Р Е Ш Е Н И Е   № 318 София, 06.07.2010 година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на  седми юни  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА                       ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 436 /2009  година  и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290-293 ГПК.   П. Ж. П. от гр. В. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 447 от 25.04.2008 год. по гр. в..д.Nо 310/2007 година на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при възстановяване право на собственост на земеделски имот със план за земеразделяне в терен, урегулиран с ПУП на населеното място, неправилно проведен косвен контрол за законосъобразност на реституцията по ЗСПЗЗ, незачитане на доказателствената сила на административния акт по възстановяване собствеността и др., основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна . Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в рамката на правомощията по чл. 291 ГПК , намира : С обжалваното решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 1533/28.06.2996 година по гр.д. Nо 218/2005 година на Варненския районен съд по отхвърления иск на П. Ж. П. по чл. 108 ЗС, заявен срещу К. Я. П., Б. Я. М. и И. Д. Й. за предаване владението на 470 кв.м.,реална част от УПИ XIX-56 , целият с площ от 1266 кв.м. в с. К., кв. Лазур. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК е обоснова с довод , за констатация за противоречиво разрешаване по обжалваното решение и практика на ВКС на въпроса за етапите на възстановяване правото на собственост на земеделски земи в нови граници,с план за земеразделяне, които попадат в урегулирана с ПУП територия на населеното място, незачитане конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността , преди изготвянето на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ/ помощен план по § 4к /, когато земеделските земи не се възстановяват в терен по § 4 ЗСПЗЗ и възможността на успешно поведена защита на правото на възстановена собственост на земеделска земя по чл. 108 ЗС с практиката на съдилищата , обективирана по посочените решения. Така с Решение Nо 224/2001 година на ВКС, в производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е прието, че решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост в стари реални граници има конститутивно действие, това решение представлява стабилен административен акт , който определя имота , чиято собственост се възстановява и неговия собственик, а при спор за материално право, решението се оборва по исков ред. С Решение 1991/2002 год. на ВКС , в производство по чл. 108 ЗС , е прието , че не е преждевременно предявен иска за ревандикация на земеделска земя, ако поземлената комисия/ решение от 1993 г./ се е произнесла с решение, възстановяващо собствеността в съществуващи стари реални граници и ако имотът е бил въведен в кадастралния план на местността със заповед на кмета на общината , и има издадена скица , надлежно заверена от техническата служба на общината. С Решение Nо 2089/2004 година на ВКС, в производство по чл. 108 ЗС, е прието, че решението на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници и скица към него / Решение 1998 година / , легитимира правоимащите като собственици. Не е необходимо изработването на плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ/ помощен план по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ/ за да могат собствениците да предявят исковете за защита на правото си. Водещ мотив на съда е , че обектът на правото на собственост е в достатъчна степен индивудуализиран, определен по граници, площ и местност, поради което може да бъде предмет на вещно-правна защита. Помощният план по чл. 28 ППЗСПЗЗ има предвид имотите, спрямо които правото на ползване е трансформирано в право на собственост С Решение Nо 804/2007 год. на ВКС, в производство по чл. 108 ЗС, прекратено производство поради преждевременно заявен иск, е прието, че не е необходимо да се чака изготвянето на плана на новообразуваните имоти, който се има предвид по §4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция ДВ. бр.68/1999 година /за да се признае легитимацията на ищците да водят ревандикационен иск за възстановения им имот, оспорвайки правото на ответниците да го изкупят. Възстановяването на собствеността е преди изменението на ЗСПЗЗ- ДВ. бр. 68/1999 година , т.е. възстановяването с решение по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ при възстановена собственост в стари реални граници. Обобщавайки цитираната съдебна практика, настоящият състав приема , че по повдигнатия въпрос кога реституираната собствеността на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ може да бъде защитена с ревандикационен иск от гл.т на начина на възстановяване на собствеността - с план за земеразделяне или в стари реални граници, в частност попадаща в урбанизирана територия или в терен по §4 от ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване се извършва при различен фактически състав , не може да има еднозначен отговор. От обнародването на закона – ДВ. бр. 17 /91, същият е претърпял многобройни изменения в т.ч. и на изискванията за необходимите реквизити на решенията на ПК/ ОбСЗГ с оглед на индивидуализацията на възстановената собственост. Отговорът дали една реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или не , следва да бъде даден с оглед на действащия правен режим , но възстановената собственост , когато е индивидуализирана по начин, който да може да бъде направен извод за съответствие на отчуждената като земеделска земя собственост и възстановената , попадаща в урегулиран с ПУП терен. Реституцията на земеделските земи , попадащи в терен по §4 от ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ. Цитираната конкретна съдебна практика , сочеща различни разрешение на съдилищата , следва да се приеме , на основание чл. 291 т.3 ГПК, за относма към настоящия случай, именно поради изтъкнатите различия от гл.т. на начин на възстановяване ,приложима редакция на правната норма , регулиране на територията и др. По повод на конкретно релевираните основания, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна . За да отхвърли заявения ревандикационен иск , въззивният съд е приел , че Решение Nо 1/ 26.11.1992 година на ПК- Б. не легитимира наследодателката на ищеца С. М. като собственик, това решение възстановява собствеността на земеделските земите с план за земеразделяне , има характера на такова по чл. 18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ/ редакция към 26.12.1992 г./, обектът на правото на възстановена собственост не е конкретизиран и това решение , без друг финализиращ реституцията акт-решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, не може да се приеме за титул за собственост и да се реализира защитата с иска по чл. 108 ЗС, както и поради факта , че не е доказано , че С. М. е била собственик на имота към внасянето му в ТКЗС. Фактическите и правни изводи на въззивния съд, че ищецът не е доказал да е собственик , на основание наследяване и земеделска реституция , на претендираната реална част от имот, чието владение се упражнява от ответниците, за правилни и обосновани, съобразени с доказателствата по делото и закона. Ищецът, като наследник на С. М. и Ж. М. , е твърдял , че е собственик на възстановени земеделски земи с площ 3. 500 дка в м.”Л” кв. Константиново , Варненска област в стари реални граници : път ,шосе ,лозе на А. А. ,гора , път и лозе на М. П. Възстановяването на собствеността е извършено с Решение Nо 1/26.11.1992 година по пр.вх. Nо 260А/03.10.1991 година със заявител С. М. , с което ПК Б. е възстановена с план за земеразделяне собствеността на 30.300 дка, като в т. 9 и т.11 са посочени два имота – видно от Писмо изх. Nо 379/17.02.1993 год. на ПК Б. С последващо Решение Nо 1038/10.12. 2003 година на ОбСЗГ Варна по същата преписка на С. М. е признато правото да се възстанови собствеността на земеделски земи в стари реални граници от които в п.4 на ЛОЗЕ от 3.500 дка в м.”Л” , с. К. находяща се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ и забележка , че „възстановяването на собствеността върху имота ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ . Правилно и законосъобразно при конкретните данни по делото, съдът не е зачел решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18з ал.1 ППЗСПЗЗ като титул за собственост, след като в рамките на осъществения косвен контрол за материално- правна законосъобразност на реституционното решение на административния орган –ПК/ОбСЗГ, праваимащото лице не е доказало правото на собственост на праводателя си към момента на внасяне на земите в ТКЗС. Ангажираните от ищеца гласни доказателства по повод направеното оспорване на ответниците, че наследодателката не е била собственик на имота към внасянето му в ТКЗС, поради което не е имала право на реституция на процесния имот , при липсата на категоричност на граници и данните за разпоредителни сделки към 1938 година , не могат да обосновава пряко извод , че е доказано притежаване на процесния земеделски имот от наследодателката на ищеца. Констатациите на изслушаната СТЕ за идентичност на имота,описан по декларация по чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ с ангажираните писмени доказателства- аероснимки от 1942 год., 1958 год. и 1968 година , които сочат , че конфигурацията на имотите се запазва и не се изменя през годините, също не могат да се интерпретират като доказателства , пряко легитимиращи наследодателката за собственик на земеделския имот,и то на основание давностно владение. Неотносими за спора , в този аспект на вече изложени съображения , са доводите на касатора , че процесният имот не попада в терен по § 4 ЗСПЗЗ и искът по чл. 108 ЗС може да се упражни без да са налице условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. След като в рамките на осъществения косвения контрол за законосъобразност на реституционната процедура , съдът е приел, че не може да зачете реституционния ефект на решението на ПК/ОбСЗГ поради липсата на предпоставки за възстановяване правото на собственост в патримониума на лице- С. М. , за което не е установено , че към момента на внасяне на земите в ТКЗС е притежавало процесния имот от 3.500 дка в м.”Л”/:Клисалъка”/ По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състсв на ВКС- второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 447 от 25.04.2008 год. по гр. в..д.Nо 310/2007 година на Варненския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :