Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 27.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 161 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Л. Л. Л. за възобновяване на ВНЧД № 211/2011 г. на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 179/12.12.2011 г., с което е било потвърдено определение на Тревненския районен съд № 70/01.11.2011 г. по НОХД № 33/2011 г. С това определение и в производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, образувано по предложение на РП – Трявна, са били групирани наложените на осъдения Л. наказания по влезли в сила присъди по НОХД № 33/2010 г. и № 48/10 г., като му е било определено общо наказание 2 години лишаване от свобода, което е било увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е извършено приспадане на изтърпените части по всяка една от присъдите, включени в съвкупността. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за неправилно прилагане на чл. 24 от НК. Иска се отмяна на решението в тази му част. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Предмет на групиране в производството по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК са били наказанията по две присъди, като по въпроса относно правилното определяне на общото наказание по тях от 2 години лишаване от свобода осъденият не е излагал възражения. Всъщност, единственото оплакване, изводимо от съдържанието на саморъчно изготвената от него молба (по естеството си искане за възобновяване) и поддържано в с. з., вкл. от служебния му защитник, касае приложението на чл. 24 от НК, но то е неоснователно. За да увеличи общото наказание от 2 години лишаване от свобода, определено по реда чл. 25, вр. 23 от НК, с 6 месеца на основание чл. 24 от НК, първоинстанционният съд е изложил конкретни и убедителни съображения, които не е имало основание да не бъдат споделени от Габровския окръжен съд. Извършена е коректна оценка на цялостната престъпна дейност на осъдения, включваща общо 12 осъждания за деяния преимуществено срещу собствеността, като тези обхванати при настоящото групиране са били извършени и при опасен рецидив. На тази основа разумно е прието, че личната му обществена опасност е завишена поради явната повтаряемост на престъпно поведение и липса на корекция, поради което и наложеното общо наказание от 2 години не е достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК и то следва да бъде увеличено с 6 месеца при условията на чл. 24 от НК. Взето е отношение по представената от осъдения епикриза за здравословното му състояние, касаещо периода 08.11-18.11.2010 г. и несъотносимо към момента на разглеждане на жалбата му пред Габровския окръжен съд една година по-късно. Предвид изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Л. Л. за възобновяване на ВНЧД № 211/2011 г. на Габровския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 179/12.12.2011 г., с което е било потвърдено определение на Тревненския районен съд № 70/01.11.2011 г. по НОХД № 33/2011 г.за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК и прилагане на чл. 24 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.