Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр.София, 07.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.И. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1695/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на К. Р. М., И. Р. С. и К. Р. М. за отмяна на влязло в сила решение № 23 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 332/14г. на Девненския районен съд, ІІ с-в, по допускане съдебна делба на недвижим имот. Молителите поддържат, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което би променило крайните изводи на съда относно квотите на съделителите и искат решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна М. Й. Я. и Р. С. Я. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С посоченото решение Девненският районен съд е допуснал съдебна делба на дворно място, ведно с построените в него къща и плевник, находящи се в [населено място], В. област между М. Й. Я., Р. С. Я., К. Р. М., И. Р. С. и К. Р. М. при квоти: 8/30 ид.части за първия, 13/30 за втория и по 3/30 ид.части за останалите трима съделители. За да постанови решението си районният съд е приел, че с нот.акт № 93/1977г. Р. Я. Р. е признат за собственик на процесния имот по наследство и давност. Същият е починал през 1982г. и е оставил за свои наследници по закон втората си съпруга Я. Г. Р., с която същият е бил в брак от 1947г.; дъщерите си от предходен брак К. Р. М., И. Р. С. и К. Р. М., както и С. Р. Я. – син. Я. Р. е починала през 1995г. и е оставила за свои наследници по закон синовете си М. А. М. и С. Р. Я., чийто наследници са ищците в първоинсатнционното производство. По делото е установено, че сградите в дворното място са построени през 1952г. от двамата съпрузи Р. Р. и Я. Р. и тъй като ищците са се позовали на осъществявано от Р. Р. владение върху имота за период, непосредствено предшестващ снабдяването му с констативния нотариален акт за собственост, съдът е приел, че придобивната давност е изтекла по време на брака им, поради което имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, респ. че след прекратяването на брака преживялата съпруга е притежавала ½ ид.част от него на собствено основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значене за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Първата хипотеза се отнася до факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които не са били включени във фактическия материал по делото по време на неговата висящност, тъй като страната не е могла да знае за тяхното съществуване. В случая за да искат отмяна на влязлото в сила решение молителите се позовават на обстоятелството, че в разписния лист към дворищнорегулационния план на селото от 1931г. процесното дворно място е записано на името на бащата на Руси Я. Р., а именно Е. /Я./ Р. К., който е починал през 1959г. Това обстоятелство обаче не е ново, тъй като по делото не е имало спор, че през годините имотът се е водел на бащата на Руси Р. /в този смисъл е и изявлението на пълномощника на ищците в първото по делото заседание/, който не е имал документ за собственост, но в случая ищците са се позовали на изтекла в полза на Руси Р. придобивна давност за период, непосредствено предхождащ снабдяването му с констативен нотариален акт и поради това съдът е приел, че давността е изтекла по време на брака му с А. Р.. Освен това не са съществували никакви пречки молителите да се снабдят с представеното с молбата за отмяна ксерокс-копие от разписния лист към плана на селото от 1931г. и да го представят по време на висящността на процеса, поради което това писмено доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Във връзка с направените в молбата за отмяна доводи и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормите, уреждащи съпружеската имуществена общност, дяловете на бившите съпрузи, респ. наследствените дялове са от императивен характер, поради което делбеният съд не е обвързан от посочените в исковата молба квоти на съделителите. С оглед изложеното подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на К. Р. М., И. Р. С. и К. Р. М. за отмяна на влязло в сила решение № 23 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 332/14г. на Девненския районен съд, ІІ с-в, на основание чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: