О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 230 гр. София 14.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЯНА ВЪЛДОБРЕВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч. гр. дело № 1502/2018 год. Производството е по чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Ж. М. С. вх. № 2092/08.03.2022 г. против разпореждане № 39/11.02.2022 г., постановено по настоящото дело, с което е върната като недопустима подадената от наследодателката му М. К. С. частна жалба вх. № 65454/29.06.2021 г. против определение № 185/19.04.2018 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 1502/2018 г. С частната жалба са направени искания по чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 23, ал. 1 ЗПП вр. с чл. 95 ГПК – за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лева за подадената частна жалба и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител – адвокат М. П. от БАК. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе , взе предвид следното: Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В настоящият случай,с разпореждане от 09.03.2022 г., на молителя са дадени указания за представяне на доказателства с оглед искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Разпореждането му е връчено по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като в представения срок молителят не е изпълнил указанията на съда. Не е представил декларация за семейното и имотното си състояние, поради което не е възможно да се извърши изискуемата се преценка и искането на молителя за освобождаване от такса не може да бъде удовлетворено. По отношение основателността на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от молителя е за процесуално представителство по частна жалба против разпореждане № 39/11.02.2022 г., постановено по настоящото дело, с което е върната като недопустима подадената от наследодателката му М. К. С. частна жалба вх. № 65454/29.06.2021 г. против определение № 185/19.04.2018 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 1502/2018 г., поради което е осъществено изключението на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП. Съгласно чл. 279 ГПК разпорежданията подлежат на обжалване по същия ред, както и определенията, т. е. разпореждането от № 39/11.02.2022 г. подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като при това ще намери приложение даденото с ТР № 6/15.01.2019 г., постановено по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, съгласно което и подадената срещу определението /разпореждането/ бланкетна частна жалба е редовна и чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Предвид на тази служебна роля на съда предоставянето на правна помощ в производството по обжалване на постановеното по делото разпореждане № 39/11.02.2022 г. не би довело до различно положение на молителя. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП и искането за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за освобождаване от такса в производството по ч. гр. д. № 1502/2018 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., инкорпорирано в частна жалба вх. № 2092/08.03.2022 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ в производството по ч. гр. д. № 1502/2018 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., инкорпорирано в частна жалба вх. № 2092/08.03.2022 г. Определението е окончателно. Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, с указания в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата се по подадената частна жалба с вх. № 2092/08.03.2022 г. държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, в противен случай жалбата му ще бъде върната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: