. В съдебно заседание касаторите не се явяват,но се представляват. Изразеното от процесуалния им представител становище е за основателността на подадената жалба. Становището на ответната страна - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] /К./, наричана по-долу Комисията е за неоснователност на подадената жалба, като желае въззивния акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване са разрешени с постановеното тълкувателно решение по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Подлежащото на отнемане имущество следва да е от конкретна престъпна дейност, която е сред изрично определените в чл.3 ал.1 от З./отм./ и престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК /или в изключението по чл.3 ал.2 от З./отм./от граждански съд, по мотивирано предложение на Комисията/. Съдът в производство по чл.28 З./отм./ не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност извън горепосочените хипотези /установено по реда на НПК или чл.124 ал.5 от ГПК и извън изброените в закона състави/, дори да е придобито от друга незаконна дейност, включително такова с неустановен произход. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е пряко или косвено /опосредено/ от престъпна дейност, но във всички случаи тази връзка трябва или да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението /разбирано като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Заключението за връзката се прави въз основа на преценка на вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Имайки пред вид така дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за правилен. Предмет на разглеждане е искане, внесено от К. срещу П. Ч. Ч., В. Н. Ч., Д. П. Ч. и С. П. Ч. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 279 790.55лв., представляващо: - парична равностойност на дружествени дялове от капитала на [фирма], [фирма], получените суми от продажбата на предприятията [фирма], от продажба на дяловете от капитала на [фирма], [фирма], - отнемане на налични суми по банкови сметки, - за отнемане на суми: 67 252.35лв.-от продажба на имот в [населено място], 55 376.80лв.- от продажба на апартамент в [населено място] [улица], 11 430лв.-от продажбата на вилно място от 500кв.м., във вилната зона на [населено място], 10 032.50лв.- от продажбата на 467кв.м. от останалата част от същото вилно място ведно с построената в него вила, 9 180лв.- от продажба на магазин в [населено място] [улица], за отнемане на суми от продажби на леки автомобили, - отнемане на л.а.марка „ВАЗ”рег. [рег.номер на МПС] , - за отнемане на придобитото от непълнолетните дъщери на проверяваните лица – вилно място от 467кв.м., заедно с масивна сграда, находящо се във вилната зона на [населено място]. П. Ч. Ч. е бил осъден с влязла в сила на 1.01.2008г. присъда по н.о.х.д.№ 695/2005г. на В. за деяние ,включено в обхвата на чл.3 ал.1 от З. – по чл.243 ал.1 изр.1 от НК за това, че през периода 4.04.2003г. до 4.07.2003г.в [населено място] и в [населено място] участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.243 ал.1 изр.1 от НК- като изготвят неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина – общо четири броя неистински банкноти, от които три броя банкноти с номинал 500евро, без серии и номера и един брой банкнота с номинал 100 щатски долара, емисия 1996г., поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години. В. съд е приел за основателно направеното искане с правно основание чл.28 от З./отм./, мотивирайки се, че лицето е осъдено за деяние, включено в предметния обхват на чл.3 ал.1 от Закона, че е налице придобито имущество на значителна стойност, за което не е установен законен източник /за проверявания период от 1984г.до 2008г.е налице отрицателна разлика от 3 139.82 М./ и че въз основа на вида на престъплението и характера на осъществената през 2003г. престъпна дейност може да се направи основателно за целите на закона предположение за наличие на косвена връзка между имуществото, което е предмет на иска и установената престъпна дейност. Така постановения въззивен акт е правилен. С касационна си жалба- касаторите оспорват наличието на третата от изискуемите се предпоставки за уважаване на иска по чл.28 от З. /отм./ - наличие на връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема.Аргументите им са, че се касае до еднократно деяние, извършено през 2003г. /при проверяван период от 20години/, което не е свързано с имотна облага, защото банкнотите, предмет на престъплението са унищожени. Изложени са доводи и че имуществото следва да се оценява по цената, посочена в нотариалните актове /а не по пазарната такава/, както и че в случая е налице съществен принос на съпругата в придобиване на имуществото, което е съпружеска имуществена общност, който не е отчетен. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касаторите. Безспорно е установено наличието на първите две предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.28 ал.1 от З./отм./– с влязла в сила присъда П. Ч. е осъден за деяние, посочено в чл.3 ал.1 от Закона и е налице установено придобито имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР /над 60 000лв./. По спорния по делото въпрос за наличието на третата, настоящият съдебен състав приема, че въз основа на вида и характера на установената престъпна дейност и с оглед липсата на установен законен източник в придобиване на имуществото, в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че цялото незаконно придобито имущество е придобито в резултат на осъществената престъпна дейност, поради което и подлежи на отнемане. Заключението си съдът прави по правилата на логиката, имайки пред вид вида и характера на установената престъпна дейност и способа за придобиване на имуществото /главно чрез сделки и заеми, част от които са връщани в периода на осъществяване на престъпната дейност/. П. Ч. е осъден за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл.243 ал.1 изр.1 от НК, като същият е изготвял неистински парични знаци с курс в страната и в чужбина с номинал 500евро и 100 щатски долара. Обстоятелството, че от неистинските банкноти са установени едва четири броя, които са унищожени – не променя извода, че се касае за тежко, умишлено деяние, което е в състояние да генерира приход, осъществявано по организиран начин. Неоснователни са и останалите възражения на касаторите, изложени в подадената касационна жалба. Правилно въззивният съд е оценявал имуществото по пазарната цена на имотите, вместо по тази, която е посочена в нотариалните актове. В установената по реда на чл.290 от ГПК /например с решения № 89/10 г. по гр.д. №717/09 г., № 66 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 863/10г. и № 471 от 6.07.2010г. по гр.д.№ 641/09.г.на ІІІ г.о./ практика единно и непротиворечиво се приема, че стойността на имуществото за проверявания период е обективна сумарна величина /а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето/, която е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив, установена с помощта на експертни заключения. Неоснователно е и възражението за наличие на съществен принос на съпругата на осъденото лице в придобиване на имуществото, което е съпружеска имуществена общност, който не е отчетен. С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /например № 156 от 29.05.2013г. по гр.д.№ 890/12г.на ІV г.о., № 66 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 863/10г./ многократно е приемано, че понятието „принос” по чл.10 от З./отм./ е различно от смисловото съдържание на същото понятие по чл.21 ал.2 от СК/отм./ За оборване на законовата презумция по чл.9 от З./отм./ проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотеза на чл.10 от З./отм./ приносът на другия съпруг в придобиване на имуществото не може да изрази чрез личен труд, грижи за деца или работа в домакинството. В случая ответниците не установиха по делото В. Ч. да има собствен принос в придобиването на посоченото имущество, представляващо СИО. Обратно - видно от заключението на възприетия от съда вариант едно на икономическа експертиза през по-голямата част от проверявания период получените от Ч. приходи не са били достатъчни да покрият разходите. Пред вид направеното искане,с оглед изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК-в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсулско възнаграждение пред настоящата инстанция, изчислени съобразно Наредба № 1/2004г.за минималния размер на адвокатското възнаграждение на 6 045лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 30.09.2013г. по в.гр.д. № 309 по описа за 2013г. на Апелативен съд В.. ОСЪЖДА П. Ч. Ч., В. Н. Ч., Д. П. Ч. и С. П. Ч. да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] сумата от 6 045лв./шест хиляди и четиридесет и пет лева/ за юрисконсулско възнаграждение пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.