Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 21 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 3082/ 2011г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. М., от [населено място], срещу въззивно решение № 91 от 8. 05. 2008г., на Апелативен съд- гр.Варна, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 535/ 2007г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 58 от 5. 12. 2007г., по НОХД № 369/ 2007г., на Окръжен съд- гр.Търговище, наказателно отделение. От съдържанието на саморъчно изготвената от подсъдимия М. А. М. касационна жалба, се извеждат доводи за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В представеното от назначения в настоящото производство служебен защитник на подсъдимия допълнение към касационната жалба, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, са развити подробни съображения за наличието на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК. Поддържа се, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, установяващи авторството на инкриминираното престъпление, във връзка с което жалбоподателят и неговият защитник считат, че незаконосъобразно същият е бил признат за виновен, без съдилищата да са изложили съответни на закона мотиви, аргументиращи осъждането му. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или алтернативно- за неговото изменяване, с намаляване размера на наказанието. Касаторът, лично и чрез своя служебен защитник, поддържа жалбата в настоящото производство, по изложените в нея съображения, със заявените в алтернативен порядък искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия М. А. М. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Окръжен съд- гр.Търговище, наказателно отделение, е признал подсъдимия М. А. М., от [населено място], за виновен в това, че на 17. 04. 2004г., в [населено място], обл. Търговище, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 672 лв., от владението на Б. Р. Б., от същото село, без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест години и пет месеца лишаване от свобода, като е постановил наказанието да се изтърпи при усилено строг първоначален режим, на основание чл. 48, б. „а” ЗИН. Оправдал е подсъдимия по обвинението в останалата му част. На основание чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия М. А. М.. Осъдил е подсъдимия да заплати разноските по делото. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Апелативният съд- гр.Варна, наказателно отделение, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда. Подсъдимият М. е сезирал ВКС първоначално с искане за възобновяване на наказателното дело, от 29. 06. 2011г., оставено без разглеждане с определение № 399 от 28. 10. 2011г., по н.д. № 2046/ 2011г. Съставът на ІІ н.о. е приел, че поради неизпълнение на процедурата за съобщаване на въззивното решение на страните, по чл. 340, ал. 2 НПК, същото не е влязло в сила и не може да бъде предмет на проверка по реда на извънредния способ- възобновяването. Настоящата касационна жалба е подадена след редовното получаване на съобщение до подсъдимото лице за изготвянето на решението на апелативния съд, съобразно указанията на ВКС. Поддържаният в жалбата на подсъдимия М. довод за нарушение на материалния закон, развит в корелация с този за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна интерпретация на доказателствата, с игнорирането от съдилищата на онази част от тях, които оневиняват дееца, разгледан по същество, е неоснователен. Същият се свежда до неправилното му осъждане по предявеното обвинение, при липсата на събрани по предвидения в НПК ред годни и несъмнени доказателства, установяващи безспорно авторството на престъплението. Това възражение е било изтъквано и поддържано и пред въззивния съд, който законосъобразно го е отхвърлил като неоснователно, излагайки в мотивите си убедителни, основани на закона и доказателствата по делото съображения, които изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Инстанционните съдилища са установили всички правнорелевантни факти, в изпълнение на задължението си за разкриване на обективната истина, вменено им с нормата на чл. 13 НПК, обективно и всестранно са анализирали доказателствените източници, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на принципните изисквания на чл. 14 и чл. 18 НПК, и на тези по чл. 107 НПК. Касационната инстанция намира, че липсват основания да се счете, че доказателствата по делото са били оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или фактическите обстоятелства са приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа, тъй като всички действия по събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, са в пълно съответствие с действащия процесуален регламент. Не е вярно, че съдилищата са базирали на недопустими предположения изводите си за вината и отговорността на касатора, или че те са в резултат на игнориране на част от доказателствените източници, с приоритетното и избирателно позоваване само на събраните в досъдебната и съдебната фаза на процеса доказателства, уличаващи извършителя. Обстоятелството, че подсъдимият отрича извършването на престъплението, не означава, че авторството на деянието не може да бъде установено чрез други доказателствени средства, каквито в достатъчен обем са събрани в настоящото производство- вън от съмнение е, че неговите обяснения не могат да бъдат третирани като единственият възможен доказателствен източник за произтеклите събития, още повече, че по същността си те същевременно представляват и значим процесуален инструмент за упражняване правото на защита. Показанията на пострадалия свидетел Б. Б. са еднозначни и категорични за всички релевантни обстоятелства относно времето, мястото, механизма на извършеното спрямо него престъпно посегателство и неговия предмет, както и за идентифициращите белези на дееца. Изложеното от него, в светлината на цялостната приета по делото фактология, се допълва от комплексната оценка на показанията на свидетелите М., Т., Д., С., М., частично на тези на съпругата му Л. М., протокола за доброволно предаване, гаранционната карта с касова бележка, издадени на пострадалия Б. Б., за покупката на мобилния телефон, предмет на престъплението, справката за идентичност на IMEI код на мобилния апарат. И двете инстанционни съдилища са подложили на всестранен и обективен анализ всички доказателствени източници, Безспорно е по делото, че у съпругата на касатора е била открита част от предмета на престъплението, а именно вещ, собственост на пострадалия Б., отнета чрез престъплението, която тя е предала доброволно, а за целта е съставен надлежен протокол (л. 19 от досъд. производство)- мобилен телефон, с безспорна и категорична идентификация, съобразно приложените писмени доказателства. Ето защо, нарушение при събирането, проверката и оценката на доказателствата, в коментирания аспект, не е допуснато. Проследена е в пълнота хронологията на произтеклите събития, включително всички обстоятелства, относно придвижването на дееца в района, срещите и контактите му с конкретни лица, за които същите са свидетелствали по делото. На прецизен анализ, съвкупно с останалите доказателствени източници, са подложени показанията на свидетелката Л. М., които частично са отхвърлени като недостоверни не само поради отношенията й с касатора, а основно поради това, че твърденията й за релеватните факти се оказват в противоречие както с данните, изведени от останалите доказателствени източници, така и със самата фактическа обезпеченост на защитната теза, лансирана от подсъдимия. При тези данни, касационният съдебен състав приема, че въпросът за авторството на престъплението е решен правилно от инстанциите по същество. Установени са конкретните действия на М. по осъществяване на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж, включващо отнемане на движимите вещи, и принуда, чрез употребата на сила и заплашване, при доказания в процеса механизъм, като способ за това. В този смисъл, изводите по същество- за вината и отговорността на жалбоподателя, са изградени въз основа на комплексната оценка на всички доказателствени материали, събрани по делото, обсъдени всестранно, задълбочено и обективно от съдилищата. Мотивите на проверявания въззивен съдебен акт са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК и съдържат аргументиран отговор на всички доводи на подсъдимия, изтъкнати във второинстаницонното производство. Както правилно са заключили първостепенният и въззивният съд, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което законосъобразно подсъдимият М. М. е признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление, квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 НК, при констатираното наличие на всички обективни и субективни признаци на състава . С касационната жалба, очертаваща пределите на проверката на ВКС, не се релевира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което в конкретния случай настоящата инстанция не дължи произнасяне по него, каквото ново искане се прави за първи път едва с допълнението на касационната жалба. По реда на чл. 351, ал. 3 НПК могат да се мотивират и доразвиват само вече релевираните отменителни основания, но не и да се сочат нови. Обсъждане на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, би се наложило само при данни за необходимост касационният съд да упражни конституционните си правомощия по чл. 124 от Конституцията на РБ, при констатации за особено съществени нарушения на НК и НПК, сериозно накърняващи правата на жалбоподателя. Конкретният случай не е такъв, доколкото наказанието на подсъдимия е определено законосъобразно и справедливо, при стриктното спазване на правилата и критериите по чл. 54 НК, съобразяване на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, обсъдени и в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, получила обективна и мотивирана оценка в проверяваните съдебни актове, както и с реализиране на целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Осъществявайки контролните си правомощия за законосъобразност на въззивния съдебен акт, касационната инстанция констатира, че режимът на изтърпяване на наказанието е определен, на основание чл. 48, б. „а” ЗИН (отм.), а именно- „усилено строг”. Към настоящия момент обаче вече е в сила ЗИНЗС (ДВ, бр. 25/ 2009г., в сила от 1. 06. 2009г.), поради което режимът и типът на пенитенциарното заведение следва да се определят съобразно нормите на цитирания закон. Това налага проверяваното решение да бъде изменено, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, като се постанови наказанието бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг първоначален режим, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Предвид горните съображения, като намери, че касационната жалба на подсъдимия М. А. М., с която е сезиран, е неоснователна, ВКС в настоящия си състав, прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, в останалата му част. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 91 от 8. 05. 2008г., постановено по ВНОХД № 535/ 2007г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна, наказателно отделение, В ЧАСТТА за режима на изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия М. А. М.- шест години и пет месеца лишаване от свобода, което ПОСТАНОВЯВА да се изтърпи при „СТРОГ” първоначален режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: